Хрониките на Чалгастан

Понеже много хора сигурно се питат защо това правителство ТАКА УПОРИТО не подава оставка, подкрепяно от БСП и ДПС в коалиция с "Атака" (в интерес на истината присъединила се/присъединен от своите руски покровители чак след като станаха ясни резултатите от изборите на 12 май), и понеже Анна Андреева го каза, но аз искам да го разширя, ето отговора според мен:

1. Т.нар. "февруарски протести" бяха една гигантска манипулация, която струва по принцип много пари, за да бъде извършена. Започна се с нарочно надутите сметки за ток - чисто активно мероприятие, проведено от задействаната от службите т.нар. "енергийна мафия", които първоначално изкараха на улицата хора наистина до такава степен отчаяни от мизерия, беднотия и безпаричие, че някои започнаха да се палят вследствие това отчаяние;
2. Постепенно протестите през зимата бяха умело яхнати от разни организирани групи, платени протестиращи, най-вече от футболните фен-агитки на столичните клубове, преди всичко ЦСКА (в тази връзка не ви ли прави впечатление приликата между протеста през февруари и потрошената преди няколко дни само сграда на Българския футболен съюз?), но - за да сме справедливи, включиха се и други. Активирането на тези агитки също струва скъпо, така че ето ти и тук разход;
3. Ако се чудите защо беше предприето това, ето защо - ГЕРБ изобщо не са цвете за мирисане, ама Б.Б. взе - с какъв акъл, моля ви се! - решения, които объркваха много и плановете на т.нар. "енергийна мафия", и най-вече на руските другари, които наистина си вярват, че България може да бъде Троянски кон на Русия в ЕС и то точно през различните енергийни проекти. Примерите са няколко: спреният газопровод Бургас-Александруполис, отказът от АЕЦ "Белене", та дори, ако щете, и ошмулването около "Южен поток", макар че на думи го подкрепяха. Затова гербаджиите трябваше да паднат и им спретнаха това скъпоструващо активно мероприятие през февруари. Б.Б с типичния си маниер май се взе много на сериозно, повярва си и реши, че може да се опълчи на руското лоби тук, за да си прави своите капиталонатрупвания. Да не говорим, че, вярно, споменаваше и президента Путин, но все пак доста по-често канцлера Меркел и все нататък търсеше одобрения - не в Москва, а в Берлин и Брюксел;
4. Само че ядец! - оказа се, че БСП не товари очакваните гласове, за да може самостоятелно да управлява с ДПС (впрочем, така и не ги събра, затова сега лицето WC им е такъв воденичен камък) , ето защо трябваше поредно активно мероприятие - т.нар. "фалшиви бюлетини", в провеждането на което се включиха всеотдайно медиите на Пеевски, за което, между другото, и решиха да го възнаградят с тлъстата и апетитна хапка ДАНС, особено в новия й вид. И така омерзиха голяма част от интелигентните избиратели, че те не гласуваха, а резултатите от изборите ги решиха твърдите ядра и купените гласове. Впрочем, нещо, което ни готвеха още през 2009-а, но тогава непремерената реплика на Доган за това от кого зависят фондовете изкара много хора пред урните и начинанието се провали, за да успее обаче четири години по-късно;
5. Всичко това обаче са гигантски пари, които трябва да се раздават кеш (нали не си представяте, че ги вкарват по банковата сметка на Петното например), а такива пари в кеш имат само едни структури - престъпните. И този милиард - за заблудените, че той ще иде за социални програми, изобщо не - той е да си върнат борча. И до такава степен се бяха опиянили от успеха на активните си мероприятия, че решиха с наистина пиянските си глави, че вече всичко минава. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров - прасюгата Пеевски нямаше как да мине и се видя, че не мина. Но белята беше вече станала, протестите тръгнаха;
6. Само че, само че - от горното личи, че тези хора, които в момента държат правителството, нямат контракт, казано иначе, обществен договор с нас, българските граждани, те имат контракт, договор - който, разбира се, няма как да бъде обществен - с престъпни, криминални групировки и със специалните руски служби. А там който не си изпълнява договора, последствията са фатални и летални - справка Андрей Луканов. Така че затова тези хора не подават оставка и трудно ще я подадат - те се борят за кожите си, воюват на живот и смърт. И затова вчера насъскаха полицията да бие протестиращите - да ги стресне, за да видят тези на улицата, че те са решени на всичко, за да си изпълнят договорката с криминалните задкулисия и руските тайни служби. А ние всъщност трябва да платим тия техни договорености от джоба си.
Затова нали разбирате: едно е ПАРИТЕ или ЖИВОТА (както е при нашите приятели управляващите), съвсем друго ЧЕСТНОСТ или ОСТАВКА, което важи за нас, хората на улицата. Ние все пак не се борим за живота си, ние се борим просто за достоен живот, докато те се борят срещу нас, за да останат живи. Ето защо Станишев толкова е умрял от страх, защото знае, че ще го гръмнат, ако ние успеем.
Ама на нас какво ни пука, да е мислил, когато се е договарял...
ОСТАВКА!!!

© СЕГА

Текстът е публикуван в личния сайт на Николай Слатински 

Вчера един колега във Военна академия ми каза нещо, което първоначално не исках да споделям, за да не стане дума пак за нови разделения между протестиращите и не-протестиращите. Но мисля постоянно за това.

Този колега ми каза следното:

- Аз съм си червен – като военен, отдал 31 години на армията. И когато ме питат, си признавам честно, че съм за БСП.

Против протестите съм. Но се опитвам да разбера протестиращите. Ходих два-три пъти да ги гледам. В протестите има и много свежи емоции, пълно е с младежи, с веселие, с радостни лица, с карнавалност, голяма част от хората са там просто заради чувството за общност, зарад усещането, че могат да са полезни на страната си.

А ние пред НДК размахваме юмруци, Но пасаран! Венсеремос! Физиономиите ни озлобени, сърдити, като че ли ще водим партизанска война… Няма тръпка, няма позитивни чувства. Някакви мимики от старите ленти!

Но и това не е важно! Виж, Ники, какво си помислих – много от протестиращите сега живеят нормално и с тяхното образование, езици, интелигентност ще продължат да живеят добре, а ако не се получи, ще заминат на Запад.

И те, тези, които живеят никак не лошо, са месец на площадите, водят си децата, стоят под дъжда, лишават се от отдих вечерта и искат промяна.

Единици са тези сред тях, които търсят власт, депутатстване, личен келепир.

Те протестират защото искат промяна на тази вредна политическа система. Искат промяната, въпреки че лично те се справят чудесно или вярват, че в този живот няма да са на дъното.

Добре, тези младежи и тези справящи се в живота хора няма да могат да протестират вечно, ще се уморят, ще бъдат нахулени от всички мрънкачи, от онези бесепари, които са с капаци.

И може и да не успеят.

Но на следващия ден след неуспеха на протестите те пак ще имат добра работа, амбиции, планове и пак ще мислят за реализация на Запад, ако тук не се получи.

А ние, които ще “успеем”, които ще ги “победим”, които развяваме червените знамена със сърпа и чука, които целите беловласи се събираме до НДК или си седим по къщите и говорим срещу тях… Ние, какво ще правим на следващия ден след неуспеха на протестите?

Много ясно какво, Ники, много ясно – ще си седим бедни, отчаяни, живеещи в блатото, ще търпим корупцията, ще търпим олигарсите, ще търпим богатите си партийни лидери, ще говорим с омраза като се събирам в компании за Станишев, който уби партията, ще гледаме как ни се мъчат децата, как не ги вземат на работа заради герберски, червени или сини калинки, ще псуваме сърдито и ще издигаме юмруци с Но пасаран! и Венсеремос!

И ще се вайкаме, че България си отива, че има калпави управници и се е превърнала в разграден двор.

Николай Слатински

12.07.2013 г.

Новата номинация за министър на инвестиционното проектиране на мястото на предложение „министър „Дюнигейт“ Калин Тихолов, също се оказа свързан със смущаващи фирми, съобщи „Биволъ“.

Архитект Иван Данов, който е делял един кабинет с Тихолов в архитектурния университет в София, е в управлението на няколко фирми, сред които „Тера груп“ АД и „Аса проджект“, показват фирмените регистри.

“Тера Груп” е част от едноименен холдинг, собственост на Динко Пенев – съдружник на Данов. В холдинга влизат множество фирми с разнородни дейности – строителство, инвестиции във възобновяема енергия, медии.

В холдинга влиза и известната фирма „Биндер“ от скандала „Батко и Братко“. „Биндер“ е на Емил Георгиев, който спечели поръчка от пътната агенция, докато тя се оглавяваше от брат му Веселин Георгиев. Заради скандала през 2008 г. Брюксел спря парите за България от еврофондовете. Миналата година на Веселин Георгиев най-накрая бе повдигнато обвинение за това, че е облагодетелствал фирмите на двамата си братя Емил и Бойко Георгиеви с поръчки за стотици милиони лева.

„Тера груп“ е била сред фирмите – фаворити на властта от някогашния „обръч на Гагаузов“ (бившият министър на регионалното развитие в кабинета на тройната коалиция Асен Гагаузов), разкри преди години в. „Монитор“.

Кому е нужно това министерство?

Днес OFFNews потърси мнението на сегашния служебен министър Екатерина Захариева за решението на бъдещия премиер Пламен Орешарски да извади кадастъра и инвестиционното проектиране в ново министерство. Тя заяви, че не е наясно с мотивите за решението на Орешарски и го окачестви като “странно”.

Според източници на “Биволъ” самият Тихолов е посочил колегата си Данов за поста на свое място. Зад идеята за новото министерство на инвестиционното проектиране стоят Йордан Цонев (Данчо Ментата) и Камен Костадинов от ДПС, които са близки с Тихолов, пише още изданието. Според информаторите на “Бивол” целта е това министерство да акумулира всички регионални европроекти, включително проектите за водните цикли на градовете, които сега са подчинени на екоминистерството. Те се очаква да акумулират най-много европейски пари през следващия програмен период (2013 – 2020 г.). Нещо повече, ДПС е поставило този сценарий на лидера на БСП Сергей Станишев като условие за подкрепата му за за правителството на Орешарски.

Четири години след скандалните афери в пътния фонд главният герой Веселин Георгиев-Батко, вместо в килия два на два метра в Софийския затвор, се е разположил в апартаменти с площ от 700 квадратни метра в елитен квартал на столицата.

Най-наглият чиновник в най-новата история на България живее в суперлуксозна кооперация в най-скъпата част на кв. Лозенец, научи "168 часа".

44-годишният мъж, разследван за 8 сделки за над 120 милиона лева, които сключил с фирма на брат си като шеф на агенция "Пътна инфраструктура", обитава първите два етажа в къща с куличка на тихата уличка "Цанко Церковски" номер 15.

Красивата и внушителна сграда е заобиколена със стилна ограда от каменни колони и ковано желязо, разполага с подземен паркинг, затворен с бариера.

Мястото е изключително близко до идеалния център на София - недалеч от Биологическия факултет и Българското национално радио на бул. "Драган Цанков", като едновременно с това е на тиха улица, потънала в зеленина.

Четирите апартамента, собственост на семейството на Батко, са с площ от почти 700 квадратни метра, установи проверка на вестника. Всеки от Георгиеви разполага с по едно жилище в боядисаната в бледорозов цвят сграда.

Съвсем официално апартаментите се водят на Веселин Георгиев, съпругата му Нина, 17-годишната щерка Раяна и малкия син Кристиян (12 г.), показа проверка на вестника.

"Живеят тук от вече 3 години, цялото семейство е изключително арогантно и високомерно - разказаха съседи от квартала. - Този Веселин Георгиев първи ни направи впечатление, като започна да паркира джиповете си по средата на улицата и пред чужди гаражи, без изобщо да му пука. Децата му учат някъде в частни училища и се придвижват с таксита."

Семейството на Батко използва два черни джипа "Мерцедес", които се прибират в подземния паркинг на кооперацията. В ранния следобед във вторник екип на "168 часа" вид,я как главата на семейството Веселин Георгиев се прибра с едно от возилата.

Час по-късно излезе да се подстриже в квартала, а после по ул. "Цанко Церковски" излезе на бул. "Христо Смирненски", спусна се до спирката край сградата на районния съд и се качи в трамвай, като говореше през цялото време по телефона си.

Никой от хората на спирката, нито в мотрисата на градския транспорт не разпозна в мъжа с риза и дънки един от най-скандалните чиновници в България, разследван за колосална афера, разчула се чак в Европа.

Мъжете и жените в трамвай номер 10 дори не заподозряха, че съдебно дело срещу пътника с очила се наблюдава специално от Брюксел, а самият той е станал причина България да приеме Закон за конфликта на интереси.

На делото срещу Веселин Георгиев преди година бившият министър по европейските въпроси Гергана Паси заяви като свидетел, че заради аферите на Батко в пътната агенция страната ни е започнала да се появява във всеки критичен доклад на Европейската комисия.

Заради същата афера Европа замрази финансирането на инфраструктурни проекти в България за стотици милиони евро. 4 години по-късно чиновникът все още е на свобода.

Въпреки че и самият Бойко Борисов вече като премиер се закани да следи изкъсо разследването срещу Веселин Георгиев. Последната изненада по делото изскочи от градския съд в София във вторник тази седмица.

Тогава стана ясно, че съдия Весела Дончева изненадващо е торпилирала делото срещу Батко, като го е върнала в прокуратурата за частично прекратяване вместо да му даде ход. По този начин стартът на обществено значимото разследване бе отложен чак за края на годината.

Веселин Георгиев е обвинен за това, че през 2006-2007 г. е одобрил 8 договора за обществени поръчки между пътния фонд, който ръководи, и три фирми - "Биндер", "Инмат" и "Инфраструктурни обекти", които са свързани със собствения му брат. В един момент дори се оказа, че в аферата са замесени и тримата братя Георгиеви - единият (Веселин) възлага като шеф на фонда, вторият (Бойко) ремонтира, а третият (Емил) му продава материали.

Делото срещу държавния служител бе напреднало, но съдия Георги Колев стана шеф на Върховния административен съд, което наложи процесът да започне от начало, разпределен на магистрата Весела Дончева.

След като вече веднъж тя не бе открила никакви нередности и насрочи процеса, сега Дончева е забелязала, че според обвинението Веселин Георгиев трябва да отговаря за 11 сделки, а доказателства били събрани само за 8.

Сега прокуратурата трябва да напише постановление за частично прекратяване, то да се връчи на Георгиев и тогава да се насрочи нова дата.

Говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска заяви във вторник, че в близките два месеца няма как на Веселин Георгиев да бъде връчено постановлението, защото той най-вероятно се е възползвал от наскоро полученото от съда разрешение да замине за лечение в чужбина.

Проверката на "168 часа" обаче показа, че Батко все още е в България в жилищата си на ул. "Цанко Церковски" и не е заминал да лекува шийната дискова херния, от която заяви в съда, че страда.

Всъщност апартаментите на Георгиеви в софийския кв. Лозенец са прашинка на фона на всичките имоти, с които разполагат.

Само справката в службите по вписвания на името на Батко се нанася върху цели 15 страници.

Голямото купуване започва точно 5 месеца, след като Веселин Георгиев оглавява пътния фонд и се запознава с цялата информация за бъдещите отсечки на магистрала "Тракия".

Тогава, знаейки какво предстои да се случи с този инфраструктурен проект, съпругата на Батко - Нина, започва да изкупува имоти около с. Крива круша, недалеч от трасето на бъдещия аутобан.

Още в края на 2006 г. срещу сумата от 22 хиляди лева тя се сдобива с цели 523 декара ниви, лозя, градини около Крива круша. 12 месеца по-рано самият Веселин Георгиев вече е станал собственик на два декара в центъра на селото, както и на стария селскостопански двор.

След като напусна фонда, Веселин Георгиев закупи от земеделското министерство 11,5 декара от бившия двор на текезесето в селото. Двамата със съпругата му пък се сдобиха и с няколко големи парцела в самото село, в които по-късно Батко и братята му си построиха къщи и барбекюта.

Четири години след старта на аферата те продължават да си ги ползват, недосегаеми от заспалото правосъдие.

Фирмата на Нина Георгиева "Арко импорт" взе на концесия находище "Дългият рид" през 2010 г. То е близо до магистрала "Тракия". От няколко дни компанията е прехвърлена на друг собственик.

Дяловете на бившия пътен шеф Веселин Георгиев-Батко и съпругата му Нина Георгиева в пет фирми са запорирани по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, става ясно от справка в Търговския регистър. Запорните съобщения са внесени на 21 декември м. г. и са вписани на 3 януари.

В петък стана ясно, че общо блокираното имущество е за над 4,1 млн. лв. Замразени са имоти, акции, облигации, дружествени дялове и банкови сметки.

Три от запорираните компании са на Нина Георгиева. Блокиран е дружественият дял в "Агропартнерс", която се занимава с отглеждане на едър рогат добитък. Компанията е с капитал 5000 лв. и в нея с равен дял е друго физическо лице - Петър Атанасов.
Запор е наложен и върху дяловете на Георгиева във фирмите за добив на инертни материали, които държат три концесии - "Геотранс - инженеринг" и "Инмат Козарево". За първата е отбелязано, че частта от капитала, на която съответства блокираният дружествен дял, е 100 лв., а във втората - 5240 лв.

Запорираното участие на Веселин Георгиев-Батко е в едноличната му фирма за фотоволтаични централи "Съдпол енерджи". Създадена е през 2011 г. Капиталът е 12 лв.

Другата компания е "Графит 12" за производство и търговия със селскостопанска продукция. В нея Георгиев има 70%.

След 2008 г., когато избухна скандалът "Батко и Братко", той се дистанцира за няколко години и според фирмените регистри с бизнес се занимаваше само съпругата му. Преди 5 г. Брюксел спря еврофинансирането за пътища заради разкритието, че докато Георгиев управлява пътния фонд, фирми на брат му печелят поръчки от него.

В края на 2010 г. Георгиев регистрира пътната фирма "Голдинс", но бързо я прехвърли на племенника си. В момента компанията е собственост на "Виастрой" и Георги Найденов. "Виастрой" пък е на "СЕП комерс", в която дял има Елза Бойкова Георгиева, дъщеря на един от братята на Георгиев - Бойко.

На "Виастрой" наскоро е прехвърлена и собствеността на друга фирма на Нина Георгиева - "Арко импорт". Промяната е вписана в началото на тази година. "Арко импорт" е една от четирите фирми на семейство Георгиеви, които държат концесии на строителни материали.

През юли 2010 г. компанията получи концесия за 25 г. за доломити от находище "Дългият рид", което е в землището на новозагорското с. Полско Пъдарево. В бранша се говореше, че от кариерата се вземат материали за строителството на лот 3 на магистрала "Тракия".

Фирмата има участие в три други дружества - "Конкорд 04", "Строителство и механизация" и "Механизация и строителство 2008". Капиталът е 5000 лв. Управител на "Конкорд 04" е Бойко Георгиев, капиталът е 1 172 000 лв.

Фирмата за добив за инертни материали "Инмат Козарево" пък е собственик на "Пътно поддържане - Сливен" и "Геотранс - инженеринг". "Инмат Козарево", бивша "Инмат 2002", от 2006 г. притежава 35-годишна концесия за андезити в находище "Козарево" край Ямбол.

С две находища е фирма "Геотранс - инженеринг". Единият договор - за базалти от "Баалък тепе" до Казанлък, е за 25 г. и е от началото на 2008 г., когато
избухна скандалът с Батко и Братко.

Другият договор е от края на 2007 г. и е за находище "Твърдица" до Твърдица. Той е за добив на доломити също за 25 г.

До 4 януари тази година Нина Георгиева е била собственик и на фирма "Предия", която се занимава с търговия на дребно. Създадена е през 2007 г. за търговия на едро с дървени материали, материали за строителството и санитарно оборудване. С решение от края на 2012 г. фирмата е прехвърлена отново на "Виастрой". През 2005 г. Георгиева е била в управата на фирмата за отглеждане на свине "Прим инвест", най-голям дял в която е имал Веселин Георгиев.

Освен дружествени дялове съдилищата в София и Сливен са запорирали и имоти, собственост на Веселин Георгиев и съпругата му. Сред блокираните имоти фигурират апартамент от 107 квадрата и гараж от 21 квадрата в луксозния софийски кв. "Лозенец".
Останалите 108 имота са в община Нова Загора, област Сливен. Само един от тях е изцяло собственост на Нина Георгиева. От останалите съпругата на Георгиев притежава по 1/2 или 1/3 част. Голяма част от имотите са ниви, останалите са лозя и овощни градини.

Имотите са около с. Крива круша, недалеч от трасето на предстоящите тогава за изграждане отсечки на магистрала "Тракия". Георгиева започнала да ги
закупува пет месеца след като съпругът оглавява пътния фонд, установи разследване на "168 часа".

Самият Веселин Георгиев става собственик на два декара в центъра на селото, а след като напуска фонда, купува 11 дка от бившия двор на текезесето в селото. Двамата със съпругата си придобиват и няколко парцела в самото село, върху които по-късно Батко и братята му са построили къщи.

Веселин Георгиев е обвинен, че като шеф на пътния фонд е сключил 8 договора за обществени поръчки за 120 млн. лв. с "Биндер" АД, "Инмат" ООД и гражданско сдружение "Инфраструктурни обекти", с които облагодетелствал братята си Бойко и Емил, които са в управата на дружествата.

Делото срещу него е в Софийския градски съд. Първоначално го гледаше Георги Колев, но след като той оглави Върховния административен съд, казусът бе възложен на съдия Весела Дончева. Тя го върна на прокуратурата заради съществени процедурни нарушения. След повторното внасяне на обвинителния акт в съда делото бе разпределено на съдия Петя Крънчева и тръгна отначало през октомври м.г.

Петър Волгин

Амебата е най-простото микроскопично едноклетъчно животно, което няма постоянна форма. Тъкмо тази променливост я прави много сходна с десния български интелектуалец. Той си прилича с амебата по склонноста да се метаморфозира винаги когато прецени, че подобна промяна ще му донесе някаква полза.
Десният интелектуалец, особено този, който е надхвърлил 50-те, преди 1989 г. е активен комсомолски или комунистически деец. Той пламенно защитава правата линия срещу “идеологическата диверсия на империалистическия Запад”. След 10 ноември обаче тези му умения стават напълно излишни и той трябва бързо да преформатира хард-диска си. Да се превърне от представител на партийната комунистическа интелигенция в пазарно- ориентиран десен интелектуалец. Не си мислете, че този персонаж изведнъж е получил просветление, че с него се е случило чудото, преобърнало живота на библийския Савел, а и на цялото човечество. Да припомня, че Савел е фарисей и един от най-върлите гонители на християнството. По време на пътуване до Дамаск обаче около него внезапно проблясва светлина от небето, а един глас произнася превърналата се в култова реплика: “Савле, Савле, защо ме гониш?” Оказва се, че гласът принадлежи на самия Иисус Христос, а след тази решителна среща Савел се превръща в свети апостол Павел, който на практика ще създаде християнството такова, каквото го познаваме днес.
Нищо подобно не се случва с десния български интелектуалец. Неговата следдесетоноемврийска метаморфоза не носи божествен произход. Тя е доста по-произаична. Някогашният активен партиец бързо осъзнава, че ако иска да има пари и влияние, трябва моментално да зареже комунизма и да прегърне пазарните принципи. Единствено тази прегръдка ще му осигури постоянен достъп до финансов и всякакъв друг капитал. Има обаче една опасност, с която новопокръстеният десен интелектуалец трябва да се справи максимално бързо. Публиката трябва да забрави какво е говорил и вършил в “мрачните комунистически времена”. А най-бързо тази забрава се постига с постоянна възхвала на всичко дясно и с непрекъснато ругаене не само на комунизма, но и на такива понятия като солидарност, взаимопомощ, защита на общите интереси. Ето така, напълно естествено, десният интелектуалец стига до либертарианството, прославата на егоизма и възхвалата на пазара. Убеден е, че като повтаря до безкрай неолибералните мантри е застрахован срещу опасността някой да разпознае в него някогашния нахъсан партиен идеолог.
Разбира се, либертарианци са не само попрехвърлилите 50-те десни интелектуалци. По петите им върви една бодра млада гвардия, която не е особено многобройна, но за сметка на това е особено гласовита. Става дума за младежи и девойки, които много искат да бъдат възприемани като генетично десни, либертарианци, гонители на всичко държавно и апологети на несмущавания от никакви регулации пазар. Разбира се, в тази любов към дясното няма нищо генетично. Тя е резултат на най-обикновено подражателство и желание да се следва интелектуалната мода. Понеже българският преход към демокрация съвпадна със световния възход на неолиберализма и пазарничеството, желаещите да бъдат модерни граждани моментално станаха десен. Според тях десен е синоним на интелигентен, начетен, духовно извисен. Не е необходимо да полагаш кой-знае какви усилия, не е нужно да четеш и да размишляваш. Достатъчно е да заявиш своята дясност и столичният beau monde моментално ще разпознае в теб просветения интелектуалец. Една приятелка във фейсбук го каза най-точно: “И какво сега, ако Азис се обяви за десен, и пред неговия интелект ли трябва да се прекланяме?!”
Вероятно за да предотврати подобен вариант, десният интелектуалец прави всичко възможно, за да изглежда колкото се може по-умен. Въпросната умност той изразява чрез досадно цитатничество и неумерена употреба на чуждици. Десният интелектуалец така и не успява да разбере, че постоянното цитиране на чужди мисли е най-доброто доказателство за липсата на свои. А липсата на оригинална мисъл веднага си личи – независимо от количеството чужди думи, наблъскани в едно изречение.
Тази липса обаче ни най-малко не притеснява десния интелектуалец. Тя не пречи на работата му, напротив, подпомага я. Десният интелектуалец обикновено работи в някоя от десетките либерални NGO-та, където никой не иска от него да бъде оригинален. Тъкмо обратното – колкото по-клиширана и пазарно-ориентирана е мисълта му, толкова по-голям е щансът му за израстване в неправителствения сектор. Десният интелектуалец се изхранва с писане на проекти, а в тази дейнсот нестандартното мислене е строго забранено. Успешният проект, т.е. този, който получава най-добро финансиране, не е нищо друго освен сбор от неолиберални стереотипи. Задачата на десния интелектуалец не е да ги разбие, а да ги комбинира по възможно най-добрия начин и да ги продаде на щедрия спонсор.
Разбира се, всеки има правото да припечелва. И ако десният интелектуалец се ограничава само в изготвянето на печеливши проекти, едва ли някой би го укорил. Проблемът възниква, когато въпросният персонаж реши да разшири полето си на дейност, да излезе извън тясно експертната си област и да почне да влияе върху политическия процес в страната. Вероятно сте забелязали, че особено в последните години NGO-тата, ръководени от десни интелектуалци, започнаха особено активно да се намесват в управлението на страната. Непрекъснато бълват декларации, дават съвети и с един безкомпромисен тон настояват препоръките им моментално да бъдат изпълнени. Съгласете се, че това е доста нахално. NGO-тата не се явяват на избори, работещите в тях десни интелектуалци не водят предизборна кампания и никой не гласува за тях. В такъв случай откъде-накъде тези структури настояват легитимно избраните български институции задължително да се съобразяват с позициите им? На каква база се гради това самочувствие? А, да, сетих се, на базата на експертизата и на красивия ум…
Десният интелектуалец страшно държи всички да забележат колко е умен. Възкачен на трона на необятната си интелигентност, той се чувства напълно прав да дава всякакви мнения и оценки. Десният интелектуалец знае кое е най-доброто управление, може да различава “добри” от “лоши практики”, отлично познава механизмите на “развитие на публичната среда”. Известен дискомфорт обаче се появява тогава, когато тази свръхинтелигентна личност се сблъска с политическо явление от вида на ГЕРБ. От една страна, десният интелектуалец презира Бойко Борисов, защото е необразован, не знае езици, не е наясно с постмодерните практики и използва уличния език на пичовете от махалата. От друга страна обаче десният интелектуалец, тази класическа променлива амеба, усеща, че близостта с Бойко Борисов може да му бъде от полза. ББ може да го уреди на висок държавен или дори международен пост. Имайки предвид този факт, десният интелектуалец изразява презрението си към ББ само в тесен кръг от себеподобни, а пред публика му се подмазава и го ласкае по един действително безсрамен начин. Преценил е, че самоунижението си струва. Струва си да се подмажеш на човек, който не ходи на опера, стига само да те направи посланик в ООН, да речем. Разбира се, когато усети, че властовите позиции на Борисов отслабват, десният интелектуалец най-после се престрашава и обсипва довчерашния всесилен господар, пред когото е треперил като муха-винарка, с най-долни оскърбления. Няма спор, подобно отношение към падналия властелин е характерно за много българи. Просто при десния интелектуалец то прави особено противно впечатление, заради претенциите на това лице да бъде принципен морален съдник по всички въпроси.
Друга особено дразнеща със своя фалш черта на десния интелектуалец е претенцията му за толерантност. Той много държи всички да разберат колко е толерантен и каква огромна симпатия изпитва към чуждото мнение, особено когато не съвпада с неговото. Ако това отговаряше на истината, десният интелектуалец щеше да бъде най-лъчезарното същество на света. Само че истината е доста по-различна. Десният интелектуалец, особено неговата либертарианска разновидност, е същество самовлюбено, лесно обидчиво и поради това склоннно да обижда и клевети всеки, който не се съгласява моментално с възгледите му. С този екземпляр е невъзможно да водиш спор. Как да разговаряш със същество, чийто единствен аргумент е: “Аз съм умен, а ти си глупак”. По един типично комунистически начин десният либертариански интелектуалец заклеймява всеки, който не изповядва догмите на Института по марксизъм-ленинизъм. Пардон, исках да кажа Института за свободен капитализъм. Разбирам, всеки води спора по начин, по който му позвалят силите – едни спорят с аргументи, други с обиди. Десните интелектуалци предпочитат втория вариант. А на мен лично в повече ми идва не това, а претенциите им, че са страшно толерантни и уважавали свободата на другите, както показвало и името на любимото им учение. Истината е, че според тях вие имате право да сте свободни само дотогава, докато повтаряте прехласванията им по пазарния фундаментализъм и липсата на държавата. Дръзнете ли да се усъмните в тези скрижали, нямате право на никаква свобода.
Десните либералстващи интелектуалци нямат нищо общо с толерантността. Нещо повече, в продължение на две десетилетия те се опитваха да налагат цензура върху говоренето по определени теми в България. Лошото е, че до голяма степен успяха. А още по-лошото е, че табуто върху говоренето по някои особено парливи сюжети съвсем естествено предизвика раждането на екстремни партии от типа на “Атака”. Ето ви доказателства. Според десните интелектуалци споменаването на понятия като “национално”, “патриотично”, “държавническо” е равносилно на възхвала на отречения от историята държавен социализъм. И хора избягваха да ги споменават, за да не бъдат обявени за държавни социалисти. Освен това либералните интелектуалци постановиха, че говоренето за извършваните от ромите престъпления е равносилно на расизъм. И хората не смееха да говорят за това, за да не бъдат обявени за расисти. Либертарианците наложиха още един декрет – който защитава необходимостта от по-достойни пенсии и заплати, който говори за правата на наемните работници, на социално слабите, е абсолютен комунист. И хората престанаха да говорят за това, за да не бъдат обявени за абсолютни комунисти. Да де, ама не всички престанаха. Някои се оказаха достатъчно прозорливи, за да открият свободни ниши в забранените от десните интелектуалци територии. Плюха на забраните и заговориха – и за националното, и за престъпността на ромите и за защитата на социалните права. Да, направиха го по екстремен начин, но заради дългото мълчание намериха нелош отклик у избирателите. Така че, господа и дами либералстващи интелектуалци, бъдете така добри да си поемете отговорността. Партии като “Атака”, НФСБ и други от този десен се родиха и укрепнаха не с помощта на ДС, КГБ или ЦРУ. Техният възход е закономерен резултат от вашето нежелание да обсъждате някои от най-съществените проблеми на днешна България. От забраните, които налагате в името на “толерантността” и “политическата коректност”.
Поволете ми накрая да ви припомня още една особеност от устройството на амебата. Тя се придижва с лъжливи крачка или т.нар. псевдоподи. Освен за придвижване псевдоподите служат на едноклетъчното да си набавя храна. Тази особеност увеличава приликите между амебата и десния интелектуалец. Той също използва лъжливи представи за действителността и псевдоистини, за да си набавя финансиране, т.е. храна. И независимо от това колко дълбокомислено звучат концепциите му, те винаги ще останат в полето на лъжата.