16 май 2007
За едни стачка, за други брадва
Властта угоди на мутро-пролетариата, за да не си разваля рахата
Мартин Карбовски
Вечният учител по география от немската гимназия в София Григор Димитров и преди, и след Десети ноември взема 350 лева чиста заплата. Професор в Техническия университет в София кара днес с 420 лева основна заплата плюс към 120 лева за доктор на науките. Лекарка от софийска поликлиника, след като се разплати със здравната каса, й остава да живее с 600 лева. Нейната медицинска сестра се осигурява на 250 лева, реално взема към 300 лева.
Шофьорите в София предизвикаха милостива реакция с леката лъжа, че получават чисто 400 лева. После се оказа, че всъщност вземат към 600. Реално, ако работят извънредно, те могат да изкарат повече от 1000 лева – както и някои от тях го правеха досега. Но от вчера имат за себе си още 7 млн. лева, обещани им от общинарите.
Ватманите и шофьорите няма да забогатеят, но случката е показателна – с помощта на държавни чиновници мутро-пролетариатът винаги печели.
Ако нямаше избори и ако градът не беше София, нещата щяха да се развият по друг начин. Прави впечатление, че рекетът на отделни браншове като таксита и автобуси винаги побеждава, докато истинският пролетариат – хората на науката, изкуството, лекарите, полицията, военните, наемателите на къщата, където трябваше да живее средната класа, са най-бедни в тази страна. Те не успяват да рекетират никого. Не искат. Не могат.
Или просто са по-глупави от шофьорите
Шофьор, това звучи гордо – още от времето на социализма.
Комбинацията "стачка по време на избори" е всъщност съчетание на чиновници плюс браншови шовинисти. Мутрите са в политиката – има ли съмнение след последните убийства? Пролетариатът е в гаражите на Малашевци. И политическите мутри, и пролетариатът се разбраха прекрасно. Получи им се на шофьорите, защото всеки политик изтръпва, като се сети как щеше да изглежда София вчера, ако имаше стачка. Никой не изтръпва, когато се досети как ще изглежда столицата без лекари. Още по-малко страшно, направо смешно е да стачкуват професорите. За политиците такъв протест е като дъжд от добре стерилизирана слюнка – вали, но не е обидно. Не пречи да се проведат изборите. Още не са се сетили да протестират работниците по канализацията – ако запушат отходните тръби на София с телата си, ще могат да си вдигнат заплатите с 1000 процента.
Има браншове, които могат да стачкуват. Други, и да стачкуват – няма смисъл. Но държава, в която евтини професори се возят на стар автобус със скъпоплатен шофьор, е мъртва държава. Някой наля парите на данъкоплатците отново в празната бъчва на лошия държавен капитализъм.
Ако учителите започнат да стачкуват по време на избори (кога друг път?!), ще излезе един мъжки политик и ще каже – шегувате се, ние на рекет не се поддаваме
Но стане ли дума за автобуси и таксита, всеки казва – чест е за мен да реша вашия проблем. Силни са хората с багажници у нас. Хората с умствен багаж са слаби и глуповато тъжни.
Корумпираната политическа класа създаде поредния прецедент – тя не решава проблеми, тя просто поиска спокойствие, за да може да работи за себе си. И всеки, който я обезпокоява с едно сериозно задръстване, е неин партньор. Неин партньор и рекетьор за сметка на други обществени прослойки.
Покрай стачката и нейното геройско предотвратяване една малка дописка не намери място за коментар – Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е обявила обществена поръчка за кетъринг на стойност 450 000 лева (за три години напред). Това е една четиринадесета от спорните шофьорски пари – само за плюскане на една агенция. А тя скоро няма да отвори у нас Силиконова долина, нали?! А другите държавни агенции? На сюрията държавни душмани един шофьор душманин направо ни е приятел. Но душманлъкът си остава начин на управление в тази страна.
В тази ситуация имаме и някаква стачка на манекенките от една агенция. Това всъщност е реалната стачка на обикновените българи. И на тях като на бедните манекенки (със заплата 20 лева на ревю) им се налага или да проституират, или да (се) колаборират със силните на деня, направо да се женят за тях. И в двата случая реалната заплата на една манекенка е 250 лева (екстрите не се споменават). Няма такава държава – шофьорите карат за 1000 лева на месец, агенцията по информационните технологии плюска 150 000 на година, а манекенката се оглежда откъде ще дойде свирката – защото не иска да живее като български професор. А политиците се бият в гърдите как са предотвратили хаос. Хаос обаче нямаше да бъде една шофьорска стачка. Хаосът е днешното статукво на заплащане – тотално ненормално статукво. Нека не се заблуждаваме, политиците не предотвратиха хаоса – просто го опазиха. Отново за сметка на всички нас.
Никой не иска да живее в такава държава. В София днес студентите коментират, че всъщност рекетът е победа само за шофьорите на три линии в София – тия към Малашевци, Централни гробища и Орландовци. Натам автобусите ще са пълни. Както са пълни с лекари и медсестри автобусите за Испания.
