Хрониките на Чалгастан

Вместо зад решетките гледаме бандитите по изборните плакати

Съгласен съм с полицай №1 Валентин Петров, че мафията е натикана в миша дупка. Само че трябва да се уточним за коя точно мафия става дума - организирана престъпност, която тормози малките хора или политическата престъпност, която не може да бъде споменавана, защото самата тя може да ни съди, както си иска. Освен това трябва да уточним колко спокойно и луксозно е в мишата дупка на бандитите.

Ако става дума за голямата престъпност, тя наистина е натикана на широко в добре обзаведените миши дупки на властта. Преди избори е хубаво някой да извади онази особена статистика - кой кандидат в колко фирма участва и с какви пари работят те.

Да се проверят и жените на кандидат-кметовете и техните първи милиони. Така ще стане ясно къде е тази миша дупка, в която е натикана мафията. Там, където ръженът на властта не може да ги стигне, защото този ръжен се държи от взаимозависими корумпирани люде. Картинката е като за карикатура - мафията е в миша дупка, където корумпираните мишки въртят обръчи от фирми. Или друга карикатура - как всички мишки са наврени в поршета "Кайен" и от лимузините просто няма измъкване. Не само че има мафия, ами няма кой да й преброи парите, колите и любовниците. Защото мафията вече е задължителният общински съветник.

Вчера един италиански борец с корупцията каза нещо просто - време е корупцията у вас да има имена. Ако политиците високо извикат името си, със сигурност корупцията ще има имена. И тогава главен комисар Петров ще бъде напълно прав.

Но честно казано далаверите на властта интересуват електората колкото миналогодишната изпита ракия - ние свикнахме на създаденото през 90-те политическо безумие. Но малките хора се интересуват да не им се влиза в къщите (и кокошарниците) и да не им се пипат колите и телевизорите

Трябва да попитаме застрахователите дали тази година са платили по малко застраховки за посегателство върху собственост. Честно казано може много да уважаваме полицията, но когато ти разбият колата, след това нищо не се случва - просто след месец-два ще получите писмо, че извършителят си остава неизвестен и се спира работата по вашия случай. Аз лично имам три такива документа за една година. Всъщност подозирам, че повечето ченгета с това се занимават - да пишат на хиляди хора как вече не се работи по техния случай. Освен това няма такъв комисар или Господ, който да ни убеди, че мафията е победена, след като влезете в полицейски участък. С какво е победена мафията - с химикалки ли?! Най-прецаканите хора на работното си място са полицаите - те дори нямат хартия и химикалки, за да работят. Ами покажете ни къде складирате веществени доказателства - по шкафове и кашони в разбитите си кабинети. Всичко опира до една бюрократична система, която няма възможност да бори дребната организирана престъпност - трошене на коли, взлом и селските кражби.

В този смисъл малката престъпност е натикана в черна дупка - малко встрани от статистиката, където се налага да обясняваме, че нямаме ресурс да я обуздаем. Има села, особено във Северозападна България, в които пенсионери групово пишат до медиите как циганите вече са им окрали всичко и вече задигат дограмите на къщите. В провинцията има бивши вилни селища, гордостта на социалистическия човек, където не е останала неразбита бетонна плоча. Бетонът се бие с брадви, за да се вземе желязото, пейзажът е лунен и тази дребна престъпност с нищо не може да се спре. Хората вече често и не подават жалби в полицията. За какво да хабят хартия - извършителите са ясни в селото, просто доказателства няма и това си е.

Преди време вървеше репликата на Бойко, че полицията ги хваща, пък съдът ги пуска. Нещата не са се променили. Примерно законодателни събития като побоища и засягане на личното достойнство дори не се третират от закона - всеки си пердаши съселяните както дойде. Общото мнение е, че у нас просто възцари едно леко спокойствие, защото вече знаеш кой от кого ще бъде бит и кой ебан. Да си информиран за безправието си явно също носи някакво удовлетворение.