31 март 2015
"VIP Секюрити" или как да смучем милиони от държавата без търг
Накратко за онези читатели, които не обичат да четат нещо по-дълго от 10 реда:
КОЙ наднича зад обгрижваната от управляващите охранителна фирма “VIP Security” (ВИП Секюрити)? Само за последната половин година тя взима вече на два пъти големи държавни поръчки без търг (за над 20 млн. - “Български пощи”, “Мини Марица Изток”), рекламира само във вестниците на Пеевски и също като “Lafka” няма нищо общо с него. Мощният възход на неголямата допреди няколко години фирма се обяснява и с налети милиони, за да купи конкурентната фирма “З ЕС СОТ” ЕАД, и със задкулисния интерес на един бивш охранител, издигнал се до върховете в политиката и властта…
През 2009 г. фирмата “ВИП Секюрити” и СИБанк на Цветелина Бориславова (тогава) направиха консорциум с равни дялове “Разпространение на винетни стикери” (РВС), който спечели търг за разпространяването на пътните винетки за 4 години срещу 4.75% от приходите (сума равна на над 30 млн. лева). Друг участник в търга обяви, че ще обжалва, защото дал по-ниска оферта, но нищо не последва. Тогава се коментираше, че има конфликт на интереси - приятелката на премиера Борисов, с която той живееше на семейни начала, печели търг за обществена поръчка. Но министърът на регионалното развитие (сегашен президент) Росен Плевнелиев казва, че “Въпросът за това кой ще продава винетки, е решен напълно според закона и правилниците на страната”.
Любопитен детайл е, че пиар на фирмата “ВИП Секюрити” е Ивет Добромирова (чрез своята фирма “Про пиар”), видна протестърка, активистка на Протестна мрежа. Добромирова беше пиар на служебното правителство на Марин Райков, а още по-преди е правила пиар услуги на Плевнелиев като министър и президент.
…
Охраната е сладка работа. България може да е останала без индустрия и селско стопанство, но се развива бурно бизнесът с охранителните фирми, като никъде в Европа. Сключват договори за охрана, защото най-многобройната полиция на човек от населението в ЕС не върши работа и фирми, и имущество трябва да се опазят.
Логично е на такава държава премиер да стане именно охранител, въртял три охранителни фирми и охранявал някои от големите компании в България, също и бившия генерален секретар на БКП и бившия цар.
Затова в държавата най-уредени с бюджет и закон са Националната служба за охрана (1200 души, като никъде в Европа, с право като в армията да си произвеждат офицери и др. екстри), а охранителния бизнес е добре отглеждан.
Оказва се, че
държавата дава за охрана милиони на частни фирми
Например последната най-голяма държавна компания в България е “Български пощи”, с 4500 служители. Тя има нужда от охрана и охраняван превоз на ценни пратки, сред които пари за пенсии и др. - т. нар. инкасо. В последните години тази роля е изпълнявала частната фирма “АСО Пирели” (сега прекръстена на АСП). Но договорът на фирмата изтича към 1 април тази година. И какво се случва?
Без да е проведен търг “Български пощи” ЕАД възложи за 1 година на частната охранителна фирма “ВИП Секюрити” да превозва ценните и пощенски пратки из страната. Смята се, че договорът е за над 12 млн. лв., доколкото преди това пощите бяха обявили обществена поръчка за същата дейност, възлизаща на 50 млн. лева за 4 години. Договорът е търговска тайна и няма да излезе на бял свят. Предполага се, че в него вместо твърди суми за всички дейности, може да има заплащане на километър превоз, което е сладък начин да се надписва сметката. Която се плаща от държавата.
Държавното дружество “Български пощи” забави и накрая спря организираната от самото него процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП). И като се позова на клаузата за неотложност в същия закон,
избра “ВИП Секюрити”, защото настъпили форсмажорни обстоятелства
- на 1 април изтича договорът с досегашния охранител “АСО Пирели”, прекръстена неотдавна на АСП. Сякаш “Български пощи” не може да удължи с още месец договора с досегашния си охранител, за да проведе търга.
Оказва се, че е честа практика на държавни фирми да забавят търг, за да се стигне до форсмажорно избиране на кандидат, заради когото е пусната обществена поръчка. Това било добре разработена схема.
В случая процедурата по ЗОП е обявена от “Български пощи” на 4 февруари. Крайният срок за подаване на документи за участниците изтича на 6 март. Явно е било преценено, че времето от около 20 работни дни до 1 април е било достатъчно да се избере изпълнител. Междувременно една от асоциациите на охранителните фирми подава жалба срещу конкурса в Комсията за защита на конкуренцията. Тя обаче няма ефект и търгът не е спрян от КЗК.
В конкурса освен “ВИП Секюрити” и АСП участват няколко фирми, като изискваната документация е огромна по обем. Трябва да се внесат и 500 000 лв. депозит, като 1 % от погнозната сума на 4-годишния договор от 50 млн. лв. Друго условие е фирмата кандидат да притежава и 100 бронирани автомобила за инкасо. Това е ненормално високо изискване за естеството на работата, до момента фирмата “АСО Пирели” е извършвала работата с доста по-малко коли. А съответната фирма, която ще спечели търга с офертата си, може да наеме или купи допълнителни автомобили, ако е нужно.
Но на това условие към момента на търга отговаря само “ВИП Секюрити”. Две фирми “СОТ 161” (най-голямата охранителна фирма в България) и “Юсис” правят консорциум, за да се явят с общо над 120 бронирани коли. На 6 март сутринта консорциумът внася пакет от документи и депозит от 500 хил. лева и това сякаш е повод “Български пощи” да обявяват, че прекратяват търга. Без да е изтекъл крайния срок до края на работния ден. От “Български пощи” настояват веднага да върнат сумата на кандидатите.
Защо?
Изведнъж са се появили реални конкуренти на “ВИП Секюрити”? Изглежда това са настъпилите форсмажорни обстоятелства.
Първи за тези игри на ръководството съобщава синдикатът на пощенските работници в КНСБ. Те обявяват пред Би Ти Ви още преди търга, че им известно името на фирма, заради която се прави цялата работа и която ще спечели. Но и не съжаляват за отпадането на “АСО Пирели” (АСП), срещу която са протестирали през май 2013 г. Тогава настоящият директор Дънешки, пак без конкурс, разширавя обхвата на договора с АСП да вози не само ценните пратки, а и всички пощенски пратки. Така шофьорите, които возят колети и писма, остават на улицата, а частната охранителна фирма се разраства. Защото бронираните им коли пътуват главно в началото на всеки месец, когато разкарват пенсиите, но другите пратки се возят пет работни дни в седмицата, затова са необходими още коли и персонал.
Както и да е – като записани кандидати в търга на “Български пощи” остават “ВИП Секюрити” и АСП. Консорциумът на другите конкуренти не е допуснат, независимо че е подал документи преди изтичането на крайния срок.
Пощите възлагат на бившия шеф на “Военна полиция” ген. Иван Мечков да ги консултира кого да изберат за временен договор (временен, временен – за една година). Без да е никакъв специалист по превоз на инкасо и ценни пратки, генералът посочва шест фирми в България, които могат да извършват успешо услугата. Държавното дружество решава на 17 март да преговаря с две фирми - “ВИП Секюрити” и АСП. Обаче срокът до 1 април още е намалял, става “още по-форсмажорно” и така “Български пощи” стига до преговори и избор на “ВИП Секюрити”.
Във вестник “24 часа” на 20 март излиза дълъг упоителен материал, който доказва колко правилно пощите са избрали “ВИП Секюрити”, колко е било форсмажорно и невъзможно да изберат друг и да проведат търг (виж тук). Като се знае кого и как обслужва вестникът, с чии кредити е захранен, това е още едно косвено доказателство за интересите зад “ВИП секюрити”.
Извънредният договор е за една година, през която от държавното дружество обещават да организират нов търг. Не е трудно да се прогнозира, че “ВИП Секюрити” ще се очертае като фаворит в него, доколкото съществува изискване за участниците да са с натрупан опит. А например конкурентният консорциум “СОТ 161” - “Юсис” ще е в по-слаба позиция, защото е съдружие.
Етикети: Бойко Борисов, корупция, охрана, пеевски
17 март 2015
Черната дупка на "Скобелев" 23
Искате ли да видите черна дупка? Ако отговорът е „Да", то не се засилвайте към някоя астрономическа обсерватория, напълно достатъчно е да отидете на софийския булевард „Скобелев" и да стигнете до номер 23.
Това, което ще видите там, дори да ви се струва полузавършена сграда с неясно предназначение и многозначителното неофициално име „Военно НДК", всъщност е една от най-явните черни дупки в България.
За последните 10 години тя е погълнала не само десетки милиони левове, но и обещания, надежди, мечти, а и понятия, като „отговорност пред данъкоплатците". И като истинска черна дупка, и тази на „Скобелев" 23 поглъща всичко, но не връща нищо обратно.
Безумната идея
Парцелът с площ малко под 14 декара, заключен между булевард „Скобелев" и улиците „Цар Петър", „Княз Борис" и „Шандор Петьофи", помещаваше стария Военноисторически музей. През 80-те започва изграждане на нова сграда на музея, който преди това обитава няколко престарели постройки. Тя така и не е довършена с падането на социализма и скоро започва да се разрушава. Колко народни пари са потънали там, едва ли някой вече помни.
Вместо сградата да се дострои, през 2001 г. започва градежът на нова, но този път на улица „Черковна". Военният музей се мести там през 2003 г. и парцелът на „Скобелев" започва да пустее.
По това време на власт е кабинетът „Сакскобургготски", а военен министър е адвокатът Николай Свинаров. Имотът на „Скобелев" 23 е на чудесно място в центъра на София и първоначалната идея е той да се продаде, но сериозни купувачи не се появяват. Според една теория, тогава е поискана прекалено висока цена с идеята да няма външен купувач и МО да пристъпи към грандиозните си планове...
Историята мълчи на кого точно е хрумнала идеята за изграждане на нещото, наречено „Националния армейския комплекс". Заглавието е подвеждащо. Във въпросния комплекс трудно може да се открие нещо свързано с отбранителните способности на страната, а гигантската сграда е предназначена да обслужва изпълнителната агенция „Военни клубове и информация".
В тези години агенцията е мегаструктура (на фона на Министерство на отбраната) с над 400 служители, която стопанисва десетките военни клубове из страната, почивни станции, резиденция „Лозенец", представителния Ансамбъл на Българската армия и няколкото официални медии (Военният телевизионен канал, вестник „Българска армия" и списание „Български воин", Военно издателство), част от МО.
Агенцията се разпорежда с десетки милиони годишно, които се влагат в ремонти на сградния фонд (къде смислени, къде не), покупка на телевизионна техника и какво ли още не. Начело стои митичната фигура на полковник о.р. Стоян Стоянов - Стутси, който бе най-известен с това, че при уж скромните си военни доходи притежава Lamborghini Countach, официално вписано в данъчната му декларация (днес подобен модел в добро състояние струва над $100 000 и може да надхвърли $500 000 в зависимост от конкретната модификация).
Финансовите измерения на дейността на агенцията дълги години бяха сред най-ревностно пазените тайни на МО
По замисъл „Националния армейския комплекс", който има разгъната площ от 55 000 квадратни метра, трябва да подслони цялата агенция „Военни клубове и информация", с всичките ? подчинени медии и структури. В сградата ще има телевизионно студио, освен това там да се подслони централната армейска библиотека и архив и други армейски институции.
Към нея трябва да върви и 4-звезден хотел с 35 апартамента, предназначени за подслоняване на чужди военни делегации, два ресторанта, подземен паркинг на две нива за 600 автомобила и кино-конферентна зала с 970 места. Тъй като залата щеше да е втората по големина в България след Зала 1 на НДК, на „Националния армейския комплекс" веднага бе лепнато името „Военното НДК".
Проектът така и не получава реална обосновка, най-вече никой дори не се старае да обясни защо е нужна подобна сграда, която трябва да обслужва такива маловажни звена на една свиваща се армия.
Зелена светлина на строежа на комплекса е даден от министър Свинаров през зимата на 2005 г. Преди това има немалки скандали около избора на изпълнител, но тези неща за съжаление са позабравени. Подземният паркинг трябва да се изгради от консорциум "Строителен съюз", а самата сграда от „Хуфу" ООД.
Тогава той публично заявява, че целият строеж ще излезе не повече от 3 млн. лева. През лятото на същата година на власт идва „Тройната коалиция", а в МО се настанява друг кадър на НДСВ - ренгенологът Веселин Близнаков. Строителството продължава с пълна пара, но цената е коригирана. В началото на мандата си Близнаков заявява, че комплексът ще струва 9 млн. лева, а към 2008 г. по официални данни на военното министерство вложените пари са малко над 20,4 млн.
През април 2008 г. Близнаков е заменен от Николай Цонев, който се опитва да си даде вид на реформатор и иска да вкара в ред МО след близо 7-годишното управление, пълно с въпросителни на неговите съпартийци от НДСВ. Още през есента на същата година Цонев заявява, че МО няма нужда от тази сграда и според него тя трябва да бъде продадена.
На 5 януари 2009 г. със заповед на Николай Цонев строителството на обекта е прекратено. Официалното обяснение на министъра е, че пари за няма, макар и касата на „Военни клубове и информация" да е пълна. Към онзи момент за довършването на сградата, която е в доста напреднал етап и практически текат довършителните ? работи, се смята, че са нужни от 3 до 6 млн. лева. Неофициалната версия е, че министър Цонев, който по същото време замразява и други военни проекти, всъщност иска да пренасочи финансовите ресурси на МО към други краткосрочни мероприятия (създаване на фитнес зали по военните поделения и повишаване на военните заплати), които да печелят военни гласове за Цонев и НДСВ.
Да си подаваме топката
На 14 април 2009 г. Министерски съвет дава разрешение за продажба на сградата и парцела на „Скобелев" 23. Обектът е оценен на 99,6 млн. лева и на 3 юли е стартирана тръжната процедура. Кризата обаче вече витае из България и просто никой няма желание да излее толкова пари в една почти построена сграда с немного ясна функционалност.
Така „Военното НДК" през юли 2009 г. посреща третото си правителство и четвърти военен министър - Николай Младенов. През август Младенов прави тур за журналисти из сградата, като обявява, че в нея са вложени 32 млн. лева от военния бюджет (подземният паркинг е построен за 1,8 млн. лева, а изпълнителят на проекта печели с оферта за 17,9 млн., но по-късно получава още 11,3 млн. лева, плюс разходите за проектирането) и няма яснота за какво точно може да се използва тя.
Министър Младенов няма да вземе никакво решение по казуса и през януари 2010 г. щафетата е предадена на неговия заместник - Аню Ангелов. На 1 септември същата година Министерски съвет взима решение обектът да се подели между МО и Министерство на правосъдието.
„Военното НДК" трябва да подслони Агенцията по вписванията, Административния съд София - област, Върховната административна прокуратура, Военно-апелативната прокуратура и Софийската окръжна прокуратура. За довършителни работи и преустройство се планират 10 млн. лева.
Парите така и не са преведени на МО през тази година и по сградата няма движение. 2011 г. преминава с подавания на къси пасове между военното и правосъдното министерство, тъй като видимо и на двете институции не им се нрави идеята да съжителстват на „Скобелев" 23. През май 2011 г. 10-те милиона все пак са дадени на МО, но до края на годината в сградата са реално вложени едва 375 118 лв.
Към средата на 2012 г. прогресът е нулев и се вижда, че няма как МО и МП да се разберат за общото ползване на обекта. Общо повече, че МО въобще няма необходимост от каквато и да е част от „Скобелев" 23 и реално се чуди какво да прави с грамадата от бетон и стъкло.
През август въпросът е решен генерално. Министерски съвет отсъжда, че целият имот ще бъде предаден на правосъдното министерство с цел Наказателното отделение на Софийския районен съд и Софийската районната прокуратура да се преместят там. Със същото решение от бюджета на МО се взимат 9,6 млн. лева и се прехвърлят на МП с цел покриване на разходите по дострояването и преустройството.
Министър Аню Ангелов с покорно мълчание приема факта, че военното ведомство е вложило 32 млн. лева (без да се смята цената на земята) от собствените си пари в строителството на нещо, което им се отнема без реална компенсация.
Няколко седмици по-късно на МП са отпуснати още 5,5 млн. лева за да се ускорят довършителните работи.
Време е за съд
Тъкмо когато изглежда, че сградата на „Скобелев" 23 най-накрая ще започне да служи за нещо, се оказва, че недоглеждане (умишлено или не) от страна на МО обрича проекта на безкраен съдебен спор. Когато през 2004 г. военното министерство купува проекта за сградата, не е договорен прехвърлянето на авторските права. Така архитектурното бюро, създало „Военното НДК", има интелектуална собственост върху сградата и е практически единственото, което може да прави промени по нея.
Когато в края на 2012 г. Министерство на правосъдието възлага поръчката на строителния консорциум РСРП за ремонт и преустройство, архитектурното дружество "Мактер консулт" ЕООД веднага са заведени два съдебни иска за общо малко над 1,8 млн. лева - единия срещу МП, а другия срещу изпълнителя на проекта. Архитектите твърдят, че авторските им права са нарушени и де юре е така.
Съдебният спор пречи на изваждане на разрешително за строеж и проектът за преустройство на сградата, за който има отделени почти 16 млн. лева в касичката на МП, така и не стартира през 2012, 2013 и 2014 г. Междувремнно обектът, който е оставен на произвола на природните сили, бавно, но сигурно започва да се разпада.
Чак на11 март 2015 г. изненадващо е постигнато споразумение с архитектурното бюро, което се съгласява срещу 80 000 лв. да оттегли исковете си и да отстъпи всички авторски права върху сградата. Ден по-късно Министерски съвет гласува 10,7 млн. лева целево финансиране за довършването и преустройството на сградата.
Епизод последен (може би)
Строителният консорциум РСРП разполага със 180 дни и почти 11 млн. лева, за да ремонтира, довърши и преустрои сградата на булевард „Скобелев". Огромната конферентна зала трябва да се раздроби на 35 съдебни зали, а хотелската част трябва да се приготви за ползване от прокуратурата. Предстоят и доста други промени по оригиналния план, за да може неосъщественият „Национален армейски център" да се превърне в дом на Темида.
Нещата обаче не са толкова прости. Сградата е практически оставена на произвола на съдбата в последните шест години и днес спокойно може да се използва за снимане на епизод от документалната поредица „Светът без нас". Плоският покрив е протекъл отдавна и водата се стича в конструкцията.
Влагата е свалила мазилката на повечето стени, унищожила е подовото покритие и гипсокартонените плоскости. Неясно в какво състояние е електрическата инсталация и положените комуникации, но е вероятно водата да е унищожила и тях. Много от прозорците са повредени, а мащабните вътрешни промени по конструкцията ще наложат допълнително укрепване на основите.
Едва ли някой сериозно очаква, че работата по „Военното НДК" ще бъде приключена за шест месеца и 10,7 млн. лева. Въпросът е колко още пари и време ще потънат в черната дупка на „Скобелев", преди недомислието на МО отпреди десетилетие най-накрая влезе в някаква употреба...
Виновни (почти) няма
Сигурно всеки разумен човек, който е прочел горната статия прехвърля на ум броя на хората на държавна заплата, които повече или по-малко са виновни за случилото се. От тези, които прокарват безсмисления проект, до тези, които го оставят да се разрушава.
Може да спите спокойно, държавата успя да намери цял един официален виновник за случилото се.
Софийският военен съд произнесе осъдителна присъда срещу Иван Георгиев Иванов - бивш Главен секретар на Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация" при Министерството на отбраната. Иванов беше изправен пред съда през 2013 г. по обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура - София с две обвинения.
Първото е за умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, защото като упълномощено длъжностно лице е сключил от името на МО договор за проектиране на стойност над 400 000 лева, а при изпълнението на договора не е упражнил правото си на контрол и приел без забележки изготвения проект със съществени недостатъци.
Второто обвинение е за сключване на неизгодна сделка, представляваща особено тежък случай, защото като упълномощено длъжностно лице в нарушение на Закона за обществените поръчки съзнателно е сключил неизгоден договор за строителство - и от това е произлязла значителна вреда за Министерството на отбраната в размер повече от 10,5 млн. лева.
Състав на военния съд наложи на Иван Иванов ефективно наказание осем години лишаване от свобода. Съдът уважи и гражданския иск на МО за повече от 11,5 млн. лева и осъди подсъдимия за направените разноски по наказателното производство на стойност около 41 000 лева.
Ако не усещате, че справедливостта е възтържествувала, то не сте сами.
Етикети: Аню Ангелов, Военно Ндк, Николай Младенов, Николай Свинаров, Николай Цонев, Прокуратура, Съд
Реформатори по съребрена линия
Изглежда съществува неписано правило, че зад всеки успял мъж стои поне една съветничка на Меглена Кунева.
Поне с такова впечатление остава човек, ако се вгледа в дебата около съпружеско-партийните назначения в правителството - най-новата тема-дъвка на Реформаторския блок, чиито лидери май са единствените политици, способни да се гръмнат в коляното, докато се целят в задкулисието.
Поредният кадрови балон пукна, след като Комисията за защита на потребителите (КЗП) тихомълком се снабди с нов ръководител - Димитър Маргаритов Йотов, по-познат като мъжът на жена си, Мария Карабельова-Маргаритова, началник на кабинета на вицепремиера Меглена Кунева.
Преди да запретне ръкави, за да се впусне в защита на потребителските права, той е покорилслужебния идеал на всеки уважаващ себе си българин с вуйчо владика - отговорник по обществените поръчки в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (РВД) - високодоходна, но твърде проветрива работа.
Без конкурс, без публично обсъждане, без стратегия за управление, КЗП осъмна с нов началник с мандат за пет години.
Дали от морално неудобство или поради недоволство от квотното разпределение - от ДСБ видяха удобен шанс да нанесат саблен реформаторски удар върху „заговорниците" Кунева и Лукарски и развяха спалното бельо на семейство Маргаритови.
Ответният удар не закъсня - на следващия ден министърът на икономиката Лукарски обвини Радан Кънев в „приятелско ходатайство" за същата комисия, а докато двамата се „разберат като мъже" (през Facebook), вече беше късно - поредна служебна победа за ГЕРБ и опозицията, които с наслаждение гледат реформаторското драмско позорище.
Вместо да се концентрира върху съдържанието, РБ не щади време и средства да привлича фокуса върху формата - най-прекият път към подмяната на темата за реформите със слабоумната опорна точка "преядохте с власт".
Назначението на Маргаритов е показно за ненаучен урок - на същия принцип на коалиционно партньорство „по съребрена линия" широката публика опозна отблизо сърдечната другарка на министър Божидар Лукарски - Ива Йорданова, друг изтъкнат кадър от бодрата смяна на Движение „България на гражданите".
Нейният кратък, но незабравим мандат начело на Държавната агенция за българите в чужбина беше първият симптом на хроничната етична недостатъчност - болест, която ходи по всяка млада партия на власт в държавата на братовчедите, България.
Тънката роднинска линия проникна и в Министерството на здравеопазването, където политическият кабинет на Петър Москов беше оглавен от 23-годишната Руслана Петрова, дъщеря на директора на ВМА проф. Николай Петров.
Едновременно с това някои министри разбраха твърде буквално "квотното" разпределение на реформаторския портфейл.
Министерството на отбраната се превърна в софийска резиденция на Ямболското БЗНС благодарение на дружбашката кадрова политика на министър Николай Ненчев.
А за няколко месеца на власт Божидар Лукарски успя да трудоустрои в Министерството на икономиката толкова много членове на тясното (буквално) ръководство на СДС, че когато гръмна вътрешнопартийният скандал във Варна с избора на Янко Станев, се оказа, че в Софиянямаше кой да реагира цяла седмица - понеже половината централен сбор бе на ведомствена командировка извън България.
По ирония на съдбата, Реформаторският блок започна да повтаря най-жалките грешки на растежа, които ГЕРБ проявяваше в ранна детска възраст - роднинско-партизанските назначения на всевъзможни нива на властта.
Парашутизмът не е патент на Реформаторите, още по-малко - инцидентно отклонение в кадровата политика на кабинета Борисов 2.
На същия принцип, само преди седмици "Пристанище Варна" беше оглавено от Петър Сеферов, син на висшия партиен функционер на АБВ Иво Сеферов.
А като се има предвид, че от същото държавно предприятие тръгна стремителната управленска кариера на Делян Пеевски през далечната 2001 г., не смеем да си представим каква битка на идеи е протекла преди назначението.
Разбира се, никога не трябва да се подценяват професионалните качества на конкретния ръководител - но след подобни безконкурсни сроднически назначения винаги остава неприятен вкус.
Липсата на качествен управленски потенциал е неизбежен недостатък на младите политически организации - когато се съчетае с неочаквано връхлетялата ги власт и щедър откъм щатни длъжности административен апарат, вероятността за тежък кадрови резил се увеличава в геометрична прогресия.
Когато през 2009 г. Бойко Борисов пое ръководството на държавата, му се наложи да състави "А" отбор с подръчни материали, които - както можеше да се очаква - проявиха нежелани странични ефекти.
Така например джи-пито на Борисов - Лъчезар Иванов - стана председател на Комисията по здравеопазване, а Красимир Велчев се преквалифицира от тенис-партньор на кортовете в Банкя в съпредседател на ПГ на ГЕРБ.
Балдъзата на Мирослав Найденов - Даниела Дариткова - влезе в парламента, същото се случи и с младия Светлин Танчев - брат на зетя на Маргарита Попова и първи братовчед на висшия прокурор Борислав Сарафов.
Синът на тогавашния зам.-председател на ВКС (по-късно конституционен съдия) Румен Ненков - Александър - също стана депутат. Майка му Юлия Ненкова пък е дългогодишен зам.-кмет на София и председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
Валентин Радев - съпругът на съветничка от СОС, се издигна до зам.-министър на отбраната, а съседът на Цветан Цветанов - Станимир Флоров оглави борбата с организираната престъпност.
Емблемата на аматьорската игра беше Калина Илиева, дъщерята на шефа на Столичната пожарна - бивш колега по пагон на министър-председателя.
И ако преди 6 години ГЕРБ имаше оправдания с неопитност, то по нищо не личи да са направени верните изводи от болезнения първи мандат.
Примерът с РВД - златната кокошка на държавното чиновничество благодарение на високите щатни заплати - е показателен. Според справка на в. "Банкер" отскоро във висшата летищна администрация е назначен съпругът на председателя на парламента Цецка Цачева - Румен Данговски. Плевенският архитект в момента работи като експерт в сектор "Управление на собствеността и обществени поръчки" на РВД.
В същото предприятие работи и Илия Манолев - приятел от студентските години на Цветан Цветанов и съпруг на бившия административен ръководител на СГС Владимира Янева. Там е и жената на Станимир Флоров - Венета.
В РВД работят и дъщерите на Веселин Маринов и проф. Михаил Константинов (отскоро - член на ръководството на "Информационно обслужване"), съобщава изданието.
Неизкушеният наблюдател би си помислил, че България е нацията на въздухоплавателите - ако не бяха солидните социални привилегии в държавното предприятие.
Още през 2009 г. на превала на Тройната коалиция в РВД бяха устроени децата на предишната реколта управленци - синът на топпрокурора Камен Ситнилски, дъщерята на Димитър Дъбов, дъщерята на Юнал Лютфи (по това време зам.-председател на НС), и още знайни и незнайни роднини на червени функционери на висока позиция.
Роднинската линия беше продължена и в мандата на Пламен Орешарски.
Първенство в класацията по поливалентни - съвършено законни - отношения с колежки на ръководни позиции държеше културният министър Петър Стоянович (бившата му партньорка д-р Таня Андреева беше министър на здравеопазването, актуалната по това време спътничка в животта - Мария Дивизиева - беше началник на кабинета на Орешарски, а бъдещата - Гергана Стоянова - пресаташе на Министерството на културата).
По същото време обаче беше назначен нов председател на Комисията за защита на личната информация - Венцислав Караджов, бивш съпруг на правосъдния министър на ГЕРБ Диана Ковачева, и настоящ - на бившата депутатка от БСП Деница Караджова.
По същото време в Държавната агенция за закрила на детето влезе Ана Ананиева, дъщеря на тежката артилерия на БСП от 90-те години, Нора Ананиева. Години по-рано същата институция се оглавяваше от съпругата на Лютви Местан - Ширин.
Не само големите партии имат проблем с „братовчедските" назначения - цяла дузина партии-файтони разглеждат политиката като семеен бизнес.
Преди да се вгледа в зелените очи на Деница Гаджева, Волен Сидеров направи бившата си съпруга Капка Георгиева общински съветник в СОС, а доведения си син Димитър Стоянов - европейски депутат. Съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов всъщност е кум на сватбата на Сидерови, а Николай Бареков вкара майката на новородения си син в ръководството на „България без цензура".
Проблемът е, че дълголетното робуване на паралелни властови мрежи развращава - както онези, които се опиват от временното си величие, така и обществото, което в стереотипните си предразсъдъци вече трудно прави разлика между професионалистите и парашутистите.
Самите политически партии явно не умеят да създават поколения от подготвени за управлението кадри. В дълбока опозиция трудно можеш да накараш млад и амбициозен професионалист да се обрече на партизанско клеймосване.
Не само заради символичното заплащане на огромния труд и отговорност, но и заради липсата на гаранции, че дори при добросъвестно изпълнение на задълженията, няма да станат жертва на политическо разчистване на сметки.
Шуробаджанащината няма цвят и политическа принадлежност. А когато казусът излиза извън съставите на Закона за конфликт на интереси, въпросът опира до личната хигиена - или липсата на такава.
Затова единственият начин да не се допускат съмнения при „чувствителни" назначения, е публичността. Гузната съвест се издава най-лесно от прибързаните и тайни решения, крайно време е политическите сили с претенции за чисти ръце и реформаторски амбиции да го осъзнаят.
Етикети: Божидар Лукарски, Бойко Борисов, Герб, Дсб, Кзп, Лукарски, Меглена Кунева, Радан Кънев, Рвд, Реформаторски Блок
