Хрониките на Чалгастан

На 18 април 2003 г. посред бял ден на оживения бул.”Цариградско шосе”в София, избухва бомба поставена в жабката на мерцедес С 8887 МР на Иван Тодоров с прякор „Доктора”, шофиран от самия него. От атентата той се отървава само с обгаряне, драскотини, спукани тъпанчета и голяма уплаха. Шофьорът, на чието място е трябвало да бъде Доктора, е разкъсан на парчета и загива на място. Той е бил и бодигардът му.

След експлозията, Докторът е отведен в болница и се твърди, че при разпит пред следователи, той споделя конкретни факти за парите, които дава на много лица – политици, полицаи, магистрати, митничари и други.

Докторът от 1994 г. е следствен, обвиняем е за грабеж и отвличане, но делото му  съзнателно се протака. От няколко години той живее с приятелката си в аристократичния лондонски квъртал „Саунт Кенсингтън”. Луксозният му апартамент е в непосредствена близост до апартамента на Георги Велчев –  братът на Милен Велчев. Докторът сравнително рядко пребивава в България.

Според бившия шеф на митниците Емил Димитров – Ревизоро, Докторът е станал милионер чрез държавна протекция, по време на втората половина от управлението на Иван Костов. Изветно е, че Ревизоро винаги е от добре информираните.

Бомбата е дело на специалисти, организаторите са от бранша, участвал е и близък човек на Доктора, следели са го много професионално и са знаели движението му.

След взрива, при огледа в багажника на мерцедеса, криминалистите намират куфарче, с различни скъпи предмети, документи, както и тефтер, в който имало списък на хора, на които Докторът е давал пари.

Твърди се, че са намерили и снимки направени на яхта в пристанище, което се оказало, че е Монако. Месеци наред за снимките нищо не се говори, докато в-к „Труд” не пише статия за тях. Кеворкян, в предаването „Всяка неделя” и той подхваща темата със снимките, включително и чрез интервю с участника на яхтенското парти Мирослав Севлиевси.  Очевидно, всичко това не е случайно. Тошо Тошев и Кеворкян внаги под формата на „сензация” не рядко изпълняват нечия поръчка.

Няколко дни след шума в пресата и телевизията, Спас Русев счита, че трябва да  проговари: „Миналата година, беше през ваканцията за 24-ти май, поканих на яхта семействата на Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, Пламен Петров и други приятели за кръга на Формула 1 в Монако. Съжалявам, че дадох повод момчетата да бъдат атакувани в една компроматна война”.

От направените на яхтата няколко снимки фатална се оказва  само една.

Историята с разкриването на тази снимка е забулена в някаква мистерия, защото освен версията, че е намерена в багажника на взривената кола на Доктора, лансира се и втора версия, че „случайно” е намерена в бюрото на лице с инициали П.П. Определено, трябва да се има предвид Амигоса, за когото има съмнения, че е организатор на атентата срещу Доктора.

Прилагаме копие на тази снимката, защото тя играе централна роля в яхтения скандал.

На преден план се вижда собственикът на финансова къща „Амигос – 3“ Петър Петров, с прякор „Амигоса”- първият от ляво. Той е бизнеспартньор на Доктора и също като него е следствен, но за пране на пари в особено големи размери. И неговото дело се влачи, а той като Доктора пътува свободно навсякъде. Амигоса играе карти в компания с финансовия министър Милен Велчев, жълтия депутат Мирослав Севлиевски и бизнесмена Любомир Минчев, известен като дясната ръка на Спас Русев, активист в НДСВ и приближен на Симеон. На заден план се виждат седнали на столове, в профил Иван Тодоров – Доктора и в гръб, тогавашният транспортен министър Пламен Петров. Домакинът Спас Русев не е на снимката. Поводът е известен –  да се наблюдават от яхтата съзтезанията на „Формула”1.

Фаталната снимка като взрив разтърси държавата и правителството на Симеон Сакскобургготски. Едно обаче е пределно ясно:

Ако не беше взривена колата на Доктора,”яхтена афера” нямаше да има! И не е важно къде е намерена снимката – в багажника на взривената кола на Доктора, или в бюрото на Амигоса.

Същественото е в подбирането на  момента снимката да се покаже.

Следват поредица озадачаващи и съмнителни действия от участниците, или от съпричастни, включително и служебни лица. Убедете се сами.

Никой от компанията не казва кой е поканил известните мафиоти Доктора и Амигоса, или как са се озовали на яхтата.

Царският депутат Севлиевски казва:

„Отидох да гледам кръг от състезанието на Формула 1 в Монако, по покана на Спас Русев. На коктейла се появи и Доктора. Но кой е бил той, какво е правил на яхтата, как снимките са попаднали в неговата кола, кой е правил копията от тях, това поне на мен не ми е известно и до днес”. Невероятно, такъв печен бизнесмен и политик – толкова „невеж”???

„Целият скандал се разви по правилата на най – добрите български компроматни практики. Вероятно основната цел беше да се удари Милен Велчев и покрай него удариха и мен заедно с министъра на транспорта Пламен Петров”.

„А карти с Доктора не играхте ли”? Пита го жуналист:

„Дали съм играл карти с Доктора? Карти е играно, но карти с него аз никога не съм играл. С него нито съм играл, нито съм разменил тестета с карти”. Снимката опровергава лъжите на Севлиевски.

„Щом говорите за компроматни схеми, няма как да изключите от тях Бойко Борисов, защото именно той раздуха нещата”? Продължава журналиста.

„Аз смятам, че Бойко Борисов беше въвлечен в тази компроматна война”.

– От кого?

„Точно това е най – големия въпрос, на който вероятно след време отговор сигурно ще получим и аз и Милен Велчев и самият Бойко Борисов. Ясно е, че тук става дума за кукловоди, които са на много високо ниво, над нивото на самите участници в скандала, а интересите също са били огромни, за да почнат да дърпат конците”.

Ниво над министри, депутат, главния секретар на МВР, дърпане на конци, кукловоди, и огромни интереси – много силни и озадачаващи думи?!?

Министър Велчев казва, „че бил на яхтата със семейството си, а там имало хора, които видял за първи и последен път”. И дума не обелва за Доктора или за съдружника в бизнеса му – Амигоса. Братът на Велчев в Лондон има апартамент съвсем близо до този на Доктора и се знае, че те семейно се познават. Амигосът е в Лондон на гости на Доктора, а Милен да не знае за това?

Емил Димитров – Ревизоро твърди, че преди яхтената среща в Монако, подобна е имало между Иван Тодоров – Доктора с Милен Велчев и Мирослав Севлиевски в България. На нея  министърът е участвал заедно с прес – аташето си. Участвали са и хора от финансовата къща „Амигос 3”. Очевидно, някой не казва истината, по – точно лъже!

Бизнесменът Спас Русев – царски съветник и приближен на Симеон, в интервю не скрива, че той е поръчал яхтата но след това и той замълчава. Наемът на яхтата за един уйкенд, според Доктора струва между 50 и 80 хиляди долара. Това е само една част от разходите. Не се включват скъпите коктейли и луксозни обяди и вечери и други екстри, за които домакинът е много вещ.

Спас Русев – организаторът на яхтената сбирка не може да ни убеди, че канейки тази „странна компания”, той не е преследвал някаква цел.     Ние знаем за неговите умения да осребрява многократно вложените пари.

Сензационно и може би не случайно, той хвърля бомбата, като казва, че „навремето запознал Бойко Борисов с Иван Тодоров – Доктора, за да му се окажело съдействие. Сега, той много съжелявал, дето запознал Доктора с Бойко Борисов и затова, че поискал от него услуга”.

Деликатно направен намек за връзка на Борисов с Доктора.

След атентата, при разпита на Дактора от следователите, той също е споменал, че се познава с главния секретар на МВР Бойко Борисов.

Пита се дали, дали Бойко не е от ”бушоните”, които е трябвало да гръмнат, за да се осигури спокойствието на мафията.

Според в-к „24 часа”, „Докторът е подал документи за гражданство в Монако, но му е отказано поради негативни данни, предоставени от българските власти. Това станало причина Спас Русев да иска среща с ген. Бойко Борисов, който да съдейства за Доктора пред властите в Монако. Борисов обаче го пренасочил към министър Георги Петканов”.

По – необичайна е загрижеността на Спас Русев към Доктора, отколкото връзката Борисов – Доктора, която Спас Русев се опитва да внушава.

За това говори и фактът, че кръгът „Новото време”- бивши царски депутати и близки на Спас Русев, атакуват главния секретар Борисов за „компромата” със снимките от яхтата и го обвиняват за контакти с Доктора. Милен Велчев дори казва, че за компрометиращата информация отговорността не е на Георги Петканов, а на човек под него.

Всички участници в яхтения „компромат” упорито наблягат на версията “случайна среща”, но не могат да заличат убеждението, че тя е едно добре планирано бизнесрандеву, което щеше да остане в пълна тайна, ако не бяха изскочили след атентата снимките.

За това говорят и невероятните ходове, които се разиграват в МВР и по върховете на властта!

Шефът на НСБОП Румен Миланов по повод на атентата бил привикан в „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред” при Парламента. Там той казал, че два дни МВР се чудили къде са правени снимките на Велчев, Севлиевски и Доктора. Той също казал,че в багажника на взривената кола в куфарче, освен снимките, имало и книжа, заведени като”чанта с документи”. Същият ден, в следствието направили пълно описание на вещите и документите, след което те са взети в НСБОБ, за да се преснимат, тъй – като в чантата имало дори копия от оперативни разработки на спецслужбите срещу Доктора.

Фактически, шефът на НСБОП Миланов признава, за сериозните връзки на Доктора в полицията.

Според следователи, пълният опис на съдържанието в чантата, е направен едва след връщането й от НСБОБ.

Как ще се обяснят тези противоречия и кой има интерес да крие какво има в чантата? А дали в НСБОБ няма откраднати или унищожени документи?

Спецполицаите също дават доста объркани обяснения. Пред депутатите, те не могат да отговорят дали в чантата е имало списък на хората, подкупвани от Доктора. Остава съмнението, че този списъкът, или е изчезнал или е манипулиран.

Поведението на компетентните служби е некомпетентно и подозрително!

Два дни след атентата, по БНР главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов обявява, че службите готвят доклад до президента и премиера, в който ще бъдат доказани връзките на организираната престъпност с политици, включително и чрез снимки. В доклада според Боисов, на Иван Тодоров – Доктора е отредено основно място, заедно с други членове на подземния свя – Константин Димитров „Самоковеца”, Методи Методиев „Илиянски”, „Амигоса” и др. Като покровители на Доктора, в доклада били посочени трима прокурори, двама военни и един апелативен съдия, както и двама офицери от звеното за борба с организираната престъпност в СДВР – Трифон Б.и Георги Х.

Вътрешният министър Петканов, преди да внесе доклада в кабинета, променя съществено съдържанието му и той вече е докладна записка. Забавянето министърът обяснява с това, че докладната трябвало да бъде написана на „литературен български език”.

Според източници от МВР, в докладната липсвали имената на хазартния бос Васил Божков, на висш прокурор, на представител на СИК и други мафиоти.

След два дни, вероятно под давление на Симеон, Бойко Борисов се корегира, казвайки, че в доклада ставало дума за връзки на организираната престъпност с бивши политици, а не настящи. И че, в доклада нямало снимки.

След като Симеон опровергава информациите за снимките, той веднага решава да създаде Координационен център за борба с престъпността, в който влизат Милен Велчев, министър Петканов и главния прокурор Филчев.

С това решения Симеон съзнателно измъква Велчев от яхтената афера, а косвено и Спас Русев, независимо, че е с цената на лъжа.

Яхтеният скандал: Кой е авторът?

Шефът на “Нове холдинг” Васил Божков –„черепа” е вероятният сценарист на компромата. Целта му е дестабилизация на правителството.

Проруски интереси диктуват схемата.

„В момента България е управлявана от кръг хора, категорично свъзани с комунистическото минало и тайните служби. Този кръг няма политическа воля да се освободи от хора, зависими от миналото, защото сам е зависим от него”.
Изказване на о.з. ген. Атанас Атанасов – бивш шеф на българското контраразузнаване при Иван Костов, сега политик и лидер на софийската организация на ОДС. Информирано бивше ченге, сега политик, който прави едно, колкото многозначително, толкова и вярно изказване.

Ако някой смята, че в България нещата са се променили от времето, когато о.з. генералът е направил това изказване, а то не беше много отдавна, горчиво се лъже.
„Статуквото” в България все още е толкова силно, че никой не може да го помръдне, или дори разклати, включително и действията на сегашното правителство.

Един журналист беше писал, че парите и властта са като „скачени съдове” – „който държи парите, той държи и властта”!!
Та Доган не е ли живото доказателство за това!
Типичен пример също е Стоян Марков – бивше партийно величие, но все още не слязъл от сцената, въпреки пределната си възраст. От власт никой не се отказва, особено бившите комунисти, сега социалисти.

Роден на 26 март 1942 година в гр. Пазарджик, през 1967 г. Стоян Марков завършва института по енергетика в Москва и бързо прави партийна и държавна кариера. Преди 1989 г. той е бил заместник-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за изследвания и високи технологии. Той е най-младият член на Политбюро, дясната ръка на Огнян Дойнов и един от висшите партийни лидери, посветени в изнасянето на парите от България чрез явни и тайни задгранични фирми. Знае за секретния списък със „108” имена на богопомазаните” висши партийци, които изнесоха милиони зад граница. По живково време го наричат “червеното юпи” заради силно изразените му комбинаторски качества.

През 1990 г. Стоян Марков участва в правителството на Луканов, но бързо разбира, че„играта е изгубена”, подава оставка и изчезва без много шум в чужбина – първо във Виена, после в Лондон. Върви по пътя на Огнян Дойнов, по-точно по пътя на изнесените пари.

При управлението на Станишев Стоян Марков се връща в България, след като е сигурен, че на такива партийни величия като него, всичко се е разминало. И не само това, той се е уверил, че старата номенклатура има силно влияние сред управляващите социалисти, а обеднялото и объркано българско общество все още се хваща на лъжите им и гласува за тях. Вижда също, че тази „опоскана” страна има още какво да предложи на ”господа европейците” – прекрасна природа за летен и зимен туризъм и евтина работна ръка за строителство. Той има безпогрешен усет, че това е една неразработена „златна мина” за правене и пране на пари.

След като се връща, Марков не е могъл да избегне срещи с медиите и е принуден да обяснява, каква е съдбата на източените от България „червени пари”. Той е силно раздразнен от въпроса и реагира остро, отговаряйки, че „не е имало никакво източване на „червени пари”.
”Ако ги има, намерете ги”, нервно отговоря Марков.

На обиграно „юпи” като Стоян Марков трудно могат да се намерят парите. Но ние знаем как и къде да ги търсим и да ги намерим. Той и неговият зет – Георги Велчев отвориха „пералня” и голяма част от изнесените капитали вече изпраха – инвестираха ги …..в България.

„Дабъл трий“ на „Хилтън“ стъпи на Българското Черноморие.

5-звездният хотел „Хелиос“ на „Златни пясъци“ има 196 стаи.

Собственик на хотела е Георги Велчев – брат на външния министър Милен Велчев .

Ще покажем, по-скоро ще докажем как бившият член на Политбюро, беден емигрант във Виена и Лондон се е превърнал в ”олигарх”.

Стоян Марков и семейството на зет му Георги живеят в един от най-престижните квартали на Лондон – „Саут Кенсингтън“.

Съседен на бившия „велможа” е луксозният апартамент на мафиота Иван Тодоров – Доктора, ликвидиран по мафиотски начин – надупчен от куршуми. В непосредствена близост до апартамента на династията „Маркови–Велчеви” е скъпият апартамент на Спас Русев – бивш шофьор на Стенмарк, а понастоящем и той олигарх.

Има ли българин който да повярва, че бившият член на Политбюро Стоян Марков е спечелил милионите долари в едно ”несретно изгнание” в чужбина с непосилен труд и живее в Лондан наравно с английските милионери?

Доц. Пламен Кенаров, бивш царски депутат, който е добре запознат с ”тънките игри” на Стенмарк и братята Георги и Милен Велчеви, твърди:

„След 1989 г. Стоян Марков напуска България и заедно с Огнян Дойнов се захващат да “организират външнотърговските фирми, създадени през 80-те години, на базата на международни проекти”. За тези дружества са били открити близо 200 банкови сметки във Виена, Лондон и Щатите, но на имената на частни лица”.

Не е трудно да се предположи, че двамата висши партийни ръководители са определяли хората със сметките и знаят кои са.

Доц. Кенаров твърди, че Стоян Марков е “мозъкът на източването на „външния ни дълг”.
Присвоените пари от Марков сега се изпират чрез инвестиции в България от него и зет му – дръзкият млад бизнисмен – вече олигарх Георги Велчев, чието състояние се изчислява на над 1 млрд. евро.

Доц. Кенаров прави връзка между разработки на американските тайни служби за кръга около Стоян Марков – Стенмарк, опасващ Лондон и София, незаконните сделки на фирми от този кръг, яхтения скандал и фиктивната оставка на Милен Велчев.

И така: Къде са парите на бившето партийно величие Стоян Марков?

Ще подминем луксозният му огромен апартамент в скъпия лондонски квъртал „Кенсингтън”, в който живее неговото семейство и това на дъщеря му Нина, Георги и децата.

Няма да броим също така и суперлуксозния му огромен апартамент в богаташкият комплекс „Магнолия” в Бояна – т.н.”милионерски комплекс”.
За Стенли сумата от няколко стотин хиляди долара, лири или евра са дребна работа.
„Магнолия” – превърнала се в свърталище на олигарси, е собственост на Росен Дойнов – син на друг голям олигарх – Огнян Дойнов, партньор на Стенмарк в правенето на пари през мътния български преход.

Иинвестициите в туризма на Стоян Марков и зет му Георги Велчев в първия етап, са предимно от източените от България пари.

След това влизат тлъстите комисионни от сделката с „външния дълг” на другият брат, Милен, финансовият министър. И не на последно място прането на руски пари.
Убедете се сами:

Първата копка е през 1998 г. в „Златни пясъци”, когато Велчев купува хотел ”Велико Търново” чрез фирмата си ”Веримарк Маркетинг Лимитид”- кипърска офшорка.

На мястото на стария хотел бързо се издигат два грамадни корпуса – „Краун плаза” 1 и „Краун плаза” 2, разположени на 10 декара парк, с огромен басейн, ресторант, бар-вариете, фитнес, сауна и други екстри.
Комплексът на Велчев е пристроил незаконно второ крило, но строителният контрол е безсилен пред властимащите Велчеви и не може да бъде разрушен.

Отборът на „3-те юпита” е силен и обигран. Те са много вещи в създаването на схеми за многото си фирми и хотели, а и имената им са съзнателно сходни, подвеждащи и объркващи.

През 2001 г. е вписана фирмата „Краун Хотелс” ЕООД с едноличен собственик Георги Велчев и седалище Австрия.

Но за управление на хотелската си собственост, той регистрира ”Краун хотел мениджмент”, в която е мажоритаен собственик в съдружие с други българи и руснаци.

Тази компания придобива 2% от акциите на „Златни пясъци 2000”, но те са вписани в друга фирма на Велчев.

Това е ”Хелиос мениджмент”, която изгражда два големи хотелски строежа – Хелиос” 1 и „Хелиос” 2. Това са двете части на голям комплекс ”Helios Spa & resort” – луксозното чудо на Златни пясъци.
Сложното преливане на имена и фими е идеална възможност за хитро прикриване и извършване на всевъзможни финансови игри и измами.

„Краун хотелс” ЕООД на Георги Велчев е измамила безпаричния Варненски икономически институт. Велчев получава два хотела на Златни пясъци – „Мургаш” и „Ехо” срещу ангажимент да построи нова сграда на университета.
Фирмата не си изпълнява обещанието и запазва пълно мълчание, въпреки многобройните писма на ректора Кольо Донев. Така действа силният!

Туристическата инвазия на Георги Велчев се разширява на юг. Там има апетитен имот между Несебър и Равда, собственост на държавната фирма ”Академика”. Вещото юпи веднага прилага играта „гъвкавата схема”.
На офшорния остров Ман се регистрира фирмата „Академика Сий палас”, която трябва да инвестира 50 млн. лева за страителството на нов суперкомплекс с 2000 легла.

Комбинаторът Велчев прави сдружение между „Академика” и съвсем неизвестната и непозната в туристическия бранш фирма „Керко България”, която пък се оказва собственост на друга офшорка ”ЕСМ holding Ltd” от Британските Вирджински острови.

Какъв подарък мислите получава офшорния партньор?

Като апортна вноска за бъдещия палат – подаръкът е 75 декара терен край морето. Тази хитра схема заобикаля забраната чуждестранни фирми и лица да купуват земя в България.

„Тънките игри” прилагани от „Велчев and partners” са патент само на тези, които знаят, че за тях са измислени вратичкате в закона, през които да се промушват.

Но братята Велчеви участват и в „груби” игри с партньори от сивия сектор.
Не е изключено да имат връзки и с руски мафиотски структури. Съдружникът на Георги Велчев, руснакът Алексей Василиев е заловен на аерогара Варна с 400 хил. недекларирани евра в личния му багаж. Във Варна той е по покана на потайната корпорация ”Сигма”, която се ръководи от Георги Велчев.
Полицейската проверка установява, че руснакът Василиев и Георги Велчев имат регистрирана фирма в Люксембург. Задържаният е пътувал по маршрута Москва-Амстердам-Варна. За два месеца той е минал 15 пъти по същия маршрут. По закон, за това престъпление той би трябвало да лежи 6 години зад решетките, но представители на държавни институции са се намесили и дело не е заведено.
Няма никакво съмнение, че парите са били предназначени за даване на подкупи или за пране на пари и че това не е първата доставка.

В Люксембург Георги Велчев има и друга регистрирана фирмата „Сигма кепитъл инвестмънт“. Чрез нейното дъщерно дружество „Съни травел“ фамилията инвестира също в хотели край морето.
Много български и руски пари изпраха фирмите на Георги Велчев чрез строителство и туризъм в България.

Групировка „СИГМА” – Гнездо на Оси.

Групировка ”Сигма”- най-потайната, най-агресивната и една от най-бързо налагащи се икономически групировки, е регистрирана на фаталния адрес в София – ”Славянска” №13.

Много точно един журналист я определи като ”симбиоза на стари муцуни и юпита, бизнесмени и политици, но в основата й стоят юпитата от лондонският ”Сити клуб” и царското семейство“.

Участват и известни в миналото и днес български политци и не на последно място, представители на сенчестия бизнес.
Патронът е заслужилия партиен деятел Стоян Марков – ”Стенмарк”, а идеолог на групировката „Сигма” е зетът на Стенмарк – Георги Велчев, който заедно с няколко колеги от инвестиционната банка „Морган Стенли”, правят фонд за рискови инвестиции в България.

Участва и Веселин Данев, също кадър на „Морган Стенли”, син на вечния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев -златната информационна мина на ”Сигма”.

Във фонда за рискови инвестиции ”Сигма България” участват известни чуждистранни фирми като ”Томас Кук”, която активно е работила с Илия Павлов и неговата”Мултигруп”, както и други подобни съмнителни фирми. Участва и „Горт Секюритиз”, голяма британска компания за недвижими имоти, която е собственик на хотел ”Радисън” в София.

От 2003 г. в България действа нов международн фонд ”Икуест Инвестмънт България”, който е свързан с „Горт Секюритиз” а чрез него и със „Сигма”. Основната цел на „Икуест” е да инвестира в рисковата сфера”туризма”?

При управлението на тройната коалиция с премиер Станишев, приятелят на баща му – Стоян Марков се върна в България. Той вече е сигурен, че следите на старата номенклатура са заметени.
В медиите се появиха коментари, че”бизнесменската кръв на Стенли е кипнала и старите партийни връзки на бившия член на Политбюро са „избуяли” наново, включително и в правителството”.

Коментира се също това, че той бил в основата на непрозрачни, обвити в мистерия правителствени сделки с IBM .

Създаването на държавна компания за бизнес в областта на нанотехнологиите също била негова идея.

Интересен е фактът, че правителството на Станишев не можа или не желаеше да въведе информационна система за свързване на базата данни на МВР, Следствието, Прокуратурата, Съда и Митниците, която щеше да реши ключови проблеми в борбата с организираната престъпност и корупцията. Това се обясняваше с липса на средства.
Но Станишев намери 50 млн. лева за бюджета на новата държавна компания за нанотехнологии.
Освен това, Станишев тихомълком достави от IBM без конкурс или други оферти суперкомпютър за близо 6 млн. лева.

В края на 2008 г. се появи кратко съобщение: „В Държавната агенция за информационни технологии и съобщения премиерът Станишев ще открие Национален център, със суперкомпютъра на IBM – Blue Gene/P”. Никой не посочва с каква цел е купен и за какво ще се иползва компютъра.
Интересен е фактът, че екипът, който работи със съперкомпютъра се ръководи от… Стоян Марков.
Някой на шега бил казал, „че компютърът е идеален за да тренират на него световните шампиони по шах, защото още не сме имали потребност от такова чудо”.

А дали компютърът на IBM Blue Gene/P не се е превърнал в ”мозъка” на потайната групировка „СИГМА” с оператор Стоян Марков? Няма ли скрит замисъл чрез него да се следи и използва информацията за българската икономика. Или да решава най-сложните програми и невероятни схеми за фирмите на ”СИГМА” с цел заобикаляне на закона.
Суперкомпютърът е голяма сила, но ако попадне в ръцете на „Сигма”, тази сила няма да се използва в интерес на България.

Всеки път, когато в България стане дума за големи сделки в областта на телекомуникациите, изплува и името Спас Русев.

Принц Виктор Емануил Савойски – братовчедът на Симеон Сакскобургготски и бизнесмена Черани, в подслушан разговор от италианските секретни служби свойски го наричат ”нашият Спас”.

Фактите сочат, че едни от най – успешните сделки на Спас Русев са свързани именно с телекомуникациите.

Черани е довел в България „Италтел“ и тя е инвестирала много пари в проект, свързан с БТК. Вестник „Дневник“ съобщава, че партньор на „Италтел“ при търговете за доставка на оборудване за БТК е била фирмата „Телелинк“ на Спас Русев.
Още при правителството на Иван Костов той лобира за гръцката ОТЕ. После неуморно снове между кабинети на царските министри и кандидат купувачи.Последователно урежда срещи на ОТЕ, на турския „Коч холдинг“ и на мултинационалните играчи около американския гигант „Адвент“, който в крайна сметка печели сделката.

През юли 2004 г. атинският всекидневник „Аксия“ пише, че Русев е ключов посредник в разговорите между „Интраком“ и новото ръководство на БТК.

В Атина шефът на борда на „Телелинк“ се представя за близък приятел на Сократис Кокалис,собственика на групировката „Интраком“. Според изданието, Кокалис, Спас Русев и Уилям Ейлуърд от „Адвент“ се срещали многократно, за да уговарят бъдещи доставки на оборудване за БТК и на третия GSM оператор. Тайните разговори в Атина започнали още преди сделката с „Вива Венчърс“.

През март 2004 г. „Телелинк“ сключва договор с все още държавната БТК за изграждане на метрополитен мрежи.

Контрактът веднага е засекретен. Параметрите на поръчката са поверителни, но се разбира, че стойността на сделката е 50 млн. евро.
Спас Русев определено не е солов играч, той винаги има подходящи
партньори и покровители, а при нужда прави рокади, важното е да печели.

В най – голямата конферентна зала на софийския хотел „Хилтън” стои голям транспарант на компанията „Телелинк”, пред който политиците говорят за европейското ни бъдеще.

Собственикът на тази силно рекламираща се компания за телекомуникационни услуги е г- н Спас Русев.
Г-жа Опренова – рекламният бос на М-Тел управлява 25 милиона лева от бюджета на компанията. А съпругът й е изпълнителният директор на „Телелинк”. Каква невероятна възможност за сътрудничество?

Информация на в-к „24 часа” от 4 август 2010 г.
„В различни конкурси за БТК, по времето когато е държавна и после, когато става частна, големи играчи като „Сименс“, „Сони Ериксон“, „Нокия“, са губещи. Те са отхвърлените кандидати за телекомуникационно оборудване.
В първия етап световният гигант „Сони Ериксон“ е победен от българската фирма „Телелинк“. Зад нея стоят Спас Русев и съдружникът му – иранец Искандер Малеки“.

„Телелинк”е най – успешната фирма на Спас Русев.

Тя става подизпълнител на “Моторола” за изграждане мрежата на “Глобул” и подписва договор с БТК на стойност 50 млн. лева.
„Телелинк” заедно с още 8 компании е обявена за най – добър партньор на „Сиско системс” в Централна и Източна Европа.
Вицепрезидентът на „Сиско“ за региона констатира, че след приватизацията на БТК, България е най – бързо развиващата се страна в Източна Европа в областта на високите технологии и че това се дължало най – вече на изградената досега от „Телелинк“ комуникационна инфраструктура.

На 17 март 2010 г. в ресторант “Его” срещу Народното събрание Спас Русев и Христо Ковачки – известен мафиот на делови обяд обсъждат сделка за 30 млн. лева.

Преговаря се за миноритарния дял на мафиота Ковачки в Общинска банка. Те си стискат ръцете пред представител на френската инвестиционна банка „Аржил“, която управлява активи за над 2 млрд. евро. Банката вероятно ще придобие собствеността върху акциите на Ковачки, но нямало съмнение, че зад сделката стои Спас Русев.

Министерство на финансите с министър Милен Велчев – човекът на Русев, е мажоритарен собственик на фирмата “Информационно обслужване”, която е създадена през 1970 г. и има силно развита мрежа и сервизни структури.

Разполага с 26 клона в страната, централно управление, изчислителен център в София, внушителен сграден фонд и техническа база. Богатство са и нейните над 820 дууши персонал, главно висококвалифицирани специалисти в областта на информационните технологии.

Напрежението около фирмата расте, защото усилено се говорило, че „жълтият” комисионер Спас Русев спрягал скрита приватизация на фирмата.
Дружеството години наред е създавало продукт, който на информационния пазар струвал стотици милиони, ако изобщо можело да се говори за цена.

Държавната фирма е съсредоточила в ръцете си власт, монополна рента и възможности за манипулиране на данни с различни цели, мащаби и намерения.

Затова фирмата е много апетитна.
Спас Русев си е уредил верен кадър на ключова позиция във фирмата – Панайот Николов, финансов директор, който чака удобния момент, за да действа.

Фантастично е партито по случай първият рожден ден на списание „ Его”.

Превъзходна храна, изобилно висококачествено пиене, красиви и секси балерини, прекрасен звук, готини денс ритми и Браян Фери, в качеството му на специален гост – истинско аристократично парти.

Самият издател – Спас Русев е перфектен в ролята на домакин, а неговите партньори са от Liberis Publications, най – голямото гръцко издтателство.

Сергей Станишев, Васил Божков, Милен Велчев, Пламен Минчев, Емил Кошлуков и други елитни особи също се забавляват на партито.

Имаше много главни редактори и директори на всички останали печатни медии, а артистите от „Забранена любов“ внасяха деликатен привкус на тържеството.

Изцяло чужд обслужващ персонал разсипваше алкохола, питайки Would you like some?
Партито е истинска демонстрация на вкус, но показва и многото пари и желанието за власт на домакина – Спас Русев..
Така описа партито известен софийски журналист, организирано от Спас Русев по повод рождения ден на списание „Его”.

На VIP-а на Софийското летище Спас Русев посреща световно известни гости от шоубизнеса, поканени от него за изложбата на китайския художник Зенг Фанджи в Софийската галерия.

Трудно може да се разгадае играта на Спас Русев, защото неговите бизнес идеи и приложни схеми винаги имат много тънък замисъл. Иначе защо му е на Спас, след изложбата на китайския художник да организира коктейл във Военния клуб в София, за 1 милион евро?

Привидното разточителството на Спас Русев винаги е било капанът, с който той хитро лови жертвите си. Аристократично се подготвят уловките му и се създава подходящата атмосфера за уреждане на големи сделки.
Бизнесът на Спас Русев процъфтя именно при управлението на Симеон в България, но той винаги е подготвял внимателно всичко предварително.

Влиянието му е голямо, но не го демонстрира натрапничаво, или излишно.

И не крие, че е един от приближените на Симеон, който го е насърчавал да се завърне в България. Подпомагал го е всячески, не само чрез съвети, за да вземе властта, която му се полагала.

Той организира и довежда в България групата на т.н.”юпита”, която в правителството на Симеон оглави икономиката на страната – Николай Василев, Милен Велчев, Пламен Петров, Любка Качакова и други. Затова Каролев го нарича „духовен баща на икономическия екип“.

Спас Русев винаги успява по най – добрия начин да си възвърне и умножи от всяко начинание вложените капитали, доказвайки своите качества на бизнесмен, който действа явно и задкулистно, увеличавайки своите богатства, достгайки нивото на ОЛИГАРХ, но и спечелвайки прозвището
”сив кардинал”.

„Не се приемам за сив кардинал. Да си сив кардинал означава, че правиш нещо, за да се облагодетелстваш лично, а аз дори и да съм имал възможност, избягвам подобни постъпки”. Това заяви съвсем скоро в интервю за предаването „Тази неделя“ по bTV Спас Русев.

Колко много си приличат Спас Русев и Симеон Сакскобургготски, както по скромност, така и по лъжи.

Билбордът на списание “Его” нахално рекламира модела на успеха – СПАС РУСЕВ – “Сивият кардинал”; човекът на Симеон Сакскобургготски в сянка; приятел и ученик на скандалния принц Савойски; богатият бизнесмен събрал на яхта в Монако, компания от министри, депутати и мафиоти.

СПАС РУСЕВ с излъскана физономия и скъпарски костоюм, нахално гледа от билборда забогатялия елит и го зове да стане потребител на неговия лайфстайл и крещящите предизвикателства.

СПАС РУСЕВ колкото и да се променя, не може да скрие следите си, оставени по тъмните пътеки на българския преход и това как стана „човекът в сянка”, „сивият кардинал” и ОЛИГАРХ. 

СПАС РУСЕВ е ловкият комбинатор и специалист по схеми, сценарии и игри, който винаги печели и умело осребрява с голяма лична изгода.

На яхтата в Монако наета от Спас Русев са: шефът на фирма“ Амигос“ Петър Петров(първият от ляво) – мафиот, играе карти с финансовия министър Милен Велчев, жълтият депутат Мирослав Севлиевски и бизнесмена Любчо Минчев-близък на Симеон и НДСВ. Отзад Иван Тодоров-Доктора (разстрелян по-късно в София мафиот) разговаря с транспортния министър Пламен Петров. Срещата между министри, депутат, политик и мафиоти е организирана от Спас Русев, който поема и разходите.

СПАС РУСЕВ – НАЧАЛОТО НА ВЪЗХОДА.

„Ех, да те пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две годинки.
(Алеко Константинов)

На 7 януари 1991 г. президентът Желев назначава изтъкнатия седесар
Петко Симеонов за директор на Агенцията за чуждестранна помощ – АЧП. Веднага след издаването на Указа, започват масово ходатайствата. Леа Коен подкрепена от Берберян, налагат протежето си Спас Русев за заместник – директор на Агенцията въпреки, че е без висше образование.

От трибуната на 36 – то Народно събрание, депутатът Стефан Чанев хвърля бомбата като казва: „От създаването си, Агенцията се е превърнала в бърлога на грабители. Станала е нещо повече от солунската митница за всички келепирджии. Вместо състрадание, човещина и справедливост, там са създадени условия за похищение на милостинята, че дори и за продаването й в чужбина. Много фирми и лица нагло печелят от социалната окаяност на хората”.
Сериозни обвинения срещу Агенцията отправени от високата трибуна.

През 1991 г. по повод кандидатурата на Спас Русев, Петко Симеонов казва: „Познавах лично Спас от предизборната кампания на СДС – инициативен, контактен, енергичен”. И той е назначен в ръководния екип на Агенцияга като зам.директор.

След близо 20 години, на 20.06.2010 г. коментирайки статията “Милионерът Спас Русевпримамва депутатите на Бойко с компроматна яхта”, Петко Симеонов казва друго:
„Спас Русев беше невзрачен шофьор от УБО и возеше др. Стоян Марков, най – младия член на Политбюро. След 10 ноември, Стоян Марков се покри в Лондон, а Спас премина в СДС не без помощта на др. Андрей Луканов. Събираше дарения и направи добро впечатление на Ръководството. Убедихме Желю да издигнем Спас Русев в Агенцията за чуждестранна помощ. Получи се и започнахме да получаваме дарения за стотици милиони, в стоки и продукти. Населението беше гладно, от чужбина идеха ТИРове с масло, изкуствено мляко и месни консерви. Отделно се получаваха крупни чекове. На Русев му се регистрира фирма и Стоян Марков започна да го консултира. Така с парите на народа и за народа Спас Русев забогатя, уреди някои дългове на княз Кирил Преславски и така се приближи до Симеон. После започна да контактува с юпитата, финансира кампанията на НДСВ и стана сив кардинал”. (без коментар)

„След 10 ноември 1989 г. България навлезе в най – мътния си политически период. Това беше и най – подходящото времето за правене на пари – незаконни, направо крадени. Около Агенцията се навъртаха разни хора, които искаха да са по – близо до извора – президентството“.

Един от тях беше Асен Агов,който се бе провалил на изборите като кандидат за председател на СБЖ и на изборите за ВНС като независим. Стана ”пъблик релейшън ” на обществени начала, без заплата или хонорар при АЧП. За сметка на това, от създадените лични политически и стопански връзки той добре се възползва.

Тайно беше „посъветван”да изтегли заем от Първа частна банка. Влезе в списъка на кредитните милионери и след огласяването им, той върна заема си, но вече сериозно обезценен.

Така Асен Агов „законно” стана милионер в зелено. Този хитър ход направиха още много други, посветени в игрите с лева и долара на БНБ и частните банки.

А народът, гладен и мизерстващ викаше: Само СДС!!!….Само СДС!!!….

През лятото на 1990 г. Спас Русев основава фирмата ”Артемис-6”, която взима активно участие в предизборната кампания на СДС.

Ето защо Петко Симеонов се съгласява, фирмата на Спас Русев да поеме обслужването на първия, а след това и всички следващи траншове от Европейските помощи за България.

Вижте една малка част от оборота на фирмата: м. юли 1991 г. в касата влизат 10 млн. лева, а само за първите 15 дни на август – 15 млн. (тогава 1 долар е 17 лева).
Милиони, милиони….много милиони, също като Солунската митница.

За АЧП Едвин Сугарев споделя: „Получих документи от „кухнята“ на Агенцията, обобщих ги в доклад и ги дадох на Желю (Президента). „При Петко Симеонов се краде и то се краде сериозно. Направи нещо, защото ще стане голям скандал – казвам на Желю”!

Започва разследване срещу АЧП и Спас Русев за незаконно източване на Агенцията, но то върви бавно и се влачи безкрайно.

В ревизионенният акт на АЧП са посочени груби нарушения на ръководството през 1991-1992 г., въпреки това, делото се замотава докато накрая се потулва.

Във фирмата при Спас работи съпруга на секретарката на Петко Симеонов, а край Агенцията се въртят и не малко сини активисти, включително Мирослав Севлиевски.

В Агенцията Спас Русев работи близо две години – толкова, колкото искаше Алеко. Много прав е бил – две години са достатъчни.
За Спас вече се говори, че е един от най – богатите българи.

Когато започва усилено да се коментират големите кражби в АЧП и тръгва следствието, Спас и жена му тихо се измъкват от България.

До отиването им в Лондон, жена му е била секртарка на банкера Тилев, собственик на Банка Земеделски Кредит, която като много други, изкуствено фалира и завлече държавата, фирми и спестяванията на много хора.

Предприемчивата фамилия Русеви не може да не се е възползвала от това, че банката охотно раздаваше необезпечени кредити.
В Лондон Русеви са приютена от приятеля им Иван Станчов – вече посланик на България в Обединеното Кралство.

Спас Русев решава, че трябва да се образова. Но той в България вече беше усвоил най – важното – как се правят бързо пари.

Спас Русев е роден на 4 юни 1954 г. в Перник. Като активен комсомолски кадър става шофьор в ЦК на ДКМС, после в УБО – ДС като личен шофьор на кандидат – члена на Политбюро Стоян Марков. След време, тази връзка ще се окаже една от най – печелившите в живота му.
След 10 ноември 1989 г. той е освободен от УБО и става служител в дирекция „Софийски музикални седмици“.

Умело се издига до протеже на бившата комунистка Леа Коен, известно време преди 10 ноември директор на Софийска Държавна Филхармония, после в любовна авантюра с диригента на Филхармонията Константин Илиев зарязва семейството си и остават в чужбина, докато накрая се завръща в България с актив на партийка – невъзвращенка.

И Леа Коен се превръща във върла седесарка, която врежда Спас Русев на работа в ”златната мина”- Агенцията за Чуждестранна Помощ и то като заместник директор.
Спас Русев няма висше образование, но компенсира с умело ласкателство и добри маниери.
„Много съм благодарен на Иван Станчов. Той ми каза, тук не е твоето място, ти трябва да дойдеш в Лондон”.

Посланикът Иван Станчов помога изключително много на заможния емигрант Спас Русев. Свързва го със Симеон и синовете му, които му отварят вратите към ценните връзки на висшето общество.

Ескандер Малеки е другият важнен човек в кариерата на българина. Той е син на ковчежника на бившия ирански шах Мохамад Реза Пахлави, австрийски гражданин, но живее в Лондон и е крупен бизнесмен. Неговата „Глобал секюритис“ е инвестиционна компания с 30 филиала пръснати в няколко континента и с централа в Истанбул.

Печелившият бизнес на тандема Малеки – Русев са телекомуникациите, а основната им фирма в България е „Телелинк“ с главен акционер Русев. В регистъра „Телелинк“ се води 99% собственост на „Скотамбър Лимитид“ – Гибралтар.

Сближаването на „Телелинк“ с БТК прераства бързо в съвместен бизнес. Регестрира се консорциум „Училища Онлайн“, който печели конкурса за обхващане на българските училища в мощна интернет мрежа.

Договорът е на стойност 31 млн. лева. Списъкът на поръчките за „Телелинк“ бързо се разширява и вече обхваща съдебната система, БНБ, финансовата група, застрахователите и др.
Така започва възходът на Спас Русев – възход на един бъдещ”ОЛГАРХ”.

Накратко за онези читатели, които не обичат да четат нещо по-дълго от 10 реда:

КОЙ наднича зад обгрижваната от управляващите охранителна фирма “VIP Security” (ВИП Секюрити)? Само за последната половин година тя взима вече на два пъти големи държавни поръчки без търг (за над 20 млн. - “Български пощи”, “Мини Марица Изток”), рекламира само във вестниците на Пеевски и също като “Lafka” няма нищо общо с него. Мощният възход на неголямата допреди няколко години фирма се обяснява и с налети милиони, за да купи конкурентната фирма  “З ЕС СОТ” ЕАД, и със задкулисния интерес на един бивш охранител, издигнал се до върховете в политиката и властта…

През 2009 г. фирмата “ВИП Секюрити” и СИБанк на Цветелина Бориславова (тогава) направиха консорциум с равни дялове “Разпространение на винетни стикери” (РВС), който спечели търг за разпространяването на пътните винетки за 4 години срещу 4.75% от приходите (сума равна на над 30 млн. лева). Друг участник в търга обяви, че ще обжалва, защото дал по-ниска оферта, но нищо не последва. Тогава се коментираше, че има конфликт на интереси - приятелката на премиера Борисов, с която той живееше на семейни начала, печели търг за обществена поръчка. Но министърът на регионалното развитие (сегашен президент) Росен Плевнелиев казва, че “Въпросът за това кой ще продава винетки, е решен напълно според закона и правилниците на страната”.

Ивет Добромирова. Снимка: от тв екрана

Любопитен детайл е, че пиар на фирмата “ВИП Секюрити” е Ивет Добромирова (чрез своята фирма “Про пиар”), видна протестърка, активистка на Протестна мрежа. Добромирова беше пиар на служебното правителство на Марин Райков, а още по-преди е правила пиар услуги на Плевнелиев като министър и президент.

…

Охраната е сладка работа. България може да е останала без индустрия и селско стопанство, но се развива бурно бизнесът с охранителните фирми, като никъде в Европа. Сключват договори за охрана, защото най-многобройната полиция на човек от населението в ЕС не върши работа и фирми, и имущество трябва да се опазят.

Логично е на такава държава премиер да стане именно охранител, въртял три охранителни фирми и охранявал някои от големите компании в България, също и бившия генерален секретар на БКП и бившия цар.

Затова в държавата най-уредени с бюджет и закон са Националната служба за охрана (1200 души, като никъде в Европа, с право като в армията да си произвеждат офицери и др. екстри), а охранителния бизнес е добре отглеждан.

Оказва се, че

държавата дава за охрана милиони на частни фирми

Например последната най-голяма държавна компания в България е “Български пощи”, с 4500 служители. Тя има нужда от охрана и охраняван превоз на ценни пратки, сред които пари за пенсии и др. -  т. нар. инкасо. В последните години тази роля е изпълнявала частната фирма “АСО Пирели” (сега прекръстена на АСП). Но договорът на фирмата изтича към 1 април тази година. И какво се случва?

Без да е проведен търг “Български пощи” ЕАД възложи за 1 година на частната охранителна фирма “ВИП Секюрити” да превозва ценните и пощенски пратки из страната. Смята се, че договорът е за над 12 млн. лв., доколкото преди това пощите бяха обявили обществена поръчка за същата дейност, възлизаща на 50 млн. лева за 4 години. Договорът е търговска тайна и няма да излезе на бял свят. Предполага се, че в него вместо твърди суми за всички дейности, може да има заплащане на километър превоз, което е сладък начин да се надписва сметката. Която се плаща от държавата.

Държавното дружество “Български пощи” забави и накрая спря организираната от самото него процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП). И като се позова на клаузата за неотложност в същия закон,

избра “ВИП Секюрити”, защото настъпили форсмажорни обстоятелства

- на 1 април изтича договорът с досегашния охранител “АСО Пирели”, прекръстена неотдавна на АСП. Сякаш “Български пощи” не може да удължи с още месец договора с досегашния си охранител, за да проведе търга.
Оказва се, че е честа практика на държавни фирми да забавят търг, за да се стигне до форсмажорно избиране на кандидат, заради когото е пусната обществена поръчка. Това било добре разработена схема.

Реклама на VIP Секюрити в изданията на Пеевски.

В случая процедурата по ЗОП е обявена от “Български пощи” на 4 февруари. Крайният срок за подаване на документи за участниците изтича на 6 март. Явно е било преценено, че времето от около 20 работни дни до 1 април е било достатъчно да се избере изпълнител. Междувременно една от асоциациите на охранителните фирми подава жалба срещу конкурса в Комсията за защита на конкуренцията. Тя обаче няма ефект и търгът не е спрян от КЗК.

В конкурса освен “ВИП Секюрити” и АСП участват няколко фирми, като изискваната документация е огромна по обем. Трябва да се внесат и 500 000 лв. депозит, като 1 % от погнозната сума на 4-годишния  договор от 50 млн. лв. Друго условие е фирмата кандидат да притежава и 100 бронирани автомобила за инкасо. Това е ненормално високо изискване за естеството на работата, до момента фирмата “АСО Пирели” е извършвала работата с доста по-малко коли. А съответната фирма, която ще спечели търга с офертата си, може да наеме или купи допълнителни автомобили, ако е нужно.

Но на това условие към момента на търга отговаря само “ВИП Секюрити”. Две фирми “СОТ 161” (най-голямата охранителна фирма в България) и “Юсис” правят консорциум, за да се явят с общо над 120 бронирани коли. На 6 март сутринта консорциумът внася пакет от документи и депозит от 500 хил. лева и това сякаш е повод “Български пощи” да обявяват, че прекратяват търга. Без да е изтекъл крайния срок до края на работния ден. От “Български пощи” настояват веднага да върнат сумата на кандидатите.

Защо?

Изведнъж са се появили реални конкуренти на “ВИП Секюрити”? Изглежда това са настъпилите форсмажорни обстоятелства.

Първи за тези игри на ръководството съобщава синдикатът на пощенските работници в КНСБ. Те обявяват пред Би Ти Ви още преди търга, че им известно името на фирма, заради която се прави цялата работа и която ще спечели. Но и не съжаляват за отпадането на “АСО Пирели” (АСП), срещу която са протестирали през май 2013 г. Тогава настоящият директор Дънешки, пак без конкурс, разширавя обхвата на договора с АСП да вози не само ценните пратки, а и всички пощенски пратки. Така шофьорите, които возят колети и писма, остават на улицата, а частната охранителна фирма се разраства. Защото бронираните им коли пътуват главно в началото на всеки месец, когато разкарват пенсиите, но другите пратки се возят пет работни дни в седмицата, затова са необходими още коли и персонал.

Изданията на Пеевски “Телеграф” и Монитор” са си направили специално приложение за да рекламират охранителния бизнес.

Както и да е – като записани кандидати в търга на “Български пощи” остават “ВИП Секюрити” и АСП. Консорциумът на другите конкуренти не е допуснат, независимо че е подал документи преди изтичането на крайния срок.

Пощите възлагат на бившия шеф на “Военна полиция” ген. Иван Мечков да ги консултира кого да изберат за временен договор (временен, временен – за една година). Без да е никакъв специалист по превоз на инкасо и ценни пратки, генералът посочва шест фирми в България, които могат да извършват успешо услугата. Държавното дружество решава на 17 март да преговаря с две фирми - “ВИП Секюрити” и АСП. Обаче срокът до 1 април още е намалял, става “още по-форсмажорно” и така “Български пощи” стига до преговори и избор на “ВИП Секюрити”.

Във вестник “24 часа” на 20 март излиза дълъг упоителен материал, който доказва колко правилно пощите са избрали “ВИП Секюрити”, колко е било форсмажорно и невъзможно да изберат друг и да проведат търг (виж тук). Като се знае кого и как обслужва вестникът, с чии кредити е захранен, това е още едно косвено доказателство за интересите зад “ВИП секюрити”.

Извънредният договор е за една година, през която от държавното дружество обещават да организират нов търг. Не е трудно да се прогнозира, че “ВИП Секюрити” ще се очертае като фаворит в него, доколкото съществува изискване за участниците да са с натрупан опит. А например конкурентният консорциум “СОТ 161” - “Юсис” ще е в по-слаба позиция, защото е съдружие.

© 2015 e-vestnik

Етикети: Бойко Борисов, корупция, охрана, пеевски

Искате ли да видите черна дупка? Ако отговорът е „Да", то не се засилвайте към някоя астрономическа обсерватория, напълно достатъчно е да отидете на софийския булевард „Скобелев" и да стигнете до номер 23.

Това, което ще видите там, дори да ви се струва полузавършена сграда с неясно предназначение и многозначителното неофициално име „Военно НДК", всъщност е една от най-явните черни дупки в България.

За последните 10 години тя е погълнала не само десетки милиони левове, но и обещания, надежди, мечти, а и понятия, като „отговорност пред данъкоплатците". И като истинска черна дупка, и тази на „Скобелев" 23 поглъща всичко, но не връща нищо обратно.

Безумната идея

Парцелът с площ малко под 14 декара, заключен между булевард „Скобелев" и улиците „Цар Петър", „Княз Борис" и „Шандор Петьофи", помещаваше стария Военноисторически музей. През 80-те започва изграждане на нова сграда на музея, който преди това обитава няколко престарели постройки. Тя така и не е довършена с падането на социализма и скоро започва да се разрушава. Колко народни пари са потънали там, едва ли някой вече помни.

Вместо сградата да се дострои, през 2001 г. започва градежът на нова, но този път на улица „Черковна". Военният музей се мести там през 2003 г. и парцелът на „Скобелев" започва да пустее.

По това време на власт е кабинетът „Сакскобургготски", а военен министър е адвокатът Николай Свинаров. Имотът на „Скобелев" 23 е на чудесно място в центъра на София и първоначалната идея е той да се продаде, но сериозни купувачи не се появяват. Според една теория, тогава е поискана прекалено висока цена с идеята да няма външен купувач и МО да пристъпи към грандиозните си планове...

Историята мълчи на кого точно е хрумнала идеята за изграждане на нещото, наречено „Националния армейския комплекс". Заглавието е подвеждащо. Във въпросния комплекс трудно може да се открие нещо свързано с отбранителните способности на страната, а гигантската сграда е предназначена да обслужва изпълнителната агенция „Военни клубове и информация".

В тези години агенцията е мегаструктура (на фона на Министерство на отбраната) с над 400 служители, която стопанисва десетките военни клубове из страната, почивни станции, резиденция „Лозенец", представителния Ансамбъл на Българската армия и няколкото официални медии (Военният телевизионен канал, вестник „Българска армия" и списание „Български воин", Военно издателство), част от МО.

Агенцията се разпорежда с десетки милиони годишно, които се влагат в ремонти на сградния фонд (къде смислени, къде не), покупка на телевизионна техника и какво ли още не. Начело стои митичната фигура на полковник о.р. Стоян Стоянов - Стутси, който бе най-известен с това, че при уж скромните си военни доходи притежава Lamborghini Countach, официално вписано в данъчната му декларация (днес подобен модел в добро състояние струва над $100 000 и може да надхвърли $500 000 в зависимост от конкретната модификация).

Финансовите измерения на дейността на агенцията дълги години бяха сред най-ревностно пазените тайни на МО

По замисъл „Националния армейския комплекс", който има разгъната площ от 55 000 квадратни метра, трябва да подслони цялата агенция „Военни клубове и информация", с всичките ? подчинени медии и структури. В сградата ще има телевизионно студио, освен това там да се подслони централната армейска библиотека и архив и други армейски институции.

Към нея трябва да върви и 4-звезден хотел с 35 апартамента, предназначени за подслоняване на чужди военни делегации, два ресторанта, подземен паркинг на две нива за 600 автомобила и кино-конферентна зала с 970 места. Тъй като залата щеше да е втората по големина в България след Зала 1 на НДК, на „Националния армейския комплекс" веднага бе лепнато името „Военното НДК".

Проектът така и не получава реална обосновка, най-вече никой дори не се старае да обясни защо е нужна подобна сграда, която трябва да обслужва такива маловажни звена на една свиваща се армия.

Зелена светлина на строежа на комплекса е даден от министър Свинаров през зимата на 2005 г. Преди това има немалки скандали около избора на изпълнител, но тези неща за съжаление са позабравени. Подземният паркинг трябва да се изгради от консорциум "Строителен съюз", а самата сграда от „Хуфу" ООД.

Тогава той публично заявява, че целият строеж ще излезе не повече от 3 млн. лева. През лятото на същата година на власт идва „Тройната коалиция", а в МО се настанява друг кадър на НДСВ - ренгенологът Веселин Близнаков. Строителството продължава с пълна пара, но цената е коригирана. В началото на мандата си Близнаков заявява, че комплексът ще струва 9 млн. лева, а към 2008 г. по официални данни на военното министерство вложените пари са малко над 20,4 млн.

През април 2008 г. Близнаков е заменен от Николай Цонев, който се опитва да си даде вид на реформатор и иска да вкара в ред МО след близо 7-годишното управление, пълно с въпросителни на неговите съпартийци от НДСВ. Още през есента на същата година Цонев заявява, че МО няма нужда от тази сграда и според него тя трябва да бъде продадена.

На 5 януари 2009 г. със заповед на Николай Цонев строителството на обекта е прекратено. Официалното обяснение на министъра е, че пари за няма, макар и касата на „Военни клубове и информация" да е пълна. Към онзи момент за довършването на сградата, която е в доста напреднал етап и практически текат довършителните ? работи, се смята, че са нужни от 3 до 6 млн. лева. Неофициалната версия е, че министър Цонев, който по същото време замразява и други военни проекти, всъщност иска да пренасочи финансовите ресурси на МО към други краткосрочни мероприятия (създаване на фитнес зали по военните поделения и повишаване на военните заплати), които да печелят военни гласове за Цонев и НДСВ.

Да си подаваме топката

На 14 април 2009 г. Министерски съвет дава разрешение за продажба на сградата и парцела на „Скобелев" 23. Обектът е оценен на 99,6 млн. лева и на 3 юли е стартирана тръжната процедура. Кризата обаче вече витае из България и просто никой няма желание да излее толкова пари в една почти построена сграда с немного ясна функционалност.

Така „Военното НДК" през юли 2009 г. посреща третото си правителство и четвърти военен министър - Николай Младенов. През август Младенов прави тур за журналисти из сградата, като обявява, че в нея са вложени 32 млн. лева от военния бюджет (подземният паркинг е построен за 1,8 млн. лева, а изпълнителят на проекта печели с оферта за 17,9 млн., но по-късно получава още 11,3 млн. лева, плюс разходите за проектирането) и няма яснота за какво точно може да се използва тя.

Министър Младенов няма да вземе никакво решение по казуса и през януари 2010 г. щафетата е предадена на неговия заместник - Аню Ангелов. На 1 септември същата година Министерски съвет взима решение обектът да се подели между МО и Министерство на правосъдието.

„Военното НДК" трябва да подслони Агенцията по вписванията, Административния съд София - област, Върховната административна прокуратура, Военно-апелативната прокуратура и Софийската окръжна прокуратура. За довършителни работи и преустройство се планират 10 млн. лева.

Парите така и не са преведени на МО през тази година и по сградата няма движение. 2011 г. преминава с подавания на къси пасове между военното и правосъдното министерство, тъй като видимо и на двете институции не им се нрави идеята да съжителстват на „Скобелев" 23. През май 2011 г. 10-те милиона все пак са дадени на МО, но до края на годината в сградата са реално вложени едва 375 118 лв.

Към средата на 2012 г. прогресът е нулев и се вижда, че няма как МО и МП да се разберат за общото ползване на обекта. Общо повече, че МО въобще няма необходимост от каквато и да е част от „Скобелев" 23 и реално се чуди какво да прави с грамадата от бетон и стъкло.

През август въпросът е решен генерално. Министерски съвет отсъжда, че целият имот ще бъде предаден на правосъдното министерство с цел Наказателното отделение на Софийския районен съд и Софийската районната прокуратура да се преместят там. Със същото решение от бюджета на МО се взимат 9,6 млн. лева и се прехвърлят на МП с цел покриване на разходите по дострояването и преустройството.

Министър Аню Ангелов с покорно мълчание приема факта, че военното ведомство е вложило 32 млн. лева (без да се смята цената на земята) от собствените си пари в строителството на нещо, което им се отнема без реална компенсация.

Няколко седмици по-късно на МП са отпуснати още 5,5 млн. лева за да се ускорят довършителните работи.

Време е за съд

Тъкмо когато изглежда, че сградата на „Скобелев" 23 най-накрая ще започне да служи за нещо, се оказва, че недоглеждане (умишлено или не) от страна на МО обрича проекта на безкраен съдебен спор. Когато през 2004 г. военното министерство купува проекта за сградата, не е договорен прехвърлянето на авторските права. Така архитектурното бюро, създало „Военното НДК", има интелектуална собственост върху сградата и е практически единственото, което може да прави промени по нея.

Когато в края на 2012 г. Министерство на правосъдието възлага поръчката на строителния консорциум РСРП за ремонт и преустройство, архитектурното дружество "Мактер консулт" ЕООД веднага са заведени два съдебни иска за общо малко над 1,8 млн. лева - единия срещу МП, а другия срещу изпълнителя на проекта. Архитектите твърдят, че авторските им права са нарушени и де юре е така.

Съдебният спор пречи на изваждане на разрешително за строеж и проектът за преустройство на сградата, за който има отделени почти 16 млн. лева в касичката на МП, така и не стартира през 2012, 2013 и 2014 г. Междувремнно обектът, който е оставен на произвола на природните сили, бавно, но сигурно започва да се разпада.

Чак на11 март 2015 г. изненадващо е постигнато споразумение с архитектурното бюро, което се съгласява срещу 80 000 лв. да оттегли исковете си и да отстъпи всички авторски права върху сградата. Ден по-късно Министерски съвет гласува 10,7 млн. лева целево финансиране за довършването и преустройството на сградата.

Епизод последен (може би)

Строителният консорциум РСРП разполага със 180 дни и почти 11 млн. лева, за да ремонтира, довърши и преустрои сградата на булевард „Скобелев". Огромната конферентна зала трябва да се раздроби на 35 съдебни зали, а хотелската част трябва да се приготви за ползване от прокуратурата. Предстоят и доста други промени по оригиналния план, за да може неосъщественият „Национален армейски център" да се превърне в дом на Темида.

Нещата обаче не са толкова прости. Сградата е практически оставена на произвола на съдбата в последните шест години и днес спокойно може да се използва за снимане на епизод от документалната поредица „Светът без нас". Плоският покрив е протекъл отдавна и водата се стича в конструкцията.

Влагата е свалила мазилката на повечето стени, унищожила е подовото покритие и гипсокартонените плоскости. Неясно в какво състояние е електрическата инсталация и положените комуникации, но е вероятно водата да е унищожила и тях. Много от прозорците са повредени, а мащабните вътрешни промени по конструкцията ще наложат допълнително укрепване на основите.

Едва ли някой сериозно очаква, че работата по „Военното НДК" ще бъде приключена за шест месеца и 10,7 млн. лева. Въпросът е колко още пари и време ще потънат в черната дупка на „Скобелев", преди недомислието на МО отпреди десетилетие най-накрая влезе в някаква употреба...

Виновни (почти) няма

Сигурно всеки разумен човек, който е прочел горната статия прехвърля на ум броя на хората на държавна заплата, които повече или по-малко са виновни за случилото се. От тези, които прокарват безсмисления проект, до тези, които го оставят да се разрушава.

Може да спите спокойно, държавата успя да намери цял един официален виновник за случилото се.

Софийският военен съд произнесе осъдителна присъда срещу Иван Георгиев Иванов - бивш Главен секретар на Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация" при Министерството на отбраната. Иванов беше изправен пред съда през 2013 г. по обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура - София с две обвинения.

Първото е за умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, защото като упълномощено длъжностно лице е сключил от името на МО договор за проектиране на стойност над 400 000 лева, а при изпълнението на договора не е упражнил правото си на контрол и приел без забележки изготвения проект със съществени недостатъци.

Второто обвинение е за сключване на неизгодна сделка, представляваща особено тежък случай, защото като упълномощено длъжностно лице в нарушение на Закона за обществените поръчки съзнателно е сключил неизгоден договор за строителство - и от това е произлязла значителна вреда за Министерството на отбраната в размер повече от 10,5 млн. лева.

Състав на военния съд наложи на Иван Иванов ефективно наказание осем години лишаване от свобода. Съдът уважи и гражданския иск на МО за повече от 11,5 млн. лева и осъди подсъдимия за направените разноски по наказателното производство на стойност около 41 000 лева.

Ако не усещате, че справедливостта е възтържествувала, то не сте сами.

© webcafe.bg

Етикети: Аню Ангелов, Военно Ндк, Николай Младенов, Николай Свинаров, Николай Цонев, Прокуратура, Съд

Изглежда съществува неписано правило, че зад всеки успял мъж стои поне една съветничка на Меглена Кунева.

Поне с такова впечатление остава човек, ако се вгледа в дебата около съпружеско-партийните назначения в правителството - най-новата тема-дъвка на Реформаторския блок, чиито лидери май са единствените политици, способни да се гръмнат в коляното, докато се целят в задкулисието.

Поредният кадрови балон пукна, след като Комисията за защита на потребителите (КЗП) тихомълком се снабди с нов ръководител - Димитър Маргаритов Йотов, по-познат като мъжът на жена си, Мария Карабельова-Маргаритова, началник на кабинета на вицепремиера Меглена Кунева.

Преди да запретне ръкави, за да се впусне в защита на потребителските права, той е покорилслужебния идеал на всеки уважаващ себе си българин с вуйчо владика - отговорник по обществените поръчки в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (РВД) - високодоходна, но твърде проветрива работа.

Без конкурс, без публично обсъждане, без стратегия за управление, КЗП осъмна с нов началник с мандат за пет години.

Дали от морално неудобство или поради недоволство от квотното разпределение - от ДСБ видяха удобен шанс да нанесат саблен реформаторски удар върху „заговорниците" Кунева и Лукарски и развяха спалното бельо на семейство Маргаритови.

Ответният удар не закъсня - на следващия ден министърът на икономиката Лукарски обвини Радан Кънев в „приятелско ходатайство" за същата комисия, а докато двамата се „разберат като мъже" (през Facebook), вече беше късно - поредна служебна победа за ГЕРБ и опозицията, които с наслаждение гледат реформаторското драмско позорище.

Вместо да се концентрира върху съдържанието, РБ не щади време и средства да привлича фокуса върху формата - най-прекият път към подмяната на темата за реформите със слабоумната опорна точка "преядохте с власт".

Назначението на Маргаритов е показно за ненаучен урок - на същия принцип на коалиционно партньорство „по съребрена линия" широката публика опозна отблизо сърдечната другарка на министър Божидар Лукарски - Ива Йорданова, друг изтъкнат кадър от бодрата смяна на Движение „България на гражданите".

Нейният кратък, но незабравим мандат начело на Държавната агенция за българите в чужбина беше първият симптом на хроничната етична недостатъчност - болест, която ходи по всяка млада партия на власт в държавата на братовчедите, България.

Тънката роднинска линия проникна и в Министерството на здравеопазването, където политическият кабинет на Петър Москов беше оглавен от 23-годишната Руслана Петрова, дъщеря на директора на ВМА проф. Николай Петров.

Едновременно с това някои министри разбраха твърде буквално "квотното" разпределение на реформаторския портфейл.

Министерството на отбраната се превърна в софийска резиденция на Ямболското БЗНС благодарение на дружбашката кадрова политика на министър Николай Ненчев.

А за няколко месеца на власт Божидар Лукарски успя да трудоустрои в Министерството на икономиката толкова много членове на тясното (буквално) ръководство на СДС, че когато гръмна вътрешнопартийният скандал във Варна с избора на Янко Станев, се оказа, че в Софиянямаше кой да реагира цяла седмица - понеже половината централен сбор бе на ведомствена командировка извън България.

По ирония на съдбата, Реформаторският блок започна да повтаря най-жалките грешки на растежа, които ГЕРБ проявяваше в ранна детска възраст - роднинско-партизанските назначения на всевъзможни нива на властта.

Парашутизмът не е патент на Реформаторите, още по-малко - инцидентно отклонение в кадровата политика на кабинета Борисов 2.

На същия принцип, само преди седмици "Пристанище Варна" беше оглавено от Петър Сеферов, син на висшия партиен функционер на АБВ Иво Сеферов.

А като се има предвид, че от същото държавно предприятие тръгна стремителната управленска кариера на Делян Пеевски през далечната 2001 г., не смеем да си представим каква битка на идеи е протекла преди назначението.

Разбира се, никога не трябва да се подценяват професионалните качества на конкретния ръководител - но след подобни безконкурсни сроднически назначения винаги остава неприятен вкус.

Липсата на качествен управленски потенциал е неизбежен недостатък на младите политически организации - когато се съчетае с неочаквано връхлетялата ги власт и щедър откъм щатни длъжности административен апарат, вероятността за тежък кадрови резил се увеличава в геометрична прогресия.

Когато през 2009 г. Бойко Борисов пое ръководството на държавата, му се наложи да състави "А" отбор с подръчни материали, които - както можеше да се очаква - проявиха нежелани странични ефекти.

Така например джи-пито на Борисов - Лъчезар Иванов - стана председател на Комисията по здравеопазване, а Красимир Велчев се преквалифицира от тенис-партньор на кортовете в Банкя в съпредседател на ПГ на ГЕРБ.

Балдъзата на Мирослав Найденов - Даниела Дариткова - влезе в парламента, същото се случи и с младия Светлин Танчев - брат на зетя на Маргарита Попова и първи братовчед на висшия прокурор Борислав Сарафов.

Синът на тогавашния зам.-председател на ВКС (по-късно конституционен съдия) Румен Ненков - Александър - също стана депутат. Майка му Юлия Ненкова пък е дългогодишен зам.-кмет на София и председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.

Валентин Радев - съпругът на съветничка от СОС, се издигна до зам.-министър на отбраната, а съседът на Цветан Цветанов - Станимир Флоров оглави борбата с организираната престъпност.

Емблемата на аматьорската игра беше Калина Илиева, дъщерята на шефа на Столичната пожарна - бивш колега по пагон на министър-председателя.

И ако преди 6 години ГЕРБ имаше оправдания с неопитност, то по нищо не личи да са направени верните изводи от болезнения първи мандат.

Примерът с РВД - златната кокошка на държавното чиновничество благодарение на високите щатни заплати - е показателен. Според справка на в. "Банкер" отскоро във висшата летищна администрация е назначен съпругът на председателя на парламента Цецка Цачева - Румен Данговски. Плевенският архитект в момента работи като експерт в сектор "Управление на собствеността и обществени поръчки" на РВД.

В същото предприятие работи и Илия Манолев - приятел от студентските години на Цветан Цветанов и съпруг на бившия административен ръководител на СГС Владимира Янева. Там е и жената на Станимир Флоров - Венета.

В РВД работят и дъщерите на Веселин Маринов и проф. Михаил Константинов (отскоро - член на ръководството на "Информационно обслужване"), съобщава изданието.

Неизкушеният наблюдател би си помислил, че България е нацията на въздухоплавателите - ако не бяха солидните социални привилегии в държавното предприятие.

Още през 2009 г. на превала на Тройната коалиция в РВД бяха устроени децата на предишната реколта управленци - синът на топпрокурора Камен Ситнилски, дъщерята на Димитър Дъбов, дъщерята на Юнал Лютфи (по това време зам.-председател на НС), и още знайни и незнайни роднини на червени функционери на висока позиция.

Роднинската линия беше продължена и в мандата на Пламен Орешарски.

Първенство в класацията по поливалентни - съвършено законни - отношения с колежки на ръководни позиции държеше културният министър Петър Стоянович (бившата му партньорка д-р Таня Андреева беше министър на здравеопазването, актуалната по това време спътничка в животта - Мария Дивизиева - беше началник на кабинета на Орешарски, а бъдещата - Гергана Стоянова - пресаташе на Министерството на културата).

По същото време обаче беше назначен нов председател на Комисията за защита на личната информация - Венцислав Караджов, бивш съпруг на правосъдния министър на ГЕРБ Диана Ковачева, и настоящ - на бившата депутатка от БСП Деница Караджова.

По същото време в Държавната агенция за закрила на детето влезе Ана Ананиева, дъщеря на тежката артилерия на БСП от 90-те години, Нора Ананиева. Години по-рано същата институция се оглавяваше от съпругата на Лютви Местан - Ширин.

Не само големите партии имат проблем с „братовчедските" назначения - цяла дузина партии-файтони разглеждат политиката като семеен бизнес.

Преди да се вгледа в зелените очи на Деница Гаджева, Волен Сидеров направи бившата си съпруга Капка Георгиева общински съветник в СОС, а доведения си син Димитър Стоянов - европейски депутат. Съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов всъщност е кум на сватбата на Сидерови, а Николай Бареков вкара майката на новородения си син в ръководството на „България без цензура".

Проблемът е, че дълголетното робуване на паралелни властови мрежи развращава - както онези, които се опиват от временното си величие, така и обществото, което в стереотипните си предразсъдъци вече трудно прави разлика между професионалистите и парашутистите.

Самите политически партии явно не умеят да създават поколения от подготвени за управлението кадри. В дълбока опозиция трудно можеш да накараш млад и амбициозен професионалист да се обрече на партизанско клеймосване.

Не само заради символичното заплащане на огромния труд и отговорност, но и заради липсата на гаранции, че дори при добросъвестно изпълнение на задълженията, няма да станат жертва на политическо разчистване на сметки.

Шуробаджанащината няма цвят и политическа принадлежност. А когато казусът излиза извън съставите на Закона за конфликт на интереси, въпросът опира до личната хигиена - или липсата на такава.

Затова единственият начин да не се допускат съмнения при „чувствителни" назначения, е публичността. Гузната съвест се издава най-лесно от прибързаните и тайни решения, крайно време е политическите сили с претенции за чисти ръце и реформаторски амбиции да го осъзнаят.

© webcafe.bg

Етикети: Божидар Лукарски, Бойко Борисов, Герб, Дсб, Кзп, Лукарски, Меглена Кунева, Радан Кънев, Рвд, Реформаторски Блок