Хрониките на Чалгастан

Вземете пет български медицински сестри и един палестински лекар, които работят в лошо оборудвана болница. Обвинете ги погрешно в заразяването на 426 деца с вируса на СПИН чрез кръв за преливане. След това ги затворете за 8 години, извлечете показания от тях чрез мъчения и ги осъдете на смърт. Крайният резултат е сделка за пълно патньорство с ЕС. Точно това се случи току-що с Либия. Освобождаването на сестрите е приветствано, но не за първи път либийският лидер Муамар Кадафи получи награда за престъпления в миналото.

Полковникът снабдяваше Ирландската републиканска армия с бойни оръжия, а след това даваше на Великобритания подробности за предишни доставки. Той предаде двама служители на разузнаването за тяхното участие в свалянето на полет 103 на Пан Ам над Локърби и плати 3 милиарда компенсации на семействата на жертвите с този полет, както и за жертвите на френския самолет, който неговите агенти свалиха през 1989 година в Нигер. През 2003 година Кадафи предаде своята ядрена програма на САЩ, разкривайки ценна тайна информация за международната търговия с оборудване за производство на бомби. Резултатът днес е опашки от западни инвеститори за модернизирането на богатата на петрол страна.

Последната фаза на осемгодишната драма с българските медицински сестри бе внимателно хореографирана и все още не е ясно кой какво плати и на кого. Нито българите, нето ЕС искат да бъде смятано, че те плащат компенсации на семействата на 426-те деца, тъй като това ще се приеме за признаване на вина. Фондация бе създадена от Сейф ал Ислам, син и вероятен наследник на Кадафи, но както съобщи миналата седмица "Файненшъл таймс", компенсационният пакет от 460 милиона долара може би идва от Либия. България, ЕС и САЩ са дали отделно пари за модернизирането на болницата в Бенгази, където бяха заразени децата, но сделката позволи и на Либия и на ЕС да спасят репутацията си с твърдението, че другата страна е платила.

Сделката бе договорена от ЕС, но при странен обрат в тъжната сага съпругата на Никола Саркози се озова без покана в Триполи, за да транспортира сестрите. Появата на първата френска дама като хуманитарна акушерка вероятно има повече общо с нейните бурни отношения със съпруга й, отколкото със сложната игра за сключване на сделка с Либия. Депутатът Даниел Кон-Бендит заяви вчера, че пътуването й просто е било част от семейната терапия на двойката.

Като оставим настрана френските акробатики, либийската сделка е поредно постижение за прехвалената "мека сила" на ЕС, т.е. способността да се влияе на дадена страна чрез санкции, а не с груба сила. Това обаче включва премахване на моралната преценка и съсредоточаване върху резултата, а не върху отговорността. Както видяхме в случая с невинните български заложници това не е толкова лесно, колкото изглежда.

По БТА

48, 4 % от българите са подкупвали доктори, за да получат направление за специалист или за постъпване в болница.

Това сочат данните от проучването на Центъра за изследване на демокрацията на тема "Корупцията в здравеопазването".

42, 9 % от народа не крие, че е давал рушвет, за да се докопа до документ за безплатни изследвания. 23,9 на сто са плащали на доктори, за да бъдат по-добре обслужвани по време на лечението си в болница, а 20, 7 % са "благодарили" с подаръци и пари в пликове за операции.

За да се класират за скъпоструващи лекарства за себе си и за свои близки подкупи са давали 8,2 на сто от българите, а 5 % са плащали, за да си осигурят животоспасяващи процедури като хемодиализа и химиотерапия.

Под масата са получавали подаръци и пари в брои санитари и медицински сестри, признават 18,9 от участниците в проучването. Системата за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията показва двукратно увеличение на дела на гражданите, които посочват сферата на здравните услуги сред тези с най-голяма корупция: от 20% през 2002 г. до 40% през 2007 г.

Първенство

Близо две трети от гражданите смятат, че почти всички или повечето лекари са замесени в корупционни практики, като по този показател лекарите се нареждат веднага след митничарите и представителите на съда, прокуратурата и полицията, изпреварвайки данъчните служители, политическия елит, министри и кметове. По споделен личен опит за корупционен натиск, лекарите оглавяват класацията в системата за мониторинг на коруцпията, като за последните 5 години са се изкачили от четвърто на първо място.

По-високият процент случаи на корупционен натиск изведени от личен опит може да отразява по-висок процент на контактите с лекари, отколкото с митничари, или полицейски служители. Но този резултат със сигурност означава, че корупцията в здравеопазването засяга повече хора отколкото корупцията в която и да е друга професионална група, т.е. щетите от нея се понасят от най-широки обществени кръгове

Челен опит

Най-често срещаните корупционни практики в здравеопазването са свързани с даването на подаръци или плащането на определена сума извън официално регламентираните такси. За разлика от други типове “малка корупция” при този крайният потребител на здравни услуги е обект на корупционен натиск без да има голям личен избор относно корупционното си поведение, твърдят от Центъра за изследване на демокрацията. Това е типичен случай, в който даващият подкупа е жертва, а не съучастник и облагодетелстван. Пациентът дава подкуп за да получи здравно обслужване на съответното качество, което му се полага като здравно осигурен.

Погред от вътре

Още по-показателен за съществуването на корупционни рискове и практики в здравеопазването е “погледът от вътре”, т. е. анкетите сред лекарите. По данни на Министерството на здравеопазването, около 2/3 от интервюираните потвърждават наличието на такива практики с различна степен на интензивност (понякога, често, или постоянно). Най-голям е този процент при помощта при раждане (71%), и при операциите (68%). Значителен е процентът на потвърдилите нерегламентирани плащания за оказване на непрофесионални грижи на болните (хранене, обличане и т.н.), както и за покана за дарение при постъпване в болница (54.5%).

Лъжливите кражби са на мода, казва полицай №1 в Бургас Павлин Димитров

— Г-н комисар, появи ли се нов вид престъпност след приемането на страната ни в ЕС?
— Не, но в Бургас е една от най-тежките областни дирекции на територията на страната, особено в летния туристически сезон. Целият криминален контингент е по нашето Южно Черноморие, защото то е по-привлекателно. Има много престъпни групи, които извършват множество престъпления. Работим по тях заедно с колегите от страната, разбира се, но е трудно, не крия. Имаме вече конкретни случаи на персонал, нает в туристически комплекси, който извършва престъпления. В бранша са случайно попаднали хора, има с криминални досиета.

Близо 500 полицаи за целия сезон работят в крайбрежните райони. Обстановката е тежка — имаме джебчийски кражби, много кражби от плажната ивица особено на чуждестранни туристи. Те не са подготвени, не знаят какви са рисковете на територията на страната.

— Увеличава се летният тип престъпност, джебчийските кражби, а проституцията?

— Голяма част от проституиращите лица извършват и грабежи, и джебчийски кражби. Има много представители на тази гилдия, които не са местни, прииждат от цялата страна.

— Чуждите туристи са неподготвени, но май и сред тях има такива, които мамят?

— В голямата част от случаите, когато имаме регистрирани грабежи или джебчийски кражби, туристите са скланяли да им бъде извършена някаква сексуслуга... Това е истината. И по време на тази история той става и жертва на друго престъпление. Обикновено след употреба на алкохол се случват тези неща и много често туристите не ни казват истината. Обикновено те заявяват, че движейки се по пешеходната алея, някой от чантичката, която е закачена плътно на колана му, бръкнал и му откраднал златния часовник примерно. Това не е вярно. На второ място — туристите са бедни. Не е тайна, че нашето Черноморие се посещава от бедни хора и голяма част от тях са недобросъвестни. Декларират кражби, заявяват кражби например на цифрови апарати и видеокамери. Бога ми, никой не може да докаже дали са внесли такава техника в страната! Много държат обаче веднага да им се даде удостоверение, че има извършена кражба на този и този предмет. Използват ситуацията и чрез своите застрахователи си получават премии. Така си покриват почивката по нашето Черноморие.
Преди 2 седмици имахме много характерен случай, в който туристи, които са обявили кражба на имущество и документи за самоличност, след като им бяхме издали пасавани, на аерогарата тръгнаха с оригиналните си документи за самоличност...

— Има ли "алкохолен туризъм" у нас?

— Голяма част от туристите правят "алкохолна почивка" или "алкохолен туризъм". Немалка част от тях кацат на аерогара Бургас пияни и в такова състояние напускат страната. Имахме турист, не си спомням от коя страна беше, но дойде от скандинавските държави. След по-сериозен запой пита полицейските служители къде се намира. Те му обясняват, че е в България, в Слънчев бряг, най-хубавия курорт... а той се учудва и пита: "Какво правя тук? Аз трябваше да съм на Канарските острови..." За съжаление голяма част от нашите туристи са точно такива. И хората в Европа трябва да го знаят!

— Наистина ли по улиците на Слънчев бряг лежат мъртвопияни туристи?

— Да, за съжаление. Препоръчвам ви да дойдете с наш екип в курорта, най-добре след полунощ. И да видите с очите си за какво става въпрос. Драматично е.

— Полицията нищо ли не може да направи, за да ограничи това масово пиянство?

— Можем да се намесим само що се отнася до употребата на алкохол от малолетни и непълнолетни. Знаете, че е забранена продажбата на алкохол на тази група лица. Контролът обаче е изключително труден, тъй като полицаите не могат да дебнат всички сервитьори — в Слънчев бряг има над 200 заведения. Що се отнася обаче до явлението алкохолен туризъм, полицията няма правомощия да забрани на пълнолетни туристи да консумират алкохол. Единственото, което можем да направим, е да задържим пияните, но само ако нарушават обществения ред или за хулиганство. Но фактът, че туристи лежат пияни по плажа и по улиците, си е факт и ние с нищо не можем да го променим. При откриването на сезона бе обявено, че Слънчев бряг е най-купонджийският курорт. Да, така е и там всичко е позволено. Но аз се разграничавам от това. Какво друго можем да направим? Можем да прибираме всяка вечер пияните, които лежат по улици и градинки, и да ги водим в отрезвителя. Но истината е, че на практика нямаме ресурс, за да правим това. В Бургас има само едно отрезвително отделение с много лоша материална база. И ако тръгнем да прибираме пияните, всъщност полицията трябва да зареже всякаква друга работа и да се занимава само с това, нелепо е.

— Как ще коментирате последния инцидент в несебърската дискотека "Хелп", при който бе убит шведски турист?

— Работим много сериозно по случая. Моето лично мнение, с което не искам да ангажирам прокуратурата, е, че действително двамата шведски туристи са проявили голяма агресия. За да бъде овладяна тя, охранителите са предприели действия, но определено са си превишили правомощията.

— Доколко отговаря на истината, че полицейски служители са наблюдавали безучастно жестокия побой и не са се намесили?

— Знаете, че разпоредих проверка. Има такива съмнения и данни, че наистина се е случило. Но проверката още не е приключила. Очаквам утре доклада, а след това военна прокуратура ще се произнесе.

— Преди няколко седмици автомобил в Ахелой осъмна с две забити кирки. По-рано кола в Несебър бе намерена с 4 такива сечива... Поредицата от тези случаи всъщност тръгна от Бургас. До какви изводи стигнахте?

— Това е почерк, характерен за Бургаски регион и датира от 2005 г. Стигам до извода, че този вид престъпления не се извършват от една престъпна група. И е начин за предупреждение. Но гражданите трябва да знаят едно: те трябва да са откровени пред полицаите. За тези 8 случая, за които говорите, никой не каза, че има причина някой да извърши отмъщение срещу него. Никой не е бил заплашван.
Всеки има чист бизнес всеки е в много добри отношения с цялата общност... Никога не е имал конфликти... Той не може да сподели пред нас евентуално кой би могъл да поръча да се направи това... Ако повярваме, ще трябва да търсим хулигани, хулигански подбуди. Ако хората не искат да ни сътрудничат по конкретните престъпни посегателства спрямо тях и други лица, няма да се получи. Ние сме в Европа, но нека и гражданите да бъдат европейци, да имат същото отношение към полицията.

— Как ще коментирате последните изявления на адвоката на Митьо Очите, че той е в много тежко здравословно състояние и при нечовешки условия в ареста?

— Не смятам, че мога да дам каквото и да е становище по този въпрос. Случаят "Митьо Очите" е вече от компетенцията на прокуратурата и съда. Нека те си свършат работата.

Елена Димитрова и Агенция Фокус
© Standart

Бел. ред. — Намерих случайно и прочетох с изключително удоволствие този коментар под статията за решението на ВАС относно отменянето на статута на Странджа като национален парк. Много ми хареса. Написан е от доста по-неутралната гледна точка на емигрант; написан е директно и хапливо, без да е пропаганда. Не на последно място, дадени са съвети, които са конкретни и лесни за изпълнение.

Казаното от политолози, икономисти и други умни глави не е излишно, нито пък погрешно. Но трябва първо трябва да прескочим фазата на диващината, за да има почва, в която да покълнат техните съвети.

Дотогава, освен да пием една сутдена вода и да се надяваме, че ще стане чудо и поколението след мутрите ще се пръкне по-нормално, друго не ни остава.

 

Дойде май време и хората, които толкова обичат България да пишат за това колко са отвратени от състоянието на българското общество и на страната като цяло.

За моето объркано поколение, което се пръсна по света е много трудна тази дискусия, защото граничи с решението никога повече да не се върнем в България а мен лично това ще ме боли много. Искам, обаче, да излея това, което чувствам защото повече не мога да търпя да не го споделя.

От 7 години живея извън България. Дойдох в Америка за да правя магистратура. Израстнах по митингите в София и през 90-те години когато имаше Рок-енд-рол и гръндж и по-нормални хора и надежда. Винаги съм обичал страната си и съм се гордял от това, че съм Българин. За това ми беше доста трудно първите години в Америка, защото малко по малко започнах да разбирам, как някои неща за България и Българите са истина, някои са си пълни лъжи и измислици на БГ-преса и историци.

Да речем - в България четяхме всеки ден как шашваме света с разни неща, как българите успяват, как ни ценят, колко сме гениални. И аз го вярвах и мислех и защитавах. И аз говорех за Джон Атанасов, за девети век, за киселото мляко, песента в космоса, българските програмисти, математици и щангисти. Много ми беше интересно да се срещам с нови хора от всякакви държави. Колкото повече го правех, толкова повече разбирах, че българите с нищо не сме по-добри от другите източноевропейци или западноевропейци или американци.

Разбрах, че всяка нация има с какво да се гордее и (повечето имат повече от нас), че ние с нищо чак толкова не блестим. Не само това - човек като поживее малко в чужбина разбира, че както в България така и сред българите тук 90% за нищо не стават, защото ги мързи да гледат.

Да, има 2%, които са на световно ниво, има 8%, които си вършат работата, но 90% са като котва на шията. Ще кажем, да ама то навсякъде е така... да... и в Америка, и в Германия има тъпи хора, но пък си вършат работата и не гледат само да те преметнат, и не мислят, че заслужават да им се плаща без да имат някакъв принос.

Това разбира се не пречи на тези 90% (в България и Америка) да критикуват хората тук и да говорят, как били тъпи, дебели, как не работели и за нищо не ставали. Освен това тези критики са от хора, които живеят в паралелна вселена и не си общуват с хората тук а само гледат да си купят вестник "Шок" от българския културен център и да прочетат какво става с "гениалният" Слави Трифонов, или да отидат да се наядат с шкембе чорба в родната, съмнително изглеждаща чалга кръчма...

Да бяхме направили ние нещо по-добре от тях, та да критикуваме. А ние сме от една бедна и объркана страна, дето нищо градивно не е направено от много време. Та за 7 години разбрах, че сме просто обикновени хора от една малка и бедна балканска държава и, че на никой не му пука за нас било в Америка, било в Европа. Имаме някакъв тип талант, но и толкова фира, че не е истина.

С нищо не сме по-добри от румънци, поляци, американци и т.н. Но много си го мислим всеки ден. А като ни заливат в България с национализъм тип "Божидар Димитров", много ни е кеф да си ферментираме в националистическия коктейл и да си мислим колко сме велики. Едва ли не наследници на инките ни изкараха някои. Хе хе хе.

Това, колко велик е един народ според мен се показва от това, как живеят гражданите му.

В България подарения ни преход, режисиран от ДС имаше за цел да направи политическата власт икономическа. Най-лесният начин за това беше да изгониш коректива (интелигентните и можещите), а останалата част да оскотиш от чалга и простотия. Те така лесно се управляват. Не ги интересува нищо повече от ракийката и критиката на запада.

Освен това всичко живо се захласва по мутрите (във всичките им форми) и по лесния секс.

Това се промоцира от чалгата - лесните пари и лесния секс. Затова в България ценностната система в момента е убита отвсякъде. Даже наскоро имах откровение... Докато си говорех с едни мои приятели тука (българи), разбрах следното: българите като цяло сме расисти. Мразим цигани, турци, негри и т.н.

Но колкото повече си мисля, толкова повече намирам прилика между нашите 90% чалгаджии, които и в България и в чужбина само гледат, кой каква кола кара и, кой на колко проститутки е ходил (това е чест разговор между мазни бизнесмени в България), и черните по гетата тук.

Ценностната система е една и съща. Няма градивност, само се оплакват и чакат някой друг да им реши проблемите. У нас въпросът се решава с чалгата, а тук с рапа и хип-хопа. Та така - много е тъжно и болезнено да разбереш, че на този етап от развитието си голямата част от съотечествениците ти най-много приличат на така мразените от тях негри.

Тук е мястото да кажа, че Българската Православна Църква трябва да бъде закрита, защото нищо не върши. В един такъв вакуум в ценностната система не е ли нормално тя да се изправи и да каже - хора това не е правилно. Но не, отвратителните корумпирани попове само гледат да си вземат парите от данъкоплатците, а за повече не ги търси.

Какво повече да искаме от тях - и те всичките бяха назначени не поради вярата си, а заради заслугите си към Партията. А българският народ спешно има нужда от помощ защото той е забравил да преценява, кое е добро и кое лошо, кое е истина и кое лъжа. До това го довеждат чалгизирането и националистическите шамани по телевизията.

Много жалко наистина. Много тъжно. Можещите и интелигентните хора са или извън България или живеят в свой балон в БГ и са спрели да се интересуват защото просто няма шанс нещо да се промени, докато героите на деня са Бойко Борисовци, мутри, мазни подставени бизнесмени, Ахмед Доган, Първанов, царя, Станишев... и т.н.

Много тъжно. Много ни боли като някой ни каже, че за нищо не ставаме. Освен това всички се оплакват от политиците, ама те политиците да не са дошли от Марс? Те са проекция на народа във всичките му измерения.

Те са нашите състуденти, бащи, майки и т.н. Бас ловя, че приятел на наш приятел е в правителството по някакъв начин. Прекалено е малка България, за да се правим, че не се познаваме. Отвратен съм от некомпетентите хора в правителството и навсякъде, чийто решения (без изключение) са водени от това, колко пари ще направят те и техните покровители от ДС - да говорим ли за магистрала "Тракия", парите от еврофондовете, които се източват от консултантските фирми или източването на държавни предприятия като Булгартабак?

Всички мрънкат от корупцията, но ние всички дружно участваме в нея, било то като отидем на лекар, било то като решим да си платим на катаджията вместо да караме като нормални хора (това ме вбесява - не се ли замислят тези хора, че те могат да са следващата жертва в някоя зверска катастрофа с черно БМВ. Нямат ли тези хора деца?).

Няма невинни! Виновни сме тези които не са в България, виновни са тези дето са там; виновни са тези дето не гласуват, но и тези дето гласуват, виновни са т.нар интелектуалци, както и откровените простаци; виновна е ръката, която взима, но и ръката която дава.

Чета напоследък, че искат повече пари - ватмани, лекари, работници. Няма лошо, знаем, че получават трохи. Нека протестират. Само, че всичко е много първосигнално. Нямам пари - дайте още. Няма някой да обясни, че в България се плаща малко (с изключение на мошениците), защото икономиката не се развива здравословно.

Вижте инвестициите - молове, апартаменти, шиене на ишлеме - дейности с ниска добавена стойност. Защо идват такива инвестиции?

Защото няма прозрачност, няма правила, има бюрокрация и неефективност, има голяма данъчна тежест, има организирана престъпност. Нямa инвестиции във високи технологии и производства. Голяма част от парите се разпределят от държавата и това гарантира неефективност.

Няма реформи! Докато това не се промени няма причина да се променят заплатите. Но това нашият човек не го разбира. Вместо да протестира за реформи, той е против приватизацията и инвестициите, мрази тези дето му дават работа и мисли, че заслужава да получава пари.

Като за последно ще разкажа една история. Преди две седмици аз като радетел за връщане в България и за помагане за промяна, най-накрая убедих жена ми да пробваме да поживеем в БГ за 1-2 години от лятото на 2008. Даже си казах... е какво има да се губи - винаги може да се върнем в Америка ако не ни понася. За тези, дето ще кажат... аааа, и тоя не успял да се реализира навън ще кажа, че се считам за успял и интегрирал се в Америка българин.

И аз и жена ми имаме професии и сме в горните 25% на икономическия слой тук. Имаме 3 месечно бебенце... Затова има какво да губим тук. Както и да е, миналата седмица се връщахме към Чикаго и спряхме да пием едно кафе в един "Старбъкс" между Индианаполис и Чикаго. Точно тогава имаше формула 1 в Индианаполис. Нашият БГ-човек е голям фен на Формула 1 и имаше сума ти българи по пътя.

Какво да кажа, когато изведнъж в "Старбъкс" спират три черни коли - джип БВМ, Лексъс и Ауди. Отвътре излизат 8-9 неандерталеца с ОТВРАТИТЕЛНО грозни физиономии. МУТРИ - викам си аз.

Дано, дано не са българи да бера срам и да разколебаят жeна ми за връщането. Моите надежди рухнаха когато единия извика на другия – "Ей мама им да еба... Педерасти". ...имаше предвид продавача в кафенето. Ето нааааа! Тези хора са целта на българския тийнейджър и на всяка българска проститутка. Тези хора създават моралните норми в нашата страна. Тези хора са модел и са закриляни от нашата политическа класа, която се оперира от Държавна Сигурност.

СРАМ! СРАМ! СРАМ!... разправям по-късно тази история на моите приятели в Чикаго и те типично по нашенски викат: Виждаш ли, как ги пускат в Америка а нас не... колко гадни и тъпи били Американците...двоен стандарт. ЕХООООО, викам... ей това ли е важното в случая?

Защо винаги някой трябва да ни е виновен за нашите провали и за това, че ние не сме си свършили работата. Тези хора първо би трябвало да са или в затвора в България или по малките градове, откъдето са дошли, а не да се развяват със скъпи коли из мразената от тях, но уредена Америка.

Тези хора на фона на образованието и възможностите им не би трябвало да имат повече от един стар москвич. Но в нашата България те са модел и имат БМВ, харчат парите откраднати от своите майки, бащи и дядовци.

Срам! Срам! Срам. Срам, че голяма част от хората в България доброволно приеха мутренски вид... дори и да не са мутри... (на това му викат в маркетинга "аспирация", само е нужно да се огледа човек като отиде в София и да види колко са остриганите тикви.

Всичко живо е заприличало на Space Monkeys от "Боен Клуб". Само в България от целия ЕС има такава организирана престъпност. Не си ли задава някой въпроса защо? Защо другата държава с този тип олигархична структура е Русия?

Както и да е... това е друга тема.

Мечтая за времето, когато България ще има прозрачно правителство, което ще се грижи за хората. Мечтая за плосък данък, ясни правила и инвестиции не в тухли и керемиди, а в телефони Нокия, коли и микро-чипове (както е в Румъния където забележете, заплатите са доста по-високи и имат по-добър стандарт).

Мечтая полицията да си върши работата и да пази хората, а не Маджо.

Мечтая да има осъдени МУТРИ и политици. Тогава ще има високи заплати, по-спокойни хора и тогава ще има причина да сме горди с това, което сме постигнали.

Мечтая не да се страхуваме за децата си да не ни размаже някое черно БМВ на магистралата по пътя за морето.

Мечтая да има възмездие за изродите които дирижират този наш идиотски преход.

Мечтая да се завърши приватизацията и здравната реформа и въобще реформите да продължат.

Тези неща не са толкова трудни. Само се иска малко отговорност и надскачане на манталитетчето. От нас не се иска да откриваме наново колелото а само да приложим добре известни по света практики. До тогава, за съжаление, ще продължим да сме гетото на Европа и ще загубим и малкото с което имаме да се гордеем.

А имаме неща, с които да продължим да се гордеем: интересна история и бит, красиви места (все още), Ботев, Алеко, Захари Стоянов, Борис Христов и т.н. Неща, малки като малката ни държава, по-малки от грандоманските ни амбиции, но неща не по-малко важни и значими. Дано не пропилеем и това.

© Анонимен

Властта стана брокер

Зорка Първанова по-пестелива от мъжа си, ковчежникът Орешарски забогатял най-малко, Овчаров само със $700, дарил 45 хилядарки за деца и наводнения

Властта масово изкупува ниви, имоти по курортите и апартаменти в големите градове. Депутати и министри се доказват като перфектни брокери на недвижимо имущество. Това стана ясно от декларациите за имането на властта, които вчера бяха пуснати на сайта на Сметната палата.
Двама от тримата лидери на управляващата коалиция са посочили, че нямат нови придобивки. Това са премиерът и водач на БСП Сергей Станишев и колегата му от ДПС Ахмед Доган.
За разлика от тях Симеон Сакскобургготски пък е пуснал обширна декларация. В нея царят описва къщата си в Мадрид и петте си имота в България. Симеон има в български банки 63 400 лева, 21 000 евро и 1000 долара. В трезор в чужбина пък царят държи 1 801 874 евро, или 3 513 656 лева.
Без промяна на данъчната си декларация от миналата година са министрите Джевдет Чакъров, Румен Петков, Георги Петканов, Асен Гагаузов и Емел Етем.
Скандалният енергиен министър Румен Овчаров спестил само от заплата 46 066 лв. Парите обаче той вкарал в банкова сметка на името на жена си. А за себе си Овчаров направил влог с 1003 лв. Овчаров обаче дарил на хора с увреждания и пострадали от природни бедствия 44 876 лв.
Министърът на държавната администрация Николай Василев има едва 5000 налични лева от заплата. Иначе се осигурява пенсионно в чужбина в два фонда - "Лазар" и ЮБС съответно за 44 800 и 57 600 лв. Социалният министър Емилия Масларова е получила 25 000 евро от дарения, които вложила в сметка. Колегата й финансист Пламен Орешарски е най-беден от министрите - единствената декларирана сума при него са 15 000 лв. - влог на името на жена му Елка. Външният министър Ивайло Калфин обаче позволил на съпругата си да изтегли 105 000 лв. кредит. Три апартамента в София, къща в Доспат и парцел в Иваняне обогатяват декларацията на еврокомисар Меглена Кунева. Транспортният ас Петър Мутафчиев е дал 140 000 лв. за апартамент от 123 квадрата в София. Парите е взел с банков заем.
43 000 лв. е спестил Нихат Кабил през 2006 г. Здравният министър Радослав Гайдарски пък е упражнявал свободна професия и са му платили 1290 лв. Просветният шеф Даниел Вълчев си няма нищо, но съпругата му има дялове в Райфайзенбанк и "Химимпорт" на обща стойност 19 416 лв. От наеми на имоти просветникът обаче получава 18 000 лв. С акции на "Химимпорт" са се сдобили още двама зам.-министри на транспорта и на строителството - Юджел Атилла и Милена Паунова.
При министър Стефан Данаилов положението е по-добро - взел е 55 444 лв. хонорари от филми.
596 лв. е декларирала шефката на ДАМС Весела Лечева за застраховка живот.
Първата дама Зорка Първанова се е оказала по-спестовна от съпруга си. Влоговете й в банка за 2006 г. са 9860 лв. срещу 8500 на държавния глава. Вицепрезидентът Ангел Марин пък е съобщил за 12 00 лв. налични и 9272 в банка.
В категорията спестовници блести комунистът и депутат от левицата Александър Паунов. Той е заделил 75 000 лв. Същата сума е спестила и шефката на ПГ на НДСВ Анелия Мингова. 624 000 лв. в трезор пък имат независимият Александър Праматарски и половинката му Красимира.
През 2006 г. депутатите поголовно са инвестирали в земя, ниви, гори и имоти по морето, сочи справката в Сметната палата. Соцдепутатите Георги Божинов и Кирил Добрев са заложили на терени в Банско с право на строеж. В случая на Добрев покупката е направила съпругата му Антония, която се е сдобила с половината от общо три парцела, като теглила заем за целта. Самият Кирил Добрев пък декларира 90 000 лв. спестявания от продажба на имущество. Къща с парцел и пасище в Царево и земя в Созопол пък е закупила миналата година колежката им по група Евгения Живкова. Съпругът на известната дизайнерка обаче има 110 000 лв. заем към фирма "Бултермо" ООД. С 10 нови имота за близо половин милион в Стара Загора пък се уредил депутатът от БНС Евгени Жеков. За разлика от повечето управляващи, които купуват имоти, директорът на Агенция "Митници" Асен Асенов е продал семейния апартамент от 80 кв. м в "Надежда". Замесената в скандала с Ангел Александров и уволнена Корнелия Нинова е продала акции за 99 450 лв.
Заместниците на Борис Велчев са по-богати от шефа си. Главният прокурор има спестени 16 000 лева и получил от наеми 8214 лв. Заместникът му Христо Манчев е натрупал 34 000 лева, а Митьо Марков - се е сдобил с апартамент 60 кв. м срещу 20 000 лева.
При шефовете на полицейски дирекции в страната пък има нова мода - трупат къщи срещу гледане. Директорът на ОДП Пловдив Ангел Рангелов се е сдобил с апартамент 66 кв. м в Димитровград през 2006 г. чрез такъв договор. През 1997 г. по същия начин е придобил 1/3 идеална част от къща в Пловдив. Освен това Рангелов има още два апартамента в Града под тепетата, купени от заплатата и един наследствен апартамент в Гоце Делчев, както и вила в Лъки. През 2007 г. пък се е сдобил с Форд за 24 000 лв. от заеми. Пак чрез договор за гледане с дом се е осигурил Николай Митев, шеф на ОДП Габрово. Той е придобил през 1992 г. апартамент в Севлиево 107 кв. м. 64 от общо 6694 висши държавни служители не са обявили имането си за 2006 г., съобщиха от Сметната палата.

Следовател №2 се шири в апартамент 13 декара

Зам.-директорът на Национална следствена служба Свилен Турмаков живее в осеметажен блок. Според декларацията на сайта на Сметната палата той и съпругата му се ширят в жилище с площ 13 013 кв. м. Имотът е купен през 2006 г. с 10 433 280 лева, които са взети назаем. Изпълняващият длъжността шеф на НСлС е взел за авторски и лицензионни възнаграждения общо 391 176. От управителни и контролни органи на предприятия и юридически лица с нестопанска цел, контрольори и синдици по Търговския закон Свилен Турмаков е взел 1 161 000.
Пред "Стандарт" "най-богатият" следовател обясни, че обитава жилище от 130 кв. м, което струва 100 000 лева, взети назаем от банка ДСК. Парите, които си е докарал от участие във ВСС, не са милион, а само 10 хиляди лева. "Цифрите, които ми съобщихте, са напълно погрешни. Още утре ще отида в Сметната палата, за да разбера какво се е случило", категоричен бе Турмаков.

5 млн. печели зам. на Овчаров

Над 5 млн. лв. доходи е обявил зам.-министърът на икономиката и енергетиката Валентин Иванов. Парите (5 353 539 лв.) са от трудова дейност извън заеманата длъжност като заместник на Овчаров. През 2006 г. той си е купил и 116 кв. м апартамент в София за 90 160 лв. Парите са от заплата, е обявил Иванов, който е в борда на "Булгаргаз". Освен това зам.-министърът има една четвърт част от 120 дка ниви и 50 дка гори край Брезник. Като налични средства той е декларирал 15 хил. евро и 58 хил. лв., придобити зад граница в периода 1985-2000 г. Има на влог в банки 86 хил. лв. и 17 хил. евро.

Гущеров заделил 700 бона от заплата

697 668 лева от заплата и спестявания декларира депутатът от БСП Добромир Гущеров. Отделно соцпарламентаристът има 977 915 лв. в ценни книжа. Други 400 000 лв. е дал назаем, но пък е теглил кредит за 308 840 лв. 8 от имотите си са разпродали през изминалата година семейство Гущерови. Сред тях са апартамент на ул. "Фритьоф Нансен", няколко къщи с двор и стопански сгради, а също парцели и ниви. За сметка на това са закупили нива в с. Васил Левски. Сдобили са се и с джип "Тойота" за 20 400 лева и с трабант за 200 лева.

Шефът на пътищата с ниви край “Тракия”

През изминалата година шефът на Фонд "Пътна републиканска инфраструктура" Веселин Георгиев отново е инвестирал в недвижими имоти. Както и през миналата година, той пазарува предимно ниви и терени, край които трябва да се извие бъдещата магистрала "Тракия". Всичките придобивки на Георгиев са на негово име, както и на съпругата му Нина. Срещу 10 000 лв. Георгиев си е взел къща от 132 кв. м с още 2,3 декара двор в новозагорското село Крива круша. Там Георгиев си е взел още 5 имота. За 1200 лв. си е взел парцел от 650 кв. м.

© Standart

Испанска фирма, близка до принц Кирил, ще строи Дунав мост 2. ФСС изненадващо обяви, че е избрана да изгради съоръжението Видин-Калафат у нас седмици преди това да бъде официално съобщено. Конкурсната процедура за строеж на моста бе започната от кабинета "Сакскобургготски". В ръководството на спряганата за строител на моста испанска фирма са семейство Копловиц - Естер, Алисия и Кармен. Алисия Копловиц притежава дял от 3,4%, или 20 млн. евро, в инвестиционния фонд "Джи Ел Джи партнърс". Негов изпълнителен директор е Кирил. 20% от "Джи Ел Джи партнърс" са собственост на лондонската инвестиционна банка "Лемън Брадърс", чийто бивш директор "Корпоративно финансиране" е принцът. Според депутата Яне Янев банката е движела сделката за ипотекирането на Царска Бистрица.
© Standart

Щом се заговори за апетитна сделка у нас, то наоколо със сигурност се върти принц Кирил. Той е сред кандидат-купувачите за пловдивския отбор "Локомотив", научи "Стандарт". Синът на Симеон стои зад британския фонд "Челсфийлд партнърс", който заяви намеренията си да стане собственик на тима след разстрела на президента му Александър Тасев.
Бизнесменът Димитър Герасимов вече преговаря от името на "Челсфийлд партнърс" със съдружника на Тасев - Емил Наков. Той обаче отхвърли първоначалната оферта от 500 000 евро. След това на хоризонта се появиха турските бизнесмени Левент Назифоглу и Зеки Байрам. Дори се заговори, че работата вече е изпечена и даже е подписан предварителен договор за покупка на Локото.
Оказа се обаче, че "Челсфийлд" не са се отказали от сделката. Те са вдигнали мизата и
съобщиха запознати с преговорите. Дори вчера представители на британците са имали среща с феновете на "Лаута". Всъщност Кирил едва ли ще се откаже толкова лесно от сделка за Локото. Не че е толкова голям запалянко. Едва ли иска да се нареди сред президентите на прокълнатия клуб - живите сред тях са по-малко от мъртвите. Просто Локото притежава нещо, което Кобургите обичат повече от всичко на света - земя.
90 декара почти на пъпа на Пловдив са притегателната хапка за бизнесмените, които се натискат за отбора. Всеки от тях се надява да вземе на концесия комплекс "Локомотив" на "Лаута". Там има няколко терена, полурухнал стадион, тенис кортове, волейболна зала, незавършен хотел и лекоатлетическо хале. Част от спортните обекти се стопанисват от други клубове, които вече нададоха вой срещу включването на техните петна в концесията. Никой не смее да оцени парчето земя на "Лаута". Със сигурност комплексът струва само като терен луди пари, милиони евро. Кандидатите за закъсалия тим, сред които и българската "К И инвест холдинг", вече се изредиха през общината, за да получат гаранции от кмета д-р Иван Чомаков за концесията на комплекс "Локомотив". Всъщност "Челсфийлд партнърс" отдавна са хвърлили око на Пловдив. Защото, ако в София апетитните терени са почти изчерпани,
за златотърсачите. Британците са искали да вземат Пловдивския панаир чрез създаване на смесено дружество с общината. В тази схема обаче влезе бизнесменът Георги Гергов. През февруари фондът е настоявал за общинска земя до стадион "Пловдив", на която да строи спортна зала с хотел. Последният мерак на инвеститорите отново е за смесено дружество с общината, в която Пловдив да влезе с два терена от общо 48 декара. Единият от тях е до "Колодрума" на Асеновградско шосе, където "Челсфийлд" иска да строи мол. Другият - до стадион "Пловдив" за многофункционална спортна зала. За първия парцел кметът кръстоса шпаги с партньорите си от ВМРО, които искаха на същото място да строят международно стрелбище. Сега общинарите чакат кметът да внесе предложението си за обсъждане в местния парламент. Така че комплекс "Локомотив" и неговите 90 декара ще дойдат дюшеш на британците. Като собственик на пловдивското "Юве" - един от символите на града, те вече ще имат много повече отворени врати за апетитни терени. А Кирил със сигурност знае как да изкара милиони от "Лаута".

Със Спас Русев изтъргуваха БТК

От сделката за БТК може да се учат всички спекуланти по света. За приватизацията на телекома и препродажбата му след това спокойно може да се направи холивудски филм, който да съперничи на "Уолстрийт". За съжаление обаче в ролята на губещите ще са всички българи.
Отдавна се знае, че в основата на далаверата с телекома стои Спас Русев. За него се говори, че е Сивият кардинал на царския кабинет, който заедно с Кирил го управлява от Лондон. Юпитата, които влязоха в политиката ни, даже го наричали "бащицата". Русев лично уговарял Милен Велчев, Ники Василев и Любка Качакова да се върнат и да участват в управлението на България.
По-късно този приятелски кръг уреди продажбата на БТК. Намериха бързо фонд, който да се афишира като подходящия инвеститор, и харизаха компанията за смешни пари - като за свои хора. Така през 2004 г. за 65% от БТК "Вива венчърс", уж собственост на "Адвент", плати само 230 млн. евро. В същото време наши и чужди анализатори твърдяха, че компанията струва над 1 млрд. евро. Това показа и продажбата на остатъчния дял от 35% на борсата през 2005 г., който бе изтъргуван за над 650 млн. лева.
Веднага след сделката човек на Русев влезе в надзора на компанията - Иво Евгениев. Той е съдружник с дясната ръка на Сивия кардинал Любомир Минчев във фирмата "Ем Ел Би Асетс".
През 2006 г. фондът "Адвент" се споразумя с исландския милиардер Тор Бьорголфсон да му продаде "Вива венчърс". Целта всъщност беше да се изтъргува БТК. На 11 юни тази година отпадна държавният контрол върху приватизацията на телекома. И той веднага бе препродаден. Тор го изтъргува на фонд на американския застраховател "Ей Ай Джи". Сделката бе за над 2 млрд. лева.

Задмина татко и батко по богатство

Когато в началото на мандата на НДСВ Милен Велчев като финансов министър направи две сделки за преобразуване на външния ни дълг (както се оказа впоследствие - с голяма загуба за страната), никой не се усъмни в участието на Кирил в начинанието. Ясно беше и това, че от сделките спечелиха, и то много, само брокерите, осъществили спекулативната замяна. Говори се, че в края на годината княз Преславски е купил 4000 дка в Палма де Майорка.Вторият син на Симеон Сакскобургготски, който се смята и за най-богат в семейството, е и най-близко свързан с България. Говори се, че връзката е предимно комерсиална и въпрос на интереси. Кирил Сакскобургготски, по рождение княз Преславски, най-често посещава страната ни и дори писа отворено писмо с критики за управлението й. Той беше няколко години доста активен икономически съветник на бившия президент Петър Стоянов и един от авторите на икономическата програма, с която баща му спечели безапелационно изборите през 2001 г. Кирил лично е подбирал екипа от български юпита, които дойдоха да управляват страната по време на мандата "Симеон Втори", а и до днес някои от тях са във властта. Спрягат го за един от инициаторите на Българския Великден. Приписват му най-активна роля и при създаването на българския "Сити клъб" в Лондон през 1998 г., откъдето тръгват всички тези инициативи. Негови най-близки приятели и съмишленици са Николай Василев, който бе министър на икономиката, на транспорта и сега оглавява държавната администрация, както и бившият шеф на Агенцията по туризъм Марио ал Джебури.
Кирил Сакскобургготски завършва през 1986 г. Принстънския университет, част от "Бръшлянената лига" на САЩ, със специалност квантова физика. Има намерение да се отдаде на научна дейност, но е съблазнен от представителите на инвестиционната компания "Лемън брадърс", които си избират таланти сред дипломантите на престижното учебно заведение. Кирил работи две години за компанията в офиса им в Ню Йорк. Следват още 6 месеца в Париж, преди да се установи окончателно в лондонското Сити. Още в началото започва в "Джи Ел Джи партнърс", която през 2003 г. е купена от голяма финансово-брокерска къща от САЩ. Там се занимава първоначално с корпоративни финанси, а впоследствие се специализира в сливане и поглъщане на компании. Специалист е по пазарите и сделките с Испания, Португалия, Бразилия и Хонконг. Търгувал е и с дългови облигации, в това число и по българския външен дълг.
Кирил се интересува и от туризма в България, предвиждайки, че това е печелившият отрасъл за страната. През зимата на 2003 г. пристига в България и води в Боровец 73-ма испански предприемачи в най-различни области.
Самият той е подчертано спортна натура. Когато е в Лондон, ходи на работа и се придвижва из града с велосипед. Кара ски и сноуборд, а през лятото - сърф и яхти. През отпуските задължително е със семейството си във вилата си в селцето Поререс в Палма де Майорка. Гостува редовно заедно с жена си Росарио на яхтите на испанския престолонаследник и на модния законодател Валентино, който е голям почитател на жена му.
Съпругата му Росарио Надал Пунгдорфила е смятана за една от най-елегантните и красиви жени в Европа. Заедно с Кирил са прекрасна двойка, канена на всички светски празненства на континента. Активни членове са и на клуба на коронованите особи, присъстват редовно на всички сватби и годежи в отбраното общество. Росарио е любимка на световните дизайнери и хора на изкуството като английския актьор Хю Гранд например. Имат три деца - Мафалда, Олимпия и Тасило. Всяка година те присъстват и на коледната служба в българската църква към посолството ни в Лондон. Там ги помнят още като младо семейство с двете малки момиченца на ръце, които обикновено заспиват в края на службата. Живеят в лондонския квартал Челси, в малка стара тухлена къща.

“Джи Ел Джи” върти $20 млрд.

Съдружниците на принц Кирил във фонда за високорискови инвестиции GLG partners управляват капитали за над $20 млрд. Седалището на т. нар. хедж фонд GLG partners се намира в Мейфеър, в самия център на Лондон, северно от Темза. Фондът се занимава с инвестиции във високорискови области, като се търсят максимални печалби. Говори се, че управляват пари на телекоми от Далечния изток. Подобни финансови посредници търгуват с всички видове ценни книжа, облигации по цял свят, но са специалисти в т. нар. кухи операции - купуваш нещо с идеята да го продадеш в най-кратки срокове при най-голяма печалба. Така места като България, наричани нововъзникващи пазари, където цените на имотите растат бясно, са сред най-привлекателните за инвестиции.
След поредица от скандали с наложени милионни глоби за търговия с вътрешна информация GLG partners обяви миналата седмица регистрацията си на Нюйоркската фондова борса като публична компания.
Новият фонд за придобиване със специална цел Freedom ще запази 16 от топмениджърите, като им даде 11 на сто от дяловете на стойност $150 млн. Сред тях е и принц Кирил Сакскобургготски. Простата сметка показва, че всеки един от тях ще вземе акции за $25 млн.
Трансформацията във Freedom привлече веднага инвеститори като Фиделити, Уелингтън и Пътнам и други 20 хедж фонда, сред които и лондонският Och Ziff.
3% от акциите на фонда са изкупени от частния фонд, притежавана от правителството на Дубай и европейската банка Sal Oppenheim.
Още миналия понеделник две нови свежи лица влизат във фонда като директори, за да чистят имиджа на Freedom.
Първият е Пол Майнърс, управител на "Ланд секюритис" и на "Гардиън Медия Груп". Вторият е не по-малко значима и уважавана личност - Уилям Лаудер, управител и изпълнителен директор на козметичния гигант "Ести Лаудер".
Листването на борсата в Ню Йорк се смята като опит обвеяната със секретност дейност на високорисковите фондове да получи "изпиране" и да подобри публичния си имидж. Прозрачността е силно необходима, за да пооправи мъглата на съмнения за законността на операциите на подобни фондове, твърдят анализаторите от британския вестник "Сънди Таймс".
© Standart