22 юни 2007
Търговци на кръв печелят по милион
Най-рядката група АВ стига до 300 лева на черния пазар
От търговия с кръв не може да се живее. Разбира се, ако си кръводарител. Защото не може да ставаш донор повече от пет пъти годишно. Мъжете, които всеки ден се въртят на улица "Братя Миладинови" 158 в София и за които "Стандарт" разказа в предишна публикация, не са кръводарители. Така е и около другите четири кръвни центъра в страната. Това са тези, които уговарят сделките. Видяла, че ги снимаме отдалеч, една от жените в двора тихо пошепва: "Снимай шефовете, не нас!"
Шефовете на черния пазар за кръв въртят по няколко донори, готови веднага да дадат от скъпоценната течност при нужда. Според запознати с бизнеса кръводарителите взимат не повече от 35-40% от сумата. Но най-малко 40 лева - толкова, колкото според държавната тарифа получават платените кръводарители с редки кръвни групи. Останалото прибира дилърът, който е нещо като мениджър или агент. Сметките показват, че тези хора печелят повече от един милион годишно.
Бели престилки също се включват в бизнеса с кръв, привлечени от неговата доходност. В пловдивските медицински заведения например посредници са санитарите и помощният персонал на лечебниците - техници и охранители. Това твърдят пациенти, на които са правени операции. Отделно всеки болен, който няма роднини, много бързо научава, че кръв предлагат и ромите, които се навъртат уж случайно в района на болниците.
Хигиенистите първи се ориентирали и когато някой има нужда от кръвопреливане, веднага услужливо предлагали да помогнат. Охранителите и техниците не се решавали да стават донори. Обикновено те посредничат при намирането на кръв срещу съответната комисиона. Най-евтино продават кръв санитарите от ромски произход - 80 лева за банка. Повече пари искат закъсали българи. За една банка нулева група те вземат до 150 лева, а най-рядко срещаната АВ стига до 300 лева.
От ръководството на най-голямата пловдивска болница, университетската "Св. Георги", обясняват, че лечебницата строго следи за подобни случаи. "Ние нямаме кабинет по кръвовземане и ако някой има намерение да печели от продажба на кръв, не може да го направи тук", твърди заместник-директорът д-р Константин Зисов. От кръвопреливния център категорично отказаха да дадат информация по въпроса, понеже директорът отсъствал.
Варненци също твърдят, че санитарките участват в продажбата на кръв. Там на няколко пъти охраната на центъра по хематология е разгонвала "донорите" отпред, но те пак се връщат.
В Плевен също са вдигнали ръце. "Нямаме основание да искаме от полицията да разгонва ромите. Площадката пред центъра е обществена - казва директорът на плевенския център д-р Лако Лаков. - Написали сме с огромни букви предупреждение към близките. То е залепено на главния вход. Ние изследваме кръвта, но не можем да обхванем всички рискове. Истински късмет е, че досега не сме попадали на донор със скрита зараза."
"Виж кво, бате, държавата е виновна, що не осигури кръв на тия хора, дето имат нужда", казва Васил, тартор на "донорите" в Стара Загора.
Парламентът на два пъти, през 2003 и 2006 г., обсъжда проблема. Някои депутати предлагаха да се легализира платеното кръводаряване, което така и така е факт. Народното събрание обаче не прие тези идеи. Вместо това въведе солени глоби. Който извърши сделка с кръв или кръвни съставки, се наказва с глоба от 1000 лв., а при повторно нарушение сумата става 10 000 лв.
Засега не е известно някой да е глобен.
© Екип на "Стандарт"
От търговия с кръв не може да се живее. Разбира се, ако си кръводарител. Защото не може да ставаш донор повече от пет пъти годишно. Мъжете, които всеки ден се въртят на улица "Братя Миладинови" 158 в София и за които "Стандарт" разказа в предишна публикация, не са кръводарители. Така е и около другите четири кръвни центъра в страната. Това са тези, които уговарят сделките. Видяла, че ги снимаме отдалеч, една от жените в двора тихо пошепва: "Снимай шефовете, не нас!"
Шефовете на черния пазар за кръв въртят по няколко донори, готови веднага да дадат от скъпоценната течност при нужда. Според запознати с бизнеса кръводарителите взимат не повече от 35-40% от сумата. Но най-малко 40 лева - толкова, колкото според държавната тарифа получават платените кръводарители с редки кръвни групи. Останалото прибира дилърът, който е нещо като мениджър или агент. Сметките показват, че тези хора печелят повече от един милион годишно.
Бели престилки също се включват в бизнеса с кръв, привлечени от неговата доходност. В пловдивските медицински заведения например посредници са санитарите и помощният персонал на лечебниците - техници и охранители. Това твърдят пациенти, на които са правени операции. Отделно всеки болен, който няма роднини, много бързо научава, че кръв предлагат и ромите, които се навъртат уж случайно в района на болниците.
Хигиенистите първи се ориентирали и когато някой има нужда от кръвопреливане, веднага услужливо предлагали да помогнат. Охранителите и техниците не се решавали да стават донори. Обикновено те посредничат при намирането на кръв срещу съответната комисиона. Най-евтино продават кръв санитарите от ромски произход - 80 лева за банка. Повече пари искат закъсали българи. За една банка нулева група те вземат до 150 лева, а най-рядко срещаната АВ стига до 300 лева.
От ръководството на най-голямата пловдивска болница, университетската "Св. Георги", обясняват, че лечебницата строго следи за подобни случаи. "Ние нямаме кабинет по кръвовземане и ако някой има намерение да печели от продажба на кръв, не може да го направи тук", твърди заместник-директорът д-р Константин Зисов. От кръвопреливния център категорично отказаха да дадат информация по въпроса, понеже директорът отсъствал.
Варненци също твърдят, че санитарките участват в продажбата на кръв. Там на няколко пъти охраната на центъра по хематология е разгонвала "донорите" отпред, но те пак се връщат.
В Плевен също са вдигнали ръце. "Нямаме основание да искаме от полицията да разгонва ромите. Площадката пред центъра е обществена - казва директорът на плевенския център д-р Лако Лаков. - Написали сме с огромни букви предупреждение към близките. То е залепено на главния вход. Ние изследваме кръвта, но не можем да обхванем всички рискове. Истински късмет е, че досега не сме попадали на донор със скрита зараза."
"Виж кво, бате, държавата е виновна, що не осигури кръв на тия хора, дето имат нужда", казва Васил, тартор на "донорите" в Стара Загора.
Парламентът на два пъти, през 2003 и 2006 г., обсъжда проблема. Някои депутати предлагаха да се легализира платеното кръводаряване, което така и така е факт. Народното събрание обаче не прие тези идеи. Вместо това въведе солени глоби. Който извърши сделка с кръв или кръвни съставки, се наказва с глоба от 1000 лв., а при повторно нарушение сумата става 10 000 лв.
Засега не е известно някой да е глобен.
© Екип на "Стандарт"
