01 юни 2007
200 бона и си министър
Мирчо Циганина признава как пълнел партийни каси
От 200 бона до 1 милион лева струва министерското кресло у нас. Това излиза от отчета на скандалния бизнесмен Мирчо Петков-Циганина до руските му партньори от фирма "Алтаир". Документът бе огласен от бившия шеф на Държавния резерв Димитър Димитров по Нова тв и предизвика нов трус във властта.
Мирчо Циганина твърди, че е дал 1 млн. лв., за да стане Нихат Кабил министър, и е приготвил още толкова за поста на Емел Етем. 200 000 пък отишли, за да види във властта "добрия си познат" Румен Петков. Това са куп лъжи, атакуват кабинета с компромати, отговориха в един глас засегнатите. Те припомниха, че Димитров бе уволнен за далавери, а Мирчо Петков разследван за крупни измами. Скандалът гръмна два часа преди главният прокурор Борис Велчев да обяви резултатите от проверката по скандала Овчаров-Александров.
Мирчо задлъжнял на ортаците с $12 млн.
Руснаците му дали пари, за да купи резиденцията на Тато в Правец
Скандалният бизнесмен Мирчо Митюв Петков е подписал протокола на 29 май 2004 г., за да обясни защо не може да върне дълга от $12 млн. към руските си партньори. Освен това той слага параф върху план за разсрочено погасяване с фиксирани точни дати на вноските. Това е станало по време на едно от посещенията на руснаците в София преди 3 години. В документа Петков обяснява, че вместо предварително договорените $2 млн. разполага само с 1 млн. лв., защото имал ангажименти за финансиране на 3 политически партии. Това са БСП, НДСВ и ДПС, които впоследствие стават управляваща коалиция.
В дъното на на бизнес интересите на руснаците от град Рязан стои бившата резиденция на Тодор Живков в Правец.
На 3 и 4 август 1992 г. Мирчо Петков получава общо $4,5 млн. долара от руснаците, които са близки до Рязанския нефтохимически комбинат.
Според договорките Петков трябва да купи резиденцията и бар-вариетето "Шатрата" за общо $1 млн. Нотариалният акт трябва да бъде издаден на името на смесената фирма "Алтаир", в която Мирчо Петков има 51 на сто от капитала.
Като изпечен циганин Мирчо не купува нищо, а сключва 10-годишен договор за съвместна дейност между фирмата "Езтур" АД и собственото си дружество ЕТ "Миомит-Мирчо Петков". Той се блъска в гърдите си с руските пари и спасява дружеството, като му дава стоков кредит за 10 млн. тогавашни лева за дизел за отопление и за сметките за ток. Тогава тези милиони се равняват на 713 000 долара.
Истината лъсва едва през 1994 г., разказва съдружникът му Андрей Смирнов, който през 2004 г. председателства събранието, на което е подписан скандалният протокол.
Тогава става ясно, че Петков е фалшифицирал две от страниците на договора за съвместна дейност. През 1997 г., с помощта на подменените страници, съдът признава общия дълг на дружеството собственик на резиденцията "Езтур", в полза на "Миомит" на Мирчо Петков. Става въпрос за 1 313 000 долара (главницата плюс лихвите). 5 години по-рано парите са дадени от "Алтаир".
След съдебни саги, продължили няколко години, през 2000 г. вече трима души имат интерес към резиденцията. Те са Мирчо Петков, данъкоплатец №1 за 2006 г. Валентин Захариев и синдикалистът от КНСБ Желязко Христов.
Тогава се намесва и босът на "Лукойл" Валентин Златев, който също е от Правец. Двамата Валентиновци правят комбина, разказват свидетели. Захариев дава 100 000, а Златев 200 000 долара. За общо 300 000 долара те купуват дяловете на "Труд и капитал" и се сдобиват с 3 хотела плюс резиденцията.
Фактически Златев взима хотелите и бар-вариетето, а "Финметалс" на Захариев слага ръка върху резиденцията. Той я купува по данъчна оценка от 100 000 лв. И си връща дълга от $50 000 на Мирчо Петков.
На всички е ясно обаче, че имотът струва много повече. Затова през 2004 г. Мирчо завежда дело срещу бившия си приятел. На 2 май 2006 г. районният съд в Ботевград обявява договора за продажба между "Езтур" и "Финметалс" за недействителен. Така Мирчо Петков връща владението си върху резиденцията.
Комсомолецът завлече Япончик
Звездата на родения през 1959 г. в плевенското с. Койнаре Мирчо Петков изгрява, когато той е комсомолски секретар в българското посолство в Москва. Началото е афера с горива. С чара си на Остап Бендер стига и до боса на руската мафия Вячеслав Иванов Япончик. И не само че работи за него, но и го завлича със $100 000. Япончик дава парите на Мирчо със заръката да купи дълго кожено палто на приятелката му. Циганина обаче решава да спести за себе си някой долар и купува къса шуба. Когато разбира за измамата, Япончик го наказва да извади пари за палтото от собствения си джоб.
Петков става публично известен със скандалите около източването на Държавния резерв през последните няколко години. "Митам", "Миомит" и още доста свързани с него дружества се оказаха в епицентъра на аферите с изчезнали държавни запаси и неизгодни сделки с жито, дизел и бензини от резерва. Само за четири години - от 2000 до 2004 г., Мирчо и ортаците му източват продукти за над 200 млн. лв.
Чрез серия от съмнителни регистрации и пререгистрации на дружества правешкият "предприемач" слага ръка през 2003-а и на военния завод "Бета" в Червен бряг. И го опосква както той си знае. Около 2000 т черни и цветни метали на Държавния резерв, оставени на съхранение в складовете на "Бета", са деблокирани и продадени без знанието на държавата. Две 800-тонни преси "Мюлер" са демонтирани и изнесени зад граница като "обикновена железария", въпреки че са в официалния списък на стоките с възможна двойна употреба. Продадени са всички по-читави машини, с които допреди няколко години "Бета-Червен бряг" произвеждаше бронетранспортьори.
Срещу Мирчо Циганина се водят четири наказателни производства - две за източването на Държавния резерв, едно - за военния завод "Бета-Червен бряг" АД и още едно - по жалба от бившите му руски партньори, които завлякъл с около 7 млн.долара. Въпреки това обаче той винаги досега се е измъквал невредим от разследванията. Стигне ли се до връщане на пари на кредиторите, практически се оказва, че Мирчо Петков не притежава нищо. Той няма банкови сметки, нито по-сериозно движимо имущество, а недвижимите му имоти - заводи, хотели, ресторанти, къщи, юридически са собственост на негови близки и роднини. Въпреки това се говори, че Мирчо Циганина притежава леки коли най-малко за пет милиона евро.
Източвали резерва с фалшиви гаранции
Циганина сам пишел документите ментета, свидетелства негов съратник
Източването на резерва става по стройна схема. Когато запасите трябва да се подменят, от складовете се освобождава количеството гориво или зърно, което трябва да се изкупи от частна фирма. Но понеже дружеството няма пари, резервът му дава стоките на кредит. Парите трябва да се върнат едва след препродажбата на пшеницата или горивото. В замяна на това фирмата дава банкови гаранции, с които при гаф да овъзмезди държавната институция.
Ако резервът има нужда да закупи дадена стока, на близките фирми се дава паричен кредит за това. Тогава отново е възможно източване на бюджета, като фирмата не дава зърното, а прибира парите за покупката му.
Как тези схеми действат, обясни пред "Стандарт" Тодор Ангелов, собственик на "БГ снакс". Той свидетелства, че всички пари от дейността на фирмите са прибирани от Мирчо Циганина. Документи, подписани от собствениците на "БГ снакс" - Тодор Ангелов, и на "Акома" - Галина Иванова, показват същото.
"Зърното, което 10-12 фирми бяха взели от Държавния резерв, дойде при мен в "БГ снакс". През 2002 г. изнесох 85 000 тона - по 300 лв. на тон това прави общо 25,5 млн. лв. Всички пари ги взимаше Мирчо", разказва Тодор Ангелов. "В един момент по сметката ми имаше $7 млн. долара, които моята счетоводителка изтегли и предаде на Петков."
Схемата стартира в ранното лято на 2003 г. Тогава зърното е на привършване, а цената му - най-висока. То трябва да се върне през есента, когато идва новата реколта и цените падат. "Трябваше да спечелим по 30-60 лв. на тон в зависимост от маржа", казва Ангелов.
Но зърното никога реално не влиза в държавните силози. Банковите гаранции са "кухи", а документите, показващи, че е върнато - фалшиви.
Мирчо Петков успява да нареди свои хора на важни позиции в държавната администрация. Неговият близък адвокат Станимир Цолов е назначен в Комисията за защита на личните данни. Петър Инчовски оглавява клона на резерва в Плевен, във Варна директор става кумецът на Циганина - Христо Павлов. Във Велико Търново със стоките започва да се разпорежда дългогодишната управителка на фирмата му "Митам" ООД Христина Данчева. В София нещата дирижира Винчо Винчев, съпруг на близка на Мирчо счетоводителка от Ботевград.
Кадрилът дава възможност на Циганина да извърти втора афера - този път с дизелово гориво. Взима го от резерва отново с фалшиви банкови гаранции, които пише собственоръчно, разказва Ангелов.
Една от гаранциите е по договор N235 за покупка на горива от тетевенската фирма "НИТТИ-Йонита Цакова", предназначени за резерва. Тя е за 4014,19 лв. При проверка на договорите става ясно, че всъщност количеството е 2800 тона за 2,573 млн. лв. Фирмата се представлява с пълномощно, заверено от скандалния столичен нотариус Слави Крашевски на 18 февруари 2004 г. Подписът на собственичката Йонита Цакова е фалшифициран. На 16 май Крашевски е осъден на 2 години условно с 3-годишен изпитателен срок и забрана да упражнява дейността на нотариус. "Подписът ми е фалшифициран, не познавам Григорий Желев, нито някога съм ходила при Крашевски", каза вчера пред "Стандарт" собственичката Йонита Цакова.
© Standart
От 200 бона до 1 милион лева струва министерското кресло у нас. Това излиза от отчета на скандалния бизнесмен Мирчо Петков-Циганина до руските му партньори от фирма "Алтаир". Документът бе огласен от бившия шеф на Държавния резерв Димитър Димитров по Нова тв и предизвика нов трус във властта.
Мирчо Циганина твърди, че е дал 1 млн. лв., за да стане Нихат Кабил министър, и е приготвил още толкова за поста на Емел Етем. 200 000 пък отишли, за да види във властта "добрия си познат" Румен Петков. Това са куп лъжи, атакуват кабинета с компромати, отговориха в един глас засегнатите. Те припомниха, че Димитров бе уволнен за далавери, а Мирчо Петков разследван за крупни измами. Скандалът гръмна два часа преди главният прокурор Борис Велчев да обяви резултатите от проверката по скандала Овчаров-Александров.
Мирчо задлъжнял на ортаците с $12 млн.
Руснаците му дали пари, за да купи резиденцията на Тато в Правец
Скандалният бизнесмен Мирчо Митюв Петков е подписал протокола на 29 май 2004 г., за да обясни защо не може да върне дълга от $12 млн. към руските си партньори. Освен това той слага параф върху план за разсрочено погасяване с фиксирани точни дати на вноските. Това е станало по време на едно от посещенията на руснаците в София преди 3 години. В документа Петков обяснява, че вместо предварително договорените $2 млн. разполага само с 1 млн. лв., защото имал ангажименти за финансиране на 3 политически партии. Това са БСП, НДСВ и ДПС, които впоследствие стават управляваща коалиция.
В дъното на на бизнес интересите на руснаците от град Рязан стои бившата резиденция на Тодор Живков в Правец.
На 3 и 4 август 1992 г. Мирчо Петков получава общо $4,5 млн. долара от руснаците, които са близки до Рязанския нефтохимически комбинат.
Според договорките Петков трябва да купи резиденцията и бар-вариетето "Шатрата" за общо $1 млн. Нотариалният акт трябва да бъде издаден на името на смесената фирма "Алтаир", в която Мирчо Петков има 51 на сто от капитала.
Като изпечен циганин Мирчо не купува нищо, а сключва 10-годишен договор за съвместна дейност между фирмата "Езтур" АД и собственото си дружество ЕТ "Миомит-Мирчо Петков". Той се блъска в гърдите си с руските пари и спасява дружеството, като му дава стоков кредит за 10 млн. тогавашни лева за дизел за отопление и за сметките за ток. Тогава тези милиони се равняват на 713 000 долара.
Истината лъсва едва през 1994 г., разказва съдружникът му Андрей Смирнов, който през 2004 г. председателства събранието, на което е подписан скандалният протокол.
Тогава става ясно, че Петков е фалшифицирал две от страниците на договора за съвместна дейност. През 1997 г., с помощта на подменените страници, съдът признава общия дълг на дружеството собственик на резиденцията "Езтур", в полза на "Миомит" на Мирчо Петков. Става въпрос за 1 313 000 долара (главницата плюс лихвите). 5 години по-рано парите са дадени от "Алтаир".
След съдебни саги, продължили няколко години, през 2000 г. вече трима души имат интерес към резиденцията. Те са Мирчо Петков, данъкоплатец №1 за 2006 г. Валентин Захариев и синдикалистът от КНСБ Желязко Христов.
Тогава се намесва и босът на "Лукойл" Валентин Златев, който също е от Правец. Двамата Валентиновци правят комбина, разказват свидетели. Захариев дава 100 000, а Златев 200 000 долара. За общо 300 000 долара те купуват дяловете на "Труд и капитал" и се сдобиват с 3 хотела плюс резиденцията.
Фактически Златев взима хотелите и бар-вариетето, а "Финметалс" на Захариев слага ръка върху резиденцията. Той я купува по данъчна оценка от 100 000 лв. И си връща дълга от $50 000 на Мирчо Петков.
На всички е ясно обаче, че имотът струва много повече. Затова през 2004 г. Мирчо завежда дело срещу бившия си приятел. На 2 май 2006 г. районният съд в Ботевград обявява договора за продажба между "Езтур" и "Финметалс" за недействителен. Така Мирчо Петков връща владението си върху резиденцията.
Комсомолецът завлече Япончик
Звездата на родения през 1959 г. в плевенското с. Койнаре Мирчо Петков изгрява, когато той е комсомолски секретар в българското посолство в Москва. Началото е афера с горива. С чара си на Остап Бендер стига и до боса на руската мафия Вячеслав Иванов Япончик. И не само че работи за него, но и го завлича със $100 000. Япончик дава парите на Мирчо със заръката да купи дълго кожено палто на приятелката му. Циганина обаче решава да спести за себе си някой долар и купува къса шуба. Когато разбира за измамата, Япончик го наказва да извади пари за палтото от собствения си джоб.
Петков става публично известен със скандалите около източването на Държавния резерв през последните няколко години. "Митам", "Миомит" и още доста свързани с него дружества се оказаха в епицентъра на аферите с изчезнали държавни запаси и неизгодни сделки с жито, дизел и бензини от резерва. Само за четири години - от 2000 до 2004 г., Мирчо и ортаците му източват продукти за над 200 млн. лв.
Чрез серия от съмнителни регистрации и пререгистрации на дружества правешкият "предприемач" слага ръка през 2003-а и на военния завод "Бета" в Червен бряг. И го опосква както той си знае. Около 2000 т черни и цветни метали на Държавния резерв, оставени на съхранение в складовете на "Бета", са деблокирани и продадени без знанието на държавата. Две 800-тонни преси "Мюлер" са демонтирани и изнесени зад граница като "обикновена железария", въпреки че са в официалния списък на стоките с възможна двойна употреба. Продадени са всички по-читави машини, с които допреди няколко години "Бета-Червен бряг" произвеждаше бронетранспортьори.
Срещу Мирчо Циганина се водят четири наказателни производства - две за източването на Държавния резерв, едно - за военния завод "Бета-Червен бряг" АД и още едно - по жалба от бившите му руски партньори, които завлякъл с около 7 млн.долара. Въпреки това обаче той винаги досега се е измъквал невредим от разследванията. Стигне ли се до връщане на пари на кредиторите, практически се оказва, че Мирчо Петков не притежава нищо. Той няма банкови сметки, нито по-сериозно движимо имущество, а недвижимите му имоти - заводи, хотели, ресторанти, къщи, юридически са собственост на негови близки и роднини. Въпреки това се говори, че Мирчо Циганина притежава леки коли най-малко за пет милиона евро.
Източвали резерва с фалшиви гаранции
Циганина сам пишел документите ментета, свидетелства негов съратник
Източването на резерва става по стройна схема. Когато запасите трябва да се подменят, от складовете се освобождава количеството гориво или зърно, което трябва да се изкупи от частна фирма. Но понеже дружеството няма пари, резервът му дава стоките на кредит. Парите трябва да се върнат едва след препродажбата на пшеницата или горивото. В замяна на това фирмата дава банкови гаранции, с които при гаф да овъзмезди държавната институция.
Ако резервът има нужда да закупи дадена стока, на близките фирми се дава паричен кредит за това. Тогава отново е възможно източване на бюджета, като фирмата не дава зърното, а прибира парите за покупката му.
Как тези схеми действат, обясни пред "Стандарт" Тодор Ангелов, собственик на "БГ снакс". Той свидетелства, че всички пари от дейността на фирмите са прибирани от Мирчо Циганина. Документи, подписани от собствениците на "БГ снакс" - Тодор Ангелов, и на "Акома" - Галина Иванова, показват същото.
"Зърното, което 10-12 фирми бяха взели от Държавния резерв, дойде при мен в "БГ снакс". През 2002 г. изнесох 85 000 тона - по 300 лв. на тон това прави общо 25,5 млн. лв. Всички пари ги взимаше Мирчо", разказва Тодор Ангелов. "В един момент по сметката ми имаше $7 млн. долара, които моята счетоводителка изтегли и предаде на Петков."
Схемата стартира в ранното лято на 2003 г. Тогава зърното е на привършване, а цената му - най-висока. То трябва да се върне през есента, когато идва новата реколта и цените падат. "Трябваше да спечелим по 30-60 лв. на тон в зависимост от маржа", казва Ангелов.
Но зърното никога реално не влиза в държавните силози. Банковите гаранции са "кухи", а документите, показващи, че е върнато - фалшиви.
Мирчо Петков успява да нареди свои хора на важни позиции в държавната администрация. Неговият близък адвокат Станимир Цолов е назначен в Комисията за защита на личните данни. Петър Инчовски оглавява клона на резерва в Плевен, във Варна директор става кумецът на Циганина - Христо Павлов. Във Велико Търново със стоките започва да се разпорежда дългогодишната управителка на фирмата му "Митам" ООД Христина Данчева. В София нещата дирижира Винчо Винчев, съпруг на близка на Мирчо счетоводителка от Ботевград.
Кадрилът дава възможност на Циганина да извърти втора афера - този път с дизелово гориво. Взима го от резерва отново с фалшиви банкови гаранции, които пише собственоръчно, разказва Ангелов.
Една от гаранциите е по договор N235 за покупка на горива от тетевенската фирма "НИТТИ-Йонита Цакова", предназначени за резерва. Тя е за 4014,19 лв. При проверка на договорите става ясно, че всъщност количеството е 2800 тона за 2,573 млн. лв. Фирмата се представлява с пълномощно, заверено от скандалния столичен нотариус Слави Крашевски на 18 февруари 2004 г. Подписът на собственичката Йонита Цакова е фалшифициран. На 16 май Крашевски е осъден на 2 години условно с 3-годишен изпитателен срок и забрана да упражнява дейността на нотариус. "Подписът ми е фалшифициран, не познавам Григорий Желев, нито някога съм ходила при Крашевски", каза вчера пред "Стандарт" собственичката Йонита Цакова.
© Standart
