19 май 2007
Полицията пак сбърка кого да бие и пази
Георги Готев
Мизансценът от делото в софийската Съдебна палата завчера, при което бе разпитан един свидетел с прякор, предизвиква тъжни размисли. Полицията показа, че разполага с внушителен ресурс, за да пази една мутра, а също е достатъчно мотивирана, че да набие изключително грубо един фоторепортер. Не за първи път мутрите се държат в съда сякаш те поръчват представлението. Не за първи път на журналистите им се пречи да вършат работата си със силови методи. Този път обаче бе достигната кулминация от угодничество и от прахосничество на мерки за сигурност в полза на този, който във всяка друга държава щеше отдавна да стои зад решетките. И бе постигнат друг връх - на полицейско насилие срещу беззащитен представител на журналистическата професия. Друг вид насилие освен ударите и ритниците е, че е бил накаран от полицаите да унищожи своя труд - снимките, които бе направил секунди по-рано.
Министър Петков може да уволни полицаите, набили колегата ни Емил Иванов, и това е правилно. Удивителен обаче е рефлексът на униформените, довел до издевателство над колегата. Всъщност не ми е трудно да си го обясня. Когато гледам буквално всеки ден колко весело катаджии си бърборят с шофьорите на грамадни черни джипове със запомнящи се номера, виждам, че униформените се ласкаят, че могат да бъдат в услуга и да забавляват с шеги такива успели момчета. Веднъж ми се случи да направя снимка, при която влезе в кадър една мутрешка кола. Гардовете на сградата наблизо, в която е офисът на съответната мутра, насила ми взеха фотоапарата и личната карта. Изтриха снимката, а личните ми данни продиктуваха по телефона. На кого? Очевидно на някой в МВР, който, изглежда, отвори компютъра и след малко ги посъветва да внимават с мен. Просто извадих по-голям късмет от колегата Емил Иванов.
Когато често критикуваме съда, следствието, прокуратурата, че понякога са на страната на бандитите, напоследък пропускаме вътрешното министерство. Боят до Съдебната палата показа, че май бъркаме.
© Standart
Мизансценът от делото в софийската Съдебна палата завчера, при което бе разпитан един свидетел с прякор, предизвиква тъжни размисли. Полицията показа, че разполага с внушителен ресурс, за да пази една мутра, а също е достатъчно мотивирана, че да набие изключително грубо един фоторепортер. Не за първи път мутрите се държат в съда сякаш те поръчват представлението. Не за първи път на журналистите им се пречи да вършат работата си със силови методи. Този път обаче бе достигната кулминация от угодничество и от прахосничество на мерки за сигурност в полза на този, който във всяка друга държава щеше отдавна да стои зад решетките. И бе постигнат друг връх - на полицейско насилие срещу беззащитен представител на журналистическата професия. Друг вид насилие освен ударите и ритниците е, че е бил накаран от полицаите да унищожи своя труд - снимките, които бе направил секунди по-рано.
Министър Петков може да уволни полицаите, набили колегата ни Емил Иванов, и това е правилно. Удивителен обаче е рефлексът на униформените, довел до издевателство над колегата. Всъщност не ми е трудно да си го обясня. Когато гледам буквално всеки ден колко весело катаджии си бърборят с шофьорите на грамадни черни джипове със запомнящи се номера, виждам, че униформените се ласкаят, че могат да бъдат в услуга и да забавляват с шеги такива успели момчета. Веднъж ми се случи да направя снимка, при която влезе в кадър една мутрешка кола. Гардовете на сградата наблизо, в която е офисът на съответната мутра, насила ми взеха фотоапарата и личната карта. Изтриха снимката, а личните ми данни продиктуваха по телефона. На кого? Очевидно на някой в МВР, който, изглежда, отвори компютъра и след малко ги посъветва да внимават с мен. Просто извадих по-голям късмет от колегата Емил Иванов.
Когато често критикуваме съда, следствието, прокуратурата, че понякога са на страната на бандитите, напоследък пропускаме вътрешното министерство. Боят до Съдебната палата показа, че май бъркаме.
© Standart
