Хрониките на Чалгастан

Коста Рика не дава Иван Китов, който затри три трезора

Преди десет години банковата система в България преживя най-кошмарния си период. Заради отпуснати и невърнати заеми 17 трезора бяха докарани до фалит. Много хора загубиха спестяванията си, а фирмите - парите по сметките си. Срещу банковите шефове бяха възбудени съдебни дела. Повечето от тях обаче не са приключили и до днес.
В серия от публикации през пролетта "Стандарт" припомни сагата, довела до заличаване от регистрите на няколко от най-големите частни и държавни банки. Сега ще разкажем за банкерите, които стоят зад черната статистика - кои са те, къде са сега и с какво се занимават. За тяхната история четете в поредицата "Банкрути".

Няколко банкери проявиха добър нюх и навреме напуснаха страната. Въпреки обявяването им за издирване от Интерпол досега няма резултат.

Някои от тях дори вече не се търсят. Сред най-скандалните бегълци е Иван Китов, който се спряга в банковите среди като "троен убиец". Негови жертви станаха петричката Бизнесбанк, маданската Кристалбанк и добричката Добруджанска банка. В началото на 2005 г. Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР, обяви, че търсеният чрез Интерпол с червен протокол банкер е задържан в Сан Хосе, столицата на Коста Рика.

Банкерът е имал неблагоразумието да поиска да влезе в САЩ и при снемане на отпечатъци на границата е станало ясно, че въпросното лице се издирва за особено големи измами. Иначе Китов безпроблемно се подвизавал в южноамериканската държава и имал дори местен паспорт на името на Джак Хасел Босман Петрова. Той бил женен за рускиня, натурализирана местна жителка (вероятно оттам е фамилията Петрова). През март 2005 г. България е отправила искане Китов да бъде екстрадиран, но досега няма резултат - нито отговор пристига, нито самият банкер.

За разлика от другите банкери Китов е обвинен не по прословутия (и напълно неработещ) чл. 282 от Наказателния кодекс, а по чл. 203. Разликата е, че първият е за престъпления по служба и се отнася за шефове на държавни предприятия, а вторият - за присвояване в особено големи размери, и по него се лежи от 10 до 30 години в затвора. Китов влезе в банковите среди като председател на съвета на директорите и основен собственик на маданската Кристалбанк.

Необходими му са само 4 месеца (от май до септември 1993 г.), за да източи от нея 1 млн. щатски долара и 240 млн. стари лв. Това кръвопускане е решаващо за трезора, който бе затворен през 1996 г.

Впоследствие с тези пари той създава Бизнесбанк в Петрич, чиято съдба е същата, и то по идентична схема. Освен това БНБ рефинансира с още $1 млн. закъсалата Кристалбанк, които не само че не влизат в нея, но директно са прехвърлени по сметки в чужбина и съдбата им до днес е неизвестна.

Сега българският съд търси от него близо 2 млн. нови лв. Китов е арестуван през 1998 г., но Софийски градски съд го пуска под гаранция на 14 ноември 1997 г. срещу рекордните 100 млн. стари лева. Това не пречи на пишман банкера да напусне страната, вероятно с паспорт на чуждо име, защото никъде по граничните пунктове не е регистрирано преминаването му.

За разлика от домораслия "банкер" Иван Китов другият сега пребиваващ зад граница клиент на прокуратурата идва от Финландия с атестация на крупен бизнесмен и с капиталистически ореол.

Атанас Тилев е невъзвръщенец от 70-те години, за него се говори, че е зет на виден финландски политик, член на кабинета. Той основава Банка за земеделски кредит, няколко компании, започващи с "Дару", внася мощни луксозни коли. Банката работи кратко време и (както е задължително за трезори с нещо земеделско в името) не отпуска нито един заем за родното селско стопанство. Ако не броим фирмата "Агропромстрой" на монтанския частник Борислав Славчов, който покрай многото си дейности приватизира млекокомбината в града. Той "виси" на Тилевата банка с 40 млн. германски марки/лева. Самият Тилев не е върнал 5 млн. щатски долара, отпуснати на негови фирми. Това обаче не му пречи сега безпроблемно да кръстосва Европа.

През 1998 г. (две години и половина след обявяването на трезора в несъстоятелност) издава своята автобиография под заглавие "Опит за завръщане", която има премиера в Лондон. В нея обяснява как бившите комунисти не му позволяват да се върне в родината си. За дълговете, разбира се, няма нито ред. Тилев има постоянно местожителство във Виена, където живее със семейството си. Синът му тази година завърши престижен лондонски бизнес колеж. Друг подсъден шеф на скандалната земеделска банка - Дончо Кючуков, също е гражданин на света, за да не попадне в "лапите на правосъдието". За него се смята, че няколко години е бил в Аржентина. Сега обаче е издирван предимно в Германия.

Валерия Стойкова

Тилев е прототип на героя от “Вчера”

Банкерът Атанас Тилев и бившият шеф на разузнаването Бриго Аспарухов са прототипите на Иван и Ростислав от култовия филм на Иван Андонов и Владо Даверов "Вчера". Даверов, Тилев и Аспарухов са съученици от Немската гимназия в Ловеч. Ролите на двамата тийнейджъри са сред най-значимите постижения за младите тогава актьори Христо Шопов и Георги Стайков.

Биографичен факт от филма е приятелството между двамата, както и огромната им амбиция да успеят в живота.

Впоследствие Бриго беше уволнен от поста си и като една от причините се сочи изземането и унищожаването на досието на Атанас Тилев.

© Standart News