29 юни 2007
Колко убийства трябват, за да нахокат България
Колко убийства на български политици са необходими, за да накарат Европейската комисия да публикува наистина критичен доклад? Вчерашната "декларация за напредък" на България и Румъния, която всъщност показва колко малко напредък са постигнали те в борбата с корупцията и престъпността, е забележителна с умишлената си мекота. Комисарят за правосъдие и вътрешен ред Франко Фратини, докато отбелязваше "корупцията по високите етажи на властта" в двете страни, заяви, че това не е опит да бъде "посочен някой с пръст или засрамен". Комисията е взела политическо решение да посочи проблемите и да окуражи двете страни, каза той. Това е удивително заявление, като се има предвид каталогът на престъпността, особено в българския случай. Той показва най-ярко дилемата на Европейската комисия.
ЕС прие двете страни, които са най-бедните в съюза и с най-тежко наследство от комунизма, преди те да бъдат готови във всеки смисъл на тази дума. Какво може да се направи сега, когато те са вече членове и пълзят бавно (ако го правят изобщо) към нормите и изискванията на ЕС, на които трябва да отговаря всяка страна член? Отговорът е: не много. Има заплаха за спиране на парите, която със сигурност ще ги ужили, но ще забави реформите още повече. Но възможната санкция за поставяне на съдилищата им извън системата на ЕС изглежда беззъба, като се има предвид колко малка е ролята им в живота на двете страни.
Румъния е по-оптимистичният случай, ако решите, че обикновената корупция е за предпочитане пред безкрайната българска сага от убийства на известни личности. На съдиите се плаща толкова малко, че да остават глухи, когато ги подкупват, а съдилищата "увъртат", когато трябва да преследват хора с власт и пари. Комисията отбелязва някакъв напредък, като конституционни промени и независимост на съдебната система. Но Румъния още не ги е приложила на практика и в този момент тонът на комисията на преднамерена търпимост става смешен. Откъде намира тя сили да хвали румънската "Национална агенция за честност"? По време на преговорите за членство румънските власти говореха това, което трябва да се казва, но осъществиха твърде малко от намеренията си, което правят и сега.
Но шокиращият случай е България: повече от 155 поръчкови убийства на обществени места след 2000 г., според данни на вътрешното министерство. Да си богат, да си политик, да бъдеш президент на футболен клуб Локомотив Пловдив - всички тези неща се оказват смъртоносни, и то неведнъж. Комисията изразява "дълбока загриженост" по повод убийствата на местни политици през тази година и липсата на осъдени. В действителност, като смекчава критиките си, тя не прави услуга нито на България, нито на ЕС.
© The Times
ЕС прие двете страни, които са най-бедните в съюза и с най-тежко наследство от комунизма, преди те да бъдат готови във всеки смисъл на тази дума. Какво може да се направи сега, когато те са вече членове и пълзят бавно (ако го правят изобщо) към нормите и изискванията на ЕС, на които трябва да отговаря всяка страна член? Отговорът е: не много. Има заплаха за спиране на парите, която със сигурност ще ги ужили, но ще забави реформите още повече. Но възможната санкция за поставяне на съдилищата им извън системата на ЕС изглежда беззъба, като се има предвид колко малка е ролята им в живота на двете страни.
Румъния е по-оптимистичният случай, ако решите, че обикновената корупция е за предпочитане пред безкрайната българска сага от убийства на известни личности. На съдиите се плаща толкова малко, че да остават глухи, когато ги подкупват, а съдилищата "увъртат", когато трябва да преследват хора с власт и пари. Комисията отбелязва някакъв напредък, като конституционни промени и независимост на съдебната система. Но Румъния още не ги е приложила на практика и в този момент тонът на комисията на преднамерена търпимост става смешен. Откъде намира тя сили да хвали румънската "Национална агенция за честност"? По време на преговорите за членство румънските власти говореха това, което трябва да се казва, но осъществиха твърде малко от намеренията си, което правят и сега.
Но шокиращият случай е България: повече от 155 поръчкови убийства на обществени места след 2000 г., според данни на вътрешното министерство. Да си богат, да си политик, да бъдеш президент на футболен клуб Локомотив Пловдив - всички тези неща се оказват смъртоносни, и то неведнъж. Комисията изразява "дълбока загриженост" по повод убийствата на местни политици през тази година и липсата на осъдени. В действителност, като смекчава критиките си, тя не прави услуга нито на България, нито на ЕС.
© The Times
27 юни 2007
Попове с джипове стреснаха Смолян
Дядо Николай не можа да напълни храма “Св. Висарион”, сбъркахме свещениците с мутри, вайкат се миряните
Черни джипове "Шевролет" и луксозни лимузини с тъмни стъкла превзеха центъра на Смолян вчера сутринта. "Направете път, това сигурно са мутри", стреснато подскачаха минувачите. Лъскавите коли паркираха пред луксозния хотел "Кипарис алфа", но от тях вместо дебеловрати мъжаги се изсипаха попове и монахини, водени от пловдивския митрополит Николай. Самият той слезе от задната седалка на сребристо ВMW. Поповете се събраха в Смолян, за да отслужат божествената света литургия за първия храмов празник на църквата "Свети Висарион Смоленски". За да не бие на очи, митрополит Николай извървя пеш стотината метра от хотела до храма. ВМW-то му обаче го следваше неотлъчно. "Стана владика и смени старото си "Деу" с баварец. Само номерът е запазил - 3737. Да му напомня, че са го направили митрополит на 37 г.", шушукаха миряни пред църквата.
Въпреки очакванията за наплив от богомолци, малцина смолянчани уважиха литургията, водена от Николай. Хората се поздравяваха с "Честит празник", но се тюхкаха, че жегата е оставила полупразен храма. "Преди година на освещаването му от Арсений игла да хвърлиш, нямаше къде да падне. Сега Николайчо още никой не го бръсне за владика", коментираха местните. Самата литургия продължи повече от два часа и в нея освен владиците се включиха около 20 свещеници от Смолян и Пловдив. По време на службата пловдивският владика ръкоположи и въздигна в сан игумена на манастира в Кръстова гора Висарион. За празника с мощен черен джип пристигна и небезизвестната сестра Христина. Тя припечелва като ясновидка и е основният спонсор на мащабния ремонт, който тече в сградата на архиерейството в Смолян.
След края на литургията всички миряни се събраха на благословена трапеза, осигурена от сдружението "Св. Висарион Смоленски", по чиято инициатива се издигна храмът. Около 300 порции постен ориз с маслини и два пъти повече бутилки минерална вода се разграбиха за миг.
Някои от богомолците изчакаха да премине суетнята, за да могат на спокойствие да се помолят и поклонят пред мощите на Св. Йоан Златоуст. Десетки успяха да целунат сребърната кутия, в която се съхранява реликвата.
В ранния следобед митрополит Николай и свитата му яхнаха отново лъскавите си лимузини и джипове и потеглиха за Пампорово. А под парещите лъчи на площада пред катедралния храм възрастна жена напътстваше: "Важна е вярата, баба, ако се молиш с вяра, Господ ще те чуе и ще ти даде".
Щиляна Чакърова
© Standart
След края на литургията всички миряни се събраха на благословена трапеза, осигурена от сдружението "Св. Висарион Смоленски", по чиято инициатива се издигна храмът. Около 300 порции постен ориз с маслини и два пъти повече бутилки минерална вода се разграбиха за миг.
Някои от богомолците изчакаха да премине суетнята, за да могат на спокойствие да се помолят и поклонят пред мощите на Св. Йоан Златоуст. Десетки успяха да целунат сребърната кутия, в която се съхранява реликвата.
В ранния следобед митрополит Николай и свитата му яхнаха отново лъскавите си лимузини и джипове и потеглиха за Пампорово. А под парещите лъчи на площада пред катедралния храм възрастна жена напътстваше: "Важна е вярата, баба, ако се молиш с вяра, Господ ще те чуе и ще ти даде".
Щиляна Чакърова
© Standart
22 юни 2007
Търговци на кръв печелят по милион
Най-рядката група АВ стига до 300 лева на черния пазар
От търговия с кръв не може да се живее. Разбира се, ако си кръводарител. Защото не може да ставаш донор повече от пет пъти годишно. Мъжете, които всеки ден се въртят на улица "Братя Миладинови" 158 в София и за които "Стандарт" разказа в предишна публикация, не са кръводарители. Така е и около другите четири кръвни центъра в страната. Това са тези, които уговарят сделките. Видяла, че ги снимаме отдалеч, една от жените в двора тихо пошепва: "Снимай шефовете, не нас!"
Шефовете на черния пазар за кръв въртят по няколко донори, готови веднага да дадат от скъпоценната течност при нужда. Според запознати с бизнеса кръводарителите взимат не повече от 35-40% от сумата. Но най-малко 40 лева - толкова, колкото според държавната тарифа получават платените кръводарители с редки кръвни групи. Останалото прибира дилърът, който е нещо като мениджър или агент. Сметките показват, че тези хора печелят повече от един милион годишно.
Бели престилки също се включват в бизнеса с кръв, привлечени от неговата доходност. В пловдивските медицински заведения например посредници са санитарите и помощният персонал на лечебниците - техници и охранители. Това твърдят пациенти, на които са правени операции. Отделно всеки болен, който няма роднини, много бързо научава, че кръв предлагат и ромите, които се навъртат уж случайно в района на болниците.
Хигиенистите първи се ориентирали и когато някой има нужда от кръвопреливане, веднага услужливо предлагали да помогнат. Охранителите и техниците не се решавали да стават донори. Обикновено те посредничат при намирането на кръв срещу съответната комисиона. Най-евтино продават кръв санитарите от ромски произход - 80 лева за банка. Повече пари искат закъсали българи. За една банка нулева група те вземат до 150 лева, а най-рядко срещаната АВ стига до 300 лева.
От ръководството на най-голямата пловдивска болница, университетската "Св. Георги", обясняват, че лечебницата строго следи за подобни случаи. "Ние нямаме кабинет по кръвовземане и ако някой има намерение да печели от продажба на кръв, не може да го направи тук", твърди заместник-директорът д-р Константин Зисов. От кръвопреливния център категорично отказаха да дадат информация по въпроса, понеже директорът отсъствал.
Варненци също твърдят, че санитарките участват в продажбата на кръв. Там на няколко пъти охраната на центъра по хематология е разгонвала "донорите" отпред, но те пак се връщат.
В Плевен също са вдигнали ръце. "Нямаме основание да искаме от полицията да разгонва ромите. Площадката пред центъра е обществена - казва директорът на плевенския център д-р Лако Лаков. - Написали сме с огромни букви предупреждение към близките. То е залепено на главния вход. Ние изследваме кръвта, но не можем да обхванем всички рискове. Истински късмет е, че досега не сме попадали на донор със скрита зараза."
"Виж кво, бате, държавата е виновна, що не осигури кръв на тия хора, дето имат нужда", казва Васил, тартор на "донорите" в Стара Загора.
Парламентът на два пъти, през 2003 и 2006 г., обсъжда проблема. Някои депутати предлагаха да се легализира платеното кръводаряване, което така и така е факт. Народното събрание обаче не прие тези идеи. Вместо това въведе солени глоби. Който извърши сделка с кръв или кръвни съставки, се наказва с глоба от 1000 лв., а при повторно нарушение сумата става 10 000 лв.
Засега не е известно някой да е глобен.
© Екип на "Стандарт"
От търговия с кръв не може да се живее. Разбира се, ако си кръводарител. Защото не може да ставаш донор повече от пет пъти годишно. Мъжете, които всеки ден се въртят на улица "Братя Миладинови" 158 в София и за които "Стандарт" разказа в предишна публикация, не са кръводарители. Така е и около другите четири кръвни центъра в страната. Това са тези, които уговарят сделките. Видяла, че ги снимаме отдалеч, една от жените в двора тихо пошепва: "Снимай шефовете, не нас!"
Шефовете на черния пазар за кръв въртят по няколко донори, готови веднага да дадат от скъпоценната течност при нужда. Според запознати с бизнеса кръводарителите взимат не повече от 35-40% от сумата. Но най-малко 40 лева - толкова, колкото според държавната тарифа получават платените кръводарители с редки кръвни групи. Останалото прибира дилърът, който е нещо като мениджър или агент. Сметките показват, че тези хора печелят повече от един милион годишно.
Бели престилки също се включват в бизнеса с кръв, привлечени от неговата доходност. В пловдивските медицински заведения например посредници са санитарите и помощният персонал на лечебниците - техници и охранители. Това твърдят пациенти, на които са правени операции. Отделно всеки болен, който няма роднини, много бързо научава, че кръв предлагат и ромите, които се навъртат уж случайно в района на болниците.
Хигиенистите първи се ориентирали и когато някой има нужда от кръвопреливане, веднага услужливо предлагали да помогнат. Охранителите и техниците не се решавали да стават донори. Обикновено те посредничат при намирането на кръв срещу съответната комисиона. Най-евтино продават кръв санитарите от ромски произход - 80 лева за банка. Повече пари искат закъсали българи. За една банка нулева група те вземат до 150 лева, а най-рядко срещаната АВ стига до 300 лева.
От ръководството на най-голямата пловдивска болница, университетската "Св. Георги", обясняват, че лечебницата строго следи за подобни случаи. "Ние нямаме кабинет по кръвовземане и ако някой има намерение да печели от продажба на кръв, не може да го направи тук", твърди заместник-директорът д-р Константин Зисов. От кръвопреливния център категорично отказаха да дадат информация по въпроса, понеже директорът отсъствал.
Варненци също твърдят, че санитарките участват в продажбата на кръв. Там на няколко пъти охраната на центъра по хематология е разгонвала "донорите" отпред, но те пак се връщат.
В Плевен също са вдигнали ръце. "Нямаме основание да искаме от полицията да разгонва ромите. Площадката пред центъра е обществена - казва директорът на плевенския център д-р Лако Лаков. - Написали сме с огромни букви предупреждение към близките. То е залепено на главния вход. Ние изследваме кръвта, но не можем да обхванем всички рискове. Истински късмет е, че досега не сме попадали на донор със скрита зараза."
"Виж кво, бате, държавата е виновна, що не осигури кръв на тия хора, дето имат нужда", казва Васил, тартор на "донорите" в Стара Загора.
Парламентът на два пъти, през 2003 и 2006 г., обсъжда проблема. Някои депутати предлагаха да се легализира платеното кръводаряване, което така и така е факт. Народното събрание обаче не прие тези идеи. Вместо това въведе солени глоби. Който извърши сделка с кръв или кръвни съставки, се наказва с глоба от 1000 лв., а при повторно нарушение сумата става 10 000 лв.
Засега не е известно някой да е глобен.
© Екип на "Стандарт"
18 юни 2007
Търговци на кръв въртят 2 милиона
На черно литърът гони 1000 лева в София, държавата насърчава с безхаберието си забранения бизнес
"Донорите", които причакват жертви по улица "Клокотница", предлагат кръв с начална цена четиристотин лева за банка. Като се има предвид, че това са 450 милилитра, литърът излиза към 900 лева. Държавната цена е десет пъти по-ниска. Разбира се, това е само начало на пазарлъка, но за 70 лева кандидат за кръводаряване не се намира.
Така е не само в София, а и в другите пет регионални центъра в Плевен, Варна, Пловдив и Стара Загора. И там има хора, които преживяват от кръводаряване. Разликата е само в цената - в София почват от 400 лева за банка и сключват сделки при цена 100-120. В Пловдив можете да намерите кръводарител за 80, в Стара Загора и Варна - да се спазарите и за 50 лева на банка.
Черната борса се вдъхновява от държавата, която я забранява. За всяка планова операция болниците искат от близките на пациентите бележки за кръводаряване - от една до три-четири банки според сложността на хирургическата интервенция. Тези документи всъщност са незаконни, тъй като нарушават правилата за анонимност на донорите и реципиентите.
"Няма нормативен акт, който да разрешава на болниците да искат такива бележки", признава доц. Андрей Андреев, директор на Националния център по хематология и трансфузиология в София. Те получават безплатно кръв по заявки, които се правят всяка година. Но благодарение на бележките центърът успява да набави достатъчно кръв за нуждите на лечебните заведения.
През миналата година у нас са събрани 148 993 банки, от които 28 320 са от безвъзмездни кръводарители. Други 4529 банки са от платени. Останалите 116 144 души са имали нужда от бележки, за да бъдат оперирани техните близки. Или 80% от кръводарителите фактически са изнудвани да го правят.
В двора на софийския център на улица "Братя Миладинови" 158 е паркиран фолксваген с врачански номер. Шофьорът е докарал трима души да дадат кръв за майка му. Хората, които са от по-далеч или нямат близки и роднини, прибягват до помощта на "донорите" отпред.
Като има търсене, ще има и предлагане. Лекарите съветват хората, готови да си платят, да изчакват края на деня. Тогава цените падат. Никой не може да каже колко хора са използвали услугите на платените кръводарители. Ако предположим, че срещу заплащане са получени една пета от бележките, каквито са наблюденията на лекарите, при средна цена 100 лева за банка на черната борса се въртят годишно между два и два и половина милиона лева, срещу които се дават над десет хиляди литра кръв.
Тя има официална държавна цена - 40,50 лева на банка. Толкова получават платените кръводарители. Те са хора с редки кръвни групи, които предварително са изследвани за болести и стават донори по няколко пъти годишно. Останалите дарители се водят безвъзмездни и получават по един пакет с русенско варено, шоколад, вафли и калорични напитки на стойност 8 лева.
Тяхната кръв се изследва, след като пакетът и бележката са дадени. Около 4% от нея е негодна за използване, защото над 3000 кръводарители годишно се оказват боледували от хепатит. Само за един ден в София понякога връщат по повече от 10 души, защото не отговарят на изискванията - или са прекарвали болести, увреждащи кръвта, или са дошли, преди да изтече срокът от 2 месеца след последното кръводаряване.
"Понякога хващаме хора с чужди лични карти - казва дежурният лекар, който не желае да се споменава името му. - Всеки ден връщаме по няколко души за това."
Парадоксалното е, че в София черната борса се върти до едно от полицейските управления - Второ районно. Лекарите от кръвния център обаче не си спомнят някога органите на МВР да са предприемали акция срещу търговците на кръв. "Сигурно си плащат на полицията. Това е търговия с органи, която е подсъдна", казва един от мъжете с бели престилки.
Полицията: Това са частни сделки
Понеже началникът на Второ районно в София беше в отпуск, зададох въпросите си на Любомир Иванов, ръководител на сектор "Криминален" в същото РПУ.
- Г-н Иванов, знаете ли, че законът забранява търговията с кръвни продукти?
- Да.
- Защо полицията не се намесва, когато край управлението се върти черна борса с кръв?
- Нямаме такава информация. Нееднократно сме правили проверка и се оказва, че тези, които стоят там, даже не дават кръв.
- Те уговарят сделките.
- В болницата ви искат кръв, вие нямате роднини или близки и сте принудени да си търсите други дарители. Ако правите сделка помежду си, ние не можем да се бъркаме. Това са лични отношения.
- Тогава и корупцията е лична работа на страните в една сделка.
- Не смесвайте нещата. Полицията се намесва, когато има престъпление, нарушение или някакво оплакване. До момента няма оплакване нито от кръвния център, нито от някой гражданин.
- Не ги смесвам. Това е незаконна сделка, която облагодетелства и двете страни. Затова те се прикриват. И вие твърдите, че полицията не може да се меси в незаконни сделки?
- Не един път сме влизали там. Никой не иска да съдейства. Изписаха се статии, че препречват пътя, че придърпват хората от улиците... Нямаме такова впечатление. Правили сме проверки, но до разгонване не се е стигало, не е имало защо. Те не пречат, не нарушават закона, поне пред нас. Жалба в РПУ не е постъпвала, нито пък в СДВР, откъдето да ни я препратят. Като дойде някой да се оплаче, ще вземем отношение.
- Значи всички знаят, че се търгува с кръв, само полицията - не?
- Ние също го знаем, но когато се опитваме да реагираме, никой не откликва - нито едната, нито другата страна.
- Говори се, че те си плащат на полицаите, за да не ги закачат. Чували ли сте това?
- За първи път го чувам. Това са глупости. Да дойде някой да се оплаче, ще вземем мерки.
- На мен пък ми звучи съвсем логично.
- Като ви звучи логично, дайте нещо конкретно.
© Крум Благов, Standart
11 юни 2007
Строителите на по-съвремена България
Минутка за поезия
Любомир Левчев
За повторенията в историята е писано много, а все ни се струва, че знаем недостатъчно. Може би боговете са ни забранили да осмисляме най-жестоките кръговрати. Като рефрен на песен повторението ритмизира времето и го прави познаваемо. Repetitio est mater studiorum - са казвали римляните. А ние?
Преди 108 години Дядо Вазов е бил на 49. През май, юни и юли той предприема пътуване, което се превръща в поетичната книга "Скитнишки песни". "Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина".
Този епизод ми напомня "Пътуване с Чарли" на Джон Стайнбек. Но Вазов е без куче, само с личен Чар. Като че ли народният поет е искал да се прости насаме със своя епичeн ХIХ век, през който изстраданата мечта за свобода се сбъдва. През това последно лято зреят най-светлите успехи и надежди на повторно възкръсналото като рефрен на съдбата Българско царство. А певецът намира нужда да се уедини в планината.
В "Скитнишки песни", издадена през същата 1899 г. от "Придворната книжарница Ив. Б. Касъров" и отпечатана в "Придворна печатница Бр. Прошекови", няма нито един от шедьоврите на Вазовото перо. Песните са един трогателен изблик на родолюбие и наивна възхита от българската природа. И изведнъж се спъваме в следното стихотворение:
ХАЙДУТИ
Стражари конни в планината
Стигнаха ме и ми явиха:
"Пази си джеба и главата -
Разбойници се тук укриха.
Разбойници ний гоним люти!"
"- Приятели, казах им тамо, -
Кажете: "Гониме хайдути" -
В гори хайдути има само.
Нещастните, и те се чуват!
Аз даже ги почитам малко:
Те кожа и живот рискуват
За своето коматче жалко.
Разбойниците тук не бродят -
В горите и във планините:
Те другаде свободни ходят,
Но вие тях не ги ловите."
Юлий
Връх: Ветрилова воденица
Този език е вече архаичен и сигурно ще разсмее младите читатели, които не са нито алафранги, нито ингилизи, ами чисти франкофони, говорещи на английски. Фактологическите подробности, които нарочно не съм спестил, също звучат като стар градски шлагер. Но идейният смисъл, но тъжната ирония - толкова днешни и актуални, откъде ги е взел Вазов? Да не би наистина да е жив?
В историята ни има много странни рефрени.
Крум Страшний обсажда Константинопол и по всичко изглежда, че ще го превземе, но в сюблимния момент внезапно и загадъчно умира. Съвсем същото се повтаря със Симеон Велики. При Калоян само градът е друг - Солун. Но затова пък историята пропуска повече данни. Царят е заклан от коалиционния си партньор. Дори през ХХ век Фердинанд I Български, възкачен върху покрива върху една къща и облегнат на комина, за да се хлъзне, наблюдава с царския си бинокъл минаретата на великата фикс идея. Белият му кон е готов за влизане през Влахернската врата. Но вместо това настъпва Междусъюзническата катастрофа.
Такова нещо са рефрените. При това те са предизвестени от легендата за хан Кубрат, неговите синове и снопа съчки. Ние я повтаряме непрекъснато. Децата я учат в училище. Недоучените я четат над входа на Народното събрание. Но никой не се поучава от рефрените на българската съдба, която вероятно се нарича Пенка.
Защото латинската поговорка "Повторението е майка на знанието" сме я превели със собствената добавка "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?".
И тъй,
Разбойниците тук не бродят -
В горите и във планините:
Те другаде свободни ходят,
Но вие тях не ги ловите.
За повторенията в историята е писано много, а все ни се струва, че знаем недостатъчно. Може би боговете са ни забранили да осмисляме най-жестоките кръговрати. Като рефрен на песен повторението ритмизира времето и го прави познаваемо. Repetitio est mater studiorum - са казвали римляните. А ние?
Преди 108 години Дядо Вазов е бил на 49. През май, юни и юли той предприема пътуване, което се превръща в поетичната книга "Скитнишки песни". "Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина".
Този епизод ми напомня "Пътуване с Чарли" на Джон Стайнбек. Но Вазов е без куче, само с личен Чар. Като че ли народният поет е искал да се прости насаме със своя епичeн ХIХ век, през който изстраданата мечта за свобода се сбъдва. През това последно лято зреят най-светлите успехи и надежди на повторно възкръсналото като рефрен на съдбата Българско царство. А певецът намира нужда да се уедини в планината.
В "Скитнишки песни", издадена през същата 1899 г. от "Придворната книжарница Ив. Б. Касъров" и отпечатана в "Придворна печатница Бр. Прошекови", няма нито един от шедьоврите на Вазовото перо. Песните са един трогателен изблик на родолюбие и наивна възхита от българската природа. И изведнъж се спъваме в следното стихотворение:
ХАЙДУТИ
Стражари конни в планината
Стигнаха ме и ми явиха:
"Пази си джеба и главата -
Разбойници се тук укриха.
Разбойници ний гоним люти!"
"- Приятели, казах им тамо, -
Кажете: "Гониме хайдути" -
В гори хайдути има само.
Нещастните, и те се чуват!
Аз даже ги почитам малко:
Те кожа и живот рискуват
За своето коматче жалко.
Разбойниците тук не бродят -
В горите и във планините:
Те другаде свободни ходят,
Но вие тях не ги ловите."
Юлий
Връх: Ветрилова воденица
Този език е вече архаичен и сигурно ще разсмее младите читатели, които не са нито алафранги, нито ингилизи, ами чисти франкофони, говорещи на английски. Фактологическите подробности, които нарочно не съм спестил, също звучат като стар градски шлагер. Но идейният смисъл, но тъжната ирония - толкова днешни и актуални, откъде ги е взел Вазов? Да не би наистина да е жив?
В историята ни има много странни рефрени.
Крум Страшний обсажда Константинопол и по всичко изглежда, че ще го превземе, но в сюблимния момент внезапно и загадъчно умира. Съвсем същото се повтаря със Симеон Велики. При Калоян само градът е друг - Солун. Но затова пък историята пропуска повече данни. Царят е заклан от коалиционния си партньор. Дори през ХХ век Фердинанд I Български, възкачен върху покрива върху една къща и облегнат на комина, за да се хлъзне, наблюдава с царския си бинокъл минаретата на великата фикс идея. Белият му кон е готов за влизане през Влахернската врата. Но вместо това настъпва Междусъюзническата катастрофа.
Такова нещо са рефрените. При това те са предизвестени от легендата за хан Кубрат, неговите синове и снопа съчки. Ние я повтаряме непрекъснато. Децата я учат в училище. Недоучените я четат над входа на Народното събрание. Но никой не се поучава от рефрените на българската съдба, която вероятно се нарича Пенка.
Защото латинската поговорка "Повторението е майка на знанието" сме я превели със собствената добавка "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?".
И тъй,
Разбойниците тук не бродят -
В горите и във планините:
Те другаде свободни ходят,
Но вие тях не ги ловите.
Строителни босове си делят Варна
Ако нещо ще се случва в държавата, то обикновено тръгва от Варна. Морската столица вече държи първенството по брой бизнес партии в държавата. Четири формации, свързани с предприемачи, са готови да атакуват кметските и общинските кресла. Това много притесни политиците - първо, заради очаквания отлив на гласове, и, второ, че партийните каси ще останат празни. Първият знак, че хората на едрия капитал са решили да вземат в свои ръце управлението на града, дойде от Гражданско движение "Глас". Негов председател стана инж. Пламен Андреев, управител на строителната компания "Планекс холдинг". Тя е в челната десетка на най-богатите варненски дружества. Редом до Андреев са Георги Папуров, основател на веригата магазини "Пикадили", и Красимир Узунов, собственик на "Интерсервиз Узунови" и мол "Варна", който се строи в момента. Сред членовете на движението са големият строителен бос Венцислав Дорелов и Александър Евтимов, шеф на Българската федерация по хандбал и собственик на фирмата за търговия с метали "Метарекс". Сред известните имена е Лъчезар Братоев - той има 41 яхти, както и Калояна Димитрова, съсобственик на кораборемонтния завод "МТГ Делфин". Ако всичко с бизнеса ни беше наред, нямаше да се занимаваме с политика, а щяхме да харчим пари за екскурзии", заяви инж. Пламен Андреев по повод решението си да оглави "Глас". И призна, че досега фирмата му никога не е участвала в обществени поръчки. Именно от Варненската строителна камара, чийто шеф е Андреев, тръгна недоволство срещу забраната за градежи в квартал "Бриз" и в местността Св. Никола. Някои свързаха създаването на "Глас" с растящата кметска опозиция, която имаше скрити намерения да изстреля начело на града сегашния председател на Общинския съвет Борислав Гуцанов. От движението обаче отрекоха, че се целят в кметското кресло. Членовете й настояват за ясни и точни правила при търгове и отчет за бюджетните разходи. Но зад фразата "професионализъм и прозрачност в местната власт" стои намерението на едрия бизнес за пряко участие в преразпределението на това, което вече е създал, признават от формацията.
А и не е тайна, че апетитните терени за строителство край морето вече са на привършване. И предприемачите не могат да допуснат разпределението им да става без тяхно участие.
И ако в "Глас" влязоха представителите на едрия бизнес, то Движение "Експерти за регионите" се афишира като партия на хората от средната класа. За мнозина обаче е ясно, че и тук влизат доста богати и успели хора.
Варна е вече тясна за строителство, ще расте на юг към Бяла, признаха учредителите на новата партия.
Един от председателите на формацията е Петър Тухчиев, който е и шеф на Асоциацията на възпитаниците на Висшето военноморско училище във Варна, както и член на Асоциацията на разузнавачите от запаса. Тухчиев е в ръководството на над 20 фирми, сред които и "Нави бул холдинг". Компаниите са с водещи позиции в строителството, морския бизнес, транспорта, пътната помощ, автомобилното застраховане. Тухчиев беше в предизборния щаб на сегашния кмет Кирил Йорданов за първия му мандат. Затова политическите наблюдатели от морския град считат, че партията му няма да тръгне срещу градоначалника, ако той реши да се кандидатира за трети мандат.
Сред инициаторите на движението е печеният управленец от три петилетки арх. Вили Жечев. Той е шеф на общинската дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустройство" и съсобственик на един от седемте мола в града. Сред първите имена на експертното движение е и това на общинския съветник и собственик на верига магазини за фаянс инж. Христо Досев. Той влезе в местния парламент от НДСВ. Местните го смятат за човек на царския депутат Борислав Ралчев. Преди осем години Досев и движението "Граждани за Варна" оказаха решаваща подкрепа за кмета Кирил Йорданов при балотажа му със скандалния син бивш областен управител Добрин Митев.
Но Досев не е единственият привърженик на царското движение, който се отцепва в собствена партия. Бившият жълт депутат Радослав Коев се присъедини към бизнес партиите с формация, която нарече с гръмкото име "Отечество". Коев е кумец на кмета Кирил Йорданов. Затова във Варна смятат, че със заявката си той застава зад сегашния градоначалник за трети мандат. Коев е собственик на бившата най-голяма текстилна фабрика "1 май" в района на Галата, на чийто терен кипи строителство. Според запознати там се изгражда туристическо-развлекателен център с хотели, басейни и казина. Много хора виждат в този бизнес дългата ръка на Красимир Премянов
В управата на "Отечество" има и представители на други региони - София и Перник, казаха от партията.
Но преди всички за пряката роля на бизнеса в политиката се усети журналист. Популярният водещ на предаването "БГ-шоу" по МСАТ Неделчо Михайлов, когото варненци свързват с най-влиятелната и мощна корпорация ТИМ, влезе в местната политика като независим кандидат за общински съветник. Още с дебюта си преди близо 4 години той събра гласове за два-три калпака в местния парламент. Но без партия зад гърба си остана сам. Затова създаването й не закъсня. Още миналата есен, Михайлов оглави движението и партията "Нашият град". Учредяването й препълни залата на Фестивалния и конгресен център във Варна, а на първия ред беше забелязан лично корпоративният секретар на ТИМ кап. Николай Николаев.
Когото посочи ТИМ, той ще управлява Варна, се обсъжда от години в морската столица. "Няма да правим партия. Но не виждам нищо противоестествено като част от икономическия и финансовия облик на града да бъдем фактор", коментира капитан Николаев. Според него е логично тези, които са на икономическата карта, да искат да са и върху политическата. Но бизнесът не се определя цветово и няма да позволи на политическите акули да го изиграят. Говори се, че за местните избори ТИМ, като всеки голям играч, няма да заложи само на един кон. И ще дърпа конците със свои хора и в останалите бизнес партии.
Интригата се подклажда и от слухове за появата на нов претендент за кметския стол в лицето Димо Стоев. Той е ковчежникът на общината и за две поредни години печели приза за най-добрия общински финансист в страната.
Кръстина Маринова
Добромир Радушев
Шефът на ТИМ Марин Митев безспорно е най-влиятелният варненски бизнесмен. Той е сред основателите на корпорацията, чиято абревиатура идва от първите букви на тримата съдружници. През 1993 г. Тихомир Иванов Митев, Иво Каменов и Марин Великов Митев основават дружество за търговия, транспорт и охранителни услуги. Три години по-късно фирмата е пререгистрирана в ЕООД с едноличен собственик Марин Митев според справка в Гугъл. Дейността ѝ се разраства във всички сфери на стопанския живот - търговия със зърно, химическа промишленост, авиотранспорт, пристанищни дейности, туризъм и хотелиерство, казина и още много други.
Марин Митев управлява основно морския бизнес на корпорацията. Тихомир Митев се занимава с финансовите дела и Централна кооперативна банка, а Иво Каменов върти "Химимпорт" и е повече в София, отколкото във Варна.
Митев е бивш "тюлен", както са известни бойците от близкото до Варна поделение "Тихина" на морските спецчасти. Не залага на финансирането на политически парии, а изгражда собствени кадри, които участват в управлението на града. Протекциите му над определени политици в града също дават добри резултати. Никога не афишира връзките си и влиянието, които има. Живее като аскет. Не пие и не пуши. В часове на отдих обича да рисува в усамотение. Няма постоянен адрес, а непрекъснато е в някоя от огромните резиденции на фирмата, разпръснати по черноморския бряг.
© Стандарт
А и не е тайна, че апетитните терени за строителство край морето вече са на привършване. И предприемачите не могат да допуснат разпределението им да става без тяхно участие.
И ако в "Глас" влязоха представителите на едрия бизнес, то Движение "Експерти за регионите" се афишира като партия на хората от средната класа. За мнозина обаче е ясно, че и тук влизат доста богати и успели хора.
Варна е вече тясна за строителство, ще расте на юг към Бяла, признаха учредителите на новата партия.
Един от председателите на формацията е Петър Тухчиев, който е и шеф на Асоциацията на възпитаниците на Висшето военноморско училище във Варна, както и член на Асоциацията на разузнавачите от запаса. Тухчиев е в ръководството на над 20 фирми, сред които и "Нави бул холдинг". Компаниите са с водещи позиции в строителството, морския бизнес, транспорта, пътната помощ, автомобилното застраховане. Тухчиев беше в предизборния щаб на сегашния кмет Кирил Йорданов за първия му мандат. Затова политическите наблюдатели от морския град считат, че партията му няма да тръгне срещу градоначалника, ако той реши да се кандидатира за трети мандат.
Сред инициаторите на движението е печеният управленец от три петилетки арх. Вили Жечев. Той е шеф на общинската дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустройство" и съсобственик на един от седемте мола в града. Сред първите имена на експертното движение е и това на общинския съветник и собственик на верига магазини за фаянс инж. Христо Досев. Той влезе в местния парламент от НДСВ. Местните го смятат за човек на царския депутат Борислав Ралчев. Преди осем години Досев и движението "Граждани за Варна" оказаха решаваща подкрепа за кмета Кирил Йорданов при балотажа му със скандалния син бивш областен управител Добрин Митев.
Но Досев не е единственият привърженик на царското движение, който се отцепва в собствена партия. Бившият жълт депутат Радослав Коев се присъедини към бизнес партиите с формация, която нарече с гръмкото име "Отечество". Коев е кумец на кмета Кирил Йорданов. Затова във Варна смятат, че със заявката си той застава зад сегашния градоначалник за трети мандат. Коев е собственик на бившата най-голяма текстилна фабрика "1 май" в района на Галата, на чийто терен кипи строителство. Според запознати там се изгражда туристическо-развлекателен център с хотели, басейни и казина. Много хора виждат в този бизнес дългата ръка на Красимир Премянов
В управата на "Отечество" има и представители на други региони - София и Перник, казаха от партията.
Но преди всички за пряката роля на бизнеса в политиката се усети журналист. Популярният водещ на предаването "БГ-шоу" по МСАТ Неделчо Михайлов, когото варненци свързват с най-влиятелната и мощна корпорация ТИМ, влезе в местната политика като независим кандидат за общински съветник. Още с дебюта си преди близо 4 години той събра гласове за два-три калпака в местния парламент. Но без партия зад гърба си остана сам. Затова създаването й не закъсня. Още миналата есен, Михайлов оглави движението и партията "Нашият град". Учредяването й препълни залата на Фестивалния и конгресен център във Варна, а на първия ред беше забелязан лично корпоративният секретар на ТИМ кап. Николай Николаев.
Когото посочи ТИМ, той ще управлява Варна, се обсъжда от години в морската столица. "Няма да правим партия. Но не виждам нищо противоестествено като част от икономическия и финансовия облик на града да бъдем фактор", коментира капитан Николаев. Според него е логично тези, които са на икономическата карта, да искат да са и върху политическата. Но бизнесът не се определя цветово и няма да позволи на политическите акули да го изиграят. Говори се, че за местните избори ТИМ, като всеки голям играч, няма да заложи само на един кон. И ще дърпа конците със свои хора и в останалите бизнес партии.
Интригата се подклажда и от слухове за появата на нов претендент за кметския стол в лицето Димо Стоев. Той е ковчежникът на общината и за две поредни години печели приза за най-добрия общински финансист в страната.
Кръстина Маринова
Добромир Радушев
Командос “тюлен” създава най-мощната корпорация
Шефът на ТИМ Марин Митев безспорно е най-влиятелният варненски бизнесмен. Той е сред основателите на корпорацията, чиято абревиатура идва от първите букви на тримата съдружници. През 1993 г. Тихомир Иванов Митев, Иво Каменов и Марин Великов Митев основават дружество за търговия, транспорт и охранителни услуги. Три години по-късно фирмата е пререгистрирана в ЕООД с едноличен собственик Марин Митев според справка в Гугъл. Дейността ѝ се разраства във всички сфери на стопанския живот - търговия със зърно, химическа промишленост, авиотранспорт, пристанищни дейности, туризъм и хотелиерство, казина и още много други.Марин Митев управлява основно морския бизнес на корпорацията. Тихомир Митев се занимава с финансовите дела и Централна кооперативна банка, а Иво Каменов върти "Химимпорт" и е повече в София, отколкото във Варна.
Митев е бивш "тюлен", както са известни бойците от близкото до Варна поделение "Тихина" на морските спецчасти. Не залага на финансирането на политически парии, а изгражда собствени кадри, които участват в управлението на града. Протекциите му над определени политици в града също дават добри резултати. Никога не афишира връзките си и влиянието, които има. Живее като аскет. Не пие и не пуши. В часове на отдих обича да рисува в усамотение. Няма постоянен адрес, а непрекъснато е в някоя от огромните резиденции на фирмата, разпръснати по черноморския бряг.
© Стандарт
09 юни 2007
Булгаристан-Чалгастан
За съжаление живеем в дивашка държава, в която все още каквито и да е права се решават като през 30-те години в Чикаго. Дори и интелектуалните. В нашенския вариант последните се защитават от назобили се добичета, 30 от които, имат общото IQ на фикус, пораснал по погрешка на Северния полюс. Пиронът във волната програма е главатарят на тази безскрупулна шайка — Явор Колев. Ни повече, ни по-малко бивш квартален бияч, сега „повишен” в най-долна корпоративна курва, която A2M-ва за пари като aspiring порно актриса от Южна Калифорния. Редно е някой да обясни на широката публика, че се леят нелепости на килограм отляво и отдясно за компютърните технологии. Ето една отлична статия по темата:
За компетентността на ГДБОП, ССлС и алчните корпорации
За компетентността на ГДБОП, ССлС и алчните корпорации
01 юни 2007
200 бона и си министър
Мирчо Циганина признава как пълнел партийни каси
От 200 бона до 1 милион лева струва министерското кресло у нас. Това излиза от отчета на скандалния бизнесмен Мирчо Петков-Циганина до руските му партньори от фирма "Алтаир". Документът бе огласен от бившия шеф на Държавния резерв Димитър Димитров по Нова тв и предизвика нов трус във властта.
Мирчо Циганина твърди, че е дал 1 млн. лв., за да стане Нихат Кабил министър, и е приготвил още толкова за поста на Емел Етем. 200 000 пък отишли, за да види във властта "добрия си познат" Румен Петков. Това са куп лъжи, атакуват кабинета с компромати, отговориха в един глас засегнатите. Те припомниха, че Димитров бе уволнен за далавери, а Мирчо Петков разследван за крупни измами. Скандалът гръмна два часа преди главният прокурор Борис Велчев да обяви резултатите от проверката по скандала Овчаров-Александров.
Мирчо задлъжнял на ортаците с $12 млн.
Руснаците му дали пари, за да купи резиденцията на Тато в Правец
Скандалният бизнесмен Мирчо Митюв Петков е подписал протокола на 29 май 2004 г., за да обясни защо не може да върне дълга от $12 млн. към руските си партньори. Освен това той слага параф върху план за разсрочено погасяване с фиксирани точни дати на вноските. Това е станало по време на едно от посещенията на руснаците в София преди 3 години. В документа Петков обяснява, че вместо предварително договорените $2 млн. разполага само с 1 млн. лв., защото имал ангажименти за финансиране на 3 политически партии. Това са БСП, НДСВ и ДПС, които впоследствие стават управляваща коалиция.
В дъното на на бизнес интересите на руснаците от град Рязан стои бившата резиденция на Тодор Живков в Правец.
На 3 и 4 август 1992 г. Мирчо Петков получава общо $4,5 млн. долара от руснаците, които са близки до Рязанския нефтохимически комбинат.
Според договорките Петков трябва да купи резиденцията и бар-вариетето "Шатрата" за общо $1 млн. Нотариалният акт трябва да бъде издаден на името на смесената фирма "Алтаир", в която Мирчо Петков има 51 на сто от капитала.
Като изпечен циганин Мирчо не купува нищо, а сключва 10-годишен договор за съвместна дейност между фирмата "Езтур" АД и собственото си дружество ЕТ "Миомит-Мирчо Петков". Той се блъска в гърдите си с руските пари и спасява дружеството, като му дава стоков кредит за 10 млн. тогавашни лева за дизел за отопление и за сметките за ток. Тогава тези милиони се равняват на 713 000 долара.
Истината лъсва едва през 1994 г., разказва съдружникът му Андрей Смирнов, който през 2004 г. председателства събранието, на което е подписан скандалният протокол.
Тогава става ясно, че Петков е фалшифицирал две от страниците на договора за съвместна дейност. През 1997 г., с помощта на подменените страници, съдът признава общия дълг на дружеството собственик на резиденцията "Езтур", в полза на "Миомит" на Мирчо Петков. Става въпрос за 1 313 000 долара (главницата плюс лихвите). 5 години по-рано парите са дадени от "Алтаир".
След съдебни саги, продължили няколко години, през 2000 г. вече трима души имат интерес към резиденцията. Те са Мирчо Петков, данъкоплатец №1 за 2006 г. Валентин Захариев и синдикалистът от КНСБ Желязко Христов.
Тогава се намесва и босът на "Лукойл" Валентин Златев, който също е от Правец. Двамата Валентиновци правят комбина, разказват свидетели. Захариев дава 100 000, а Златев 200 000 долара. За общо 300 000 долара те купуват дяловете на "Труд и капитал" и се сдобиват с 3 хотела плюс резиденцията.
Фактически Златев взима хотелите и бар-вариетето, а "Финметалс" на Захариев слага ръка върху резиденцията. Той я купува по данъчна оценка от 100 000 лв. И си връща дълга от $50 000 на Мирчо Петков.
На всички е ясно обаче, че имотът струва много повече. Затова през 2004 г. Мирчо завежда дело срещу бившия си приятел. На 2 май 2006 г. районният съд в Ботевград обявява договора за продажба между "Езтур" и "Финметалс" за недействителен. Така Мирчо Петков връща владението си върху резиденцията.
Комсомолецът завлече Япончик
Звездата на родения през 1959 г. в плевенското с. Койнаре Мирчо Петков изгрява, когато той е комсомолски секретар в българското посолство в Москва. Началото е афера с горива. С чара си на Остап Бендер стига и до боса на руската мафия Вячеслав Иванов Япончик. И не само че работи за него, но и го завлича със $100 000. Япончик дава парите на Мирчо със заръката да купи дълго кожено палто на приятелката му. Циганина обаче решава да спести за себе си някой долар и купува къса шуба. Когато разбира за измамата, Япончик го наказва да извади пари за палтото от собствения си джоб.
Петков става публично известен със скандалите около източването на Държавния резерв през последните няколко години. "Митам", "Миомит" и още доста свързани с него дружества се оказаха в епицентъра на аферите с изчезнали държавни запаси и неизгодни сделки с жито, дизел и бензини от резерва. Само за четири години - от 2000 до 2004 г., Мирчо и ортаците му източват продукти за над 200 млн. лв.
Чрез серия от съмнителни регистрации и пререгистрации на дружества правешкият "предприемач" слага ръка през 2003-а и на военния завод "Бета" в Червен бряг. И го опосква както той си знае. Около 2000 т черни и цветни метали на Държавния резерв, оставени на съхранение в складовете на "Бета", са деблокирани и продадени без знанието на държавата. Две 800-тонни преси "Мюлер" са демонтирани и изнесени зад граница като "обикновена железария", въпреки че са в официалния списък на стоките с възможна двойна употреба. Продадени са всички по-читави машини, с които допреди няколко години "Бета-Червен бряг" произвеждаше бронетранспортьори.
Срещу Мирчо Циганина се водят четири наказателни производства - две за източването на Държавния резерв, едно - за военния завод "Бета-Червен бряг" АД и още едно - по жалба от бившите му руски партньори, които завлякъл с около 7 млн.долара. Въпреки това обаче той винаги досега се е измъквал невредим от разследванията. Стигне ли се до връщане на пари на кредиторите, практически се оказва, че Мирчо Петков не притежава нищо. Той няма банкови сметки, нито по-сериозно движимо имущество, а недвижимите му имоти - заводи, хотели, ресторанти, къщи, юридически са собственост на негови близки и роднини. Въпреки това се говори, че Мирчо Циганина притежава леки коли най-малко за пет милиона евро.
Източвали резерва с фалшиви гаранции
Циганина сам пишел документите ментета, свидетелства негов съратник
Източването на резерва става по стройна схема. Когато запасите трябва да се подменят, от складовете се освобождава количеството гориво или зърно, което трябва да се изкупи от частна фирма. Но понеже дружеството няма пари, резервът му дава стоките на кредит. Парите трябва да се върнат едва след препродажбата на пшеницата или горивото. В замяна на това фирмата дава банкови гаранции, с които при гаф да овъзмезди държавната институция.
Ако резервът има нужда да закупи дадена стока, на близките фирми се дава паричен кредит за това. Тогава отново е възможно източване на бюджета, като фирмата не дава зърното, а прибира парите за покупката му.
Как тези схеми действат, обясни пред "Стандарт" Тодор Ангелов, собственик на "БГ снакс". Той свидетелства, че всички пари от дейността на фирмите са прибирани от Мирчо Циганина. Документи, подписани от собствениците на "БГ снакс" - Тодор Ангелов, и на "Акома" - Галина Иванова, показват същото.
"Зърното, което 10-12 фирми бяха взели от Държавния резерв, дойде при мен в "БГ снакс". През 2002 г. изнесох 85 000 тона - по 300 лв. на тон това прави общо 25,5 млн. лв. Всички пари ги взимаше Мирчо", разказва Тодор Ангелов. "В един момент по сметката ми имаше $7 млн. долара, които моята счетоводителка изтегли и предаде на Петков."
Схемата стартира в ранното лято на 2003 г. Тогава зърното е на привършване, а цената му - най-висока. То трябва да се върне през есента, когато идва новата реколта и цените падат. "Трябваше да спечелим по 30-60 лв. на тон в зависимост от маржа", казва Ангелов.
Но зърното никога реално не влиза в държавните силози. Банковите гаранции са "кухи", а документите, показващи, че е върнато - фалшиви.
Мирчо Петков успява да нареди свои хора на важни позиции в държавната администрация. Неговият близък адвокат Станимир Цолов е назначен в Комисията за защита на личните данни. Петър Инчовски оглавява клона на резерва в Плевен, във Варна директор става кумецът на Циганина - Христо Павлов. Във Велико Търново със стоките започва да се разпорежда дългогодишната управителка на фирмата му "Митам" ООД Христина Данчева. В София нещата дирижира Винчо Винчев, съпруг на близка на Мирчо счетоводителка от Ботевград.
Кадрилът дава възможност на Циганина да извърти втора афера - този път с дизелово гориво. Взима го от резерва отново с фалшиви банкови гаранции, които пише собственоръчно, разказва Ангелов.
Една от гаранциите е по договор N235 за покупка на горива от тетевенската фирма "НИТТИ-Йонита Цакова", предназначени за резерва. Тя е за 4014,19 лв. При проверка на договорите става ясно, че всъщност количеството е 2800 тона за 2,573 млн. лв. Фирмата се представлява с пълномощно, заверено от скандалния столичен нотариус Слави Крашевски на 18 февруари 2004 г. Подписът на собственичката Йонита Цакова е фалшифициран. На 16 май Крашевски е осъден на 2 години условно с 3-годишен изпитателен срок и забрана да упражнява дейността на нотариус. "Подписът ми е фалшифициран, не познавам Григорий Желев, нито някога съм ходила при Крашевски", каза вчера пред "Стандарт" собственичката Йонита Цакова.
© Standart
От 200 бона до 1 милион лева струва министерското кресло у нас. Това излиза от отчета на скандалния бизнесмен Мирчо Петков-Циганина до руските му партньори от фирма "Алтаир". Документът бе огласен от бившия шеф на Държавния резерв Димитър Димитров по Нова тв и предизвика нов трус във властта.
Мирчо Циганина твърди, че е дал 1 млн. лв., за да стане Нихат Кабил министър, и е приготвил още толкова за поста на Емел Етем. 200 000 пък отишли, за да види във властта "добрия си познат" Румен Петков. Това са куп лъжи, атакуват кабинета с компромати, отговориха в един глас засегнатите. Те припомниха, че Димитров бе уволнен за далавери, а Мирчо Петков разследван за крупни измами. Скандалът гръмна два часа преди главният прокурор Борис Велчев да обяви резултатите от проверката по скандала Овчаров-Александров.
Мирчо задлъжнял на ортаците с $12 млн.
Руснаците му дали пари, за да купи резиденцията на Тато в Правец
Скандалният бизнесмен Мирчо Митюв Петков е подписал протокола на 29 май 2004 г., за да обясни защо не може да върне дълга от $12 млн. към руските си партньори. Освен това той слага параф върху план за разсрочено погасяване с фиксирани точни дати на вноските. Това е станало по време на едно от посещенията на руснаците в София преди 3 години. В документа Петков обяснява, че вместо предварително договорените $2 млн. разполага само с 1 млн. лв., защото имал ангажименти за финансиране на 3 политически партии. Това са БСП, НДСВ и ДПС, които впоследствие стават управляваща коалиция.
В дъното на на бизнес интересите на руснаците от град Рязан стои бившата резиденция на Тодор Живков в Правец.
На 3 и 4 август 1992 г. Мирчо Петков получава общо $4,5 млн. долара от руснаците, които са близки до Рязанския нефтохимически комбинат.
Според договорките Петков трябва да купи резиденцията и бар-вариетето "Шатрата" за общо $1 млн. Нотариалният акт трябва да бъде издаден на името на смесената фирма "Алтаир", в която Мирчо Петков има 51 на сто от капитала.
Като изпечен циганин Мирчо не купува нищо, а сключва 10-годишен договор за съвместна дейност между фирмата "Езтур" АД и собственото си дружество ЕТ "Миомит-Мирчо Петков". Той се блъска в гърдите си с руските пари и спасява дружеството, като му дава стоков кредит за 10 млн. тогавашни лева за дизел за отопление и за сметките за ток. Тогава тези милиони се равняват на 713 000 долара.
Истината лъсва едва през 1994 г., разказва съдружникът му Андрей Смирнов, който през 2004 г. председателства събранието, на което е подписан скандалният протокол.
Тогава става ясно, че Петков е фалшифицирал две от страниците на договора за съвместна дейност. През 1997 г., с помощта на подменените страници, съдът признава общия дълг на дружеството собственик на резиденцията "Езтур", в полза на "Миомит" на Мирчо Петков. Става въпрос за 1 313 000 долара (главницата плюс лихвите). 5 години по-рано парите са дадени от "Алтаир".
След съдебни саги, продължили няколко години, през 2000 г. вече трима души имат интерес към резиденцията. Те са Мирчо Петков, данъкоплатец №1 за 2006 г. Валентин Захариев и синдикалистът от КНСБ Желязко Христов.
Тогава се намесва и босът на "Лукойл" Валентин Златев, който също е от Правец. Двамата Валентиновци правят комбина, разказват свидетели. Захариев дава 100 000, а Златев 200 000 долара. За общо 300 000 долара те купуват дяловете на "Труд и капитал" и се сдобиват с 3 хотела плюс резиденцията.
Фактически Златев взима хотелите и бар-вариетето, а "Финметалс" на Захариев слага ръка върху резиденцията. Той я купува по данъчна оценка от 100 000 лв. И си връща дълга от $50 000 на Мирчо Петков.
На всички е ясно обаче, че имотът струва много повече. Затова през 2004 г. Мирчо завежда дело срещу бившия си приятел. На 2 май 2006 г. районният съд в Ботевград обявява договора за продажба между "Езтур" и "Финметалс" за недействителен. Така Мирчо Петков връща владението си върху резиденцията.
Комсомолецът завлече Япончик
Звездата на родения през 1959 г. в плевенското с. Койнаре Мирчо Петков изгрява, когато той е комсомолски секретар в българското посолство в Москва. Началото е афера с горива. С чара си на Остап Бендер стига и до боса на руската мафия Вячеслав Иванов Япончик. И не само че работи за него, но и го завлича със $100 000. Япончик дава парите на Мирчо със заръката да купи дълго кожено палто на приятелката му. Циганина обаче решава да спести за себе си някой долар и купува къса шуба. Когато разбира за измамата, Япончик го наказва да извади пари за палтото от собствения си джоб.
Петков става публично известен със скандалите около източването на Държавния резерв през последните няколко години. "Митам", "Миомит" и още доста свързани с него дружества се оказаха в епицентъра на аферите с изчезнали държавни запаси и неизгодни сделки с жито, дизел и бензини от резерва. Само за четири години - от 2000 до 2004 г., Мирчо и ортаците му източват продукти за над 200 млн. лв.
Чрез серия от съмнителни регистрации и пререгистрации на дружества правешкият "предприемач" слага ръка през 2003-а и на военния завод "Бета" в Червен бряг. И го опосква както той си знае. Около 2000 т черни и цветни метали на Държавния резерв, оставени на съхранение в складовете на "Бета", са деблокирани и продадени без знанието на държавата. Две 800-тонни преси "Мюлер" са демонтирани и изнесени зад граница като "обикновена железария", въпреки че са в официалния списък на стоките с възможна двойна употреба. Продадени са всички по-читави машини, с които допреди няколко години "Бета-Червен бряг" произвеждаше бронетранспортьори.
Срещу Мирчо Циганина се водят четири наказателни производства - две за източването на Държавния резерв, едно - за военния завод "Бета-Червен бряг" АД и още едно - по жалба от бившите му руски партньори, които завлякъл с около 7 млн.долара. Въпреки това обаче той винаги досега се е измъквал невредим от разследванията. Стигне ли се до връщане на пари на кредиторите, практически се оказва, че Мирчо Петков не притежава нищо. Той няма банкови сметки, нито по-сериозно движимо имущество, а недвижимите му имоти - заводи, хотели, ресторанти, къщи, юридически са собственост на негови близки и роднини. Въпреки това се говори, че Мирчо Циганина притежава леки коли най-малко за пет милиона евро.
Източвали резерва с фалшиви гаранции
Циганина сам пишел документите ментета, свидетелства негов съратник
Източването на резерва става по стройна схема. Когато запасите трябва да се подменят, от складовете се освобождава количеството гориво или зърно, което трябва да се изкупи от частна фирма. Но понеже дружеството няма пари, резервът му дава стоките на кредит. Парите трябва да се върнат едва след препродажбата на пшеницата или горивото. В замяна на това фирмата дава банкови гаранции, с които при гаф да овъзмезди държавната институция.
Ако резервът има нужда да закупи дадена стока, на близките фирми се дава паричен кредит за това. Тогава отново е възможно източване на бюджета, като фирмата не дава зърното, а прибира парите за покупката му.
Как тези схеми действат, обясни пред "Стандарт" Тодор Ангелов, собственик на "БГ снакс". Той свидетелства, че всички пари от дейността на фирмите са прибирани от Мирчо Циганина. Документи, подписани от собствениците на "БГ снакс" - Тодор Ангелов, и на "Акома" - Галина Иванова, показват същото.
"Зърното, което 10-12 фирми бяха взели от Държавния резерв, дойде при мен в "БГ снакс". През 2002 г. изнесох 85 000 тона - по 300 лв. на тон това прави общо 25,5 млн. лв. Всички пари ги взимаше Мирчо", разказва Тодор Ангелов. "В един момент по сметката ми имаше $7 млн. долара, които моята счетоводителка изтегли и предаде на Петков."
Схемата стартира в ранното лято на 2003 г. Тогава зърното е на привършване, а цената му - най-висока. То трябва да се върне през есента, когато идва новата реколта и цените падат. "Трябваше да спечелим по 30-60 лв. на тон в зависимост от маржа", казва Ангелов.
Но зърното никога реално не влиза в държавните силози. Банковите гаранции са "кухи", а документите, показващи, че е върнато - фалшиви.
Мирчо Петков успява да нареди свои хора на важни позиции в държавната администрация. Неговият близък адвокат Станимир Цолов е назначен в Комисията за защита на личните данни. Петър Инчовски оглавява клона на резерва в Плевен, във Варна директор става кумецът на Циганина - Христо Павлов. Във Велико Търново със стоките започва да се разпорежда дългогодишната управителка на фирмата му "Митам" ООД Христина Данчева. В София нещата дирижира Винчо Винчев, съпруг на близка на Мирчо счетоводителка от Ботевград.
Кадрилът дава възможност на Циганина да извърти втора афера - този път с дизелово гориво. Взима го от резерва отново с фалшиви банкови гаранции, които пише собственоръчно, разказва Ангелов.
Една от гаранциите е по договор N235 за покупка на горива от тетевенската фирма "НИТТИ-Йонита Цакова", предназначени за резерва. Тя е за 4014,19 лв. При проверка на договорите става ясно, че всъщност количеството е 2800 тона за 2,573 млн. лв. Фирмата се представлява с пълномощно, заверено от скандалния столичен нотариус Слави Крашевски на 18 февруари 2004 г. Подписът на собственичката Йонита Цакова е фалшифициран. На 16 май Крашевски е осъден на 2 години условно с 3-годишен изпитателен срок и забрана да упражнява дейността на нотариус. "Подписът ми е фалшифициран, не познавам Григорий Желев, нито някога съм ходила при Крашевски", каза вчера пред "Стандарт" собственичката Йонита Цакова.
© Standart
