25 ноември 2006
Управляват ни шмекери
Властта винаги успява да си купи правилните ниви и апартаменти на безценица
Мартин КАРБОВСКИ
В България преход нямаше. След Тато настъпи епохата на информираните шмекери. Тази епоха ще продължи и след фойерверките по приемането ни в ЕС. Това доказват декларациите на парите и имотите на хората във властта.
Епохата на информираните шмекери е в разгара си - всеки, имащ достъп до държавност и до информация, се е сдобил с пари и имоти. Всеки, пипнал държавността, е забогатял в областта, в която работи. Властта произвежда капиталисти и този процес прави у нас капитализмът е не просто див, а държавно-див.
Нямам нищо против никого от забогателите. Но искам да разбера как със заплатата на шеф на агенция ще си купя нов (пети поред) имот от 451 квадрата? Искам да разбера дали аз като обикновен гражданин и предприемач ще мога да купя правилните 490 декара покрай бъдещата магистрала "Тракия"? Или като "любопитната сделка" на заместник-шефа по държавно и водно регулиране Томанов, който през 2005-а купува 9 декара ниви за 25 000 лева, а ги продава същата година за почти 200 хиляди лева - случайно нивите се оказали на магистрала за Свиленград. Случайното забогатяване е класика при държавния чиновник.
Колко е глупав шефът на хазарта, за да си купи жена му апартамент в центъра на София за 20 бона?! Глупава е нацията, която си позволява да е толкова богата, че у нас всяко апетитно парче от капиталистическата баница всъщност да принадлежи на държавник.
Това е много лош комунизъм с капиталистическо лице. А прокурори и следователи, тези, които трябва да разследват, получават заплати далеч под начина си на живот - техните имоти бъркат в очите ни с въпросителната - откъде са? - но никой не смее да смята цифри у нас.
Информираните шмекери са еднакво вредни и за бизнеса, и за данъкоплатеца. Те пречат на бизнеса, свиват му кръгозора, карат го да дава под масата, а в същото време данъкоплатецът седи и храни всички държавни тарикати.
Всичко е законно, но не е морално - това трябва да се изпише на нашата Омуртагова колона. Тарикатите по най-фрапантен, очеваден начин взимат парченца от държавата, а всички ние гледаме и викаме - "Ашколсун, машалла - всички ни излъга!"
Отворете банковите сметки на политиците и ще видите пропастта, която ще се отвори - официални доходи и пазарна цена на имотите - защото всички знаем, че в документите се вписват занижени цени Законността и моралът отстъпват на логиката: един депутат дори и 1200 лева да взема на месец, не може да си купи апартамент от 200 квадрата в София - с тази заплата той трябва да работи 333 месеца, което е 27 години.
Грозна работа - обяснението е, че властта купувала на лизинг, докато електоратът измисля нов начин на оцеляване, който на английски се нарича blowing. Никой не знае колко пари имат властимащите. В страните от ЕС освен имотното състояние достояние на обществеността стават доходите и банковите сметки. Така е ясно откъде се появяват средствата, с които се "пазаруват" апартаменти и коли. Търси се реципрочност - работа, пари, покупки. Но у нас това е лична тайна на роднини и политици. Няма такава страна. Само Румъния е на нашето равнище. Там елитът живее в разкош, а обясненията, които се дават за забогатяването, са смехотворни. Бившият премиер Адриан Нъстасе обясни, че състоянието му от 12 милиона евро е наследство от леля му Тамара, която правела много изгодни сделки. Например лелята си била продала бижутата на сметка. Румънски олигарх призна, че е купил бижута на леля Тамара, защото за него това било добра инвестиция. Или досегашният министър на отбраната Теодор Атанасиу - той обясни, че 200 000 евро, които внезапно се появили в банковата му сметка са подаръци, получени по време на неотдавнашната му сватба. В Румъния обаче поне някой се опитва да пита и да рови - у нас учтиво и плебейски се усмихваме и възхищаваме на хората, които харчат данъците ни, обират труда на най-бедните и ни сидеровизират.
Бръкнете им в сметките и смятайте. Тогава и нашите политици ще почнат да обясняват, че са събрали тия или ония суми на комсомолска сватба. И ако някой политик призове да си плащаме данъците, първо трябва да го попитаме - Защо?! Защо наистина?!
Мартин КАРБОВСКИ
В България преход нямаше. След Тато настъпи епохата на информираните шмекери. Тази епоха ще продължи и след фойерверките по приемането ни в ЕС. Това доказват декларациите на парите и имотите на хората във властта.
Епохата на информираните шмекери е в разгара си - всеки, имащ достъп до държавност и до информация, се е сдобил с пари и имоти. Всеки, пипнал държавността, е забогатял в областта, в която работи. Властта произвежда капиталисти и този процес прави у нас капитализмът е не просто див, а държавно-див.
Нямам нищо против никого от забогателите. Но искам да разбера как със заплатата на шеф на агенция ще си купя нов (пети поред) имот от 451 квадрата? Искам да разбера дали аз като обикновен гражданин и предприемач ще мога да купя правилните 490 декара покрай бъдещата магистрала "Тракия"? Или като "любопитната сделка" на заместник-шефа по държавно и водно регулиране Томанов, който през 2005-а купува 9 декара ниви за 25 000 лева, а ги продава същата година за почти 200 хиляди лева - случайно нивите се оказали на магистрала за Свиленград. Случайното забогатяване е класика при държавния чиновник.
Колко е глупав шефът на хазарта, за да си купи жена му апартамент в центъра на София за 20 бона?! Глупава е нацията, която си позволява да е толкова богата, че у нас всяко апетитно парче от капиталистическата баница всъщност да принадлежи на държавник.
Това е много лош комунизъм с капиталистическо лице. А прокурори и следователи, тези, които трябва да разследват, получават заплати далеч под начина си на живот - техните имоти бъркат в очите ни с въпросителната - откъде са? - но никой не смее да смята цифри у нас.
Информираните шмекери са еднакво вредни и за бизнеса, и за данъкоплатеца. Те пречат на бизнеса, свиват му кръгозора, карат го да дава под масата, а в същото време данъкоплатецът седи и храни всички държавни тарикати.
Всичко е законно, но не е морално - това трябва да се изпише на нашата Омуртагова колона. Тарикатите по най-фрапантен, очеваден начин взимат парченца от държавата, а всички ние гледаме и викаме - "Ашколсун, машалла - всички ни излъга!"
Отворете банковите сметки на политиците и ще видите пропастта, която ще се отвори - официални доходи и пазарна цена на имотите - защото всички знаем, че в документите се вписват занижени цени Законността и моралът отстъпват на логиката: един депутат дори и 1200 лева да взема на месец, не може да си купи апартамент от 200 квадрата в София - с тази заплата той трябва да работи 333 месеца, което е 27 години.
Грозна работа - обяснението е, че властта купувала на лизинг, докато електоратът измисля нов начин на оцеляване, който на английски се нарича blowing. Никой не знае колко пари имат властимащите. В страните от ЕС освен имотното състояние достояние на обществеността стават доходите и банковите сметки. Така е ясно откъде се появяват средствата, с които се "пазаруват" апартаменти и коли. Търси се реципрочност - работа, пари, покупки. Но у нас това е лична тайна на роднини и политици. Няма такава страна. Само Румъния е на нашето равнище. Там елитът живее в разкош, а обясненията, които се дават за забогатяването, са смехотворни. Бившият премиер Адриан Нъстасе обясни, че състоянието му от 12 милиона евро е наследство от леля му Тамара, която правела много изгодни сделки. Например лелята си била продала бижутата на сметка. Румънски олигарх призна, че е купил бижута на леля Тамара, защото за него това било добра инвестиция. Или досегашният министър на отбраната Теодор Атанасиу - той обясни, че 200 000 евро, които внезапно се появили в банковата му сметка са подаръци, получени по време на неотдавнашната му сватба. В Румъния обаче поне някой се опитва да пита и да рови - у нас учтиво и плебейски се усмихваме и възхищаваме на хората, които харчат данъците ни, обират труда на най-бедните и ни сидеровизират.
Бръкнете им в сметките и смятайте. Тогава и нашите политици ще почнат да обясняват, че са събрали тия или ония суми на комсомолска сватба. И ако някой политик призове да си плащаме данъците, първо трябва да го попитаме - Защо?! Защо наистина?!
