Хрониките на Чалгастан

от Спас Спасов

Легендата за живота по крайбрежието, създадена от текста на една на пръв поглед безсмислена морска песничка, звучи така:

Хей, каса бира - водно колело...
Хей, първа бира - водно колело...
Пляс, пляс педалите /2/ - водно колело...

Пляс, пляс... докато някой изгърми. И тогава настава суетня, характерна за взривоопасния темперамент на хората край морето. Слуховете разнасят клюки, а те пък от своя страна валидират премълчаваните версии на биографии, с които хората от водните колела са били известни. Убийствата на председателя на общинския съвет в Несебър Димитър Янков и на президента на футболния клуб "Локомотив Пловдив" Александър Тасев станаха поредната причина водното колело да се обърне upside down. Заради безкрайното и методично преобръщане на логиката за житейски възход и падение у нас обществените рефлекси за скандалност отдавна са загубени. На тяхно място много гротескно обикновено се проявява комплексът на загубения идол.

В граждански план България вече се научи да живее с него, без да се опитва да го лекува. По морето обаче, където сантименталната мачовщина по подразбиране отклонява твърде съществена част от обществената енергия към етюди на безплодно перчене, опитите за избиването му отдавна очертаха автономни територии. В тях животът тече по законите на неоконсерватизъм, отстояващ принципа, че личното и обществено щастие се крепят преди всичко на изкуството да неутрализираш правилата.

Първоначалното натрупване

Личните истории на успеха както на Янков, така и на Тасев тържествено попаднаха в светлото петно на прожектора едва след показно охраняваното погребение на първия и траурното едноминутно мълчание преди последния мач на"Локо Пловдив" заради втория. Това, разбира се, стана по вече отиграна сценография: за живите - или добро или нищо, за мъртвите - всичко!

Така едва след убийството на Янков се заговори пълногласно, че хотелиерският му бизнес е навлязъл в златния си период едва след убийството на боса на ВИС Георги Илиев. Заприказва се, че освободен от опеката на по-силния и в плодотворно сътрудничество с "морски емблеми" като Митьо Очите и Янко Помориеца, бившият председател на общинския съвет в Несебър е успял да наложи собствени правила в бизнеса по Южното Черноморие.

Едва след разстрела на Александър Тасев публично бе оповестена и износената от неофициалност "новина", че именно той е наследил голяма част от хотелите, принадлежали на Георги Илиев. От края на деветдесетте обаче кметовете и общинарите по Черноморието периодично забавляват страната с невъобразимо глупави битки за "незабавно спиране на застрояването в курортите" и "налагането на кметски забрани за строителство в крайбрежните зони". Георги Илиев беше класическа мутра. А парите на мутрите нито се влагат, нито се контролират със закон, разпоредби, проверки и прочее безполезни жестикулации на местната и държавната власт. Докзателството - превъзбуденото публично дърдорене за хора с криминални връзки едва след като последните влязат в пантеона на геройски падналите в борбата за първоначалното натрупване у нас.

Нагледно

Вече почти година общинския съвет във Варна води театрална битка с кмета на града Кирил Йорданов за анулирането на договорите за няколко паркинга в центъра на града. Кавгата, разигравана за разведряване на общественото отчаяние, всъщност е излишна. Три от паркингите преграждат буквално части от централните улици в града, за да осигурят на наемателите си места за 120 автомобила. Инвестицията: бариера, барака, бараби по джапанки и касов апарат за разкош. Останалото влиза в приходната част на наемателите - по 1.50 лв. на час.

Договорите и за тези три обекта са изтекли още през 2004 г. , а тези на още 31 паркинга приключват в края на тази и началото на следващата година. Сумата, която влиза в бюджета на Варна от наемите на всичките 34 общински паркинги, е не повече от 250 000 лв. годишно. Това означава, че всяка година ползващите ги дължат средно по 7400 лв., или между 5 и 6 лв. наем за квадратен метър от варненска улица. Това сочи справка на общинската администрация - една от най-пазарно ориентираните България.

Обяснението на необяснимото е в информационната система ДАКСИ. Според нея собствениците на един от паркингите се оказват свързани с бившия председател на СДС във Варна, сега лидер на общинското ръководство на ДПС и зам.-председател на ОбС Янко Станев. Наемател на друг паркинг е била покойната му съпруга, наследена от сина им Петър Станев. В списъка е и някоя си Велина Георгиева, свързана с фирмите "Стар пауър" и "Кавагаз", основани от Каро Агопович, разстрелян през 2002 г. , а от друга - с компаниите "Пеликан груп 96" и "Бумеранг 94".

Като съсобственик на първата ДАКСИ все още пази спомена за покойния Милчо Бонев - Бай Миле, а на втората - за Йордан (Данчо) Марков, взривен в асансьор през пролетта на 1996 г. във Варна. Бариерата на паркинга на варненската автогара се вдига от служители на друга форма - "Крокус" ООД. В този случай опасните връзки на собствениците й водят към Иво Иванов-Гела, сочен преди време като един от наследниците на Васил Илиев по Северното Черноморие.

Нищо старо не е забравено

В сферата на транспорта бизнесът по Черноморието има и друга регионална особеност. Така например варненските шофьори получават право да изчакват реда си на някоя от пиаците в града срещу сума от 130 до 150 лв. на месец, платена на някого, някъде... Разработена е дори "гъвкава схема", при която рекетираните могат да се възползват от силните летни месеци, за да предплатят с отстъпка правото си да ползват местата и през зимата. В курортните комплекси таксата за място пред хотел започва от 2000 лв. на сезон и стига до 4000 лв.

Попитате ли кой събира парите, във Варна ще ви отговорят нехайно "ТИМ-аджии". Единственото оцеляло трибуквие е една от емблемите на града. Споменават го за щяло и нещяло, нещо като универсално обяснение за нещата от живота. А така е, защото и до ден-днешен никой и никъде в държавата не каза ясно има ли я тази извънстолична икономическа империя или не. Във Варна ТИМ е легенда, някаква не съвсем ясна гордост и съдба. Официално зад съкращението стоят незначителни бизнес начинания, спомени за спортно минало, тюлени от спецчастите и други подобни.

В неофициален порядък световноизвестните факти гласят, че структурата разполага с града, плажовете, улиците и ресурсите му в пълния обем на нуждите си. Официално става дума за сериозен бизнес - "Химимпорт", Централна кооперативна банка, "България ер", Българско речно плаване, туристическото дружество "Св. св. Константин и Елена", пристанище "Леспорт"... Неофициално продължават да са синоним на арогантност, черни тениски, силов фитнес, джипове "кубчета" и целия асортимент от "аксесоари". Едно от обясненията за спонтанно заявеното желание на бизнеса по Черноморието към местната власт на предстоящите избори през есента беше именно свръхтеглото на всичко онова, което със или без основание продължава да се нарича ТИМ.

Верижни реакции

Партията на едрия бизнес, който наесен иска официално да влезе в общинския съвет във Варна, се нарича ГЛАС. Поне досега тази нова странност на политическия живот по Черноморието не смущава с друго освен с трудната съвместимост в характерите и поведението на няколко от учредителите си. Всички те обаче единодушно и на всеослушание заявиха, че статуквото в местната власт вече не ги удовлетворява. Статуквото обаче моментално роди конкуренция - "Движение експерти за регионите". Основна фигура във формацията, която през есента трябва да се състезава за възможността да контролира кметската администрация във Варна, е Венелин Жечев, директор на дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустройство" в същата тази общинска администрация.

"Движение експерти за регионите" (ДЕР) също включиха в учредителната си реторика дебат за статуквото. Може би не толкова за промяната му, колкото за коригирането му... Но в качеството си на архитект директорът на общинска дирекция официално фигурира като съсобственик на инвестиционно дружество, което в момента изгражда единия от трите МОЛ-а във Варна. Пак официално името му е едно от трите в екипа на архитектурното бюро "Дизарх". Останалите двама, посочени във фирмената регистрация и като управляващи едноименното дружество, са Светослав Станиславов и синът на Венелин Жечев - Дилян. Студиото по правило разработва всеки сериозен проект във Варна - 30 възлови сгради, пет мегахотела в комплекса Златни пясъци, 10 офис центъра, един от които с над 23 000 кв.м чисти офис площи скоро ще се отразява в огледалните прозорци на общинския билдинг в града. Конфликт на интереси няма: "Законът не го забранява", с отегчение обяснява Жечев.

Традиционното напрежение за първенство по оста Варна - Бургас естествено роди и южняшкия аналог на ГЛАС и ДЕР. Примерът на варненци бе последван в Несебър от строителния предприемач Чавдар Александров, който пък оглави бизнес партията ДЕЛА. В началото на юни концесионерът на плажа в Бургас и собственик на компанията за опаковки "Мултипак" Ваклин Стойновски също ще учреди подобна формация. По Черноморето той стана известен с ирационалната си идея да издигне първия в България небостъргач на мястото на ресторанта си в Морската градина на Бургас.

Под прикритие

По правило провинцията е глуха за медиите. Тя чува новините като констатация, като свършен факт. Така местната власт не се чувства отговорна да дава отговори, защото и гражданите не се чувстват отговорни да ги задават. Регионалното, градското мислене ражда глупавото правило - не дразни съседа, да не си разваляте рахатлъка. Така скандалите, родени в провинцията, имат един-единствен шанс за по-дълъг живот - да стигнат до столицата. Това обаче не означава, че ще намерят решение. Хубавите морски примери в това отношение са поне два:

- Едва през пролетта на миналата година във Варна стана известна сделка на Министерството на отбраната с "Бългериън еко проджектс", в която терен от 3253 кв.м, както и прилежащите му постройки в центъра на Варна бяха заменени за 8 апартамента - седем двустайни и един едностаен, в крайните квартали на София "Връбница", "Люлин", "Надежда" и "Изгрев" в Бургас. Сега комплексът от жилища и магазини, построен върху терена в идеалния център на крайморския град, е пред завършване. В него по проект, изработен пак от споменатото по-горе "Дизарх", има 63 апартамента, 43 ателиета, 19 магазина, два шоурума, два офиса и др. помещения.

Ако вместо да замени терена си, министерството беше учредило върху него право на строеж, би могло да получи за нуждите на крайно нуждаещите се кадрови военни между 25 и 51 жилища, при това в престижната централна част на Варна. Това прави до шуст пъти повече жилища в сравнение с получените осем в периферията на Бургас и София. През лятото на миналата година сделката стигна дори до пленарната зала на парламента, прошумоля и сподели съдбата на стотици подобни с "отпаднало значение". Междувременно МО публикува в сайта на агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" списък с над 20 свои имота във или около Варна и Бургас, които възнамерява да замени или да продаде най-вероятно по същата схема.

- В продължение на няколко месеца местни и национални медии водиха оживен разговор като между глух и ням и с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Причината е вече банална - светиня му не успя да укрие инвестиционната си активност, която само в рамките на около година надхвърли 15 млн. лв. И понеже църквата, както и армията имат привилегията да живеят по собствени и строго охранявани правила, никой не потърси от варненския владика отговорност за имотите с морска панорама, които замени срещу параклиси, винарни, СПА центрове за православен отдих и пр. "Заменките", както той сам обича да казва, останаха в сферата на тленното. След още година ровенето из останките им ще е грозно и съвсем безполезно занимание, а през това време Кирил ще е прелетял още няколко пъти по маршрута София - Ерусалим - София, за да разнася по Великден фетиша на "невеществения" небесен огън.

Ето така в автономните територии край морето животът наистина продължава да тече по свои автономни правила. Отстрани, особено когато в заливите зашляпат водни колела, всичко изглежда ваканционно, забавно, далечно и наивно. В глуповатата песничка от началото на този текст обаче има поука: "Само да внимаваме да не се удавиме - водно колело..."

© Дневник

В „Мини Перник" е работила схема за купуване на гласове в полза на ДПС.
Това стана ясно от репортаж на Нова телевизия, заснет със скрита камера.
На миньорите са раздавани по 10 лв. с обещанието, че след като пуснат гласовете си ще получат по още 20 лв. По думите на работещи в мините, те са били заплашвани, че ако не гласуват за ДПС ще трябва да си търсят друга работа.
Пред скритата камера касиерка в предприятието призна, че дава пари „за изборите" по указания на шефовете, но след като разбра че е заснета, заяви, че не знае за какво става дума.
Според миньорите схемата за купуване на гласове е работила не само в „Мини Перник", но във всички подразделения, които са собственост на Христо Ковачки, но много от тях са отказали да продадат гласовете си.
Подадените гласове за ДПС в Перник надхвърлят 700.
Според Росен Владимиров, ако е имало купуване на гласове, резултатът за ДПС е щял да бъде по-добър. „Репортажът не доказва, че гласовете са купувани за ДПС", каза още Владимиров като определи обвинението като „леко смешно".
Според говорителя на ЦИК Бисер Троянов "може да се приеме, че има извършено престъпление по чл. 167 от Наказателния кодекс". Според него по случая трябва да бъде сезирана прокуратурата.
Купуването на гласове се наказва с до 3 години лишаване от свобода или пробация.
© news.bg

Дъждът и нов строеж подкопаха една от най-скъпите сгради в София
София. Цял блок бе евакуиран вчера заради опасността да рухне и да убие обитателите си. Причината е изкоп за нов строеж близо до него. Заради дъжда в 12,15 ч тонове пръст се свлякоха и оголиха основите на блока. В 13,20 бетонните колони подадоха и има опасност 8-етажната сграда да рухне всеки момент. Фаталният блок е на кръстовището на ул. "Чехов" и "Методи Попов" в кв. "Изток". Това е най-скъпото място в София. Въпреки че е строен през 60-те, цените на апартаментите в него започват от 1200 евро за квадрат. В квартала е известен като блока на Макаренко, защото първите апартаменти са били раздадени на учители. В него живее и бившият кмет на общината Ангел Иванов. Изкопът е изровен преди месец от частната "Интертайм континент". Никой не ни уведоми, че там ще се строи. Багерите дойдоха и започнаха да копаят, проплака живеещият в блока Васил Иванов. Уговорката на фирмата с общината е била да се строи на минимум 3 м от блока. Но строителите не я спазили. Жалвахме се къде ли не. Общината отказа да прати някой да огледа, каза още Иванов. На място дойдоха екипи на Гражданска защита и пожарната. Според тях има възможност блокът да се обезопаси, но това не може да стане веднага. Кметът на район "Изгрев" Павлин Колев предложи хората да съберат най-важните си вещи и да отидат в общинска сграда, докато стане безопасно да се приберат. Някои са в близко данъчно, а други – при познати. До късно снощи спасители увещаваха възрастен дядо да напусне дома си.
Мина Стойчева
© Standart

Георги Готев

Мизансценът от делото в софийската Съдебна палата завчера, при което бе разпитан един свидетел с прякор, предизвиква тъжни размисли. Полицията показа, че разполага с внушителен ресурс, за да пази една мутра, а също е достатъчно мотивирана, че да набие изключително грубо един фоторепортер. Не за първи път мутрите се държат в съда сякаш те поръчват представлението. Не за първи път на журналистите им се пречи да вършат работата си със силови методи. Този път обаче бе достигната кулминация от угодничество и от прахосничество на мерки за сигурност в полза на този, който във всяка друга държава щеше отдавна да стои зад решетките. И бе постигнат друг връх - на полицейско насилие срещу беззащитен представител на журналистическата професия. Друг вид насилие освен ударите и ритниците е, че е бил накаран от полицаите да унищожи своя труд - снимките, които бе направил секунди по-рано.
Министър Петков може да уволни полицаите, набили колегата ни Емил Иванов, и това е правилно. Удивителен обаче е рефлексът на униформените, довел до издевателство над колегата. Всъщност не ми е трудно да си го обясня. Когато гледам буквално всеки ден колко весело катаджии си бърборят с шофьорите на грамадни черни джипове със запомнящи се номера, виждам, че униформените се ласкаят, че могат да бъдат в услуга и да забавляват с шеги такива успели момчета. Веднъж ми се случи да направя снимка, при която влезе в кадър една мутрешка кола. Гардовете на сградата наблизо, в която е офисът на съответната мутра, насила ми взеха фотоапарата и личната карта. Изтриха снимката, а личните ми данни продиктуваха по телефона. На кого? Очевидно на някой в МВР, който, изглежда, отвори компютъра и след малко ги посъветва да внимават с мен. Просто извадих по-голям късмет от колегата Емил Иванов.
Когато често критикуваме съда, следствието, прокуратурата, че понякога са на страната на бандитите, напоследък пропускаме вътрешното министерство. Боят до Съдебната палата показа, че май бъркаме.

© Standart

Инфраструктурни проекти за милиарди евро ще бъдат реализирани у нас през следващите няколко години. Стотици километри пътища ще бъдат построени, а магистралите ще бъдат отдадени на концесия. Сериозните играчи в бранша отдавна потриват ръце и се готвят да атакуват апетитните поръчки. Това не е златен дъжд само за този бизнес, но и за цялата ни икономика. Крупните български фирми обаче са на път да останат с пръст в устата. Дори водещите европейски компании са силно притеснени от внезапно разбъркване на картите в бранша. Още повече че този хаос идва не от Стария континент, а направо от Червения площад. Заплахата е добре облечена в скъп костюм и се представя като "Дерипаска. Олег Дерипаска".

Новината от преди 3 седмици, че руският олигарх е купил 30% от водещата австрийска строителна фирма "Щрабаг", дойде като гръм от ясно небе за европейските й конкуренти. Още повече че месеци преди това усилено се готвеше листването на концерна на Виенската борса. Това така и не се случи. Вместо това шефът на "Щрабаг" Ханс-Петер Хазелщайнер обяви, че милиардерът е придобил пакет от акциите срещу 1,2 млрд. евро. Покупката е осъществена чрез компанията му "Распириа трейдинг" (Rasperia Trading). Този неочакван ход на втория по богатство в Русия го вкара направо в големия строителен (при това изключително доходен) бизнес в Европейския съюз. "Щрабаг" е един от най-големите играчи в бранша
Дори у нас на фирмата бяха поверени (след конкурси и търгове, разбира се) едни от най-мащабните проекти. Друг е въпросът, колко добре бяха изпълнени те. Строителството на новия терминал на летище София се забави с повече от 8 месеца. Първоначалната цена от 110 млн. евро се повиши с няколко милиона, а на австрийците бяха отказани още няколко искания за оскъпяване на проекта. Дълго време експертите се чудеха дали изобщо да одобрят готовия обект заради съмнения в качеството на строителните работи. Сериозен мотив затова са многобройните гафове, съпътсващи изграждането на терминала. Първо дефектира участък от пътеките, по които рулират самолетите до пистата за излитане. След това пропаднаха над 500 кв. метра окачен таван. Заради немарливата работа на "Щрабаг" само по чудо няма пострадали. Вече половин година след като новото съоръжение бе открито, продължават преговорите дали България да доплати още 15 млн. евро, които уж били похарчени по необходимост. При това пазарлъците се водят в пълна мъгла. Иначе много сериозната фирма тотално се изложи и при ремонта на участъка Видин-Монтана от главен път Е-79. Освен че закъсня и оскъпи рехабилитацията на 73-километровата отсечка, пътят пропадна малко след пускането му. Въпреки издънките "Шрабаг" продължава да кандидатства за инфраструктурни проекти у нас. Нещо повече - печели апетитни поръчки. Една от последните е за ремонт на софийските улици. Големият удар обаче предстои. Само до края на 2009 г. е планирано строителството на пътища за 5,3 млрд. евро.
Предстои битката и за "златните кокошки" - магистралите. След "Тракия" се готви концесията на "Хемус". Предстои и строителството на "Струма".
Амбициите на "Щрабаг" обаче далеч не се изчерпват само с няколко спечелени проекта. Затова фирмата играе на няколко фронта заедно с родната "Инжстрой", която вече е част от концерна. Упорито се носят слухове, че австрийците ще купят водеща българска строителна фирма, която неофициално вече е сложена на тезгяха. По този начин един-единствен играч може да сложи ръка на голяма част от апетитните проекти. Като се имат предвид бизнес маниерите на най-новия акционер на "Щрабаг", току-виж сделката стане факт съвсем неочаквано. Подсказва го и агресивността, с която Дерипаска действа през последните месеци. Дни, след като придоби 30% от "Щрабаг", "галеното дете на Кремъл" похарчи над 200 млн. долара, за да придобие през борсата 3% от акциите на друг концерн - "Хохтийф". Компанията е в тройката на най-големите строителни фирми в Германия и също е активен играч у нас. "Споразумяхме се за сътрудничество при управлението на летища, обекти и концесии", обявиха лаконично в изявление от "Хохтийф". Милиардерът не отрича, че има намерение да увеличи дела си в концерна. Интересното е, че преди време "Щрабаг" обявиха намерението си да купят пакет от германския си конкурент, но атаката им бе отбита. В Европа си обясняват успеха в сделката на "доброто момче от Червения площад" само по един начин - той действа "Дерипаска way". Или само както Дерипаска си знае. Това поведение вече изправи на нокти не само бранша на Стария континент, а други крупни играчи. В "Дойче банк" още не могат да осъзнаят как изведнъж станаха партньори на един от руските олигарси, който не се слави с особено чисти връзки и минало. Той въобще не е присъствал в сметките на кредитната институция, когато преди малко повече от месец подписа договор с "Щрабаг" за създаване на съвместна компания в Русия. Тя трябва да работи основно в областта на недвижимите имоти. Представител на австрийския концерн заяви, че в партньорство с банката "Щрабаг" се надява да завоюва сериозни позиции в руските региони. Този брак обаче се оказа по сметка най-много за Дерипаска. Чрез него той не само си осигурява стабилни позиции на пазара на недвижимости в собствената родина, но и чрез "Дойче банк" легитимира спорната си репутация
в Европа и по света. Шефовете на банката разбрали за новия си партньор вечерта, преди официално да бъде обявено, че олигархът е купил пакет от "Щрабаг". И то по телефона. По същия начин е информиран и другият акционер в строителния концерн - "Райфайзен центробанк". Ефектът на изненада между партньорите обаче съвсем не е белег за коректно поведение в бизнеса. Агресивният стил, с който действа олигархът, вече сериозно притесни акулите в бранша. Свирепи конкуренти до вчера чертаят общи стратегии срещу общия враг - вируса Дерипаска.

Тихомир Безлов е един от създателите през 1990 г. на неправителствената организация Център за изследване на демокрацията, където и до момента е анализатор. Автор е на стотици електорални и политически изследвания. Името му нашумя покрай няколко доклада за състоянието на организираната престъпност у нас. Безлов коментира пред "Стандарт" последните тенденции, свързани с показните убийства в България.

- Г-н Безлов, за пет дни у нас станаха две показни убийства - на председателя на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков и на президента на футболен клуб Локомотив (Пд) Александър Тасев. Как ще коментирате случващото се?
- Най-много поръчкови убийства стават през май и октомври. Но за да си обясним защо стават точно през тези месеци, трябва да има разкрити, доказани убийства. Според някои от началото на прехода те са над 260, а от 2000 г. досега - около стотина. Автоматично обаче не може да се каже кое убийство е поръчково, докато не се разкрие поръчителят му. Има страни, в които водят такава статистика, други не се и опитват. Във Франция например има понятие, буквално преведено - разчистване на сметки в престъпния свят. Много убийства у нас не бихме могли да ги класифицираме в тая група защото разстрелват бизнесмени
за които трудно се намират някакви връзки с криминалните среди. Не говоря за митничари, магистрати, полицаи и бизнесмени, свързани с ъндърграунда. Например кметът на Елин Пелин Янко Янков няма никакви връзки с организираната престъпност. Имаме най-различни подобни случаи, като се започне от компютърни специалисти и се стигне до случайни минаващи, за които не знаем защо са застреляни. Във Франция от 600 убийства годишно около 90 са свързани с криминалната престъпност. В България също се опитваме да правим някакви класификации, да ги наричаме поръчкови, публични, знакови и т. н. Винаги обаче възниква проблемът с критерия. Колкото е по-богата и противоречива фигурата, толкова повече интерес предизвиква. В това отношение всички убийства от началото на годината са много интересни. Убити са шефът на Локо (Пд) Александър Тасев, председателят на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков, Запрянова, майка на убития Константин Дишлиев, изчезна Иван Може, прибавя се и инцидентът с кмета на Елин Пелин. Това е особеното на 2007 г. - за разлика от миналата, когато, като се изключат убийствата на Доктора, автокрадеца Драшко и Бобъра, взривения бизнесмен от Варна
за цялата година имаше 4 по-знакови убийства. Така че като че ли тази година е по-интензивна от миналата. Не може да се сравнява обаче с интензивността на убийствата през 2005 г.
- Може ли да се търси връзка между показните убийства през тази година и предстоящите избори за евродепутати?
- Би било твърде конспиративно. Бихме могли да търсим някакви причинно-следствени връзки, ако имахме местни избори, но при тези за евродепутати - не. Това е особен тип селекция, свързан с по-европейски вид на политик. Такива конспиративни теории от типа, че по този начин се създават проблеми на управляващата коалиция, ми се струват пресилени.
- А свързани ли са с корупционния скандал, който тресе държавата?
- Корупционният скандал не беше насочен към изборите, а свързан по-скоро с някакви вътрешни конфликти. Участниците в тях в един момент изпуснаха управлението им. Тоест конфликтът ескалира, без те да са го искали. Много от нещата, които станаха, не бяха планирани от участниците.
- Мислите ли, че поредното убийство - това на Александър Тасев, е тревожен сигнал за безнаказаност на престъпността у нас?
- Това си е част от икономическата конкуренция. Очевидно нямаме някакви ценностни задръжки. Ако бяхме някаква религиозна нация, вероятно това нямаше да се случи.
- Това означава ли, че изключвате последното убийство да е политическо?
- Не съм запознат в детайли с биографията на Тасев. Това, което ми направи впечатление, е, че се е опитвал да влезе в политиката. Убийството по-скоро е свързано с бизнес или някакви остатъци от силовите отношения - съдейки по това, че Тасев е от Кюстендил, че е шеф на Локо (Пд) и т. н.
- Смятате ли, че убийството на Тасев ще бъде разкрито?
- Ако излезем от гледна точка на някаква статистика, няма да бъде разкрито. Знаете колко разкрити има спрямо брой извършени - и изследвате вероятността. Примерно на 100 убийства, ако 5 са разкрити, 5% е шансът. Начинът, по който можем да прогнозираме, е, ако изхождаме от някакъв натрупан опит. Това са факти, другото са спекулации.
- Това означава ли, че трябва да упрекваме сегашното ръководство на МВР, че не си върши работата?
- МВР не е нищо по-различно от останалите системи, които работят в държава като България, с такъв нисък доход на глава от населението. Недостатъчно развити институции с малък капацитет, а поръчковите убийства изискват много труд. Ако бяхме по-тоталитарна държава с много агентурен контрол - там разкриваемостта би била висока заради големия полицейски апарат. Ние си имаме горе-долу нормален полицейски апарат като пропорция към държавата.
- Убийството ще се отрази ли по някакъв начин на европейския доклад за България?
- Докладът ще бъде критичен, но политическите последици е трудно да се прогнозират. Възможността да ни наложат предпазна клауза трябва да се разглежда и от страната на европейския интерес - по глава "Вътрешна сигурност" например. Налагането й означава, че те няма да могат да използват
европейската заповед за арест - сътрудничество, което е полезно и за тях. Ще си нарушат интереса, а нашия особено няма да го засегнат.
Ако ни наложат финансови санкции обаче, би било много по-интересно. Защото трябва да изтъкнат основанията си, да обяснят защо наказват някого, защото той има проблеми с организираната престъпност.
- Да очакваме ли нови знакови убийства?
- Средно в България през последните години убийствата се движат между 20 и 30. В момента имаме пет. Би било много голямо чудо да нямаме няколко убийства до края на годината. Въпросът е да не станат като през 2003 г., когато бе пикът. Всеки път, когато ваши западни колеги казват "Ужас, мафия", отговорът ми е - обществото всъщност гледа на поръчковите убийства като на социална справедливост.
Такава е нагласата на обикновения човек, а и на повечето медии. Само като се прочете, примерно, наличното богатство на председателя на Общинския съвет на Несебър Янков, се оформя негативизъм. И убеждението, че убийството е социално справедливо. Очевидно хората са разочаровани от прехода и така оценяват несправедливостта му, че това е някакво възмездие. През 2004-05 г. станаха голямо количество убийства, но от това не се променяше рейтинга на МВР. И то не само на Бойко Борисов, който има изключителен пиар талант, а и на Георги Петканов.
- Имате ли представа кой зае мястото на Митьо Очите в Бургаския регион? Говори се, че това е Златко Баретата...
- Това, което се чува от полицейски среди, е, че Златко се е изтеглил от този бизнес. Има различни спекулации, че заради пазара във Варна са се сблъскали Златко Баретата и Митьо Очите. Но е много противоречиво твърдение. Не знам в момента каква е ситуацията, иначе има различни кандидати за мястото на Митьо Очите. Най-често се коментира Боксьора. Нямам представа кой е той. Първо се научават прякорите, а на много по-късен етап се появяват името. Преди две години, когато чух за пръв път за Брендо, никой не можеше да каже истинското му име.

Властта угоди на мутро-пролетариата, за да не си разваля рахата

Мартин Карбовски

Вечният учител по география от немската гимназия в София Григор Димитров и преди, и след Десети ноември взема 350 лева чиста заплата. Професор в Техническия университет в София кара днес с 420 лева основна заплата плюс към 120 лева за доктор на науките. Лекарка от софийска поликлиника, след като се разплати със здравната каса, й остава да живее с 600 лева. Нейната медицинска сестра се осигурява на 250 лева, реално взема към 300 лева.

Шофьорите в София предизвикаха милостива реакция с леката лъжа, че получават чисто 400 лева. После се оказа, че всъщност вземат към 600. Реално, ако работят извънредно, те могат да изкарат повече от 1000 лева – както и някои от тях го правеха досега. Но от вчера имат за себе си още 7 млн. лева, обещани им от общинарите.

Ватманите и шофьорите няма да забогатеят, но случката е показателна – с помощта на държавни чиновници мутро-пролетариатът винаги печели.

Ако нямаше избори и ако градът не беше София, нещата щяха да се развият по друг начин. Прави впечатление, че рекетът на отделни браншове като таксита и автобуси винаги побеждава, докато истинският пролетариат – хората на науката, изкуството, лекарите, полицията, военните, наемателите на къщата, където трябваше да живее средната класа, са най-бедни в тази страна. Те не успяват да рекетират никого. Не искат. Не могат.

Или просто са по-глупави от шофьорите

Шофьор, това звучи гордо – още от времето на социализма.

Комбинацията "стачка по време на избори" е всъщност съчетание на чиновници плюс браншови шовинисти. Мутрите са в политиката – има ли съмнение след последните убийства? Пролетариатът е в гаражите на Малашевци. И политическите мутри, и пролетариатът се разбраха прекрасно. Получи им се на шофьорите, защото всеки политик изтръпва, като се сети как щеше да изглежда София вчера, ако имаше стачка. Никой не изтръпва, когато се досети как ще изглежда столицата без лекари. Още по-малко страшно, направо смешно е да стачкуват професорите. За политиците такъв протест е като дъжд от добре стерилизирана слюнка – вали, но не е обидно. Не пречи да се проведат изборите. Още не са се сетили да протестират работниците по канализацията – ако запушат отходните тръби на София с телата си, ще могат да си вдигнат заплатите с 1000 процента.

Има браншове, които могат да стачкуват. Други, и да стачкуват – няма смисъл. Но държава, в която евтини професори се возят на стар автобус със скъпоплатен шофьор, е мъртва държава. Някой наля парите на данъкоплатците отново в празната бъчва на лошия държавен капитализъм.

Ако учителите започнат да стачкуват по време на избори (кога друг път?!), ще излезе един мъжки политик и ще каже – шегувате се, ние на рекет не се поддаваме

Но стане ли дума за автобуси и таксита, всеки казва – чест е за мен да реша вашия проблем. Силни са хората с багажници у нас. Хората с умствен багаж са слаби и глуповато тъжни.

Корумпираната политическа класа създаде поредния прецедент – тя не решава проблеми, тя просто поиска спокойствие, за да може да работи за себе си. И всеки, който я обезпокоява с едно сериозно задръстване, е неин партньор. Неин партньор и рекетьор за сметка на други обществени прослойки.

Покрай стачката и нейното геройско предотвратяване една малка дописка не намери място за коментар – Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е обявила обществена поръчка за кетъринг на стойност 450 000 лева (за три години напред). Това е една четиринадесета от спорните шофьорски пари – само за плюскане на една агенция. А тя скоро няма да отвори у нас Силиконова долина, нали?! А другите държавни агенции? На сюрията държавни душмани един шофьор душманин направо ни е приятел. Но душманлъкът си остава начин на управление в тази страна.

В тази ситуация имаме и някаква стачка на манекенките от една агенция. Това всъщност е реалната стачка на обикновените българи. И на тях като на бедните манекенки (със заплата 20 лева на ревю) им се налага или да проституират, или да (се) колаборират със силните на деня, направо да се женят за тях. И в двата случая реалната заплата на една манекенка е 250 лева (екстрите не се споменават). Няма такава държава – шофьорите карат за 1000 лева на месец, агенцията по информационните технологии плюска 150 000 на година, а манекенката се оглежда откъде ще дойде свирката – защото не иска да живее като български професор. А политиците се бият в гърдите как са предотвратили хаос. Хаос обаче нямаше да бъде една шофьорска стачка. Хаосът е днешното статукво на заплащане – тотално ненормално статукво. Нека не се заблуждаваме, политиците не предотвратиха хаоса – просто го опазиха. Отново за сметка на всички нас.

Никой не иска да живее в такава държава. В София днес студентите коментират, че всъщност рекетът е победа само за шофьорите на три линии в София – тия към Малашевци, Централни гробища и Орландовци. Натам автобусите ще са пълни. Както са пълни с лекари и медсестри автобусите за Испания.

На Балканите се ражда нова "тютюнева мафия", пише сръбският вестник “Политика”, цитиран от БТА в понеделник. За разлика от мафията по време на санкциите на ООН през 90-те години, която внасяше цигари и ги продаваше по улиците на сръбските градове, новата "тютюнева мафия" изнася цигари за страните от ЕС.

В околностите на Пирот и Димитровград, в граничния пояс към България, която от 1 януари тази година е пълноправен член на ЕС, все по-често са залавяни цигари. Тъй като цената на тази стока в ЕС е висока, многобройни трафиканти купуват в Сърбия цигари с бандерол и ги пренасят в България. Понякога се пренасят и кутии с неплатен акциз. Влизайки в България, те безпрепятствено, без контрол стигат до улиците на градовете на страните-членки на ЕС.

Това било потвърдено от Славолюб Мадич, началник на полицейското управление в Пирот, и Горан Манчич, директор на митницата в Димитровград.

Колко се е разраснала контрабандата на цигари, откакто България е член на европейското семейство, показват данните, че през изминалата година са заловени 36 000 бокса цигари, а сега за няколкото първи месеци тази година, в складовете на митницата в Димитровград се намират над 30 000 бокса. От тях поне две трети е трябвало да стигнат в България и останалите страни от ЕС.

Според данните, предоставени на "Политика" от директора Манчич, броят на заловените цигари на седмица се увеличава с 2000 до 3000 бокса.

Има ръст на задържаната стока и на влизане в Сърбия, и на излизане от нея. Допълнителен проблем е затварянето на българските безмитни магазини на входа на страната, но е оставен такъв обект на излизане към Сърбия. Така български граждани при излизане от България купуват много цигари, внасят ги в Сърбия, а след това се опитват да върнат стоката назад, обяснява Манчич.

Според него голямата разлика в цената на цигарите е причината за контрабандата, коментира изданието. Например цигари "Вайсрой" в Сърбия, легално от будка, могат да се купят за 65 динара (1 евро е равно на 82 динара), а в България струват 2.5 лв. (б.ред. – цената от 1 януари обаче е 2 лв.) Също така цигари "Марлборо" в Сърбия се продават за 110 динара, а в България са два пъти по-скъпи и цената им е 5 лв. (б.ред. – всъщност струват 3.20 лв.)

Най-много цигари тази година са заловени на 7 април. Тогава в празен товарен вагон, който пътувал към България, са намерени 1 560 бокса цигари.

След дълга оперативна работа и следене на група от седем души, те са задържани от полицията в Пирот. Съдия-следовател определи арест за четирима от групата за контрабанда и неразрешена търговия. Повечето от организираната група са от Пирот, а един е от Кралево.

Човекът, задържан в Кралево, имал задачата да изгражда бункери, в които да се крият цигарите. Групата използвала 11 автомобила, които са иззети. Мадич, който е председател на смесена гранична група, която покрива 132 км от граничната линия, казва, че сръбската полиция е задържала и документация на тази група, в която се посочват всичките й дейности. В групата са участвали и българи, а данните за тях по време на среща на смесената гранична група са предадени на тамошната полиция.

Красен Николов
7 Май 2007

Замесените в грандиозния скандал, който тресе върховете на изпълнителната и съдебната власт - следователките Татяна Шарланджиева и Зоя Иванова, и зам.-министърът на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова обещаха пълно съдействие на прокуратурата и съда и даване на нови доказателства за разнищването аферата, в която се оказаха замесени министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и шефът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров.

Трите бяха разпитани в понеделник от прокурор Иванка Трифонова в Софийската градска прокуратура в рамките на предварителната проверка за изясняване на взаимните обвинения между властите.

Формалният повод за избухването скандала преди 12 дни беше искането на Александров към Висшия съдебен съвет (ВСС) да бъде освободена от длъжност Шарланджиева. По негова информация следователката по делото “Топлофикация – София” е изнасяла информация от следствените работи към бизнесмена Красимир Георгиев, собственик на фирма “Фронтер”, разследван за участие в схеми за източване на топлофикационното дружество. Оставка заради случая подаде прекият ръководител на Шарланджиева в НСлС Зоя Иванова. За Красимир Георгиев лобирала и зам.-министър Нинова, обяви още Александров.

От страна на Шарланджиева и Нинова последваха контраразкрития, че Александров им оказвал огромен натиск за лобиране за негови лични интереси в “Булгартабак”, Комисията по хазарт и Държавния резерв. Той ги натискал да искат “услуги” от зам.-министър Нинова, в чиито ресор са тютюнопреработката, хазартът и резервът.

Александров атакува, като заяви, че е бил притискан и заплашван направо от министър Румен Овчаров.

Александров бе принуден да излезе в отпуска, в събота и министър Овчаров бе “помолен” да стори същото, но след като се върне от Русия, където е на официално посещение в рамките на делегацията, водена от премиера Станишев.

Безпрецедентно пред прокурорската стая, където се проведе разпитът, се бяха събрали около 50 представители на медиите, въпреки че информацията от разпитите е засекретена. Най-много продължи разпитът на следователката от НСлС в оставка Зоя Иванова – близо 3 часа.

След приключването му тя прояви видимо нежелание да говори пред журналистите. Единствените й думи бяха, че е казала своята истина и са й открили откраднатия автомобил. Преди седмица тя се оплака, че колата й е изчезнала след разгарянето на скандала.

От своя страна колежката й Татяна Шарланджиева обяви преди да влезе при прокурора, че е нямала срещи извън своя кабинет с другия, сочен като основен замесен в аферата – шефът на “Фронтиер” Красимир Георгиев. Тя повтори версията си за оказван натиск от страна на Александров за изпълняване на негови интереси в “Булгартабак”, Държавния резерв и Комисията по хазарт.

Шарланджиева изрази недоумението си с кое свое действие се е оказала неудобна за наблюдаващия прокурор по делото “Топлофикация – София” Божидар Джамбазов и за Ангел Александров. Шарланджиева обаче не изключи да е имало и такива действия от нейна страна.

Временно отстраненият от делото “Топлофикация” магистрат допълни, че не може да си обясни как в медиите са изтекли разпечатки от нейни телефонни разговори. “Това е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс”, напомни тя.

Нинова: Ще предам доказателства за натиск от Александров

Не съм виждала никакви снимки и не знам за какво говори Ангел Александров, но ще предам в прокуратурата нови доказателства за оказван от него натиск, заяви от своя страна уволненията заместник-министър на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова, преди да влезе на свой ред на разпит в прокуратурата.

Тя отрече, да е ходила в Боровец, като добави, че най-вероятно шефът на следствието си измисля за наличието на компрометиращи за хора от кабинета фотографии от курорта.

Според разпространени версии в медиите, шефът на НСлС Александров притежава компрометиращи снимки, които засягат хора от висшия ешелон на властта. Някои от версиите сочат, че на снимките е Корнелия Нинова и следователката Шарланджиева в компанията на “известен бизнесмен”. Според други версии снимките съдържат пикантни моменти от веселба на хора от властта с елитни компаньонки. Самият Александров в интервю за в. “24 часа” от понеделник потвърди, че разполага със снимки, но подчерта, че засягат “личната неприкосновеност” на някои хора и няма да позволи те да бъдат публикувани.

В разгара на скандала Александров заяви, че Нинова е искала от него тези снимки.

В понеделник Корнелия Нинова отказа да коментира и публикуваното съдържание на есемесите и засечените телефонни разговори между нея и бизнесмена Красимир Георгиев.

“Този случай излезе извън рамките на правото”, коментира тя за делото “Топлофикация”, което се оказа в основата на новия скандал. Според нея в процеса на разследване не са се търсили доказателства, а той е бил манипулиран. Нинова призова всички засегнати в мегаскандала да успокоят емоциите си и да се спре с инсинуациите.

Тя каза още пред медиите, че три дни след гръмването на историята е уведомила премиера Сергей Станишев и министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, че иска да се оттегли от поста. Въпреки това Нинова бе на първомайския митинг на БСП редом с Овчаров и Станишев. След това тя замина в състава на правителствената делегация, която придружаваше премиера Станишев в Португалия.

“Всеки член на правителството, който е замесен в подобен случай, с основание или не, е правилно да се оттегли, докато приключи разследването, за да не бъде обвинен, че от позицията си е оказвал манипулация”, каза още тя.

© Mediapool

Христо Ковачки
Името на бизнесмена от с. Маджаре, Самоковско, нашумя покрай Косьо Самоковеца. Доста преди това обаче той е закупил чрез различни фирми няколко мини в страната. Една от сделките му, около която доста се разшумя, беше покупката на "Атоменергоремонт" през 2003 г. След това Ковачки започна да гради енергийна империя около себе си. Чрез фирми, в които има участие, или консултира, той е в няколко топлофикационни дружества - Враца, Сливен. Купи през борсата ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград. Консултант е на "Брикел", има завод за автомобилни гуми край Габра. Чрез мините си придоби блокиращ дял в капитала на Общинска банка и дълго след това се говореше, че иска да вземе и общинската застрахователна компания. Наскоро се разбра с общинарите в Самоков за създаване на съвместна фирма, която да строи туристически комплекси край Боровец.

Николай Вълканов
Той е бивш вицепрезидент на "Мултигруп" и дясна ръка на убития шеф на групировката Илия Павлов. Ръководи "Минстрой холдинг". След смъртта на Павлов Вълканов се отдели от MG и взе под свой контрол "Минстрой".
Друга негова фирма - "Бългериън Еко Проджектс", участва с 49% в "Алпине България", която ще строи хидровъзела "Цанков камък".

Валентин Златев
Застава начело на "Нефтохим" - Бургас, след приватизацията на комбината от ЛУКОЙЛ през 1999 г. После става генерален директор на ЛУКОЙЛ-България, след това поема и бизнеса в региона. Баща му Васил Златев е дългогодишен кмет на Правец преди 1989 г. Сега чрез фирми на баща си има туристически бизнес по морето, строи и голф комплекс край Правец. Президент е на баскетболен клуб ЛУКОЙЛ Академик, който в последните години е неизменен шампион на страната. Баща му Васил Златев е собственик на "Агрима" - производител на безалкохолни напитки и дистрибутор на "Пепси" за България. Друга фирма на баща му - "Агрохол", участва в управлението на безмитната зона в Бургас.