Хрониките на Чалгастан

Ликвидирането на една от емблематичните фигури в подземния свят предизвика смут сред бившите силови групировки и стана повод някогашни ръководни кадри в МВР да размятат компромати един срещу друг

“Фатик беше голяма работа. Той беше единственият, чиито камиони минаваха покрай бариерата с 60 км в час. Разните му там Самоковци, Доктори, Пилета не можеха и да си помислят за такова нещо.“
Бившият дребен контрабандист П. Х. не крие възхищението си от убития на 19 август в столицата Филип Павлов Найденов-Фатик. Като него мислят още десетки представители на сенчестите структури, за които побългареният кюрд ще остане ненадминат в бизнеса, щуротиите  и бохемството си Баба, което на турски означава баща.
Хората, които години наред следят “наливането на основите“, го наричат “пионера на мутрите“, тъй като Фатик поддържаше добри отношения с повечето бизнесмени със съмнително минало и е помагал на много от тях с пари и със съвети. Много обаче са и хората, които се респектираха само при споменаването на името му.
Независимо от чувствата на приятелство, благодарност или омраза, които предизвиква споменът за него, познатите му са единни в едно - че показното убийство на поредната известна личност  е потвърждение на правилото, че у нас няма недостижими хора.
Голямата страст на Фатик са колите. Негов e първият “Мерцедес“ S класа, появил се в София, както и първото “Ламборджини“. Случвало се е да кара новата си луксозна играчка само седмица, след което да си хареса нова. На 19 август той излиза от луксозния си дом в кв. “Бояна“ в сребрист “Мерцедес 600“ и потегля към центъра. На светофара на булевардите “България“ и “Гоце Делчев“ колата спира. Последното, което Фатик вижда, са двама души с маски, които изскачат от тъмносин “Фолксваген Голф“ и изпразват по един пълнител от десантен автомат “Калашников“ към задната седалка на колата. По-късно дошлите на оглед полицаи и следователи ще съберат една лопата гилзи от асфалта. Изстрелите са фатални.
Фатик дължи известността си на легендарната за Държавна сигурност фигура от сирийско-кюрдски произход Исмет Шабан Тюркмен, наричан Стария Фатик или Големия Фатик. Синът е роден на 7 юли 1963 г. в Турция. Десетина години по-късно бащата пристига в България със семейството си. Скоро след това Стария Шабан е вербуван от бившата Държавна сигурност и става активен участник в т. нар. “специфични търговски операции“, извършвани по това време под контрола на държавата.

 19 август 2003 г., 11.20 ч. “Мерцедес“ с немска регистрация спира на светофара на булевардите “България“ и “Гоце Делчев“. На задната му седалка седи Фатик. От тъмносин “Фолксваген Голф“ изскачат двама души с маски на лицата и автомати. Насочват ги към Фатик. Изстрелват двата пълнителя и бързо се връщат в колата, в която ги чакат още двама души. Шофьорът на Фатик Румен Желязков-Жабата не е на прицел, макар че е основен свидетел на инцидента. Бившият борец дава пълна газ, но е късно. Лекарите във Военна болница не могат да направят нищо друго, освен да констатират смъртта на Фатик

Шабан Тюркмен получава псевдонима Фатик, което на арабски означава “човекът който отваря“. Твръди се, че кръстник му е полк. Славил Тодоров, който по онова време ръководи II Главно управление на ДС, чийто икономически отдел е координирал целия чуждестранен контингент от вносители и износители на контрабандни стоки.
Властите му предоставят специална къща в Бояна и през следващите три десетилетия задачата на Фатик е била да отваря врати, които иначе биха останали затворени за аристократичната партийна номенклатура. Затова и е разполагал с изключителни привилегии.
“Като слизаше от Бояна към центъра, той ползваше пътя на Тодор Живков. Охранителите на бившия Първи го познаваха толкова добре, че дори оглеждаха маршрута и заради него“, разказва човек от системата на някогашното МВР. По-късно Стария Шабан ще вземе доверени хора от УБО на работа при себе си.
Разглезен от това внимание към фамилията му, Фатик-младши израства със самочувствието на човек, който разполага с много от всичко - с много пари и с много протекции, много връзки и възможности. “Дружеше с децата на номенклатурата и лично с Владимир Живков, но не знам да е бил чак толкова близък с него. По-скоро бяха неразделни със синовете на тогавашния руски посланик Борис Пядишев и на министъра на културата Георги Йорданов. Наричахме ги “Светата троица“ и ни причиняваха доста проблеми“ - разказва полицай, на когото още по Татово време му се налагало често да се среща с Фатик.
Трите синчета предизвиквали непрестанно скандали и участвали в побоища. Вземали заеми и бащите им трябвало да покриват огромните им дългове. При една от свадите Фатик бил пребит като куче, след което Стария Шабан записва сина си да тренира борба.
Според интервю на бившия главен секретар на МВР Славчо Босилков преди 1989 г. Фатик прегазва дъщерята на висш служител на МВР и въпреки това не достига до съда. Според други източници е бил скрит в затвора, за да го предпазят от гнева на бащата на жертвата. Твърди се, че е бил последователно в Софийския и Пазарджишкия затвор. Може би заради това Фатик приема ново име -  Филип Павлов Найденов, което сам си е избрал. По този начин Фатик

се побратимява
с приятеля си Зъбчето

за когото тогава още не предполага, че ще стане основател на империята “Мултигруп“.
Двамата с Илия Павлов, чието презиме и фамилия приема, са действително като братя. Фатик е чест гост на казиното в Японския и пилее луди за социалистическите стандарти пари. Често със себе си взима и Илия. За бащата на Илия - Павел Найденов, който през март 2003 г. изгуби сина си, застрелян пред офиса на “MG корпорация“ в София, вестта за убийството на Фатик е била като шок.
Филип Павлов Найденов наследява изцяло бизнеса на баща си, когато той умира през 1998 г. след продължителна и тежка болест. По каналите на бившата ДС вече вървят крадени автомобили, контрабанда и дрога. Освен с амфетамини, Фатик се занимава с крадени коли. Те се изнасят основно за бивши съветски републики като Таджикистан, Узбекистан и др., където, ако на колата ти не пише “крадена“, не си мъж. Друг основен канал с крадени лимузини, в който участват контролирани от него хора, върви през Капитан Андреево за Сирия.
Част от луксозните му играчки, с които бръмчи по улиците, също са крадени. Повечето от колите, на които Фатик се е наситил, се оставят за продажба в известна автокъща, която се свързва с неговото име и където полицейски служители почти не стъпват.

Случвало се е да прави и жестове - примерно да подари мерцедес за рождения ден на приятел. Тази черта е наследил от баща си, който също се славел с голяма щедрост. През 1988 г. Стария Шабан даже е награден с орден “Кирил и Методий“ първа степен заради подкрепата, която оказва на фондацията “Людмила Живкова“. Ако преди 10 ноември Стария Шабан е чакал да му дадат, то след демократичните промени взема с пълни шепи. Той става известен с това, че предизвиква първия банков фалит - на Ямболската банка, която след това повлече цялата финансово-кредитна система. От раздадените неправомерно кредити за 1.1 млрд. лв. 720 млн. са отишли за фирмата на Фатик “Сунимекс“, с които той финансира строителството на заводи за гъски и така се утвърждава като един от най-големите износители на този деликатес в Европа. Според семейството на Фатик изграждането на двата завода струва 640 млн. лв., а в едно вестникарско интервю от 1992 г. той в тогавашния стил твърди, че за да започне този бизнес, бил продал или заложил всичките си къщи и имоти у нас и в чужбина на обща стойност 400 млн. В същото време фирмата му “Сунимекс“ била регистрирана в Лихтенщайн с 51% чуждестранно участие. През ноември 1994 г. дъщерната фирма “Сънифуд“ се оглавява от сина му Филип Найденов. Но никой от фамилията не се числи в списъка на кредитните милионери. Макар че общата сума на взетите кредити е близо 1.4 млрд. лв.

“Извинявай, Баба“

Край Фатик-младши винаги е имало хора, които са си правели сметката, че ще спечелят от познанството си с него, но и такива, на които би могъл да разчита при нужда. В рекетьорския период, когато мутрите обикаляха по заведенията да събират отчисления, имало интересна случка. Борчета пристигнали в едно контролирано от него заведение да искат пари. Казали им да дойдат на другата сутрин да се разберат лично със собственика. На следващия ден мутрите отварят вратата, пристъпват с бодра крачка и виждат, че в средата на заведението стоят двамата най-легендарни български борци и си пият кафето с Фатик. При тази гледка те буквално замръзват на място, тъй като бившите олимпийски шампиони са хора, към които винаги са изпитвали огромен респект.
Само споменаването на името на Фатик е било достатъчно, за да предизвика смут в душите на хората надолу в йерархията на престъпния свят. Веднъж откраднали мерцедеса на майка му. Бандитите проверили за всеки случай стоката, преди да тръгнат да я пласират и установили с ужас кого са нацелили. Няколко часа по-късно колата била намерена изоставена на бул. “Патриарх Евтимий“ в София с надпис с разкривен почерк: “Извинявай, Баба“.
Друг път двама мъже с бухалки тръгнали да крадат джип “Опел Фронтера“ в столичния кв. “Дървеница“ в присъствието на шофьора. Закопчали го набързо с белезници и го напъхали в багажника. Край с. Герман тръгнали да го пребъркват за ключовете и документите на колата, но когато му отпушили устата, той им казал, че колата  е собственост на Фатик. Това било напълно достатъчно.
Глезотии, без които Филип-Фатик не може, са скъпите хавански пури, красивите жени и марковите напитки. Фатик ходи по коктейли и контактува както с политическия елит, така и с висши държавни служители. Никога не е изпитвал страх. Ходел разгърден, дори когато убият някой от сериозните играчи в сенчестия бизнес и всички негови колеги и конкуренти се изпокрият или нахлузят бронежилетките. Мерцедесът, в който беше застрелян, също не е бил брониран. Шофьорът му Румен Желязков-Жабата най-често е изпълнявал и функцията на бодигард. Бившият борец може би е останал не само изненадан, но и поласкан от първоначалната версия, тиражирана от информационните агенции, че заема висока позиция в престъпната йерархия.

След работно съвещание в МВР, на което присъстваха представители на НСБОП, столичното следствие, Столичната градска прокуратура и Върховната касационна прокуратура, главният секретар на вътрешното ведомство ген. Бойко Борисов каза, че убийството на Фатик удивително прилича на атентата срещу Емил Димитров-Макарона. Тази версия беше извадена и след убийството на Илия Павлов. Допуска се възможност двамата да са станали жертва на хората на покойния Аркан и на Сретан Йосич. 
Съвпадение може да се търси и по отношение на колата, с която убийците на Макарона са се оттеглили след покушението, но това явно се налага като практика (фолксвагенът беше предпочетен от килърите и при убийството на 45-годишния Румен Яневски на 23 януари т. г.). Иначе почеркът при двете убийства е съвършено различен, обясниха експерти. Примката, на която е закрепил оръжието си килърът на Илия Павлов, е по-характерна за сърби, придобили този навик по време на войната в Косово, докато убийците на Фатик по-скоро са действали като българи.
Сред хората, с които Фатик е в особено близки отношения, са шефът на “Клуб 777“ Валери Димитров, когото той е финансирал редовно. Групировката беше много силна в Пловдив и в редица други градове, но Валери Димитров не си изигра козовете правилно и постепенно заборчня към твърде много хора. Други добри познати на Фатик са Живко Томов-Фашиста и Иван Кочев-Чомбе. Със свой комшия пък укрепва добросъседските отношения чрез съвместна сделка с пистолети, пушки и автомати, откраднати от складове на МВР и МО и изнесени в Канада.
Покрай тъста си Ангел Стойчев пък се познава добре с Тодор Толев, който също беше убит тази година.
И по отношение на тъстовете Илия Павлов и Фатик си приличат. Бащите на първите им съпруги са хора с много връзки и голямо влияние. Фатик обаче се познава и с много други ръководни кадри в МВР и военното разузнаване и контраразузнаване, на които е сътрудничил още баща му. Един от тези хора, на много висока позиция, даже получава бойна карабина като подарък от него. Това обаче не е рушвет, според разбиранията на Фатик, а по-скоро жест на добра воля. “Беше широко скроен. Той е доказателството как може да се забогатее на ръба на закона. При цялото му богатство парите не го промениха“, казва опечален негов познат. И точно обратната реакция на друг негов познат, който изобщо не преживява убийството му като нещастие: “Разплака толкова майки, че не мога да изпитвам никаква жал към него.“
Реакциите
След смъртта на Фатик се разрази малка война между бивши и настоящи служители на МВР по отношение на това имало ли е или е нямало информация за него в службите. Според ексминистъра на вътрешните работи Богомил Бонев още през 1992 г. в ЦСБОП е имало две разработки с гриф “Специално“ - за убития през 1994 г. Джавер и за Фатик. По това време Бонев е главен секретар на МВР и според един известен компромат за него, разпространен преди няколко години в пощенските кутии на депутатите, лично той е наредил да се създаде оперативна група, която да изучава “враговете“ на СДС. Сред тях са участници в Генералското движение в БСП. При разработката са прихванати разговори на Фатик и Тенчо Тенев-Свинаря.
Бившият главен секретар ген. Божидар Попов заяви в радиоинтервю, че Фатик е бил разработван още преди 1989 г. Според генерала убитият е изгубил своите покровители след промените. “Но след 2000 г. се наблюдава възстановяване на позициите на бивши хора от елита на ДС и това е дало възможност отново да се почувства добре и да се върне в големия бизнес“, заключи Попов.
 Йордан Соколов извади наяве случая, заради който в МВР открай време се знае, че Тихомир Стойчев е бил сменен като началник на ЦСБОП - засечена е среща между Фатик и него по времето, когато Соколов беше вътрешен министър. Информацията за този “нерегламентиран контакт“ тогава е била подадена от самия Фатик, твърдят запознати. Стойчев обаче отрече да е помагал на Стария Фатик и сина му.

Бившият секретар на МВР Цвятко Цветков е на мнение, че зад убийството стоят външни интереси. Той твърди, че има интифа отвън да се разрушат старите схеми и да се  отстранят играчите в тях, както става в момента и в Турция, след което на тяхно място да се поставят нови хора. “Мисля, че схемата на Стария Шабан ще бъде разбита след това покушение, както стана с групировката на Карамански“, каза Цветков.
Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов “помоли“ наркотрафикантите да преустановят заниманията си, за да не им се “случват неприятни неща“, и реагира остро на нападките срещу НСС от страна на бившия “ началник ген. Атанас Атанасов.
Той самият хвърли обвинението, че е имало разработка за Фатик, но тя била

“конфискувана“
от НСБОП

Двете служби са една до друга на бул. “Черни връх“, като ги разделя само стена в двора, вдигната по времето, когато Арлин Антонов е начело на НСС. Оттогава между тях съществува непримирима вражда и не пропускат случай да хвърлят камъни в градината на другия при всяко сериозно престъпление. Разработките обаче са едно, ежедневните контакти на Фатик с негови доверени хора в МВР - съвсем друго.
Почти не е имало случай, в който да се подготвя акция срещу Фатик и той да не разбере предварително. Най-силен е по времето, в което министър на вътрешните работи е покойният Николай Добрев. Едно завъртане на телефона тогава е било достатъчно, за да се удовлетвори всяко негово желание. Например началникът на Четвърто РПУ е наказан след мащабна акция в офисите на зет му, при която е открито незаконно оръжие. Намерени са и съмнителни пакетчета с бяло вещество. След активната намеса на Фатик експертизата установява, че в пликчетата е имало... прах за пране, разфасован на дози.
Заради 500 кг подобен прах за пране на 9 март 2001 г. е убит на остров Аруба сикаджията Поли Пантев, с когото Фатик също се познава много добре. След убийството гръмват две бомби. Те са заложени в автомобилите на сестрата на Поли и на жената на Фатик Адриана.
Така както е в добри отношения с лидерите на всички големи групировки,

в бизнеса си Фатик
е бил вълк единак

Никой не е бил наясно със схемите в главата му и точно поради тази причина “семейният съвет“ е изправен пред трудното решение кой ще го наследи. При всяко положение това ще е човек от фамилията, а не примерно братята Пехливанови, Мето Илиянски или Златко Баретата. Възможно е обаче нещата да тръгнат към разпад, както в момента се случва с бизнесимперията на Илия Павлов след разстрела му.
За разлика от ситуацията с “Мултигруп“ близките на Фатик няма какво толкова официално да разпродават. Тактиката на Фатик-баща и син е била всичко да се превърта през ограничен брой фирми като “Сънифууд“, “Чано - Б и Сие“ и “Ю Ем Ес“. С тях се е изкарвала всякаква стока - от гащи и чорапи, до оръжие и амфетамини.
Хората на Фатик освен това предвидливо са разбутани далече преди убийството. През 1997 г. НСС експулсира от България четирима грузинци. Между тях са двама души, които работят за Фатик. Знае се, че Заза Цацавидзе и Паата Блиадзе организират мокри поръчки. Третият е Денис Тюркмен, който е женен за сестрата на Фатик Мелтем Михришах Тюркмен. Истинското му име е Дмитрий Юриевич Цхондия. Според хора от службите с изгонването му от страната е била изпълнена поръчка на Косьо Самоковеца, за да му се подсигури контрол над оголени контрабандни канали в района на безмитна зона Ново село и на ГКПП “Капитан Андреево“. Тюркмен все още е в Турция, където търгува с фалшиви евросертификати.
По идентичен начин в услуга на картофения бизнесмен от страната е изгонен и косоварят Фере, който също е човек на Фатик. Няколко други чужденци, подсигурявали каптагоновия канал на Фатик към Арабския свят, са застреляни. При всичките тези инциденти Фатик е губещият, а Самоковеца трупа точки към своя актив.
Версията за интересите на Самоковеца е водеща и при убийството на Фатик, макар засега на преден план да се тика нарочно тезата, че отстраняването му е било желано от Иван Тодоров-Доктора. В подкрепа на това твърдение се вади случай, за който Фатик и Доктора са се разбрали отдавна - отвличане и грабеж на Милослав Кръстев, който е брат на Фатик и изпълнителен директор на застрахователното дружество ДИК. Негов собствник е изгоненият зет Денис Тюркмен.
Въпреки че широко бе тиражирана версията, че убийството на Фатик е свързано с разкрития канал за контрабанда с кокаин от Боливия, тя трудно издържа на фактите. Защото “негова слабост“ са амфетамините и синтетичната дрога. Ако би трябвало причината за покушението да се търси само в една посока - а това би било твърде фриволна трактовка - то вероятно смъртната му присъда е подписана от конкуренти в контрабандата с амфетамини.  
След поредица разкрити пратки с амфетамини през последните месеци в Капъкуле по сигнали, подадени от българските служби, се очаква влиянието на Самоковеца да надхвърли мащабите на Хасковския регион. Според добре информирани източници е взето решение да му бъдат отдадени за временно ползване сфери в сенчестия бизнес, контролирани досега от Фатик, докато Доктора лекува в чужбина спуканите си при взрива на бул. “Цариградско шосе“ тъпанчета. 

Хронология на контрабандата с амфетамини

Бащата на Фатик е доайен в търговията със синтетична дрога и поради това фамилията почти до 1998 г. изцяло контролира този бизнес в страната. След 1998 г . обаче в играта се намесиха доста конкуренти и се стигна до първите разчиствания на сметки заради преразпределение на пазара.

През последната година почти всяка седмица митничарите и НСБОП успяваха да разкрият укрити пратки с амфетамини и на този бизнес бе нанесена серия от сериозни удари.

Вероятно в някои от тези провали би могло да се търси нишката на отмъщението.

4 ноември 2002 г. Дъжд от куршуми се излива срещу ливанеца Адел Саркис. “Не подозирам никого, нямам разногласия нито с българи, нито с араби“, казва Саркис. Той е български гражданин от 1990 г. и се занимава с търговия на оръжия.

26 ноември 2002 г. В жк “Лозенец“ са застреляни ливанецът Фейсал Закка и сириецът Матар ал Рулех. Смята се, че поръчителят на стрелбата е Адел Саркис.

23 януари 2003 г. На кръстовището на бул. “Гоце Делчев“ и ул. “Костенски водопад“ в София е застрелян Румен Яневски. Той е в джипа си, когато убийците преминават край него с “Фолксваген пасат“. Колата е намерена малко по-късно запалена в кв. “Бъкстон“. След няколко часа в жк “Лагера“ е застрелян и сириецът Омар Нану.

9 февруари 2003 г. Русенската полиция разби наркодепо. От таванска стая на ул. “Муткурова“ 21 били иззети 5.4 кг марихуана, 120 дози хероин, 7 дози амфетамини, готови цигари и машинки за свиване. Там е задържан 19-годишният К. Г., у когото са намерени 1500 лв., колкото бил дневният оборот на разпространителите на дрогата.

6 април 2003 г. Митничари в Силистра залавят анаболи и амфетамини за 75 000 лв. Стимулантите са скрити в резервната гума на излизащ от страната микробус с българска регистрация. В кухините под тапицерията на вратите на автомобила, както и в багажа на шофьора има 1559 ампули анаболи.

1 юли 2003 г. Служители от митнически пункт Капитан Андреево заловиха 33.720 кг амфетамин на таблетки. Наркотичното вещество е открито при щателна митническа проверка на лек автомобил “Мерцедес“, управляван от българин с пълномощно от сирийски гражданин. Заедно с него в колата за Турция е пътувал още един българин, съобщиха от Агенция “Митници“.

© Tema

ЯМБОЛ. Бивш митничар успя да отмъкне 81 апартамента от закъсали в кризата българи. 49-годишният Николай Нинов раздавал заеми между 2000 и 40 000 лева, като в залог взимал апартамент, къща, нива или кола. Така само за няколко години Нинов успял да прибере незаконно над 81 апетитни имота в цялата страна. За тях той в момента дължи над 160 000 лева данъци.

Бившият митничар отпускал заемите срещу нотариално заверен договор за покупко-продажба на имот, договорна ипотека или запис на заповед в негова полза като гаранция за получените пари. Този, който не се издължавал в срок с главници и лихви, губел имота си. Лихвите обаче уговарял устно, съобщиха от полицията. Според пострадалите Нинов давал 2000 лева и след това искал да му се върнат 4000. Сред загубилите къщите си има хора, които са имали само едно жилище, допълниха още от полицията.

След подаден сигнал на ямболец обаче Нинов бе арестуван вчера. По обяд той бе отведен в местното РПУ. Привечер обаче на бившия митничар му прилошало и затова полицаите го отведоха в болница за изследвания. На 4 от неговите адреси обаче полицаите открили нотариално заверени договори за покупко-продажба на автомобили, нотариални актове за сделки с имоти, тефтери и бележници с имена на длъжници и телефони за връзка.

Задържаният Нинов е и бивш офицер от противовъздушната отбрана, научи "Стандарт". В момента той се спряга за собственик на хотел "Визаж" в Ямбол. До 2006 г. бил старши инспектор в митническото бюро в града. За известен период, около 2000 г., Нинов бил и зам.-председател на областния съвет на ДПС.

Малко преди да бъде арестуван, бившият митничар сам потърси медиите, за да каже, че атаката срещу него идва от политически среди, които се опитват да му съсипят бизнеса. След обиските в неговите имоти той допълни, че очаква да бъде и арестуван.

Георги Мангинов

© Стандарт 2010

Съседи пеят на апаши кога отиваме на море. Новата практика на бандитите бе засечена от униформени в София. Оказа се, че завистливите комшии, които не могат да отидат на почивка, почернят умишлено и тази на съседите си. "Първият разкрит случай по тази схема хванахме в "Надежда", разказа криминалист от Столичната полиция. Той обясни, че семейство пенсионери са взели 100 лева от банда крадци, за да им дават информация кой от входа им отива на почивка и оставя апартамента си празен. "Бандата е забелязала, че двамата пенсионери постоянно стоят на балкона си и заговарят всеки, който излиза или се прибира. Два дни крадците гледали от храстите и накрая решили да ги вербуват. Когато ги заловихме обаче, "накиснаха" и старците", разказа още униформеният от СДВР. Според криминалистите обаче това ще стане масова практика. "Някои хора го правят неволно, но други - абсолютно умишлено", коментираха още полицаите.

Друга нова практика, за която алармират от полицията, е подслушване на хлапетата по детските площадки. "Всички деца споделят на приятелите си кой къде и откога ще ходи на море. Достатъчно е само някой да седи и да ги слуша", разказаха полицаи. Те съветват родителите да говорят с децата, да не споделят в детайли семейната почивка, тъй като правят лоша услуга на майките и бащите си.

Начините за информация обаче не спират дотук. Полицията е засичала и кражби, при които се е оказвало, че информация е идвала от приятелките на жертвите. "Има много богати момчета, за които момичетата дават мило и драго. Има обаче и други девойки, които се опитват максимално да се възползват от гаджетата си. "Преди 4 месеца успяхме да арестуваме банда от трима крадци, които използваха блондинка за стръв. Момичето сваляло заможни момчета, промъквало се вътре и след това давало пълна информация на крадците. Точно като по филмите", разказаха още криминалистите. Те обаче са категорични, че това невинаги е умишлено. "Има много момичета, които си говорят с кого ли не в Скайп, Фейсбук и всякакви други сайтове. Това обаче не значи, че те нарочно дават тази информация", коментираха още криминалистите.

Последният начин апашите да се добират до информация е от самите полицаи. Пример за това е задържаният бивш шеф на РПУ Бяла Слатина Тони Костадинов, който още като началник на районното в Козлодуй подшушвал на бандитите къде да направят удара си. След това, разбира се, взимал парче от пая. "Тези хора имат висок стандарт на живот, но не благодарение на заплатите си", коментираха негови колеги. За случая с корумпираното ченге обаче вече е сезирана комисията "Кушлев", която предстои да отнеме имането на Костадинов, придобито по престъпен начин.

Цифрите на МВР показват, че миналата година заради кризата също е имало бум на кражбите. Само в София те са били над 1000 за трите летни месеца. За да не се повторят цифрите, от полицията съветват всички да бъдат особено внимателни, да приберат ценностите си в сейф и да поверят дома си на близък или роднина.

Десислава Георгиева
Панайот Ангарев

© Стандарт 2010

Докато столичани се бореха с жегата за глътка въздух, в София се състоя една, на пръв поглед, тривиална среща - вътрешният министър Цветан Цветанов прие своя израелски колега Ицхак Ахаронович.

За половин година това е втора среща на двамата министри. Какво обаче наложи толкова бързо отново да се видят шефовете на двете силови ведомства на България и Израел така и никой не се постара да обясни.

За да задоволят журналистическия интерес, от пресцентъра на вътрешното министерство пуснаха новината, че българското МВР е съдействало за неутрализирането на израелска престъпна група за отвличания.

За репортерите работещи за по-сериозни издания, доколкото в България все още има и такива, пък бе съобщено, че са обсъдени възможностите израелски туристи да посещават българските черноморски курорти.

Захранването на издъхващата родна туристическа индустрия с високоплатежоспособни граждани на Израел обаче е само част от онова, за което бе дошъл в българската столица министър Ахаронович.

Всъщност, за тези, които могат да четат между редовете, това бе посочено и в самото съобщение за срещата в София.

Двамата вътрешни министри, се казва в него, разгледаха съществуващите възможности за продължаване на сътрудничеството в борбата с организираната престъпност и с тероризма чрез постоянен обмен на информация.

Зад тази изтъркана от прекомерна употреба фраза се крие главната цел на министерската визита - Израел се опитва да привлече България за свой съюзник в поредната си битка за оцеляване, която води след 31 май т.г.

Макар и не официално афиширани, усилията, които Йерусалим полага в тази насока, съвсем не са лишени от основание. Израел има за какво да се притеснява относно позицията ни по конфликта му с Турция.

След идването на власт на ГЕРБ управляващите в София дадоха много ясно да се разбере, че във външната си политика ние плътно ще подкрепяме Анкара. Особено показателна в това отношение бе подкрепата за членството на Турция в ЕС дадена от премиера Борисов на неговия колега Реджеп Ердоган.

Същият този Ердоган, който през последните дни сам се превърна в острие на копието за атаки срещу еврейската държава.

Вярно е, че позицията на България по инцидента в морето край ивицата Газа бе безлична, както всяко едно становище на днешните управляващи по въпроси далеч надхвърлящи ръста на страната ни. Но за трескаво търсещия съюзници в задълбочаващия се конфликт с Турция Йерусалим тази позиция е неприемлива.

Защото с акцията си в подкрепа на „свободата на Газа", официална Анкара окончателно сложи край на „стратегическите връзки" между Турция и еврейската държава. И се превърна от гарантираща десетилетия наред тила на Израел във фактор, опитващ се да възстанови фронта на арабските държави срещу „общия враг".

Всичко това превърна България от комфортно отдалечена от позатихналото огнище на близкоизточния конфликт държава в такава, граничеща с най-активната страна за неговото ново разпалване.

Което пък неизбежно ни постави във фокуса на вниманието на съвременните архитекти на израелската сигурност. А те отдавна са възприели максимата, че спасението на давещия се е дело на самия давещ се.

Още повече, че последните реакции на доскорошния неизменен защитник на еврейската държава САЩ ясно показват, че американците все по-малко са склонни да вадят вместо израелците кестените от огъня.

Пък и съдейки по перспективите за развитието на израелско-турския конфликт, на Вашингтон ще му става все по-трудно да балансира в битката на живот и смърт между Анкара и Йерусалим.

Затова в очите на Йерусалим България изпъкна като негов естествен нов стратегически партньор, от който той има реална нужда на европейските граници на Турция. Пред тези израелски намерения обаче има две немалки пречки.

Едната е, тоталното влияние на Вашингтон в България, което я е превърнало в безропотен изпълнител на всяка американска инициатива, независимо дали това се покрива или не с националните й интереси.

Типичен пример за тази зависимост от последните дни е отказа на управляващите от трите енергийни проекта - „Бургас-Александруполис", АЕЦ „Белене" и „Южен поток" - които трябваше да строим с Русия.

От това - гласно прокламирано от самия премиер Бойко Борисов намерение на кабинета - най-голяма полза ще извлече, разбира се, съседна Турция, към която вече са насочили погледа си руските инвеститори.

Но изместването на „Бургас-Александруполис" от турският проект „Самсун-Джейхан", на АЕЦ „Белене" от предстоящата да се изгради от руски фирми турска АЕЦ и евентуалното преминаване на газопровода „Южен поток4 през Турция вместо през България не вълнува днешните ни управляващи.

За властниците от ГЕРБ публичното потупване по рамото за добре изпълнена задача от американския посланик или от някой от нередките им отвъдокеански гости е къде по-важно от някакви си „интереси".

Изглежда обаче, че именно на тази полицейска дисциплинираност на сега управляващия екип в София и на неговата безропотна готовност да изпълни всяка заповед на Америка разчитат израелските стратези.

В Йерусалим са напълно наясно, че заради все по-набиращите сила неоосманистки амбиции на сегашното правителство в Турция, отдалечаването на Анкара от Америка неизбежно ще продължи.

А това просто няма как да не наклони везните в политиката на Вашингтон в Близкия Изток отново в полза на Израел. Колкото до реакцията на София при една такава промяна на „приоритетите" на САЩ, тук нещата са повече от ясни - България отдавна е доказала, че няма равна на себе си като сателит.

Що се отнася до другата голяма пречка пред Израел за привличането ни като „съюзник" срещу Турция, то това е самата Турция.

Въпреки че към момента, а и в обозримо бъдеще, Анкара е съсредоточила своите усилия към възстановяване на влиянието си в Близкия Изток, тя по никакъв начин не е загърбила дълготрайните си интереси в Европа.

Това особено важи за югоизточния дял на Стария континент, в който управляващите през последните 8 години проислямисти успяха да засилят в значителна степен политическите и икономическите си позиции.

Колкото до България, след 1989 г. ние станахме нагледен пример за това как с премерени, последователни действия една държава - Турция - може да накара съседа си безропотно да изпълнява нейната политика.

За да превърне страната ни в свой фактически васал в Европа Турция включи в действие целия арсенал от средства, с които разполага - от създаването на турска етническа партия до икономически „инвестиции".

Ето защо, имайки предвид и имперския нрав на управляващия политически елит в Анкара, Турция, дори и при американски натиск, трудно би отстъпила без съпротива на Израел завоюваните си позиции в България.

А това означава, че в започналата вече „студена война" между Турция и Израел, България е на път да стане „бойно поле".

Какви ще са ентуалните поражения от това за страната ни, зависи най-вече от способността на днешните български управници да се справят с едно такова тежко предизвикателство.

Една от добрите ни черти като българи е, че не се отказваме - постоянно експериментираме, казва социалният антрополог Харалан Александров

Господин Александров, какво обединява българската нация днес, на прага на втората декада на 21-ви век?

Самата идея за национална цялост в късната модерност е поставена под въпрос.

Все по-големи части от национални суверенитети се откъсват и принадлежат, от еднa страна, на наднационални образувания, каквото е Европейският съюз, а oт друга страна стои регионалното ниво, където общностите и териториите се обособяват като квазиавтономни цялости.

Същинската традиционна нация все по-малко съществува и все повече тази функция се поема от символни, обединяващи неща като език, култура, спорт.

За разлика от другите европейски нации, където има много силна и безспорно позитивна обединяваща традиция, при нас тя е силно разколебана.

По силата на цивилизационната промяна, която преживяваме, голяма част от заложените в традицията модели на самоорганизация, начин на живот, култура се оказват неадаптивни.

За пример мога да посоча фамилизма като модел на общностна самоорганизация, при който основният етичен принцип е двойният стандарт: по един начин се отнасяш към близките си и по друг с всички останали.

Това е изключително успешен модел, за да оцелееш в режим на чуждо доминиране.

По време на Османската империя българските общности, подкрепяйки се вътрешно, са успели да се справят, да оцелеят и дори да се развият в рамките на една многонационална империя, доминирана от чужда сила.

Днес тази вътрешнородова солидарност се превръща в проблем за развитието - тя се разчита като корупция, защото пречи на възможността да се излъчват на лидерски позиции хора на принципа на меритокрацията - т.е. благодарение на заслуги и качества.

Принципът на родова или партийна лоялност надделява, в резултат на което на ключови позиции в различните организации и институции се оказват хора без други качества освен принадлежността към някакъв клан.

Това е един от многото примери как част от традиционната ни култура, която ни е съхранила като общност, сега спира да върши работа.

Това налага да се разделим с част от нашите традиции. Нещо, което много по-отдавна и много по-успешно се е случило в европейските страни, с нас се случва в момента.

И какво трябва да направим, за да разберем и осъзнаем идентичността си и да се превърнем в модерно солидарно общество?

Налага се да направим един сериозен, задълбочен и информиран преглед на силните и слабите страни на нашата национална традиция.

Това не е толкова лесно. Ние или безусловно отхвърляме традицията и казваме, че всичко, що е българско, е калпаво, или я приемаме по един възторжено безкритичен начин. Сериозен разговор върху българската идентичност и култура няма.

Това е едната драма. Другата е, че в момента социалната инфраструктура, която създава чувство за принадлежност и солидарност, се е разпаднала.

Хората нямат усещането, че държавата е тяхна, че институциите им гарантират сигурност и защитават правата им. Следователно ние нямаме в ежедневието си реално, осезаемо проявление на социалната солидарност.

Ако сте болен, беден или възрастен човек и разчитате на социалните институции да ви помогнат, сте загубен. Хората се научиха да не разчитат на публичните услуги, а да решават проблемите си частно.

Солидарността отново е свита до семейството. В този смисъл България няма основните обединителни системи на модерните общества, каквито са социалното подпомагане, здравеопазването, публичното образование.

В момента се занимавам с един казус в Ивайловград, където някой бюрократ от здравното министерство с лека ръка е решил да затрие една малка, но много необходима общинска болница, водейки политика на спестяване на разходи.

Такава политика вероятно е уместна за болницата в Дряново например, защото наблизо са болниците в големи градове като Велико Търново и Севлиево.

Но за градче като Ивайловград, където най-близкото лечебно заведение е на 100 км, това е катастрофа. Никой не отчита тези особености.

Политиките в България се правят на едро, нехаейки за човешките потребности и погазвайки човешките права. Те са дълбоко нечувствителни към страданията и нуждите на хората.

Затова хората възприемат държавата като чужда и враждебна и е много трудно да се говори за реално съществуваща солидарност и усещане за национална принадлежност. В този смисъл може да се каже, че не съществуваме като модерно общество.

Когато се разболее някой, не е нужно да се правят сърцераздирателни медийни кампании, даващи повод за нездрав популизъм, а да има функционираща система, която да поеме лечението. Това е, което въплъщава националното единство.

Печално е, но нас ни обединява не това, че се чувстваме защитени, подкрепени и приети, а това, че се чувстваме отхвърлени и нежелани от собствената си държава. Ние сме обединени срещу, а не от нещо.

Отсъствието на осезаеми, действащи системи на солидарност, които конструират общността в ежедневието, не позволява да се идентифицираме с нацията като нещо реално и налично, налага се да се въобразим като общност на нивото на абстракциите. Затова и митотворчеството е толкова разпространено.

Ние нямаме в настоящето причина да се гордеем от това, че сме български граждани, и да се свързваме със себеподобните си по добър начин. Налага се да я търсим в далечното минало.

Това ли е основната причина в трудни моменти твърде много да се обръщаме към историята, там да търсим устоите си?

Това, че се обръщаме към историята, е положително, доколкото можем да се поучим, да пренесем добрия опит към съвремието, но ние не го правим. За съжаление не пренасяме добрите възрожденски практики, а използваме историята заклинателно.

Мислим, че след като е имало такива велики българи в миналото, няма как да сме толкова лоши в настоящето. Получаваме лоша оценка от ЕС и решаваме, че ни мразят.

Кандидатът за еврокомисар се проваля безславно на изпита пред Европарламента, а ние обявяваме, че има заговор срещу България.

Някак си сме неспособни да поемем живота си в ръце, да се ангажираме със социални каузи, не успяваме да напуснем собствената си черупка и да се свържем с другите хора.

Кръгозорът на патриархалния човек стига до вратата на двора, но не отива по-далеч, той е неспособен да се ангажира със състоянието на своята улица, на квартала, на общността.

Това отсъствие на първична гражданска култура е наследство от комунизма, но не само, защото поколението, израснало в прехода, възпроизвежда същите модели.

То ни обрича да обясняваме нашите неволи с конспирации, със злонамерени заговори, с лошо лидерство или с комбинация от тези неща.

А всяка група има потребност да се чувства част от нещо, което е добро, но когато такова добро нещо не ни е дадено в реалността, ние трябва да си го въобразим.

И тук вече е голямото предизвикателство към нацията - дали от въображението можем да преминем към реалността.

Ние си въобразяваме, че ще се състоим като нация, че ще се случи обединението ни не като се свържем един с друг, а като се свържем магически с героична лидерска фигура.

Затова периодично нарочваме някой политик за спасител, натоварвайки го с абсолютно непосилната отговорност да свърши работа, която трябва да бъде свършена от много хора. И той предсказуемо се проваля, а с него и ние като общност.

В този смисъл необходимо ли е винаги да има лидер, който да поведе гражданите към обединение, или една истинска кауза може да акумулира енергията на хората?

За гражданската енергия не е нужно да има лидер. Всеки гражданин може да бъде лидер. Ние сме автономни същества, които могат да се свързват постоянно помежду си в много конфигурации, по повод на много различни задачи.

Харизматично-героичното лидерство е необходимо на примитивните общности, които не са стигнали до гражданския стадий на развитие. Те се идентифицират през лидерството, защото се провалят, като се свържат един с друг.

Един ежедневен пример - двама съседи, които постоянно се карат и не могат да се разберат за елементарни неща, за това къде им минава синорът или кой трябва да плати таксата за тротоара, който ползват и двамата.

И двамата са си закачили в къщите портрет на Костов, после на Сакскобургготски, сега на Борисов. И тъкмо поради провала да се свържат един с друг въобразяват връзката си през трета митологична фигура, което на практика саботира лидерството.

Няма човек, който сам да може да се справи с предизвикателствата на постмодерния свят. Обожествяването на лидера е имало смисъл, когато племенният вожд е трябвало да поведе войската срещу другото племе.

В модерни времена то води до авторитарни и тоталитарни режими, които гарантират страдание и провал.

Приема се, че нациите стават по-единни, когато изживяват труден период или са изправени пред някаква пряка опасност. В каква степен важи това за българския народ?

Това важи за всички групи. Едно от основните допускания, около което се формира примитивната група, е "бой - бягство", а именно, че има външна заплаха и трябва да се държим заедно.

Другото допускане е зависимост от силна фигура, която ще ни поведе нанякъде, и всички се втурваме да я следваме. Но българският модел трябва да бъде разглеждан основно през страданието.

Ние имаме т.нар victim identity - "идентичност на жертвата". В този смисъл сме много солидарни.

В ежедневието си сме доста безразлични към страданието на малцинствата например, но реагираме, и то травматично, на големи страдания. Два са класическите примери - солидарността първо с арменците и после с евреите, които са жертва на геноцид.

Ние самите имаме опит с това, защото сме били жертва на продължително потисничество. Свързваме се с жертвите чрез страданието и оцеляването.

Въпросът е дали можем да бъдем солидарни през развитието и за целите на развитието. Това още не сме го постигнали. Оказа се, че икономическото благополучие не ни прави по-солидарни.

В началото на прехода вярвахме, че като се замогнат, хората ще станат по-граждански ориентирани и по-социални. Оказа се, че не се случи това.

Едно изследване на гражданския живот в различните малки и средни общини в България показва, че общините, в които има някаква гражданска активност, са по-бедните и тези по средата.

Там хората успяват да се организират за колективно действие и да направят нещо добро. Това не се случва в най-богатите общини, където всички се надпреварват да демонстрират индивидуален просперитет.

Тази нагласа да оцеляваш поединично и да гледаш на благополучието като на нещо, което ти е дадено, а не като на нещо, което е социално придобито, е пагубна.

След влизането на България в Европейския съюз като че ли останахме без ясен приоритет и това в някаква степен създаде вакуум в обществото. Защо се получи така?

След влизането в Европейския съюз останахме без национална кауза и се отдадохме на индивидуална алчност и лакомия. Когато се водеха преговорите, не можахме да определим ясни приоритети, както направиха други страни.

Всъщност скритият приоритет беше да надхитрим европейците, че отговаряме на техните стандарти, за да ни харесат и да ни приемат, и тук се справихме много добре.

Постарахме се да изглеждаме приемливо за пред света, наместо да се обърнем навътре и да си свършим работата.

Това е проблем не само на преговарящите политици, но и на медиите, защото нямаше поле за такъв дебат. Разказваше се само кой политик къде и с кого се е срещал, без да се акцентира върху важните въпроси и приоритетните ресори.

А как виждате ролята на медиите, когато говорим за обединение и за национални каузи?

За съжаление ролята на медиите е по-скоро разрушителна и деморализираща, отколкото просветяваща, култивираща и развиваща.

Нездравото фокусиране върху най-омерзителните и деструктивни проявления на живота, комбинирано с провинциална сервилност към силните на деня и тежка икономическа и политическа зависимост, доведе до изчезване на критичната публичност в България.

Тъй че медиите са част от проблема на това общество, не от решението. И са ясен симптом за болестта на обществото, точно като високата температура. Не те са болестотворният вирус, но са много силен симптом. Разбира се, има и изключения.

Такъв е примерът с медицинските сестри в Либия. В този случай обединението на хората мина през медиите, но трябва да отбележим, че това е солидарност от типа да спасим жертвите, като с евреите и арменците.

Сещаме се да се обединим и да реагираме като група, когато ножът опре до кокала. Както един мой приятел казва: ние реагираме само при изгаряне трета и четвърта степен, когато положението е почти неспасяемо.

Можете ли да посочите събитие, което ни е накарало да се гордеем, че сме българи?

Главно исторически събития ни дават повод за гордост. Ако изключим футболния триумф от 1994 г. или индивидуалните успехи на някой спортист или музикант, всички други неща са свързани със спасяването на евреите, с битката при Одрин и т.н.

Нямаме значимо съвременно събитие, което да бъде еднозначно разпознато като повод за гордост. Дори не сме в състояние да възприемем прехода към демокрация, с всички условности около това как се случи, като успех.

Много хора смятат това за катастрофа. Приемането в ЕС също не е еднозначен повод за гордост, тъй като не бе заслужено, а подарено, и както се разбра, тепърва ще берем срама от това.

Все пак като българи ни свързват и някои добри неща - едно от тях е, че не се отчайваме и не се отказваме, постоянно експериментираме.

Друга добра наша характеристика е, че имаме сравнително висока нагласа за предприемчивост. Но идеята да настроєм колкото може повече грозни бетонни хотели очевидно не е добро предприемачество.

Икономическото оживление се оказа кратко и измамно, а последиците се очертават тежки и продължителни. 2010 г. ще бъде белязана от осъзнаване на мащабите и дълбочината на кризата и безпътицата, в която попаднахме.

Надявам се да разберем причините за случилото се и да извлечем поуки от грешките.

ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ е роден в София. Завършил е българска филология, има дисертация по антропология и организационна култура. Преподавател е в Българския институт за отношения между хората към Нов български университет. Интересите му са в областта на организационното консултиране, социалното управление и развитието на общности.

Злокобният номер 0888 888 888, който носи смърт на притежателите си е активен и не е спиран никога от употреба. Това разкриха за Frognews.bg от пресслужбата на мобилния оператор М-тел.

Интересът към деветте осмици и българските му притежатели Владимир Грашнов, Константин Димитров – Самоковеца и Константин Дишлиев бе провокиран, след като вчера британското издание „Дейли Телеграф” пусна любопитна информация, че поради суеверие и лош късмет номерът вече не е активен. От действие го спряла самата мобилна компания. Според британската медия всеки който е притежавал 0888 888 888 през последните 10 г. е починал.
От М-тел са категорични, че няма да опровергават твърденията на журналистите от Острова, но също така отказват да разкрият и кой сега е собственик на ВИП номера.

При опит да се свържем днес от редакцията с притежателя на мистичната сим-карта се чу познатото съобщение на оператора: „Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват”. То е красноречиво потвърждение, че колегите от „Дейли Телеграф” са били подлъгани, а номерът продължава да е действащ.

Според версията на британските колеги, култовият 0888 888 888 е бил фатален за трима небезизвестни българи. В желанието си да са оригинални и разпознаваеми, те са си договорили с оператора цифровата екстра. В годините на прехода в България се превърна в мода и мания богати и популярни лица да си плащат за интересни и знакови комбинации от числа на мобилните телефони и регистрационните табели на автомобилите. Затова буди интерес странното съвпадение, че Владимир Грашнов, Косьо Самоковеца и Константин Дишлиев до последния си миг, преди да си отидат от този свят са отговаряли на един и същ номер.

Първият притежател на фаталната сим-карта е Владимир Грашнов, бивш главен изпълнителен директор на българския мобилен оператор "Mobiltel", като и председател във футболния клуб „Левски”. Той беше спряган за близък до изгонения от България руски олигарх и перач на пари Майкъл Чорни. Грашнов почина след боледуване от рак на 48-годишна възраст в Правителствена болница. Веднага след смъртта му тръгнаха най-различни слухове за това, какви тайни е отнесъл в гроба богатият бизнесмен. Докторите, които го лекуваха, бяха обвинени, че не са направили животоспасяващото преливане на кръв.

"Владимир лесно печелеше пари и лесно ги харчеше”, разкри баща му Марин Грашнов, партизанин и министър на строежите по времето на Тодор Живков. „Но беше голям организатор. Владееше и арабски, и английски, без да ги учи специално. Той искаше религиозно погребение. Всичко беше планирал. Присъства патриархът с четирима владици и шестима попове”, разказва още родителят.

Твърди се, че скритите богатства на бизнесмена се управляват с желязна ръка от третата му съпруга - Лора Видинлиева, за която бизнесменът решава да се ожени само след 5 минутен размисъл. Скандали се нижат непрестанно и около дъщеря му Мария.
.
По-късно деветте осмици бил даден на „картофения бос" Константин Димитров - Самоковеца, който беше застрелян през 2003 г. в Холандия. За поръчители на убийството са спрягани руски мафиотски босове, твърдят също неточно британците.

Константин Димитров - Самоковеца започва още на 16 г. работа в охраната на хотел "Рила" в Боровец като междувременно учи икономика.
Според изказвания на самия бизнесмен, занимавал се е с търговия, консултантски услуги, внос, ресторантьорство, а също и производство на картофи и пшеница. Само за 2001 г. отчита над 2 милиона лева чиста печалба от българските си фирми. Има и компании в Англия, всяка от които е с печалба от по около 200 000 лири годишно. Притежавал "Мерцедес" за около 150 000 лева, хотел, няколко апартамента, къщи в Боровец и Бистрица. Персоната му привлече внимание, след като се появи на снимка, как носи ковчега на убития бос на ВИС – Васил Илиев. Самоковеца винаги е бил свързван с тази групировка, а през 1997 г. се легитимира, че извършва консултантски услуги на ВИС.

Криминалното досие на Димитров е също богато. През ноември 1994 г. е арестуван като ръководител на група от 19 души, която извършва отвличането, ограбването и пребиването на Любомир Илиев - Ломски в Кюстендил. По-късно е нарочен за един от босовете на контрабандните канали в България. Лично министър Георги Петканов обясняваше, че няма данни как Косьо е попаднал във високите нива на контрабандния бизнес, но уточнява, че не е свързан със структурите на бившата Държавна сигурност.

През ноември 2003 г. Самоковеца бе арестуван и разследван за юмручен скандал в дискотека "Искейп" в София. Тогава неговата охрана и на Красимир Маринов - Маргина и Антон Милтенов - Клюна, които също са били в дискотеката са уреждали със сила споровете си.

Самоковеца е убит на 6 декември 2003 година пред магазин за диаманти в холандския град Амстердам. При покушението бе ранена и манекенката Цеци Красимирова, която го е придружавала.
Физическият извършител Ервин В. беше задържан и сега излежава присъда, а като поръчител на атентата в България се разследваше Йоско Йосифов от Сливен. Съпругата на картофения бос Ангелинка пък и до днес продължава да води с държавата дела за отнемане на имущества, придобити от незаконна дейност.

Последният притежател на сатанинските осмици според „Дейли Телеграф” станал софиянецът със съмнителен бизнес Константин Дишлиев. Той беше убит пред индийски ресторант „Тадж Махал” в София. Дишлиев официално се занимаваше с лихварство, но бе проверяван и за пране на пари - превод от два милиона евро към негова фирма.

Проверката на специализираните органи установява редица интересни неща, като например съществуваща връзка между изпращача на парите от Англия и получателя. Шефка на британската фирма е Моника. Неин е и подписът върху разрешението за отпускане на двумилионната кредитна линия. Гарант за връщането на заема пък е Владимир Дишлиев, който е баща на Константин.

Липсата на свидетелски показания допринасят за безрезултатното прекратяване на разследването за убийството на 28-годишния финансов “играч”. Няколко години по-късно от куршуми загива и майка му Йорданка Запрянова.

Според китайската нумерология числото „8” се свързва с успеха и щастието. Други откриват в него безкрайността и вечността, и това вероятно е било водещо за хората с пари и власт да се свързват и отъждествяват с него. Пред Frognews.bg обаче астроложката Силва Дончева разкри, че европейските разбирания осмицата са различни. Тя е число на Сатурн, и се свързва със смъртта. Астролозите от стария континент приемат категорично, че 8 е цифра, свързана с „изплащането” на кармични дългове.

Хората, обвързани с 8 имат силен интерес към големите неща с чужда помощ и търсят единствено голяма изгода. Те са материалисти, лидери, инициативни и много амбициозни. Отличават се още с много енергичност, самостоятелност. Те са добри организатори и винаги се стремят да държат нещата в свои ръце. Каква съдба обаче държи в ръцете си настоящият притежател на мобилен номер 0888 888 888, все още е загадкa.