22 май 2007
Черноморието - между пляс, пляс и бум, бум...
от Спас Спасов
Легендата за живота по крайбрежието, създадена от текста на една на пръв поглед безсмислена морска песничка, звучи така:
Хей, каса бира - водно колело...
Хей, първа бира - водно колело...
Пляс, пляс педалите /2/ - водно колело...
Пляс, пляс... докато някой изгърми. И тогава настава суетня, характерна за взривоопасния темперамент на хората край морето. Слуховете разнасят клюки, а те пък от своя страна валидират премълчаваните версии на биографии, с които хората от водните колела са били известни. Убийствата на председателя на общинския съвет в Несебър Димитър Янков и на президента на футболния клуб "Локомотив Пловдив" Александър Тасев станаха поредната причина водното колело да се обърне upside down. Заради безкрайното и методично преобръщане на логиката за житейски възход и падение у нас обществените рефлекси за скандалност отдавна са загубени. На тяхно място много гротескно обикновено се проявява комплексът на загубения идол.
В граждански план България вече се научи да живее с него, без да се опитва да го лекува. По морето обаче, където сантименталната мачовщина по подразбиране отклонява твърде съществена част от обществената енергия към етюди на безплодно перчене, опитите за избиването му отдавна очертаха автономни територии. В тях животът тече по законите на неоконсерватизъм, отстояващ принципа, че личното и обществено щастие се крепят преди всичко на изкуството да неутрализираш правилата.
Първоначалното натрупване
Личните истории на успеха както на Янков, така и на Тасев тържествено попаднаха в светлото петно на прожектора едва след показно охраняваното погребение на първия и траурното едноминутно мълчание преди последния мач на"Локо Пловдив" заради втория. Това, разбира се, стана по вече отиграна сценография: за живите - или добро или нищо, за мъртвите - всичко!
Така едва след убийството на Янков се заговори пълногласно, че хотелиерският му бизнес е навлязъл в златния си период едва след убийството на боса на ВИС Георги Илиев. Заприказва се, че освободен от опеката на по-силния и в плодотворно сътрудничество с "морски емблеми" като Митьо Очите и Янко Помориеца, бившият председател на общинския съвет в Несебър е успял да наложи собствени правила в бизнеса по Южното Черноморие.
Едва след разстрела на Александър Тасев публично бе оповестена и износената от неофициалност "новина", че именно той е наследил голяма част от хотелите, принадлежали на Георги Илиев. От края на деветдесетте обаче кметовете и общинарите по Черноморието периодично забавляват страната с невъобразимо глупави битки за "незабавно спиране на застрояването в курортите" и "налагането на кметски забрани за строителство в крайбрежните зони". Георги Илиев беше класическа мутра. А парите на мутрите нито се влагат, нито се контролират със закон, разпоредби, проверки и прочее безполезни жестикулации на местната и държавната власт. Докзателството - превъзбуденото публично дърдорене за хора с криминални връзки едва след като последните влязат в пантеона на геройски падналите в борбата за първоначалното натрупване у нас.
Нагледно
Вече почти година общинския съвет във Варна води театрална битка с кмета на града Кирил Йорданов за анулирането на договорите за няколко паркинга в центъра на града. Кавгата, разигравана за разведряване на общественото отчаяние, всъщност е излишна. Три от паркингите преграждат буквално части от централните улици в града, за да осигурят на наемателите си места за 120 автомобила. Инвестицията: бариера, барака, бараби по джапанки и касов апарат за разкош. Останалото влиза в приходната част на наемателите - по 1.50 лв. на час.
Договорите и за тези три обекта са изтекли още през 2004 г. , а тези на още 31 паркинга приключват в края на тази и началото на следващата година. Сумата, която влиза в бюджета на Варна от наемите на всичките 34 общински паркинги, е не повече от 250 000 лв. годишно. Това означава, че всяка година ползващите ги дължат средно по 7400 лв., или между 5 и 6 лв. наем за квадратен метър от варненска улица. Това сочи справка на общинската администрация - една от най-пазарно ориентираните България.
Обяснението на необяснимото е в информационната система ДАКСИ. Според нея собствениците на един от паркингите се оказват свързани с бившия председател на СДС във Варна, сега лидер на общинското ръководство на ДПС и зам.-председател на ОбС Янко Станев. Наемател на друг паркинг е била покойната му съпруга, наследена от сина им Петър Станев. В списъка е и някоя си Велина Георгиева, свързана с фирмите "Стар пауър" и "Кавагаз", основани от Каро Агопович, разстрелян през 2002 г. , а от друга - с компаниите "Пеликан груп 96" и "Бумеранг 94".
Като съсобственик на първата ДАКСИ все още пази спомена за покойния Милчо Бонев - Бай Миле, а на втората - за Йордан (Данчо) Марков, взривен в асансьор през пролетта на 1996 г. във Варна. Бариерата на паркинга на варненската автогара се вдига от служители на друга форма - "Крокус" ООД. В този случай опасните връзки на собствениците й водят към Иво Иванов-Гела, сочен преди време като един от наследниците на Васил Илиев по Северното Черноморие.
Нищо старо не е забравено
В сферата на транспорта бизнесът по Черноморието има и друга регионална особеност. Така например варненските шофьори получават право да изчакват реда си на някоя от пиаците в града срещу сума от 130 до 150 лв. на месец, платена на някого, някъде... Разработена е дори "гъвкава схема", при която рекетираните могат да се възползват от силните летни месеци, за да предплатят с отстъпка правото си да ползват местата и през зимата. В курортните комплекси таксата за място пред хотел започва от 2000 лв. на сезон и стига до 4000 лв.
Попитате ли кой събира парите, във Варна ще ви отговорят нехайно "ТИМ-аджии". Единственото оцеляло трибуквие е една от емблемите на града. Споменават го за щяло и нещяло, нещо като универсално обяснение за нещата от живота. А така е, защото и до ден-днешен никой и никъде в държавата не каза ясно има ли я тази извънстолична икономическа империя или не. Във Варна ТИМ е легенда, някаква не съвсем ясна гордост и съдба. Официално зад съкращението стоят незначителни бизнес начинания, спомени за спортно минало, тюлени от спецчастите и други подобни.
В неофициален порядък световноизвестните факти гласят, че структурата разполага с града, плажовете, улиците и ресурсите му в пълния обем на нуждите си. Официално става дума за сериозен бизнес - "Химимпорт", Централна кооперативна банка, "България ер", Българско речно плаване, туристическото дружество "Св. св. Константин и Елена", пристанище "Леспорт"... Неофициално продължават да са синоним на арогантност, черни тениски, силов фитнес, джипове "кубчета" и целия асортимент от "аксесоари". Едно от обясненията за спонтанно заявеното желание на бизнеса по Черноморието към местната власт на предстоящите избори през есента беше именно свръхтеглото на всичко онова, което със или без основание продължава да се нарича ТИМ.
Верижни реакции
Партията на едрия бизнес, който наесен иска официално да влезе в общинския съвет във Варна, се нарича ГЛАС. Поне досега тази нова странност на политическия живот по Черноморието не смущава с друго освен с трудната съвместимост в характерите и поведението на няколко от учредителите си. Всички те обаче единодушно и на всеослушание заявиха, че статуквото в местната власт вече не ги удовлетворява. Статуквото обаче моментално роди конкуренция - "Движение експерти за регионите". Основна фигура във формацията, която през есента трябва да се състезава за възможността да контролира кметската администрация във Варна, е Венелин Жечев, директор на дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустройство" в същата тази общинска администрация.
"Движение експерти за регионите" (ДЕР) също включиха в учредителната си реторика дебат за статуквото. Може би не толкова за промяната му, колкото за коригирането му... Но в качеството си на архитект директорът на общинска дирекция официално фигурира като съсобственик на инвестиционно дружество, което в момента изгражда единия от трите МОЛ-а във Варна. Пак официално името му е едно от трите в екипа на архитектурното бюро "Дизарх". Останалите двама, посочени във фирмената регистрация и като управляващи едноименното дружество, са Светослав Станиславов и синът на Венелин Жечев - Дилян. Студиото по правило разработва всеки сериозен проект във Варна - 30 възлови сгради, пет мегахотела в комплекса Златни пясъци, 10 офис центъра, един от които с над 23 000 кв.м чисти офис площи скоро ще се отразява в огледалните прозорци на общинския билдинг в града. Конфликт на интереси няма: "Законът не го забранява", с отегчение обяснява Жечев.
Традиционното напрежение за първенство по оста Варна - Бургас естествено роди и южняшкия аналог на ГЛАС и ДЕР. Примерът на варненци бе последван в Несебър от строителния предприемач Чавдар Александров, който пък оглави бизнес партията ДЕЛА. В началото на юни концесионерът на плажа в Бургас и собственик на компанията за опаковки "Мултипак" Ваклин Стойновски също ще учреди подобна формация. По Черноморето той стана известен с ирационалната си идея да издигне първия в България небостъргач на мястото на ресторанта си в Морската градина на Бургас.
Под прикритие
По правило провинцията е глуха за медиите. Тя чува новините като констатация, като свършен факт. Така местната власт не се чувства отговорна да дава отговори, защото и гражданите не се чувстват отговорни да ги задават. Регионалното, градското мислене ражда глупавото правило - не дразни съседа, да не си разваляте рахатлъка. Така скандалите, родени в провинцията, имат един-единствен шанс за по-дълъг живот - да стигнат до столицата. Това обаче не означава, че ще намерят решение. Хубавите морски примери в това отношение са поне два:
- Едва през пролетта на миналата година във Варна стана известна сделка на Министерството на отбраната с "Бългериън еко проджектс", в която терен от 3253 кв.м, както и прилежащите му постройки в центъра на Варна бяха заменени за 8 апартамента - седем двустайни и един едностаен, в крайните квартали на София "Връбница", "Люлин", "Надежда" и "Изгрев" в Бургас. Сега комплексът от жилища и магазини, построен върху терена в идеалния център на крайморския град, е пред завършване. В него по проект, изработен пак от споменатото по-горе "Дизарх", има 63 апартамента, 43 ателиета, 19 магазина, два шоурума, два офиса и др. помещения.
Ако вместо да замени терена си, министерството беше учредило върху него право на строеж, би могло да получи за нуждите на крайно нуждаещите се кадрови военни между 25 и 51 жилища, при това в престижната централна част на Варна. Това прави до шуст пъти повече жилища в сравнение с получените осем в периферията на Бургас и София. През лятото на миналата година сделката стигна дори до пленарната зала на парламента, прошумоля и сподели съдбата на стотици подобни с "отпаднало значение". Междувременно МО публикува в сайта на агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" списък с над 20 свои имота във или около Варна и Бургас, които възнамерява да замени или да продаде най-вероятно по същата схема.
- В продължение на няколко месеца местни и национални медии водиха оживен разговор като между глух и ням и с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Причината е вече банална - светиня му не успя да укрие инвестиционната си активност, която само в рамките на около година надхвърли 15 млн. лв. И понеже църквата, както и армията имат привилегията да живеят по собствени и строго охранявани правила, никой не потърси от варненския владика отговорност за имотите с морска панорама, които замени срещу параклиси, винарни, СПА центрове за православен отдих и пр. "Заменките", както той сам обича да казва, останаха в сферата на тленното. След още година ровенето из останките им ще е грозно и съвсем безполезно занимание, а през това време Кирил ще е прелетял още няколко пъти по маршрута София - Ерусалим - София, за да разнася по Великден фетиша на "невеществения" небесен огън.
Ето така в автономните територии край морето животът наистина продължава да тече по свои автономни правила. Отстрани, особено когато в заливите зашляпат водни колела, всичко изглежда ваканционно, забавно, далечно и наивно. В глуповатата песничка от началото на този текст обаче има поука: "Само да внимаваме да не се удавиме - водно колело..."
© Дневник
Легендата за живота по крайбрежието, създадена от текста на една на пръв поглед безсмислена морска песничка, звучи така:
Хей, каса бира - водно колело...
Хей, първа бира - водно колело...
Пляс, пляс педалите /2/ - водно колело...
Пляс, пляс... докато някой изгърми. И тогава настава суетня, характерна за взривоопасния темперамент на хората край морето. Слуховете разнасят клюки, а те пък от своя страна валидират премълчаваните версии на биографии, с които хората от водните колела са били известни. Убийствата на председателя на общинския съвет в Несебър Димитър Янков и на президента на футболния клуб "Локомотив Пловдив" Александър Тасев станаха поредната причина водното колело да се обърне upside down. Заради безкрайното и методично преобръщане на логиката за житейски възход и падение у нас обществените рефлекси за скандалност отдавна са загубени. На тяхно място много гротескно обикновено се проявява комплексът на загубения идол.
В граждански план България вече се научи да живее с него, без да се опитва да го лекува. По морето обаче, където сантименталната мачовщина по подразбиране отклонява твърде съществена част от обществената енергия към етюди на безплодно перчене, опитите за избиването му отдавна очертаха автономни територии. В тях животът тече по законите на неоконсерватизъм, отстояващ принципа, че личното и обществено щастие се крепят преди всичко на изкуството да неутрализираш правилата.
Първоначалното натрупване
Личните истории на успеха както на Янков, така и на Тасев тържествено попаднаха в светлото петно на прожектора едва след показно охраняваното погребение на първия и траурното едноминутно мълчание преди последния мач на"Локо Пловдив" заради втория. Това, разбира се, стана по вече отиграна сценография: за живите - или добро или нищо, за мъртвите - всичко!
Така едва след убийството на Янков се заговори пълногласно, че хотелиерският му бизнес е навлязъл в златния си период едва след убийството на боса на ВИС Георги Илиев. Заприказва се, че освободен от опеката на по-силния и в плодотворно сътрудничество с "морски емблеми" като Митьо Очите и Янко Помориеца, бившият председател на общинския съвет в Несебър е успял да наложи собствени правила в бизнеса по Южното Черноморие.
Едва след разстрела на Александър Тасев публично бе оповестена и износената от неофициалност "новина", че именно той е наследил голяма част от хотелите, принадлежали на Георги Илиев. От края на деветдесетте обаче кметовете и общинарите по Черноморието периодично забавляват страната с невъобразимо глупави битки за "незабавно спиране на застрояването в курортите" и "налагането на кметски забрани за строителство в крайбрежните зони". Георги Илиев беше класическа мутра. А парите на мутрите нито се влагат, нито се контролират със закон, разпоредби, проверки и прочее безполезни жестикулации на местната и държавната власт. Докзателството - превъзбуденото публично дърдорене за хора с криминални връзки едва след като последните влязат в пантеона на геройски падналите в борбата за първоначалното натрупване у нас.
Нагледно
Вече почти година общинския съвет във Варна води театрална битка с кмета на града Кирил Йорданов за анулирането на договорите за няколко паркинга в центъра на града. Кавгата, разигравана за разведряване на общественото отчаяние, всъщност е излишна. Три от паркингите преграждат буквално части от централните улици в града, за да осигурят на наемателите си места за 120 автомобила. Инвестицията: бариера, барака, бараби по джапанки и касов апарат за разкош. Останалото влиза в приходната част на наемателите - по 1.50 лв. на час.
Договорите и за тези три обекта са изтекли още през 2004 г. , а тези на още 31 паркинга приключват в края на тази и началото на следващата година. Сумата, която влиза в бюджета на Варна от наемите на всичките 34 общински паркинги, е не повече от 250 000 лв. годишно. Това означава, че всяка година ползващите ги дължат средно по 7400 лв., или между 5 и 6 лв. наем за квадратен метър от варненска улица. Това сочи справка на общинската администрация - една от най-пазарно ориентираните България.
Обяснението на необяснимото е в информационната система ДАКСИ. Според нея собствениците на един от паркингите се оказват свързани с бившия председател на СДС във Варна, сега лидер на общинското ръководство на ДПС и зам.-председател на ОбС Янко Станев. Наемател на друг паркинг е била покойната му съпруга, наследена от сина им Петър Станев. В списъка е и някоя си Велина Георгиева, свързана с фирмите "Стар пауър" и "Кавагаз", основани от Каро Агопович, разстрелян през 2002 г. , а от друга - с компаниите "Пеликан груп 96" и "Бумеранг 94".
Като съсобственик на първата ДАКСИ все още пази спомена за покойния Милчо Бонев - Бай Миле, а на втората - за Йордан (Данчо) Марков, взривен в асансьор през пролетта на 1996 г. във Варна. Бариерата на паркинга на варненската автогара се вдига от служители на друга форма - "Крокус" ООД. В този случай опасните връзки на собствениците й водят към Иво Иванов-Гела, сочен преди време като един от наследниците на Васил Илиев по Северното Черноморие.
Нищо старо не е забравено
В сферата на транспорта бизнесът по Черноморието има и друга регионална особеност. Така например варненските шофьори получават право да изчакват реда си на някоя от пиаците в града срещу сума от 130 до 150 лв. на месец, платена на някого, някъде... Разработена е дори "гъвкава схема", при която рекетираните могат да се възползват от силните летни месеци, за да предплатят с отстъпка правото си да ползват местата и през зимата. В курортните комплекси таксата за място пред хотел започва от 2000 лв. на сезон и стига до 4000 лв.
Попитате ли кой събира парите, във Варна ще ви отговорят нехайно "ТИМ-аджии". Единственото оцеляло трибуквие е една от емблемите на града. Споменават го за щяло и нещяло, нещо като универсално обяснение за нещата от живота. А така е, защото и до ден-днешен никой и никъде в държавата не каза ясно има ли я тази извънстолична икономическа империя или не. Във Варна ТИМ е легенда, някаква не съвсем ясна гордост и съдба. Официално зад съкращението стоят незначителни бизнес начинания, спомени за спортно минало, тюлени от спецчастите и други подобни.
В неофициален порядък световноизвестните факти гласят, че структурата разполага с града, плажовете, улиците и ресурсите му в пълния обем на нуждите си. Официално става дума за сериозен бизнес - "Химимпорт", Централна кооперативна банка, "България ер", Българско речно плаване, туристическото дружество "Св. св. Константин и Елена", пристанище "Леспорт"... Неофициално продължават да са синоним на арогантност, черни тениски, силов фитнес, джипове "кубчета" и целия асортимент от "аксесоари". Едно от обясненията за спонтанно заявеното желание на бизнеса по Черноморието към местната власт на предстоящите избори през есента беше именно свръхтеглото на всичко онова, което със или без основание продължава да се нарича ТИМ.
Верижни реакции
Партията на едрия бизнес, който наесен иска официално да влезе в общинския съвет във Варна, се нарича ГЛАС. Поне досега тази нова странност на политическия живот по Черноморието не смущава с друго освен с трудната съвместимост в характерите и поведението на няколко от учредителите си. Всички те обаче единодушно и на всеослушание заявиха, че статуквото в местната власт вече не ги удовлетворява. Статуквото обаче моментално роди конкуренция - "Движение експерти за регионите". Основна фигура във формацията, която през есента трябва да се състезава за възможността да контролира кметската администрация във Варна, е Венелин Жечев, директор на дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустройство" в същата тази общинска администрация.
"Движение експерти за регионите" (ДЕР) също включиха в учредителната си реторика дебат за статуквото. Може би не толкова за промяната му, колкото за коригирането му... Но в качеството си на архитект директорът на общинска дирекция официално фигурира като съсобственик на инвестиционно дружество, което в момента изгражда единия от трите МОЛ-а във Варна. Пак официално името му е едно от трите в екипа на архитектурното бюро "Дизарх". Останалите двама, посочени във фирмената регистрация и като управляващи едноименното дружество, са Светослав Станиславов и синът на Венелин Жечев - Дилян. Студиото по правило разработва всеки сериозен проект във Варна - 30 възлови сгради, пет мегахотела в комплекса Златни пясъци, 10 офис центъра, един от които с над 23 000 кв.м чисти офис площи скоро ще се отразява в огледалните прозорци на общинския билдинг в града. Конфликт на интереси няма: "Законът не го забранява", с отегчение обяснява Жечев.
Традиционното напрежение за първенство по оста Варна - Бургас естествено роди и южняшкия аналог на ГЛАС и ДЕР. Примерът на варненци бе последван в Несебър от строителния предприемач Чавдар Александров, който пък оглави бизнес партията ДЕЛА. В началото на юни концесионерът на плажа в Бургас и собственик на компанията за опаковки "Мултипак" Ваклин Стойновски също ще учреди подобна формация. По Черноморето той стана известен с ирационалната си идея да издигне първия в България небостъргач на мястото на ресторанта си в Морската градина на Бургас.
Под прикритие
По правило провинцията е глуха за медиите. Тя чува новините като констатация, като свършен факт. Така местната власт не се чувства отговорна да дава отговори, защото и гражданите не се чувстват отговорни да ги задават. Регионалното, градското мислене ражда глупавото правило - не дразни съседа, да не си разваляте рахатлъка. Така скандалите, родени в провинцията, имат един-единствен шанс за по-дълъг живот - да стигнат до столицата. Това обаче не означава, че ще намерят решение. Хубавите морски примери в това отношение са поне два:
- Едва през пролетта на миналата година във Варна стана известна сделка на Министерството на отбраната с "Бългериън еко проджектс", в която терен от 3253 кв.м, както и прилежащите му постройки в центъра на Варна бяха заменени за 8 апартамента - седем двустайни и един едностаен, в крайните квартали на София "Връбница", "Люлин", "Надежда" и "Изгрев" в Бургас. Сега комплексът от жилища и магазини, построен върху терена в идеалния център на крайморския град, е пред завършване. В него по проект, изработен пак от споменатото по-горе "Дизарх", има 63 апартамента, 43 ателиета, 19 магазина, два шоурума, два офиса и др. помещения.
Ако вместо да замени терена си, министерството беше учредило върху него право на строеж, би могло да получи за нуждите на крайно нуждаещите се кадрови военни между 25 и 51 жилища, при това в престижната централна част на Варна. Това прави до шуст пъти повече жилища в сравнение с получените осем в периферията на Бургас и София. През лятото на миналата година сделката стигна дори до пленарната зала на парламента, прошумоля и сподели съдбата на стотици подобни с "отпаднало значение". Междувременно МО публикува в сайта на агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" списък с над 20 свои имота във или около Варна и Бургас, които възнамерява да замени или да продаде най-вероятно по същата схема.
- В продължение на няколко месеца местни и национални медии водиха оживен разговор като между глух и ням и с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Причината е вече банална - светиня му не успя да укрие инвестиционната си активност, която само в рамките на около година надхвърли 15 млн. лв. И понеже църквата, както и армията имат привилегията да живеят по собствени и строго охранявани правила, никой не потърси от варненския владика отговорност за имотите с морска панорама, които замени срещу параклиси, винарни, СПА центрове за православен отдих и пр. "Заменките", както той сам обича да казва, останаха в сферата на тленното. След още година ровенето из останките им ще е грозно и съвсем безполезно занимание, а през това време Кирил ще е прелетял още няколко пъти по маршрута София - Ерусалим - София, за да разнася по Великден фетиша на "невеществения" небесен огън.
Ето така в автономните територии край морето животът наистина продължава да тече по свои автономни правила. Отстрани, особено когато в заливите зашляпат водни колела, всичко изглежда ваканционно, забавно, далечно и наивно. В глуповатата песничка от началото на този текст обаче има поука: "Само да внимаваме да не се удавиме - водно колело..."
© Дневник
