Хрониките на Чалгастан

29 юни 2007

 

Колко убийства трябват, за да нахокат България

Колко убийства на български политици са необходими, за да накарат Европейската комисия да публикува наистина критичен доклад? Вчерашната "декларация за напредък" на България и Румъния, която всъщност показва колко малко напредък са постигнали те в борбата с корупцията и престъпността, е забележителна с умишлената си мекота. Комисарят за правосъдие и вътрешен ред Франко Фратини, докато отбелязваше "корупцията по високите етажи на властта" в двете страни, заяви, че това не е опит да бъде "посочен някой с пръст или засрамен". Комисията е взела политическо решение да посочи проблемите и да окуражи двете страни, каза той. Това е удивително заявление, като се има предвид каталогът на престъпността, особено в българския случай. Той показва най-ярко дилемата на Европейската комисия.
ЕС прие двете страни, които са най-бедните в съюза и с най-тежко наследство от комунизма, преди те да бъдат готови във всеки смисъл на тази дума. Какво може да се направи сега, когато те са вече членове и пълзят бавно (ако го правят изобщо) към нормите и изискванията на ЕС, на които трябва да отговаря всяка страна член? Отговорът е: не много. Има заплаха за спиране на парите, която със сигурност ще ги ужили, но ще забави реформите още повече. Но възможната санкция за поставяне на съдилищата им извън системата на ЕС изглежда беззъба, като се има предвид колко малка е ролята им в живота на двете страни.
Румъния е по-оптимистичният случай, ако решите, че обикновената корупция е за предпочитане пред безкрайната българска сага от убийства на известни личности. На съдиите се плаща толкова малко, че да остават глухи, когато ги подкупват, а съдилищата "увъртат", когато трябва да преследват хора с власт и пари. Комисията отбелязва някакъв напредък, като конституционни промени и независимост на съдебната система. Но Румъния още не ги е приложила на практика и в този момент тонът на комисията на преднамерена търпимост става смешен. Откъде намира тя сили да хвали румънската "Национална агенция за честност"? По време на преговорите за членство румънските власти говореха това, което трябва да се казва, но осъществиха твърде малко от намеренията си, което правят и сега.
Но шокиращият случай е България: повече от 155 поръчкови убийства на обществени места след 2000 г., според данни на вътрешното министерство. Да си богат, да си политик, да бъдеш президент на футболен клуб Локомотив Пловдив - всички тези неща се оказват смъртоносни, и то неведнъж. Комисията изразява "дълбока загриженост" по повод убийствата на местни политици през тази година и липсата на осъдени. В действителност, като смекчава критиките си, тя не прави услуга нито на България, нито на ЕС.
© The Times

This page is powered by Blogger. Isn't yours?