Хрониките на Чалгастан

Огнян СТАМБОЛИЕВ

„Език свещен, на нашите деди...”

Вазов

– Здрасти, комшу! Как е хавата? Върви ли ти алъш-вериша? Днес май аз ще ти направя сефтето.

– Бива. Станах рано и още събахлян дигнах кепенците на дюкяна...

– Ашколсуун! Машаала! Ти, адаш, май учи за друго, знам, че имаш китап за даскал, а пък я с к'ъв мерак завъртя тоз алъш-вериш!... Ашколсун, адаш! Хаирлия да е!

Не, уважаеми читатели, това не е откъс от някоя битова повест на Любен Каравелов или Илия Блъсков от турско време. Това е най-обикновен разговор между двама съседи от един съвременен български град като нашия, в който има университет и дори опера и музикален фестивал на световно равнище. Разговор от ХХI век, 130 години след Освобождението на България от турско робство. Разговор между двама образовани българи, наследници на една от най- древните култури в Европа, дала при това писменост и култура на част от човечеството.

Да, както виждаме, езикът на днешният българин се промени много, обедня, изпростачи се, замърси се, изпростя. От една страна – американското влияние с елементарния American English от телевизията (особено от американо-еврейската BTV!), екшъните и долнопробните шлагери, а от друга – за която ми е думата сега: турцизацията. Нашият хубав, звучен славянски, европейски език, този, с който си служим всеки Божи ден, се е замърсил прекалено много от турцизмите. И немалко красиви български думи или такива от световния езиков фонд вече са изместени от турско- арабските им синоними. Защо, например, трябва да казваме: „адаш”, ”комшия”, „бабалък”, „серт”, ”алъш-вериш”, „на кестерме”, „баджанак”, „акран”, ”джам”, ”мезе”, „акъл”, „сербез”, ”софра”, ”долап”, ”бая”, ”теке”, „тапия”, „тескере”, „бактисах”, ”пишман”, „аскерлък” и т.н., след като за всяка от тях си имаме своя българска, чиста, звучна, красива. Преведете си която и да е от тях и ще се убедите сами. Това са думи, които направо зацапват, загрозяват езика ни. Дърпат ни надолу, към Азия, към Ориента, а нали сме се запътили към Европа, където винаги ни е било мястото. Връщат ни към жестокото и варварско турско робство, което някои безродници сега наричат с евфемизма „османско присъствие”! „Присътвие”, а не робство?! Не изгубихме ли толкова много през тези тъмни петстотин години? Раните ни още не са зараснали и едва ли някога ще се затворят.

В красивата ни страна все още имаме прекрасни места с... турски имена! Защо да не преименуваме (по- добре късно, отколкото никога!): Кайлъка, Аязмото, Текето, Джендема, Хисарлъка, Дикили Таш, Саръ баир, Бакаджика, Делиормана, Джумаята, Хаин Боаз, Мусала, Бузлуджа, Тунджа и много други, които само ги загрозяват с примитивното си, азиатското си звучене? При това, това са имена от тъмните и безпросветни робски времена. Грешка е, че държавата ги е оставила с тези названия от най- злощастния период от историята ни. Почти всички народи в стара Европа са били под нечие робство (разбира се, не и под толкова жестоко, дивашко и варварско като турското!). Повечето географски имена са били променяни от поробителите им, но след освобождаването им не са запазвани. Нито Братислава днес се казва Пресбург, нито Сибиу – Херманщадт, нито Вроцав – Бреслау или Карлови Вари – Карлсбад... Да, тези имена могат и трябва да се променят – да бъдат назовани с хубави и звучни български имена, нали са изконнна част от България, а не от някаква си бивша турска Дунавска провинция (Тунъ вилает), за която още бълнуват господарите на агента Доган от Анкара?! Има ли в днешна Турция или Гърция, които заграбиха големи части от българска Тракия, съхранени български топоними (имена на градове, села, реки, хълмове и местности)? Няма! Там освен, че българите са насилствено гърцизирани и турзицирани, са унищожени и последните белези на българщината. И едва ли - след законите от1934 година-ще срещнете дори едно българско географски или лично и фамилно име. Както и българи. Те са или просто претопени или зверски избити (като онези 1500 000 невинни арменски мъже, жени и деца, което нашите „народни натрапници”, пардон!, избранници, начело с Пирински имаха наглостта да отрекат! - за срам на България пред света!) или са просто прогонени, ограбени или насила претопени. А малодушното ни, предателско правителство упорито не иска да бъдат обезщетени тракийските българи. Премиерът ни (който дори не е българин!) стигна дотам, че приветства турската гвардия в Анкара на турски! И допуска страната ни за нула време да се осее с медресета и джамии с кресливи минарета! И да се построи бетонен мавзолей на главореза Енихан Баба, „покорителя на Родопите”, избил зверски хиляди наши деди при това върху старо тракийско светилище!

И така: турски географски имена, по пет пъти на ден стряскащият вик на имама от джамията в самия център /!/ на европейската ни столица, турска реч по Националната телевизия, чалга и кючеци по телевизия „Планета” и по прозападната Би Ти Ви, турски „културни” центрове в народни читалища и турски театри за маанета и кючеци в Разград и Кърджали, издържани с нашите пари, както и турски думи, замърсяващи българската реч...

Не, нашият европейски път няма да мине през Босфора!

http://news.utv.bg/news/news_2609.html

Броят по 10 000 евро, за да вдигат огромни къщи в местността Буджака; собствениците на имоти искат да се отцепят в самостоятелно селище

Масово незаконно строителство се вихри в местността Буджака край Созопол. Инвеститори вдигат там десетки хотели и къщи, без да имат строителни разрешителни. Успоредно с това грубо се нарушават и строителните показатели. Местността Буджака е извън регулацията на Созопол и е със статут на защитена зона. Тъй като всички земи в района са земеделски, всеки собственик е принуден да минава индивидуална процедура за преотреждане на парцела, за да има право да строи. Заради тромавата процедура и прекалено дългите срокове повечето собственици на терени започват строителство много преди да са получили строителни разрешителни и визи. Контролните органи пък си затварят едното око и впоследствие узаконяват построените вече сгради в разрез със закона. Хората в Созопол шушукат от ухо на ухо, че тарифата за подобна "услуга" тръгва от 10 000 евро нагоре в зависимост от размера на подлежащата на узаконяване сграда.

Още по-грубо е масовото строителство извън предвидените коефициенти. Организацията на Буджака бе регламентирана със специален План за управление, приет от Министерски съвет преди четири години и съгласуван с МОСВ. В него е предвидено нискоетажно строителство със символична плътност на застрояване. Планът за управление на Буджака има силата на нормативен акт, който регламентира, че парцелите не могат да бъдат по-малки от 600 квадрата а разрешеното строителство е с максимална плътност от 20% при кинта от 0,5 до 0,8 и височина на сградите до два етажа. Трети етаж в крайбрежната местност е допустим само за обекти, изграждани върху денивелиран имот, при които първият етаж е полусутеренен. Съгласно разпоредбите на Министерски съвет върху парцел от 1 декар може да се вдигне двуетажна сграда върху 200 кв. м застроена площ. Останалите 800 квадрата задължително остават свободен от постройки двор. На практика обаче собствениците на имоти масово прекрачват закона и строят поне два пъти повече от допустимото. За ширещото се незаконно строителство на морския бряг вече има сигнали до РДНСК-Бургас. "Започваме масирани проверки в Буджака и ако се установи незаконно строителство извън предписаните коефициенти, ще бъдем безкомпромисни", закани се шефът на РДНСК-Бургас Милен Ненчев. Според подадените до дирекцията сигнали най-фрапиращ е случаят с имота на пловдивчанката Антония Торфова Великова, граничещ с главната улица. Предприемчивата дама е започнала да строи сграда с основи 1000 кв. м върху парцел от 1300 кв. м. Според отредените показатели за местността Буджака собственичката има право да застрои върху имота си максимум 260 кв. м. На практика обаче в него се изгражда внушителна сграда с размери 4 пъти над допустимите. Огромният изкоп, в който всеки момент ще се налее бетонът, граничи опасно със съседните къщи. Дупката започва само на метър от оградите на комшиите и може всеки момент да ги срине. Притеснените обитатели на околни сгради направили справка в община Созопол. Оказало се, че за строящата се сграда Антония Торфова няма издадено строително разрешително. Такъв документ не фигурира и в заповедната книга на общината Според главния архитект на Созопол Румен Александров обаче строителството е съвсем законно. Той бе категоричен, че за парцела има издадени и строително разрешително, и строителна линия, но отказа да покаже документите. За огромния изкоп, подготвящ основи на сграда с плътност 90 %, от общината не успяха да дадат смислено обяснение. Собственици на имоти в Буджака обвиняват за безконтролното строителство местните власти. Заради подобни проблеми и неуредици в инфраструктурата обитателите са влезли в тайна завера и се готвят да отцепят Буджака от Созопол. Те вече действат на всички възможни фронтове, за да се сдобият със статут на самостоятелно селищно образувание. В момента в Буджака живеят над 500 души. С оглед на темповете, с които се строи там, до края на годината броят им ще надхвърли 1000. Територията на местността пък е значително по-голяма от тази на Созопол и отговаря на почти всички условия, за да започне да функционира като самостоятелен административен център.

Екип на "Стандарт"