Хрониките на Чалгастан

На 18 април 2003 г. посред бял ден на оживения бул.”Цариградско шосе”в София, избухва бомба поставена в жабката на мерцедес С 8887 МР на Иван Тодоров с прякор „Доктора”, шофиран от самия него. От атентата той се отървава само с обгаряне, драскотини, спукани тъпанчета и голяма уплаха. Шофьорът, на чието място е трябвало да бъде Доктора, е разкъсан на парчета и загива на място. Той е бил и бодигардът му.

След експлозията, Докторът е отведен в болница и се твърди, че при разпит пред следователи, той споделя конкретни факти за парите, които дава на много лица – политици, полицаи, магистрати, митничари и други.

Докторът от 1994 г. е следствен, обвиняем е за грабеж и отвличане, но делото му  съзнателно се протака. От няколко години той живее с приятелката си в аристократичния лондонски квъртал „Саунт Кенсингтън”. Луксозният му апартамент е в непосредствена близост до апартамента на Георги Велчев –  братът на Милен Велчев. Докторът сравнително рядко пребивава в България.

Според бившия шеф на митниците Емил Димитров – Ревизоро, Докторът е станал милионер чрез държавна протекция, по време на втората половина от управлението на Иван Костов. Изветно е, че Ревизоро винаги е от добре информираните.

Бомбата е дело на специалисти, организаторите са от бранша, участвал е и близък човек на Доктора, следели са го много професионално и са знаели движението му.

След взрива, при огледа в багажника на мерцедеса, криминалистите намират куфарче, с различни скъпи предмети, документи, както и тефтер, в който имало списък на хора, на които Докторът е давал пари.

Твърди се, че са намерили и снимки направени на яхта в пристанище, което се оказало, че е Монако. Месеци наред за снимките нищо не се говори, докато в-к „Труд” не пише статия за тях. Кеворкян, в предаването „Всяка неделя” и той подхваща темата със снимките, включително и чрез интервю с участника на яхтенското парти Мирослав Севлиевси.  Очевидно, всичко това не е случайно. Тошо Тошев и Кеворкян внаги под формата на „сензация” не рядко изпълняват нечия поръчка.

Няколко дни след шума в пресата и телевизията, Спас Русев счита, че трябва да  проговари: „Миналата година, беше през ваканцията за 24-ти май, поканих на яхта семействата на Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, Пламен Петров и други приятели за кръга на Формула 1 в Монако. Съжалявам, че дадох повод момчетата да бъдат атакувани в една компроматна война”.

От направените на яхтата няколко снимки фатална се оказва  само една.

Историята с разкриването на тази снимка е забулена в някаква мистерия, защото освен версията, че е намерена в багажника на взривената кола на Доктора, лансира се и втора версия, че „случайно” е намерена в бюрото на лице с инициали П.П. Определено, трябва да се има предвид Амигоса, за когото има съмнения, че е организатор на атентата срещу Доктора.

Прилагаме копие на тази снимката, защото тя играе централна роля в яхтения скандал.

На преден план се вижда собственикът на финансова къща „Амигос – 3“ Петър Петров, с прякор „Амигоса”- първият от ляво. Той е бизнеспартньор на Доктора и също като него е следствен, но за пране на пари в особено големи размери. И неговото дело се влачи, а той като Доктора пътува свободно навсякъде. Амигоса играе карти в компания с финансовия министър Милен Велчев, жълтия депутат Мирослав Севлиевски и бизнесмена Любомир Минчев, известен като дясната ръка на Спас Русев, активист в НДСВ и приближен на Симеон. На заден план се виждат седнали на столове, в профил Иван Тодоров – Доктора и в гръб, тогавашният транспортен министър Пламен Петров. Домакинът Спас Русев не е на снимката. Поводът е известен –  да се наблюдават от яхтата съзтезанията на „Формула”1.

Фаталната снимка като взрив разтърси държавата и правителството на Симеон Сакскобургготски. Едно обаче е пределно ясно:

Ако не беше взривена колата на Доктора,”яхтена афера” нямаше да има! И не е важно къде е намерена снимката – в багажника на взривената кола на Доктора, или в бюрото на Амигоса.

Същественото е в подбирането на  момента снимката да се покаже.

Следват поредица озадачаващи и съмнителни действия от участниците, или от съпричастни, включително и служебни лица. Убедете се сами.

Никой от компанията не казва кой е поканил известните мафиоти Доктора и Амигоса, или как са се озовали на яхтата.

Царският депутат Севлиевски казва:

„Отидох да гледам кръг от състезанието на Формула 1 в Монако, по покана на Спас Русев. На коктейла се появи и Доктора. Но кой е бил той, какво е правил на яхтата, как снимките са попаднали в неговата кола, кой е правил копията от тях, това поне на мен не ми е известно и до днес”. Невероятно, такъв печен бизнесмен и политик – толкова „невеж”???

„Целият скандал се разви по правилата на най – добрите български компроматни практики. Вероятно основната цел беше да се удари Милен Велчев и покрай него удариха и мен заедно с министъра на транспорта Пламен Петров”.

„А карти с Доктора не играхте ли”? Пита го жуналист:

„Дали съм играл карти с Доктора? Карти е играно, но карти с него аз никога не съм играл. С него нито съм играл, нито съм разменил тестета с карти”. Снимката опровергава лъжите на Севлиевски.

„Щом говорите за компроматни схеми, няма как да изключите от тях Бойко Борисов, защото именно той раздуха нещата”? Продължава журналиста.

„Аз смятам, че Бойко Борисов беше въвлечен в тази компроматна война”.

– От кого?

„Точно това е най – големия въпрос, на който вероятно след време отговор сигурно ще получим и аз и Милен Велчев и самият Бойко Борисов. Ясно е, че тук става дума за кукловоди, които са на много високо ниво, над нивото на самите участници в скандала, а интересите също са били огромни, за да почнат да дърпат конците”.

Ниво над министри, депутат, главния секретар на МВР, дърпане на конци, кукловоди, и огромни интереси – много силни и озадачаващи думи?!?

Министър Велчев казва, „че бил на яхтата със семейството си, а там имало хора, които видял за първи и последен път”. И дума не обелва за Доктора или за съдружника в бизнеса му – Амигоса. Братът на Велчев в Лондон има апартамент съвсем близо до този на Доктора и се знае, че те семейно се познават. Амигосът е в Лондон на гости на Доктора, а Милен да не знае за това?

Емил Димитров – Ревизоро твърди, че преди яхтената среща в Монако, подобна е имало между Иван Тодоров – Доктора с Милен Велчев и Мирослав Севлиевски в България. На нея  министърът е участвал заедно с прес – аташето си. Участвали са и хора от финансовата къща „Амигос 3”. Очевидно, някой не казва истината, по – точно лъже!

Бизнесменът Спас Русев – царски съветник и приближен на Симеон, в интервю не скрива, че той е поръчал яхтата но след това и той замълчава. Наемът на яхтата за един уйкенд, според Доктора струва между 50 и 80 хиляди долара. Това е само една част от разходите. Не се включват скъпите коктейли и луксозни обяди и вечери и други екстри, за които домакинът е много вещ.

Спас Русев – организаторът на яхтената сбирка не може да ни убеди, че канейки тази „странна компания”, той не е преследвал някаква цел.     Ние знаем за неговите умения да осребрява многократно вложените пари.

Сензационно и може би не случайно, той хвърля бомбата, като казва, че „навремето запознал Бойко Борисов с Иван Тодоров – Доктора, за да му се окажело съдействие. Сега, той много съжелявал, дето запознал Доктора с Бойко Борисов и затова, че поискал от него услуга”.

Деликатно направен намек за връзка на Борисов с Доктора.

След атентата, при разпита на Дактора от следователите, той също е споменал, че се познава с главния секретар на МВР Бойко Борисов.

Пита се дали, дали Бойко не е от ”бушоните”, които е трябвало да гръмнат, за да се осигури спокойствието на мафията.

Според в-к „24 часа”, „Докторът е подал документи за гражданство в Монако, но му е отказано поради негативни данни, предоставени от българските власти. Това станало причина Спас Русев да иска среща с ген. Бойко Борисов, който да съдейства за Доктора пред властите в Монако. Борисов обаче го пренасочил към министър Георги Петканов”.

По – необичайна е загрижеността на Спас Русев към Доктора, отколкото връзката Борисов – Доктора, която Спас Русев се опитва да внушава.

За това говори и фактът, че кръгът „Новото време”- бивши царски депутати и близки на Спас Русев, атакуват главния секретар Борисов за „компромата” със снимките от яхтата и го обвиняват за контакти с Доктора. Милен Велчев дори казва, че за компрометиращата информация отговорността не е на Георги Петканов, а на човек под него.

Всички участници в яхтения „компромат” упорито наблягат на версията “случайна среща”, но не могат да заличат убеждението, че тя е едно добре планирано бизнесрандеву, което щеше да остане в пълна тайна, ако не бяха изскочили след атентата снимките.

За това говорят и невероятните ходове, които се разиграват в МВР и по върховете на властта!

Шефът на НСБОП Румен Миланов по повод на атентата бил привикан в „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред” при Парламента. Там той казал, че два дни МВР се чудили къде са правени снимките на Велчев, Севлиевски и Доктора. Той също казал,че в багажника на взривената кола в куфарче, освен снимките, имало и книжа, заведени като”чанта с документи”. Същият ден, в следствието направили пълно описание на вещите и документите, след което те са взети в НСБОБ, за да се преснимат, тъй – като в чантата имало дори копия от оперативни разработки на спецслужбите срещу Доктора.

Фактически, шефът на НСБОП Миланов признава, за сериозните връзки на Доктора в полицията.

Според следователи, пълният опис на съдържанието в чантата, е направен едва след връщането й от НСБОБ.

Как ще се обяснят тези противоречия и кой има интерес да крие какво има в чантата? А дали в НСБОБ няма откраднати или унищожени документи?

Спецполицаите също дават доста объркани обяснения. Пред депутатите, те не могат да отговорят дали в чантата е имало списък на хората, подкупвани от Доктора. Остава съмнението, че този списъкът, или е изчезнал или е манипулиран.

Поведението на компетентните служби е некомпетентно и подозрително!

Два дни след атентата, по БНР главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов обявява, че службите готвят доклад до президента и премиера, в който ще бъдат доказани връзките на организираната престъпност с политици, включително и чрез снимки. В доклада според Боисов, на Иван Тодоров – Доктора е отредено основно място, заедно с други членове на подземния свя – Константин Димитров „Самоковеца”, Методи Методиев „Илиянски”, „Амигоса” и др. Като покровители на Доктора, в доклада били посочени трима прокурори, двама военни и един апелативен съдия, както и двама офицери от звеното за борба с организираната престъпност в СДВР – Трифон Б.и Георги Х.

Вътрешният министър Петканов, преди да внесе доклада в кабинета, променя съществено съдържанието му и той вече е докладна записка. Забавянето министърът обяснява с това, че докладната трябвало да бъде написана на „литературен български език”.

Според източници от МВР, в докладната липсвали имената на хазартния бос Васил Божков, на висш прокурор, на представител на СИК и други мафиоти.

След два дни, вероятно под давление на Симеон, Бойко Борисов се корегира, казвайки, че в доклада ставало дума за връзки на организираната престъпност с бивши политици, а не настящи. И че, в доклада нямало снимки.

След като Симеон опровергава информациите за снимките, той веднага решава да създаде Координационен център за борба с престъпността, в който влизат Милен Велчев, министър Петканов и главния прокурор Филчев.

С това решения Симеон съзнателно измъква Велчев от яхтената афера, а косвено и Спас Русев, независимо, че е с цената на лъжа.

Яхтеният скандал: Кой е авторът?

Шефът на “Нове холдинг” Васил Божков –„черепа” е вероятният сценарист на компромата. Целта му е дестабилизация на правителството.

Проруски интереси диктуват схемата.

„В момента България е управлявана от кръг хора, категорично свъзани с комунистическото минало и тайните служби. Този кръг няма политическа воля да се освободи от хора, зависими от миналото, защото сам е зависим от него”.
Изказване на о.з. ген. Атанас Атанасов – бивш шеф на българското контраразузнаване при Иван Костов, сега политик и лидер на софийската организация на ОДС. Информирано бивше ченге, сега политик, който прави едно, колкото многозначително, толкова и вярно изказване.

Ако някой смята, че в България нещата са се променили от времето, когато о.з. генералът е направил това изказване, а то не беше много отдавна, горчиво се лъже.
„Статуквото” в България все още е толкова силно, че никой не може да го помръдне, или дори разклати, включително и действията на сегашното правителство.

Един журналист беше писал, че парите и властта са като „скачени съдове” – „който държи парите, той държи и властта”!!
Та Доган не е ли живото доказателство за това!
Типичен пример също е Стоян Марков – бивше партийно величие, но все още не слязъл от сцената, въпреки пределната си възраст. От власт никой не се отказва, особено бившите комунисти, сега социалисти.

Роден на 26 март 1942 година в гр. Пазарджик, през 1967 г. Стоян Марков завършва института по енергетика в Москва и бързо прави партийна и държавна кариера. Преди 1989 г. той е бил заместник-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за изследвания и високи технологии. Той е най-младият член на Политбюро, дясната ръка на Огнян Дойнов и един от висшите партийни лидери, посветени в изнасянето на парите от България чрез явни и тайни задгранични фирми. Знае за секретния списък със „108” имена на богопомазаните” висши партийци, които изнесоха милиони зад граница. По живково време го наричат “червеното юпи” заради силно изразените му комбинаторски качества.

През 1990 г. Стоян Марков участва в правителството на Луканов, но бързо разбира, че„играта е изгубена”, подава оставка и изчезва без много шум в чужбина – първо във Виена, после в Лондон. Върви по пътя на Огнян Дойнов, по-точно по пътя на изнесените пари.

При управлението на Станишев Стоян Марков се връща в България, след като е сигурен, че на такива партийни величия като него, всичко се е разминало. И не само това, той се е уверил, че старата номенклатура има силно влияние сред управляващите социалисти, а обеднялото и объркано българско общество все още се хваща на лъжите им и гласува за тях. Вижда също, че тази „опоскана” страна има още какво да предложи на ”господа европейците” – прекрасна природа за летен и зимен туризъм и евтина работна ръка за строителство. Той има безпогрешен усет, че това е една неразработена „златна мина” за правене и пране на пари.

След като се връща, Марков не е могъл да избегне срещи с медиите и е принуден да обяснява, каква е съдбата на източените от България „червени пари”. Той е силно раздразнен от въпроса и реагира остро, отговаряйки, че „не е имало никакво източване на „червени пари”.
”Ако ги има, намерете ги”, нервно отговоря Марков.

На обиграно „юпи” като Стоян Марков трудно могат да се намерят парите. Но ние знаем как и къде да ги търсим и да ги намерим. Той и неговият зет – Георги Велчев отвориха „пералня” и голяма част от изнесените капитали вече изпраха – инвестираха ги …..в България.

„Дабъл трий“ на „Хилтън“ стъпи на Българското Черноморие.

5-звездният хотел „Хелиос“ на „Златни пясъци“ има 196 стаи.

Собственик на хотела е Георги Велчев – брат на външния министър Милен Велчев .

Ще покажем, по-скоро ще докажем как бившият член на Политбюро, беден емигрант във Виена и Лондон се е превърнал в ”олигарх”.

Стоян Марков и семейството на зет му Георги живеят в един от най-престижните квартали на Лондон – „Саут Кенсингтън“.

Съседен на бившия „велможа” е луксозният апартамент на мафиота Иван Тодоров – Доктора, ликвидиран по мафиотски начин – надупчен от куршуми. В непосредствена близост до апартамента на династията „Маркови–Велчеви” е скъпият апартамент на Спас Русев – бивш шофьор на Стенмарк, а понастоящем и той олигарх.

Има ли българин който да повярва, че бившият член на Политбюро Стоян Марков е спечелил милионите долари в едно ”несретно изгнание” в чужбина с непосилен труд и живее в Лондан наравно с английските милионери?

Доц. Пламен Кенаров, бивш царски депутат, който е добре запознат с ”тънките игри” на Стенмарк и братята Георги и Милен Велчеви, твърди:

„След 1989 г. Стоян Марков напуска България и заедно с Огнян Дойнов се захващат да “организират външнотърговските фирми, създадени през 80-те години, на базата на международни проекти”. За тези дружества са били открити близо 200 банкови сметки във Виена, Лондон и Щатите, но на имената на частни лица”.

Не е трудно да се предположи, че двамата висши партийни ръководители са определяли хората със сметките и знаят кои са.

Доц. Кенаров твърди, че Стоян Марков е “мозъкът на източването на „външния ни дълг”.
Присвоените пари от Марков сега се изпират чрез инвестиции в България от него и зет му – дръзкият млад бизнисмен – вече олигарх Георги Велчев, чието състояние се изчислява на над 1 млрд. евро.

Доц. Кенаров прави връзка между разработки на американските тайни служби за кръга около Стоян Марков – Стенмарк, опасващ Лондон и София, незаконните сделки на фирми от този кръг, яхтения скандал и фиктивната оставка на Милен Велчев.

И така: Къде са парите на бившето партийно величие Стоян Марков?

Ще подминем луксозният му огромен апартамент в скъпия лондонски квъртал „Кенсингтън”, в който живее неговото семейство и това на дъщеря му Нина, Георги и децата.

Няма да броим също така и суперлуксозния му огромен апартамент в богаташкият комплекс „Магнолия” в Бояна – т.н.”милионерски комплекс”.
За Стенли сумата от няколко стотин хиляди долара, лири или евра са дребна работа.
„Магнолия” – превърнала се в свърталище на олигарси, е собственост на Росен Дойнов – син на друг голям олигарх – Огнян Дойнов, партньор на Стенмарк в правенето на пари през мътния български преход.

Иинвестициите в туризма на Стоян Марков и зет му Георги Велчев в първия етап, са предимно от източените от България пари.

След това влизат тлъстите комисионни от сделката с „външния дълг” на другият брат, Милен, финансовият министър. И не на последно място прането на руски пари.
Убедете се сами:

Първата копка е през 1998 г. в „Златни пясъци”, когато Велчев купува хотел ”Велико Търново” чрез фирмата си ”Веримарк Маркетинг Лимитид”- кипърска офшорка.

На мястото на стария хотел бързо се издигат два грамадни корпуса – „Краун плаза” 1 и „Краун плаза” 2, разположени на 10 декара парк, с огромен басейн, ресторант, бар-вариете, фитнес, сауна и други екстри.
Комплексът на Велчев е пристроил незаконно второ крило, но строителният контрол е безсилен пред властимащите Велчеви и не може да бъде разрушен.

Отборът на „3-те юпита” е силен и обигран. Те са много вещи в създаването на схеми за многото си фирми и хотели, а и имената им са съзнателно сходни, подвеждащи и объркващи.

През 2001 г. е вписана фирмата „Краун Хотелс” ЕООД с едноличен собственик Георги Велчев и седалище Австрия.

Но за управление на хотелската си собственост, той регистрира ”Краун хотел мениджмент”, в която е мажоритаен собственик в съдружие с други българи и руснаци.

Тази компания придобива 2% от акциите на „Златни пясъци 2000”, но те са вписани в друга фирма на Велчев.

Това е ”Хелиос мениджмент”, която изгражда два големи хотелски строежа – Хелиос” 1 и „Хелиос” 2. Това са двете части на голям комплекс ”Helios Spa & resort” – луксозното чудо на Златни пясъци.
Сложното преливане на имена и фими е идеална възможност за хитро прикриване и извършване на всевъзможни финансови игри и измами.

„Краун хотелс” ЕООД на Георги Велчев е измамила безпаричния Варненски икономически институт. Велчев получава два хотела на Златни пясъци – „Мургаш” и „Ехо” срещу ангажимент да построи нова сграда на университета.
Фирмата не си изпълнява обещанието и запазва пълно мълчание, въпреки многобройните писма на ректора Кольо Донев. Така действа силният!

Туристическата инвазия на Георги Велчев се разширява на юг. Там има апетитен имот между Несебър и Равда, собственост на държавната фирма ”Академика”. Вещото юпи веднага прилага играта „гъвкавата схема”.
На офшорния остров Ман се регистрира фирмата „Академика Сий палас”, която трябва да инвестира 50 млн. лева за страителството на нов суперкомплекс с 2000 легла.

Комбинаторът Велчев прави сдружение между „Академика” и съвсем неизвестната и непозната в туристическия бранш фирма „Керко България”, която пък се оказва собственост на друга офшорка ”ЕСМ holding Ltd” от Британските Вирджински острови.

Какъв подарък мислите получава офшорния партньор?

Като апортна вноска за бъдещия палат – подаръкът е 75 декара терен край морето. Тази хитра схема заобикаля забраната чуждестранни фирми и лица да купуват земя в България.

„Тънките игри” прилагани от „Велчев and partners” са патент само на тези, които знаят, че за тях са измислени вратичкате в закона, през които да се промушват.

Но братята Велчеви участват и в „груби” игри с партньори от сивия сектор.
Не е изключено да имат връзки и с руски мафиотски структури. Съдружникът на Георги Велчев, руснакът Алексей Василиев е заловен на аерогара Варна с 400 хил. недекларирани евра в личния му багаж. Във Варна той е по покана на потайната корпорация ”Сигма”, която се ръководи от Георги Велчев.
Полицейската проверка установява, че руснакът Василиев и Георги Велчев имат регистрирана фирма в Люксембург. Задържаният е пътувал по маршрута Москва-Амстердам-Варна. За два месеца той е минал 15 пъти по същия маршрут. По закон, за това престъпление той би трябвало да лежи 6 години зад решетките, но представители на държавни институции са се намесили и дело не е заведено.
Няма никакво съмнение, че парите са били предназначени за даване на подкупи или за пране на пари и че това не е първата доставка.

В Люксембург Георги Велчев има и друга регистрирана фирмата „Сигма кепитъл инвестмънт“. Чрез нейното дъщерно дружество „Съни травел“ фамилията инвестира също в хотели край морето.
Много български и руски пари изпраха фирмите на Георги Велчев чрез строителство и туризъм в България.

Групировка „СИГМА” – Гнездо на Оси.

Групировка ”Сигма”- най-потайната, най-агресивната и една от най-бързо налагащи се икономически групировки, е регистрирана на фаталния адрес в София – ”Славянска” №13.

Много точно един журналист я определи като ”симбиоза на стари муцуни и юпита, бизнесмени и политици, но в основата й стоят юпитата от лондонският ”Сити клуб” и царското семейство“.

Участват и известни в миналото и днес български политци и не на последно място, представители на сенчестия бизнес.
Патронът е заслужилия партиен деятел Стоян Марков – ”Стенмарк”, а идеолог на групировката „Сигма” е зетът на Стенмарк – Георги Велчев, който заедно с няколко колеги от инвестиционната банка „Морган Стенли”, правят фонд за рискови инвестиции в България.

Участва и Веселин Данев, също кадър на „Морган Стенли”, син на вечния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев -златната информационна мина на ”Сигма”.

Във фонда за рискови инвестиции ”Сигма България” участват известни чуждистранни фирми като ”Томас Кук”, която активно е работила с Илия Павлов и неговата”Мултигруп”, както и други подобни съмнителни фирми. Участва и „Горт Секюритиз”, голяма британска компания за недвижими имоти, която е собственик на хотел ”Радисън” в София.

От 2003 г. в България действа нов международн фонд ”Икуест Инвестмънт България”, който е свързан с „Горт Секюритиз” а чрез него и със „Сигма”. Основната цел на „Икуест” е да инвестира в рисковата сфера”туризма”?

При управлението на тройната коалиция с премиер Станишев, приятелят на баща му – Стоян Марков се върна в България. Той вече е сигурен, че следите на старата номенклатура са заметени.
В медиите се появиха коментари, че”бизнесменската кръв на Стенли е кипнала и старите партийни връзки на бившия член на Политбюро са „избуяли” наново, включително и в правителството”.

Коментира се също това, че той бил в основата на непрозрачни, обвити в мистерия правителствени сделки с IBM .

Създаването на държавна компания за бизнес в областта на нанотехнологиите също била негова идея.

Интересен е фактът, че правителството на Станишев не можа или не желаеше да въведе информационна система за свързване на базата данни на МВР, Следствието, Прокуратурата, Съда и Митниците, която щеше да реши ключови проблеми в борбата с организираната престъпност и корупцията. Това се обясняваше с липса на средства.
Но Станишев намери 50 млн. лева за бюджета на новата държавна компания за нанотехнологии.
Освен това, Станишев тихомълком достави от IBM без конкурс или други оферти суперкомпютър за близо 6 млн. лева.

В края на 2008 г. се появи кратко съобщение: „В Държавната агенция за информационни технологии и съобщения премиерът Станишев ще открие Национален център, със суперкомпютъра на IBM – Blue Gene/P”. Никой не посочва с каква цел е купен и за какво ще се иползва компютъра.
Интересен е фактът, че екипът, който работи със съперкомпютъра се ръководи от… Стоян Марков.
Някой на шега бил казал, „че компютърът е идеален за да тренират на него световните шампиони по шах, защото още не сме имали потребност от такова чудо”.

А дали компютърът на IBM Blue Gene/P не се е превърнал в ”мозъка” на потайната групировка „СИГМА” с оператор Стоян Марков? Няма ли скрит замисъл чрез него да се следи и използва информацията за българската икономика. Или да решава най-сложните програми и невероятни схеми за фирмите на ”СИГМА” с цел заобикаляне на закона.
Суперкомпютърът е голяма сила, но ако попадне в ръцете на „Сигма”, тази сила няма да се използва в интерес на България.

Всеки път, когато в България стане дума за големи сделки в областта на телекомуникациите, изплува и името Спас Русев.

Принц Виктор Емануил Савойски – братовчедът на Симеон Сакскобургготски и бизнесмена Черани, в подслушан разговор от италианските секретни служби свойски го наричат ”нашият Спас”.

Фактите сочат, че едни от най – успешните сделки на Спас Русев са свързани именно с телекомуникациите.

Черани е довел в България „Италтел“ и тя е инвестирала много пари в проект, свързан с БТК. Вестник „Дневник“ съобщава, че партньор на „Италтел“ при търговете за доставка на оборудване за БТК е била фирмата „Телелинк“ на Спас Русев.
Още при правителството на Иван Костов той лобира за гръцката ОТЕ. После неуморно снове между кабинети на царските министри и кандидат купувачи.Последователно урежда срещи на ОТЕ, на турския „Коч холдинг“ и на мултинационалните играчи около американския гигант „Адвент“, който в крайна сметка печели сделката.

През юли 2004 г. атинският всекидневник „Аксия“ пише, че Русев е ключов посредник в разговорите между „Интраком“ и новото ръководство на БТК.

В Атина шефът на борда на „Телелинк“ се представя за близък приятел на Сократис Кокалис,собственика на групировката „Интраком“. Според изданието, Кокалис, Спас Русев и Уилям Ейлуърд от „Адвент“ се срещали многократно, за да уговарят бъдещи доставки на оборудване за БТК и на третия GSM оператор. Тайните разговори в Атина започнали още преди сделката с „Вива Венчърс“.

През март 2004 г. „Телелинк“ сключва договор с все още държавната БТК за изграждане на метрополитен мрежи.

Контрактът веднага е засекретен. Параметрите на поръчката са поверителни, но се разбира, че стойността на сделката е 50 млн. евро.
Спас Русев определено не е солов играч, той винаги има подходящи
партньори и покровители, а при нужда прави рокади, важното е да печели.

В най – голямата конферентна зала на софийския хотел „Хилтън” стои голям транспарант на компанията „Телелинк”, пред който политиците говорят за европейското ни бъдеще.

Собственикът на тази силно рекламираща се компания за телекомуникационни услуги е г- н Спас Русев.
Г-жа Опренова – рекламният бос на М-Тел управлява 25 милиона лева от бюджета на компанията. А съпругът й е изпълнителният директор на „Телелинк”. Каква невероятна възможност за сътрудничество?

Информация на в-к „24 часа” от 4 август 2010 г.
„В различни конкурси за БТК, по времето когато е държавна и после, когато става частна, големи играчи като „Сименс“, „Сони Ериксон“, „Нокия“, са губещи. Те са отхвърлените кандидати за телекомуникационно оборудване.
В първия етап световният гигант „Сони Ериксон“ е победен от българската фирма „Телелинк“. Зад нея стоят Спас Русев и съдружникът му – иранец Искандер Малеки“.

„Телелинк”е най – успешната фирма на Спас Русев.

Тя става подизпълнител на “Моторола” за изграждане мрежата на “Глобул” и подписва договор с БТК на стойност 50 млн. лева.
„Телелинк” заедно с още 8 компании е обявена за най – добър партньор на „Сиско системс” в Централна и Източна Европа.
Вицепрезидентът на „Сиско“ за региона констатира, че след приватизацията на БТК, България е най – бързо развиващата се страна в Източна Европа в областта на високите технологии и че това се дължало най – вече на изградената досега от „Телелинк“ комуникационна инфраструктура.

На 17 март 2010 г. в ресторант “Его” срещу Народното събрание Спас Русев и Христо Ковачки – известен мафиот на делови обяд обсъждат сделка за 30 млн. лева.

Преговаря се за миноритарния дял на мафиота Ковачки в Общинска банка. Те си стискат ръцете пред представител на френската инвестиционна банка „Аржил“, която управлява активи за над 2 млрд. евро. Банката вероятно ще придобие собствеността върху акциите на Ковачки, но нямало съмнение, че зад сделката стои Спас Русев.

Министерство на финансите с министър Милен Велчев – човекът на Русев, е мажоритарен собственик на фирмата “Информационно обслужване”, която е създадена през 1970 г. и има силно развита мрежа и сервизни структури.

Разполага с 26 клона в страната, централно управление, изчислителен център в София, внушителен сграден фонд и техническа база. Богатство са и нейните над 820 дууши персонал, главно висококвалифицирани специалисти в областта на информационните технологии.

Напрежението около фирмата расте, защото усилено се говорило, че „жълтият” комисионер Спас Русев спрягал скрита приватизация на фирмата.
Дружеството години наред е създавало продукт, който на информационния пазар струвал стотици милиони, ако изобщо можело да се говори за цена.

Държавната фирма е съсредоточила в ръцете си власт, монополна рента и възможности за манипулиране на данни с различни цели, мащаби и намерения.

Затова фирмата е много апетитна.
Спас Русев си е уредил верен кадър на ключова позиция във фирмата – Панайот Николов, финансов директор, който чака удобния момент, за да действа.

Фантастично е партито по случай първият рожден ден на списание „ Его”.

Превъзходна храна, изобилно висококачествено пиене, красиви и секси балерини, прекрасен звук, готини денс ритми и Браян Фери, в качеството му на специален гост – истинско аристократично парти.

Самият издател – Спас Русев е перфектен в ролята на домакин, а неговите партньори са от Liberis Publications, най – голямото гръцко издтателство.

Сергей Станишев, Васил Божков, Милен Велчев, Пламен Минчев, Емил Кошлуков и други елитни особи също се забавляват на партито.

Имаше много главни редактори и директори на всички останали печатни медии, а артистите от „Забранена любов“ внасяха деликатен привкус на тържеството.

Изцяло чужд обслужващ персонал разсипваше алкохола, питайки Would you like some?
Партито е истинска демонстрация на вкус, но показва и многото пари и желанието за власт на домакина – Спас Русев..
Така описа партито известен софийски журналист, организирано от Спас Русев по повод рождения ден на списание „Его”.

На VIP-а на Софийското летище Спас Русев посреща световно известни гости от шоубизнеса, поканени от него за изложбата на китайския художник Зенг Фанджи в Софийската галерия.

Трудно може да се разгадае играта на Спас Русев, защото неговите бизнес идеи и приложни схеми винаги имат много тънък замисъл. Иначе защо му е на Спас, след изложбата на китайския художник да организира коктейл във Военния клуб в София, за 1 милион евро?

Привидното разточителството на Спас Русев винаги е било капанът, с който той хитро лови жертвите си. Аристократично се подготвят уловките му и се създава подходящата атмосфера за уреждане на големи сделки.
Бизнесът на Спас Русев процъфтя именно при управлението на Симеон в България, но той винаги е подготвял внимателно всичко предварително.

Влиянието му е голямо, но не го демонстрира натрапничаво, или излишно.

И не крие, че е един от приближените на Симеон, който го е насърчавал да се завърне в България. Подпомагал го е всячески, не само чрез съвети, за да вземе властта, която му се полагала.

Той организира и довежда в България групата на т.н.”юпита”, която в правителството на Симеон оглави икономиката на страната – Николай Василев, Милен Велчев, Пламен Петров, Любка Качакова и други. Затова Каролев го нарича „духовен баща на икономическия екип“.

Спас Русев винаги успява по най – добрия начин да си възвърне и умножи от всяко начинание вложените капитали, доказвайки своите качества на бизнесмен, който действа явно и задкулистно, увеличавайки своите богатства, достгайки нивото на ОЛИГАРХ, но и спечелвайки прозвището
”сив кардинал”.

„Не се приемам за сив кардинал. Да си сив кардинал означава, че правиш нещо, за да се облагодетелстваш лично, а аз дори и да съм имал възможност, избягвам подобни постъпки”. Това заяви съвсем скоро в интервю за предаването „Тази неделя“ по bTV Спас Русев.

Колко много си приличат Спас Русев и Симеон Сакскобургготски, както по скромност, така и по лъжи.

Билбордът на списание “Его” нахално рекламира модела на успеха – СПАС РУСЕВ – “Сивият кардинал”; човекът на Симеон Сакскобургготски в сянка; приятел и ученик на скандалния принц Савойски; богатият бизнесмен събрал на яхта в Монако, компания от министри, депутати и мафиоти.

СПАС РУСЕВ с излъскана физономия и скъпарски костоюм, нахално гледа от билборда забогатялия елит и го зове да стане потребител на неговия лайфстайл и крещящите предизвикателства.

СПАС РУСЕВ колкото и да се променя, не може да скрие следите си, оставени по тъмните пътеки на българския преход и това как стана „човекът в сянка”, „сивият кардинал” и ОЛИГАРХ. 

СПАС РУСЕВ е ловкият комбинатор и специалист по схеми, сценарии и игри, който винаги печели и умело осребрява с голяма лична изгода.

На яхтата в Монако наета от Спас Русев са: шефът на фирма“ Амигос“ Петър Петров(първият от ляво) – мафиот, играе карти с финансовия министър Милен Велчев, жълтият депутат Мирослав Севлиевски и бизнесмена Любчо Минчев-близък на Симеон и НДСВ. Отзад Иван Тодоров-Доктора (разстрелян по-късно в София мафиот) разговаря с транспортния министър Пламен Петров. Срещата между министри, депутат, политик и мафиоти е организирана от Спас Русев, който поема и разходите.

СПАС РУСЕВ – НАЧАЛОТО НА ВЪЗХОДА.

„Ех, да те пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две годинки.
(Алеко Константинов)

На 7 януари 1991 г. президентът Желев назначава изтъкнатия седесар
Петко Симеонов за директор на Агенцията за чуждестранна помощ – АЧП. Веднага след издаването на Указа, започват масово ходатайствата. Леа Коен подкрепена от Берберян, налагат протежето си Спас Русев за заместник – директор на Агенцията въпреки, че е без висше образование.

От трибуната на 36 – то Народно събрание, депутатът Стефан Чанев хвърля бомбата като казва: „От създаването си, Агенцията се е превърнала в бърлога на грабители. Станала е нещо повече от солунската митница за всички келепирджии. Вместо състрадание, човещина и справедливост, там са създадени условия за похищение на милостинята, че дори и за продаването й в чужбина. Много фирми и лица нагло печелят от социалната окаяност на хората”.
Сериозни обвинения срещу Агенцията отправени от високата трибуна.

През 1991 г. по повод кандидатурата на Спас Русев, Петко Симеонов казва: „Познавах лично Спас от предизборната кампания на СДС – инициативен, контактен, енергичен”. И той е назначен в ръководния екип на Агенцияга като зам.директор.

След близо 20 години, на 20.06.2010 г. коментирайки статията “Милионерът Спас Русевпримамва депутатите на Бойко с компроматна яхта”, Петко Симеонов казва друго:
„Спас Русев беше невзрачен шофьор от УБО и возеше др. Стоян Марков, най – младия член на Политбюро. След 10 ноември, Стоян Марков се покри в Лондон, а Спас премина в СДС не без помощта на др. Андрей Луканов. Събираше дарения и направи добро впечатление на Ръководството. Убедихме Желю да издигнем Спас Русев в Агенцията за чуждестранна помощ. Получи се и започнахме да получаваме дарения за стотици милиони, в стоки и продукти. Населението беше гладно, от чужбина идеха ТИРове с масло, изкуствено мляко и месни консерви. Отделно се получаваха крупни чекове. На Русев му се регистрира фирма и Стоян Марков започна да го консултира. Така с парите на народа и за народа Спас Русев забогатя, уреди някои дългове на княз Кирил Преславски и така се приближи до Симеон. После започна да контактува с юпитата, финансира кампанията на НДСВ и стана сив кардинал”. (без коментар)

„След 10 ноември 1989 г. България навлезе в най – мътния си политически период. Това беше и най – подходящото времето за правене на пари – незаконни, направо крадени. Около Агенцията се навъртаха разни хора, които искаха да са по – близо до извора – президентството“.

Един от тях беше Асен Агов,който се бе провалил на изборите като кандидат за председател на СБЖ и на изборите за ВНС като независим. Стана ”пъблик релейшън ” на обществени начала, без заплата или хонорар при АЧП. За сметка на това, от създадените лични политически и стопански връзки той добре се възползва.

Тайно беше „посъветван”да изтегли заем от Първа частна банка. Влезе в списъка на кредитните милионери и след огласяването им, той върна заема си, но вече сериозно обезценен.

Така Асен Агов „законно” стана милионер в зелено. Този хитър ход направиха още много други, посветени в игрите с лева и долара на БНБ и частните банки.

А народът, гладен и мизерстващ викаше: Само СДС!!!….Само СДС!!!….

През лятото на 1990 г. Спас Русев основава фирмата ”Артемис-6”, която взима активно участие в предизборната кампания на СДС.

Ето защо Петко Симеонов се съгласява, фирмата на Спас Русев да поеме обслужването на първия, а след това и всички следващи траншове от Европейските помощи за България.

Вижте една малка част от оборота на фирмата: м. юли 1991 г. в касата влизат 10 млн. лева, а само за първите 15 дни на август – 15 млн. (тогава 1 долар е 17 лева).
Милиони, милиони….много милиони, също като Солунската митница.

За АЧП Едвин Сугарев споделя: „Получих документи от „кухнята“ на Агенцията, обобщих ги в доклад и ги дадох на Желю (Президента). „При Петко Симеонов се краде и то се краде сериозно. Направи нещо, защото ще стане голям скандал – казвам на Желю”!

Започва разследване срещу АЧП и Спас Русев за незаконно източване на Агенцията, но то върви бавно и се влачи безкрайно.

В ревизионенният акт на АЧП са посочени груби нарушения на ръководството през 1991-1992 г., въпреки това, делото се замотава докато накрая се потулва.

Във фирмата при Спас работи съпруга на секретарката на Петко Симеонов, а край Агенцията се въртят и не малко сини активисти, включително Мирослав Севлиевски.

В Агенцията Спас Русев работи близо две години – толкова, колкото искаше Алеко. Много прав е бил – две години са достатъчни.
За Спас вече се говори, че е един от най – богатите българи.

Когато започва усилено да се коментират големите кражби в АЧП и тръгва следствието, Спас и жена му тихо се измъкват от България.

До отиването им в Лондон, жена му е била секртарка на банкера Тилев, собственик на Банка Земеделски Кредит, която като много други, изкуствено фалира и завлече държавата, фирми и спестяванията на много хора.

Предприемчивата фамилия Русеви не може да не се е възползвала от това, че банката охотно раздаваше необезпечени кредити.
В Лондон Русеви са приютена от приятеля им Иван Станчов – вече посланик на България в Обединеното Кралство.

Спас Русев решава, че трябва да се образова. Но той в България вече беше усвоил най – важното – как се правят бързо пари.

Спас Русев е роден на 4 юни 1954 г. в Перник. Като активен комсомолски кадър става шофьор в ЦК на ДКМС, после в УБО – ДС като личен шофьор на кандидат – члена на Политбюро Стоян Марков. След време, тази връзка ще се окаже една от най – печелившите в живота му.
След 10 ноември 1989 г. той е освободен от УБО и става служител в дирекция „Софийски музикални седмици“.

Умело се издига до протеже на бившата комунистка Леа Коен, известно време преди 10 ноември директор на Софийска Държавна Филхармония, после в любовна авантюра с диригента на Филхармонията Константин Илиев зарязва семейството си и остават в чужбина, докато накрая се завръща в България с актив на партийка – невъзвращенка.

И Леа Коен се превръща във върла седесарка, която врежда Спас Русев на работа в ”златната мина”- Агенцията за Чуждестранна Помощ и то като заместник директор.
Спас Русев няма висше образование, но компенсира с умело ласкателство и добри маниери.
„Много съм благодарен на Иван Станчов. Той ми каза, тук не е твоето място, ти трябва да дойдеш в Лондон”.

Посланикът Иван Станчов помога изключително много на заможния емигрант Спас Русев. Свързва го със Симеон и синовете му, които му отварят вратите към ценните връзки на висшето общество.

Ескандер Малеки е другият важнен човек в кариерата на българина. Той е син на ковчежника на бившия ирански шах Мохамад Реза Пахлави, австрийски гражданин, но живее в Лондон и е крупен бизнесмен. Неговата „Глобал секюритис“ е инвестиционна компания с 30 филиала пръснати в няколко континента и с централа в Истанбул.

Печелившият бизнес на тандема Малеки – Русев са телекомуникациите, а основната им фирма в България е „Телелинк“ с главен акционер Русев. В регистъра „Телелинк“ се води 99% собственост на „Скотамбър Лимитид“ – Гибралтар.

Сближаването на „Телелинк“ с БТК прераства бързо в съвместен бизнес. Регестрира се консорциум „Училища Онлайн“, който печели конкурса за обхващане на българските училища в мощна интернет мрежа.

Договорът е на стойност 31 млн. лева. Списъкът на поръчките за „Телелинк“ бързо се разширява и вече обхваща съдебната система, БНБ, финансовата група, застрахователите и др.
Така започва възходът на Спас Русев – възход на един бъдещ”ОЛГАРХ”.