18 юни 2007
Търговци на кръв въртят 2 милиона
"Донорите", които причакват жертви по улица "Клокотница", предлагат кръв с начална цена четиристотин лева за банка. Като се има предвид, че това са 450 милилитра, литърът излиза към 900 лева. Държавната цена е десет пъти по-ниска. Разбира се, това е само начало на пазарлъка, но за 70 лева кандидат за кръводаряване не се намира.
Така е не само в София, а и в другите пет регионални центъра в Плевен, Варна, Пловдив и Стара Загора. И там има хора, които преживяват от кръводаряване. Разликата е само в цената - в София почват от 400 лева за банка и сключват сделки при цена 100-120. В Пловдив можете да намерите кръводарител за 80, в Стара Загора и Варна - да се спазарите и за 50 лева на банка.
Черната борса се вдъхновява от държавата, която я забранява. За всяка планова операция болниците искат от близките на пациентите бележки за кръводаряване - от една до три-четири банки според сложността на хирургическата интервенция. Тези документи всъщност са незаконни, тъй като нарушават правилата за анонимност на донорите и реципиентите.
"Няма нормативен акт, който да разрешава на болниците да искат такива бележки", признава доц. Андрей Андреев, директор на Националния център по хематология и трансфузиология в София. Те получават безплатно кръв по заявки, които се правят всяка година. Но благодарение на бележките центърът успява да набави достатъчно кръв за нуждите на лечебните заведения.
През миналата година у нас са събрани 148 993 банки, от които 28 320 са от безвъзмездни кръводарители. Други 4529 банки са от платени. Останалите 116 144 души са имали нужда от бележки, за да бъдат оперирани техните близки. Или 80% от кръводарителите фактически са изнудвани да го правят.
В двора на софийския център на улица "Братя Миладинови" 158 е паркиран фолксваген с врачански номер. Шофьорът е докарал трима души да дадат кръв за майка му. Хората, които са от по-далеч или нямат близки и роднини, прибягват до помощта на "донорите" отпред.
Като има търсене, ще има и предлагане. Лекарите съветват хората, готови да си платят, да изчакват края на деня. Тогава цените падат. Никой не може да каже колко хора са използвали услугите на платените кръводарители. Ако предположим, че срещу заплащане са получени една пета от бележките, каквито са наблюденията на лекарите, при средна цена 100 лева за банка на черната борса се въртят годишно между два и два и половина милиона лева, срещу които се дават над десет хиляди литра кръв.
Тя има официална държавна цена - 40,50 лева на банка. Толкова получават платените кръводарители. Те са хора с редки кръвни групи, които предварително са изследвани за болести и стават донори по няколко пъти годишно. Останалите дарители се водят безвъзмездни и получават по един пакет с русенско варено, шоколад, вафли и калорични напитки на стойност 8 лева.
Тяхната кръв се изследва, след като пакетът и бележката са дадени. Около 4% от нея е негодна за използване, защото над 3000 кръводарители годишно се оказват боледували от хепатит. Само за един ден в София понякога връщат по повече от 10 души, защото не отговарят на изискванията - или са прекарвали болести, увреждащи кръвта, или са дошли, преди да изтече срокът от 2 месеца след последното кръводаряване.
"Понякога хващаме хора с чужди лични карти - казва дежурният лекар, който не желае да се споменава името му. - Всеки ден връщаме по няколко души за това."
Парадоксалното е, че в София черната борса се върти до едно от полицейските управления - Второ районно. Лекарите от кръвния център обаче не си спомнят някога органите на МВР да са предприемали акция срещу търговците на кръв. "Сигурно си плащат на полицията. Това е търговия с органи, която е подсъдна", казва един от мъжете с бели престилки.
Полицията: Това са частни сделки
Понеже началникът на Второ районно в София беше в отпуск, зададох въпросите си на Любомир Иванов, ръководител на сектор "Криминален" в същото РПУ.
- Г-н Иванов, знаете ли, че законът забранява търговията с кръвни продукти?
- Да.
- Защо полицията не се намесва, когато край управлението се върти черна борса с кръв?
- Нямаме такава информация. Нееднократно сме правили проверка и се оказва, че тези, които стоят там, даже не дават кръв.
- Те уговарят сделките.
- В болницата ви искат кръв, вие нямате роднини или близки и сте принудени да си търсите други дарители. Ако правите сделка помежду си, ние не можем да се бъркаме. Това са лични отношения.
- Тогава и корупцията е лична работа на страните в една сделка.
- Не смесвайте нещата. Полицията се намесва, когато има престъпление, нарушение или някакво оплакване. До момента няма оплакване нито от кръвния център, нито от някой гражданин.
- Не ги смесвам. Това е незаконна сделка, която облагодетелства и двете страни. Затова те се прикриват. И вие твърдите, че полицията не може да се меси в незаконни сделки?
- Не един път сме влизали там. Никой не иска да съдейства. Изписаха се статии, че препречват пътя, че придърпват хората от улиците... Нямаме такова впечатление. Правили сме проверки, но до разгонване не се е стигало, не е имало защо. Те не пречат, не нарушават закона, поне пред нас. Жалба в РПУ не е постъпвала, нито пък в СДВР, откъдето да ни я препратят. Като дойде някой да се оплаче, ще вземем отношение.
- Значи всички знаят, че се търгува с кръв, само полицията - не?
- Ние също го знаем, но когато се опитваме да реагираме, никой не откликва - нито едната, нито другата страна.
- Говори се, че те си плащат на полицаите, за да не ги закачат. Чували ли сте това?
- За първи път го чувам. Това са глупости. Да дойде някой да се оплаче, ще вземем мерки.
- На мен пък ми звучи съвсем логично.
- Като ви звучи логично, дайте нещо конкретно.
© Крум Благов, Standart