Хрониките на Чалгастан

От две близо две седмици човеците обитаващи територията на България са в странно тургурно състояние. Полусънно, полупатриотарско, полумахмурлийско. Разхождаме се със свещи край храмове, скитове и параклиси. Ядем обредни хлябове и шарени яйца. После пеем пролетарски песни и след това издигаме анархистични лозунги. Чудим се кой е св. Борис-Михаил - Покръстител? Казваме че не го помним.

Над главите ни летят с гръм изтребители М-17 и въртолети “Кугър”. Яки момчета с камуфлирани лица и дрехи се търкалят по централния столичен площад и чупят тухли. Ошашавени родители и деца ги гледат. Японци ги снимат. Но това са само репетиции на военна мощ. Все едно сме превзели и Берлин и Багдат взети заедно.

В странен сън пърпорят коли и по двете ни антимагистрали и пътуват от точка А до точка Б. И обратно… По пазарищата прекупвачи “от производителя” вдигат цените на хайванчета и краставици. Поради голямото плюскане. Това е оправданието на отглаголния циник.

Сънно републиканско царство. Резерватна радост на упоени с халюциногенно вещество добичета. Сладостно мучене подир сън и хедонистична страст от гледката на нова чревоугодност. Реалити откъдето и да го погледнеш.

Или така наречения наш прекрасен живот.

Държавата е в отпуск по решение на най-първите хора именно в държавата. И как няма да е така, след като са се заредили и църковни и партийни и лични празници един през друг. Последния ще е хем християнски, хем професионален, хем браншови.

Междувременно и за юбилеи ще се вдигат наздравици и за по-обикновени, премиерски рождени дни, и на знаменити именници трябва да почетем празника. Не съществуване, а пълен рай. Отвсякъде.

Но ако в тази идилия на вулгарния ни нашенски хедонизъм, не дай си Боже ни заболи зъб, спре електричеството или ни се запуши канализацията. Ако в резерватно забвение си подпалим стрехата или се натровим  след патриотични тостове и ни дотрябва помощ, какво става? Става така, че някога недоволстващите даскали почват да ругаят лекарите за корупция. Медиците псуват пожарникарите. А, те пък не могат да си идат до вкъщи, щото трамваите са в празничен режим. И не скърцат. Нищо… Държавата празнува. Нека празнува, но какво? Много успешния “ремонт” на Министерския съвет? Залавянето на всичките бандити? Православната хегемония? Просветната реформа за азбукарчетата? Спортните ни успехи? Или извинението на Христо Стоичков към враговете му в родината?

А може би закупуването на танкетката М-1017, която ще бъде показана на Ура-Патриотарски парад по случай Деня на храбростта? Храбростта да продадеш купища армейските имоти и да организираш Парад на “победата” който струва толкова, колкото да се храни остатъчната ни войска цяла година? А на поканата за шоуто гордо да виси вече бившето ти министерско име? Позор ли е, или слава? Ама така го искала Европа! Кръгли глупости. Гостуващ у нас европейски чиновник ни обля със студена вода по този повод и рече, че локалните войни в Европа са анахронизъм. Какво Косово ли? Капан за наивници и панаирно стрелбище за националисти?

Просто така ни е удобно да живеем. И просто това правителство наистина доказа, че е най-българското правителство от 20 години насам. Какво мечтае резерватния български индивид: Хлеб, тютюн и кълки. И възможно повече. Ето ни ги! Ама заплатите, ами цените на горивата, ами цените на зърното, ами здравеопазването? Вместо това, забавления в резервата. Половината европейски пари ще се покрият. Другите ще се сучат с десетилетни врътки и концесионни хватки, а малка част ще се дава за дандании. За народа! А народа, нека се упоява с оная халюционногенна бутилка с надпис “Гроздова ракия” с турски менте бандерол и с плиткото гърло и дълбокото деколте на някоя Екстра Цица.

И понеже сме болни от споменатия вулгарен хедонизъм на Тук и Сега - приемаме ловката уловка. А може би така ни и трябва. Пак чужд дипломат изрече, че като ли това е най-доброто за страната. Развива се дребния бизнес и ресторантьорството. А и никому не пречим с идиотски идеи и мозъчни проблясъци. Пък и икономиката ни нищо реално не губела. И още: И полицаите и бандитите били еднакво пияни. Затова се стигало само до битови инциденти в престъпната инфраструктура. Кой знае, може и да е прав странникът? Важното е да няма обидени. Пък и скоро идва 24 май, точно ще сме излезли от махмурлука и трябва отново да запие / запеем: “Върви народе възродени…” Без да знаем, ни за кой народ става дума, ни от какво се е възродил? И въобще възродил ли се е? А дотогава сити празници в резервата. Нали все за това мрънкаме. Оцеляване, оцеляване… Хак ни е