Хрониките на Чалгастан

Билбордът на списание “Его” нахално рекламира модела на успеха – СПАС РУСЕВ – “Сивият кардинал”; човекът на Симеон Сакскобургготски в сянка; приятел и ученик на скандалния принц Савойски; богатият бизнесмен събрал на яхта в Монако, компания от министри, депутати и мафиоти.

СПАС РУСЕВ с излъскана физономия и скъпарски костоюм, нахално гледа от билборда забогатялия елит и го зове да стане потребител на неговия лайфстайл и крещящите предизвикателства.

СПАС РУСЕВ колкото и да се променя, не може да скрие следите си, оставени по тъмните пътеки на българския преход и това как стана „човекът в сянка”, „сивият кардинал” и ОЛИГАРХ. 

СПАС РУСЕВ е ловкият комбинатор и специалист по схеми, сценарии и игри, който винаги печели и умело осребрява с голяма лична изгода.

На яхтата в Монако наета от Спас Русев са: шефът на фирма“ Амигос“ Петър Петров(първият от ляво) – мафиот, играе карти с финансовия министър Милен Велчев, жълтият депутат Мирослав Севлиевски и бизнесмена Любчо Минчев-близък на Симеон и НДСВ. Отзад Иван Тодоров-Доктора (разстрелян по-късно в София мафиот) разговаря с транспортния министър Пламен Петров. Срещата между министри, депутат, политик и мафиоти е организирана от Спас Русев, който поема и разходите.

СПАС РУСЕВ – НАЧАЛОТО НА ВЪЗХОДА.

„Ех, да те пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две годинки.
(Алеко Константинов)

На 7 януари 1991 г. президентът Желев назначава изтъкнатия седесар
Петко Симеонов за директор на Агенцията за чуждестранна помощ – АЧП. Веднага след издаването на Указа, започват масово ходатайствата. Леа Коен подкрепена от Берберян, налагат протежето си Спас Русев за заместник – директор на Агенцията въпреки, че е без висше образование.

От трибуната на 36 – то Народно събрание, депутатът Стефан Чанев хвърля бомбата като казва: „От създаването си, Агенцията се е превърнала в бърлога на грабители. Станала е нещо повече от солунската митница за всички келепирджии. Вместо състрадание, човещина и справедливост, там са създадени условия за похищение на милостинята, че дори и за продаването й в чужбина. Много фирми и лица нагло печелят от социалната окаяност на хората”.
Сериозни обвинения срещу Агенцията отправени от високата трибуна.

През 1991 г. по повод кандидатурата на Спас Русев, Петко Симеонов казва: „Познавах лично Спас от предизборната кампания на СДС – инициативен, контактен, енергичен”. И той е назначен в ръководния екип на Агенцияга като зам.директор.

След близо 20 години, на 20.06.2010 г. коментирайки статията “Милионерът Спас Русевпримамва депутатите на Бойко с компроматна яхта”, Петко Симеонов казва друго:
„Спас Русев беше невзрачен шофьор от УБО и возеше др. Стоян Марков, най – младия член на Политбюро. След 10 ноември, Стоян Марков се покри в Лондон, а Спас премина в СДС не без помощта на др. Андрей Луканов. Събираше дарения и направи добро впечатление на Ръководството. Убедихме Желю да издигнем Спас Русев в Агенцията за чуждестранна помощ. Получи се и започнахме да получаваме дарения за стотици милиони, в стоки и продукти. Населението беше гладно, от чужбина идеха ТИРове с масло, изкуствено мляко и месни консерви. Отделно се получаваха крупни чекове. На Русев му се регистрира фирма и Стоян Марков започна да го консултира. Така с парите на народа и за народа Спас Русев забогатя, уреди някои дългове на княз Кирил Преславски и така се приближи до Симеон. После започна да контактува с юпитата, финансира кампанията на НДСВ и стана сив кардинал”. (без коментар)

„След 10 ноември 1989 г. България навлезе в най – мътния си политически период. Това беше и най – подходящото времето за правене на пари – незаконни, направо крадени. Около Агенцията се навъртаха разни хора, които искаха да са по – близо до извора – президентството“.

Един от тях беше Асен Агов,който се бе провалил на изборите като кандидат за председател на СБЖ и на изборите за ВНС като независим. Стана ”пъблик релейшън ” на обществени начала, без заплата или хонорар при АЧП. За сметка на това, от създадените лични политически и стопански връзки той добре се възползва.

Тайно беше „посъветван”да изтегли заем от Първа частна банка. Влезе в списъка на кредитните милионери и след огласяването им, той върна заема си, но вече сериозно обезценен.

Така Асен Агов „законно” стана милионер в зелено. Този хитър ход направиха още много други, посветени в игрите с лева и долара на БНБ и частните банки.

А народът, гладен и мизерстващ викаше: Само СДС!!!….Само СДС!!!….

През лятото на 1990 г. Спас Русев основава фирмата ”Артемис-6”, която взима активно участие в предизборната кампания на СДС.

Ето защо Петко Симеонов се съгласява, фирмата на Спас Русев да поеме обслужването на първия, а след това и всички следващи траншове от Европейските помощи за България.

Вижте една малка част от оборота на фирмата: м. юли 1991 г. в касата влизат 10 млн. лева, а само за първите 15 дни на август – 15 млн. (тогава 1 долар е 17 лева).
Милиони, милиони….много милиони, също като Солунската митница.

За АЧП Едвин Сугарев споделя: „Получих документи от „кухнята“ на Агенцията, обобщих ги в доклад и ги дадох на Желю (Президента). „При Петко Симеонов се краде и то се краде сериозно. Направи нещо, защото ще стане голям скандал – казвам на Желю”!

Започва разследване срещу АЧП и Спас Русев за незаконно източване на Агенцията, но то върви бавно и се влачи безкрайно.

В ревизионенният акт на АЧП са посочени груби нарушения на ръководството през 1991-1992 г., въпреки това, делото се замотава докато накрая се потулва.

Във фирмата при Спас работи съпруга на секретарката на Петко Симеонов, а край Агенцията се въртят и не малко сини активисти, включително Мирослав Севлиевски.

В Агенцията Спас Русев работи близо две години – толкова, колкото искаше Алеко. Много прав е бил – две години са достатъчни.
За Спас вече се говори, че е един от най – богатите българи.

Когато започва усилено да се коментират големите кражби в АЧП и тръгва следствието, Спас и жена му тихо се измъкват от България.

До отиването им в Лондон, жена му е била секртарка на банкера Тилев, собственик на Банка Земеделски Кредит, която като много други, изкуствено фалира и завлече държавата, фирми и спестяванията на много хора.

Предприемчивата фамилия Русеви не може да не се е възползвала от това, че банката охотно раздаваше необезпечени кредити.
В Лондон Русеви са приютена от приятеля им Иван Станчов – вече посланик на България в Обединеното Кралство.

Спас Русев решава, че трябва да се образова. Но той в България вече беше усвоил най – важното – как се правят бързо пари.

Спас Русев е роден на 4 юни 1954 г. в Перник. Като активен комсомолски кадър става шофьор в ЦК на ДКМС, после в УБО – ДС като личен шофьор на кандидат – члена на Политбюро Стоян Марков. След време, тази връзка ще се окаже една от най – печелившите в живота му.
След 10 ноември 1989 г. той е освободен от УБО и става служител в дирекция „Софийски музикални седмици“.

Умело се издига до протеже на бившата комунистка Леа Коен, известно време преди 10 ноември директор на Софийска Държавна Филхармония, после в любовна авантюра с диригента на Филхармонията Константин Илиев зарязва семейството си и остават в чужбина, докато накрая се завръща в България с актив на партийка – невъзвращенка.

И Леа Коен се превръща във върла седесарка, която врежда Спас Русев на работа в ”златната мина”- Агенцията за Чуждестранна Помощ и то като заместник директор.
Спас Русев няма висше образование, но компенсира с умело ласкателство и добри маниери.
„Много съм благодарен на Иван Станчов. Той ми каза, тук не е твоето място, ти трябва да дойдеш в Лондон”.

Посланикът Иван Станчов помога изключително много на заможния емигрант Спас Русев. Свързва го със Симеон и синовете му, които му отварят вратите към ценните връзки на висшето общество.

Ескандер Малеки е другият важнен човек в кариерата на българина. Той е син на ковчежника на бившия ирански шах Мохамад Реза Пахлави, австрийски гражданин, но живее в Лондон и е крупен бизнесмен. Неговата „Глобал секюритис“ е инвестиционна компания с 30 филиала пръснати в няколко континента и с централа в Истанбул.

Печелившият бизнес на тандема Малеки – Русев са телекомуникациите, а основната им фирма в България е „Телелинк“ с главен акционер Русев. В регистъра „Телелинк“ се води 99% собственост на „Скотамбър Лимитид“ – Гибралтар.

Сближаването на „Телелинк“ с БТК прераства бързо в съвместен бизнес. Регестрира се консорциум „Училища Онлайн“, който печели конкурса за обхващане на българските училища в мощна интернет мрежа.

Договорът е на стойност 31 млн. лева. Списъкът на поръчките за „Телелинк“ бързо се разширява и вече обхваща съдебната система, БНБ, финансовата група, застрахователите и др.
Така започва възходът на Спас Русев – възход на един бъдещ”ОЛГАРХ”.